Държавна служба


Категория на документа: Други




Административните органи имат трайни и стабилни правомощия, чрез реализирането на които те осъществяват предназначението си в държавното управление. За функционирането на администрацията е необходима институция, която да осигурява постоянното и непрекъснато действие на административните органи и организации. В държавната администрация такава институция е държавната служба. Държавната служба е свързана с дейността на държавата и с административноправните функции на лицата, работещи в държавния административен апарат. Държавната служба е понятие на административното право и държавната администрация. Тя е трайно изградена институция, която осигурява непрекъснато функциониране на държавния апарат за реализиране на държавните цели и задачи. Държавната служба е неразривно свързана с функционирането на държавния апарат. Тя съществува не само при държавните административни органи, но и при другите органи, осъществяващи държавни функции. Държавни служители има в Народното събрание, в съда, в прокуратурата. Служителите в местната администрация са приравнени към държавните служители, така че можем да кажем, че държавната служба има и органи на местното самоуправление.

Държавната слуба може да бъде дейност подготвяща осъществяване на материалното производство. Тя е институция на държавата и има за основно предназначение да реализира държавната политика, държавните институции на държавата и има за предназначение да реализира държавната политика, държавните интереси, както и обществения интерес. Чрез нея се осъществяват функциите на държавата. Това функциониране е свързано с упражняването на държавна власт. При осъществяването и винаги се действа от името на държавата и затова тя е израз на държавно - властнически правомощия. Тя /държавната служба/ е основен институт на административното право. Тя се осъществява на основата на правото и е правно-регламентирана. Системата от правни норми, общи и специални, уреждат принципите и правилата на осъществяване на държавната служба, правата и задълженията на държавните служители, отговорността и зависимостта между функционирането на държавната служба в различните държавни органи и звена. Държавната служба е правно-регламентирана, свързана с осигуряване на трайното и непрекъсваемо функциониране на държавния апарат. Тя е административен институт. Държавната служба се изпълнява при спазването на следните принципи:
o Принцип на законноста
o Принцип на лоялността
o Принцип на защитата
o Принцип на стабилитета
o Принцип на политическата неутралност
o Принцип на йерархическата подчиненост
o Принцип на отговорност

Принципите на държавната служба са и принципите на безпристрастност, доброволност, опазване на служебна тайна, поддържане на престижа на службата, мобилност. Тези принципи произтичат от нейната същност. Те са установени в Закона за държавния служител - чл. 18.
o Принципът на законноста е конституционно прогласен. Държавния служител при изпълнение на своята служба се ръководи от закона и законосъобразните актове на органите за държавна власт.
o Принципът на лоялността се състои в това, че държавния служител защитава интересите на държавата, т. е. Лоялността е към държавата. Държавната служба е служба на държавата, така че държавният служител отстоява политиката, целите и интересите на държавата.
o Принципът на защитата на правата и законните интереси на гражданите отразява демократичния характер на публичната администрация, а така също и на държавната служба. Конституцията в чл. 116 провъзгласява, че "държавните служители са изпълнители на волята и интересите на нацията", т. е. те отстояват интересите на държавата, както и на обществото, организирано в тази държава. Едновременно с това те спазват и защават правата, законните интереси и свободи на гражданите. Предназначението на публичната администрация е да обслужва гражданите, т. е да удовлетворява техните нужди.
o Принципът на стабилитета е предназначен да се противопостави на текучеството на кадри и на нарушаването на установения ред, т. е. да осигури сигурност на назначението на държавния служител. Служебното правомощие на държавния служител не може да бъде едновременно изменяно.
o Принципът на политическата неутралност е проява на стремежа да се деполитизира държавната служба и да се отстояват разграничението между политика и администрация. Според закона за държавния служител не се допуска да бъде назначаване лице за тази длъжност, което заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия, член на политическа партия , заместник-областните управители и заместник-кметове на общини.
o Принципът на йерархическата подчиненост е традиционен за публичната администрация и за държавната служба. Принципът се проявява в задължението на държавния служител да изпълнява законосъобразните актове и заповеди на по-горе стоящите органи и държавни служители.
o Принципът на отговорност се проявява в две насоки: първо, в задължение на държавния служител да отговаря за възложените му задачи и второ, в отговорностите, които може да понесе държавния служител при виновно нарушение на задълженията си.
o Принципите: добросъвестност, достъпност, откритост утвърждават нормите и начина на изпълнение на държавната служба. Те са насочени да осигуряват обективност, равноправие и ефективност при осъществяването на държавната служба.

Държавната служба се осъществява от държавните служители. До приемане на закона за държавния служител, понятието "държавен служител" липсваше. Със закона се урежда статуса на държавния служител и се поставя вниманието върху служебното правоотношение, което възниква между правния служител и държавата. Досега в нито едни законови текстове не е определено съдържанието на държавния служител като понятие. Но трябва да има едно общо правно понятие за "държавен служител", което да служи за теоритико-правен модел. Административно правната наука е изградила такова понятие за държавен служител. То се състои от следните характеристики: държавният служител осъществява функциите на държавата, служи за държавен апарат за непрекъсваемо осъществяване на задачите, заема щатна служба, осъществява държавна служба по професия , той е лице, което осъществява своята длъжност по назначение, намира се под режима на закона за държавния служител или на специални статути. Според сега действащия закон, държавния служител е лице, което по назначение заема служба в държавния апарат, като получава възнаграждение за извършваната от него работа. Не са държавни служители лицата, които във ведомства или държавно учреждение извършват работа по договор, изпълняват обслужващи или помощни материално-технически функции, извършват работа от производствен характер. Държавния служител е лице, което въз основа на административен акт за назначение заема платена щатна длъжност и работи по служебно правоотношение в администрацията. За държавен служител може да бъде назначавано лице, което е български гражданин, навършило е пълнолетие, не е поставено под запрещение, не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода, отговаря на специалните изисквания предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност. Държавните служители заемат различни места в йерархията на държавния апарат. Според отделните критерии могат да се направят много класификации, но две са основните:
- основни категории държавни слежители
- основни системи за държаната служба
Според характера на функциите, които осъществяват, и в зависимост от характера на служебните им задължения и степента на професионалната квалификация държавните служители са две основни категории:
- ръководни служители
- експерти /специалисти/

Ръководния служител ръководи административното звено и носи отговорност за неговата работа. Ръководните служители имат на подчинение определен брой звена и служители, спрямо което те се явяват горестоящи в административната йерархия. Те имат право да издават задължителни за изпълнение административни актове. Към тази категория се включват директори на дирекции, началници на отдели, главни секретари и др.

Експертът изпълнява служба, подпомагаща осъществяването на функции на държавна власт. Към тях може да се предявяват изисквания за квалификационен ценз, свързан със специалността, по която работят и характера на работата, която изпълняват. Към тази група спадат държавните експерти, инспекторите, специалисти-счетоводител и др.

В съответствие с начина и предназначението на назначаването на държавните служители съществуват четири основни типа на системи на държавни служители:
* политическа система за назначаване на държавни служители
* система на общата държавна служба
* система на професионалната кариера
* колективна система

Политическата система за назначаване - "Политически административни служители", са тези държани служители, които идват да работят като екип в администрацията на определена политическа сила или политически и държавеен деец, и си отиват когато политическата сила или деец се оттегли от поста си. Към този тип у нас би трябвало да спадат държавни служители като: съветниците на президента, секретаря на Министерския съвет, непосредствения административен екип на министър-председателя и др. Тези държавни служители обикновено се назначават в службата без срок. Те са извън системата на обща държавна служба. Характерно за тях е липсата на сигурност за работа и високият служебен риск. В САЩ например съществуват около 7,000 такива щатни бройки на федерално ниво и заемащите ги служители се наричат "същинската връзка между политиците и администрацията"

Политическата система за назначаване на държавни служители е неизбежна в една модерна администрация

Системата на общата държавна служба - обхваща чиновническия персонал, който по-принцип не включва професионалните специалисти. Отличителна черта тук е че акцентът се поставя върху длъжността.При тази система се отдава значение на характеристики като неутралност, назначаване по професионални качества, назначаване с конкурс и др.У нас това са държавните служители които заемат щат за държавен режим и попадат под режима на Закона за държавния служител.

Системата на професионалната кариера - тази система съществува в различни отраслина публичната администрация и се отнася до точно определени професии. Те обхващат държавните служители, които заемат дадена длъжност , в резултат на тяхното професионално и служебно израстване. Тази система е комбинация от няколко елемента: ранно назначаване с оглед преследване на кариера, йерархическо израстване, приемане на факта, че служителят ще заеме серия от последователни постове по време на своята кариера. Към тази система спадат служители в дипломацията и ранговете в тяхната дипломатическа кариера, военната служба и академичната кариера в държавните институции.

Колективна система - тази система се прилага в случаи на колективни трудови договори на държавните служители. Свързана е с обединяването на определени категории държавни служители в профсъюзи и отстояването на общите трудови интереси. Тя обхваща предимно материално-техническите лица и обслужващия персонал. У нас това са служителите в администрацията, които работят по трудов договор и се намират под режима на Кодекса на труда.

Задължения и права на държавните служители - като служители на държавата стоят на първо място, едва след това идват правата им. На тях им се предоставят права и правомощия, които те могат да използват и прилагат в тяхната дейност, за да постигнат възложените им от държавата задачи. При назначаването на държавните служители възниква служебно правоотношение. То възниква въз основа на административния акт за назначаване. Служебните правоотношения са държавно-служебни отношения. Те са и административноправни отношения, свързани с изпълнението от служителя на служебно-административни функции. От служебните правомощия възникват права и задължения за държавния служител, които не са от личен характер. Те имат служебно-административен характер. Те са му предоставени, за да може той да извършва определена дейност по осъществяване на държавни функции. Държавния служител може да се откаже от дадените му правомощия. Неупражняването им ще доведе до правонарушение. С прекратяване на държавната служба се преустановяват държавно-служебните отношения. Държавните служители имат редица задължения, които произтичат от принципите на държавната служба от административно - правен характер. Държавните служители при изпълнение на своята служба се ръководят от законите. Те трябва да:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Държавна служба 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.