Ефективност и използвани системи на подоходно облагане на доходите на физически лица по трудови правоотношения в България (2005-2012)


Категория на документа: Други



ЕФЕКТИВНОСТ И ИЗПОЛЗВАНИ СИСТЕМИ НА ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА ПО ТРУДОВИ ПРАВООТНОШЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ (2005 -2012 г.)
Антонио Валентинов Дичев
Курс: Втори, специалност: "Финанси"

Подоходното облагане на индивида е важен елемент на пазарната икономика и основа за нарастващата роля на държавните финанси. В действащата практика на събиране на определена част от персоналните доходи в държавния бюджет и използването им за удовлетворяване на основните обществени потребности, събраните приходи от подоходното облагане съкращават гражданското потребление, но чрез акумулираните средства се увеличава държавното потребление.1

Няма финансова система, която да не използва индивидуалното подоходно облагане. В България са използвани две системи на облагане на доходите на физическите лица по трудови правоотношения. Към момента се използва така нареченета пропорционална данъчна система, наричан още "плосък данък", при нея данъчната ставка е фиксирана и e равна за всички данъчни субекти без да се влияе от размера на трудовото възнаграждение. Този тип облагане е въведено от 2008 г., а преди това у нас се използва система на прогресивно подоходно облагане, при което данъчната ставка е различна според размера на дохода, по-точно правопропорционална с доходите. При тази система съществува необлагаем минимум, който се приспада от доходите и не се облага, а от друга страна праг на доходите над, който доходите се облагат на база този праг. За различните години до 2008 г. той е различен, като политиката до тогава е той да бъде равен на минималната работна заплата, а след това той бива премахнат при "плоския данък". Трябва да се има предвид, че най-ниско е данъчното бреме за хората с много ниски и много високи доходи, а най-голям дял от данъчно-осигурителната тежест пада върху т.нар. средна класа при действащите механизми на облагане до 2007 г.

Целта на настоящето изследване е да се проследи и анализира облагането на доходите на физическите лица по трудови правоотношения и по-конкретно пропорционалната и прогресивната данъчна система, тяхната ефективност и социално-икономически аспекти анализирани през периода 2005 - 2012 г. . За изследването са събрани използвани икономически показатели и данни в периода 2005 -2012г.

Фиг.1 . Динамика на Приходите от подоходно облагане (2005-2007 г.). 2

Приходите от данъка върху доходите на физическите лица по трудови правоотношения в обхванатия период на графика показват ясна тенденция на растеж особено през 2007 г. по това време Българската икономика се намира във видим икономически подем, отбелязвайки реален растеж на БВП от 6.1 % за 2007 г., 6.2 % за 2006 г. и 5.5 % за 2005 г. Безработицата намалява от 10.1 % за 2005 г. до 6.9 % за 2007 г. Средната работна заплата също показва един добър растеж от 10.9% за 2006 г. и 18.3 % за 2007 г., всички тези благоприятни аспекти от икономиката водят до този добър растеж в приходите от данъка. През 2006 г. отбелязаният малък растеж на приходите се дължи основно на това, че настъпват промени в необлагаемият месечн доход от 130 лв. през 2005 г. до 180 лв. и промяна в данъчните скали през 2005 г. както следва : за най-ниските доходи - от 12% на 10%; за средните доходи - от 22% на 20%; за високите доходи - от 26 и 29% на 24%. През 2007 г. видимо от графиката ръстът на приходите е в доста голям размер благодарение на това, че необлагаемият минимум е вдигнат само до 200 лв. - и ниското ниво на безработица, което е само 6.9 % спрямо 9 % за 2006 г.

За 2008 г. е въведен така нареченият "плосък данък", данъчната ставка е 10 % и няма необлагаем минимум. Растежа на приходите от въведеното пропорционално облагане са доста по-малки от 2007 г. . За 2008 г. тенденцията на сравнително добър растеж на БВП се запазва и в реално изражение достига 6 % , а безработицата спада до 5.6 % , работната заплата отбелязва растеж от 22. 9% . Всички тези благоприятни тенденции съвпадат с началото на световната финансова и прераснала в икономическа криза, въпреки това все още тя не оказва такова влияние у нас през 2008 г. и основно занижените приходи се дължат на това, че е въведено пропорционално подоходно облагане и то не е съизмеримо с пропорционалното. В следващите години следва забавен темп на плавно нарастване на приходите от данъка, тъй като икономическата криза оказва по - голямо влияние и безработицата расте. За 2009 г. е отчетена безработица в размер на 6.8 % и спад на БВП в реален размер от 5 %. През 2010 г. задълбочилата се криза оказва влияние и е събран приход с минимален растеж спрямо 2009 г. В следващите години следва отчитане на положителен реален ръст на БВП, макар и минимален и приходния ръст от подоходното облагане расте с умерен растеж.

Фиг.2 . Динамика на изпълнението на приходите от подоходно облагане3 и средния годишен доход на лице от работна заплата4 (2005-2012 г.).

Не малко значение има отчета на събраните приходи по това перо спрямо планираните в бюджета. Периода на използване на прогресивното подоходно облагане се характеризира с добър отчет а през 2006 и 2007 г. дори със много добър отчет, продиктувани от подема на икономиката ни. През 2008 г. отчета показва неизпълнение, като главна причина за това може да се посочи, че това е първата година, в която се прилага "косвения данък", което създава условия за не толкова добра събираемост. През 2009 г. огромен ефект оказва икономическата криза и това води до не толкова добрата събираемост. В следващите години събираемостта е добра по отношение на планираните и отчетените приходи от данъка. Друг аспект, с който да съпоставим отчета на приходите може да бъде средният доход от работна заплата на физическите лица за година, от динамиката на този показател забелязваме, че въпреки добрите показатели през 2008 г. отчета показва неефективност по отношение на събираемостта. Нещо, с което е добре да се съобразим е това, че данъчната тежест от пропорционалното облагане върху средната работна заплата през 2005 г. е 9.1 %, а през 2006 г. 8 % причинено главно от осезаемото покачване на необлагаемия минимум.

Фиг.3. Динамика на безработицата в България (2005 - 2012 г.).

Ако към настоящето изследване съобразим и безработицата, която е безспорен фактор, то нещата добиват още по-тенденциозен израз. Намаляващата безработица в периода 2005 - 2008 г. влияе благоприятно върху приходите и събираемостта на подоходния данък, но 2008 г. отново е изключение, което само по себе си доказва една лоша интервенция в данъчната ни система на плоския данък и слаб ефект през първата година. В периода 2009 - 2012 г. безработицата расте и достига нива от над два пъти повече от тези през 2008 г. , въпреки това се постига по-добра събираемост и това успява до известна степен да компенсира ефекта от нарастващата безработица.

Фиг.4 . Динамика на приходите от подоходно облагане като дял от общите приходи (2005 - 2012 г.).

В друг аспект от изследването е важно да се вземе предвид това, какъв дял от общите приходи на страната ни се формират от подоходното облагане на физически лица. В това отношение тенденцията е с нарастващо значение на този данък по отношение на приходен дял. Намалението през 2006 г. е отчетено въз основа на това, че се въвежда доста голям праг, който да не се облага спрямо този през 2005 г. . В следващата година, подобно на графиката с приходите, делът се увеличава с голям темп благодарение на благоприятната икономическа ситуация и отчетените приходи с преизпълнение и ръст спрямо 2006 г. от 40.2 %. През 2008 г. с въвеждането на пропорционалното облагане и първоначалното неизпълнение на очакваните приходи, делът им спрямо общите пада с половин пункт, а повишението през 2009 година е налице благодарение на по-добрата събираемост и на по-лошите отчетени приходи от останалите приходни пера, благодарение на свитото потребление. В следващите години следва плавен ръст и можем да говорим за все повече засилващо се значение на подоходното облагане като приходно перо.

Във връзка с данъчните ставки и данъчната система възникна въпроса за справедливост на този данък. Минималната работна заплата, която се въвежда на практика създава законосъобразни условия за повишаване на данъчните приходи.

В момента в света по - разспространена е данъчна система на подоходно облагане с различни форми на прогресивното облагане, като някои от страните с плоскък данък са следните:
Естония, Латвия, Литва, Сърбия, Словакия, Румъния, Грузия, Исландия, Македония, Черна Гора Киргизстан и др. ,а в САЩ на федерално ниво се използва прогресивна данъчна система, но в пет щата се използва плосък данък вариращ от 3% до 5.3 % (Илинойс, Индиана, Масачузетс, Мичиган и Пенсилвания). Впечатление прави, че повечето от тях са със слабо развита икономика, а друга тенденция е все повече засилващите се дебати в страните с пропорционално облагане относно това той да отпадне.

Фиг.6 . Крива на Лафер

Относно това, до колко е адекватна една данъчна система по отношение на нейните данъчните ставки и данъчните приходи, се взема предвид кривата на Лафер. Кривата показва, че промените в данъчните ставки могат да имат две изражения върху данъчните приходи - аритметичен и икономически .5 Според Лафер аритметичният ефект се изразява в това, че при намаляването на данъчните ставки намаляват данъчните приходи с размера на намалението в ставката. Икономическият ефект отчита положителното влияние на по-ниските данъчни ставки върху заетостта и производството, тъй като се създават икономически стимули за стопанските субекти и се увеличава мотивацията им . Тези два ефекта действат в противоположни посоки по отношение на данъчните приходи и поради тази причина комбинираното им влияние не може да бъде еднакво във всички случаи. Кой ефект ще е с по-голям принос зависи от това в каква икономическа ситуация, законодателство, данъчна система и др. . В този си аспект е нужно държавната данъчна политика да е съобразена с много аспекти от социално-икономическия живот за да се постигне достатъчна адекватност посредством данъците.

Засяган аспект от всичките дискусии относно пропорционалното и плоското облагане са и възможностите, които дават или отнемат. При плоския данък основни аргументи на неговите защитници е това, че той намаля данъчната тежест на хората с високи доходи и по този начин те успяват да инвестират повече и да създават производство, което от своя страна да създаде работни места и да се постига по-висок икономически растеж. Това доста наподобява на основното схващане на класическата теория за икономиката. От друга страна противниците на пропорционалното облагане посочват това, че хората с високи доходи купуват луксозни стоки, които са предимно вносни и по този начин не стимулират националната икономика, а класата с ниски доходи успява да вдигне потреблението и по този начин засилва производството и от там икономиката. Предимството в този дебат на защитниците на прогресивното облагане идва от там, че съществуващото прогресивно облагане в България не е съвсем прогресивно, то е такова до определен праг на доходите, тъй като съществува праг на доходите, над който те биват облагани с данъчна сонова равна на този праг, което е механизъм да се защити интереса и на потенциалните инвеститори.

В своето произведение Богатството на народите Адам Смит формира четири основни принципа на които трябва да се основава един данък(таблица 1).

Таблица 1. Приниципи на данъците6 и тяхната адекватност спрямо данъчната система
Съразмерност
На този принцип, може би по - пълно отговаря прогресивното подоходно облагане, тъй като той гласи, че данъка трябва да е съобразен с финансовите и икономически възможности на данъкоплатците.
Определеност
Този принцип изисква всички елементи и условия на данъчното облагане да са предварително много точно, ясни и категорично определени, за да не се дава възможност за произволно тълкуване нито от едната, нито от другата страна. Тук трудно можем да отдадем предимство на някой от двата вида подоходно облагане прилагани в България.
Удобство
Този принцип гласи, че техниката и сроковете за плащане на данъците трябва така да са устроени, че да са удобни за данъчно задълженото лице. Тук предимството определено стои на страната на плоския данък, понеже правилата не са усложнени от различни данъмни ставки, необлагаеми минимуми и други.
Икономичност (Ефективност)
Тук стои изцяло технологичната гледна точка и по-точно самият процес по събиране на данъци да е с максимална себестойност. Отново преимущество трудно може да се отдаде на една от двете обхванати системи, понеже в условия на технологично развитие не може да се твърди за нужда от допълнителни разходи за определена система, най-вече от страна на противниците на прогресивното облагане.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Ефективност и използвани системи на подоходно облагане на доходите на физически лица по трудови правоотношения в България (2005-2012) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.