Екологични рискове


Категория на документа: Други


С фундаментално значение, особено във връзка с екологичната проблематика, е разбирането, че самото общество е част от по-обхватна система, от екосистемата. Това изисква да се търсят проекциите на социалните факти и процеси в един по-широк план. Дори и поради чисто прагматични съображения - защото те неизбежно рефлектират в екосистемата и от там, след по-кратък или по-продължителен времеви период под различна форма засягат обществото.

Предлаганият за анализ на екологичните рискове в трансформиращото се българско общество модел, фокусира върху:

1. Описание на обективното състояние на екологичните рискове

2. Регистриране на субективната идентификация и оценка на екологичните рискове

3. Определяне на детерминацията на екологичните рискове

4. Регистриране на реакциите по отношение на екологичните рискове
Описанието на обективното състояние на екологичните рискове включва:
* установяване на наличието на риск;
* определяне на интензивността;
* определяне на разпространението му;
* установяване на динамиката му.

Това е задача, която по съдържанието си и изискваните компетенции излиза извън предмета на социологията, но и охарактеризирането на риска има социални аспекти. В най-общ план описанието на риска зависи от равнището на познанията (което на свой ред е социално обусловено), от материално-технически фактори - наличие на технически средства и апаратура, от институционални фактори - наличие на субекти (структури), които да изпълняват такива функции, от нормативната база, регламентираща дейностите по измерване на параметрите на околната среда.

Детерминацията на екологичните рискове обединява две линии - източници на екологични рискове и причини за екологични рискове. На едно първо равнище се открояват технически и технологични причини за рисковете. Но зад тях и наред с тях има втора група, включваща икономически, политически, институционално-нормативни (отнасящи се до структури, кодекси и отношения), културни - идеологически, познавателни, ценностно-нормативни детерминанти. При това те се проявяват на различни равнища - на ниво общество, социални групи и общности, индивид. Особено за екологичните рискове, за чието генериране съществена роля има битът, от много голямо значение е общностната култура (и особено присъствието в нея на постматериални ценности).

С оглед на особената актуалност на темата за неравенствата, като специален тематичен акцент в проблематиката за екологичните рискове може да се очертаят: неравенства във връзка с генерирането на екологични рискове; неравенства във връзка с консумирането на вредите (загубите) и ползите (печалбите) от рисковете; неравенства във възможностите за реакция на рисковете; неравенства, определящи възможностите за осмисляне и оценка на екологичните рискове.

С хода на времето в конфигурацията на екологичните рискове и дейностите, които ги генерират настъпват промени. Нарастваща значимост придобива унищожаването на гори. Изсичането на дървета има пряко и комплексно влияние върху качеството на въздуха, върху водите и почвата в района, води до ерозия, свлачища, "отмиване" на повърхностния почвен слой, пресушаване, засоляване, променя драстично местообитанията на множество видове. Унищожаването на гнездовата база на насекомоядни и хищни птици увеличава риска от масово размножаване на гризачи и насекоми, което пък принуждава земеделските производители да използват химикали, за да предпазят реколтата си. Това не само я оскъпява, но е вредно и опасно. Засяга и хората, консумиращи реколта от тези площи. Проблеми, свързани с опазване на дюните и други уникални местообитания, съществуват по Черноморското крайбрежие. Биоразнообразието е под заплаха и от разположените по миграционни трасета на птици вятърни генератори, от изгражданите по реки и притоци с непостоянно пълноводие ВЕЦ и МВЕЦ, които могат да предизвикат цялостното им или периодично пресъхване и изчезване на животински и растителни видове, както и трайно разрушаване на речни местообитания. Локални рискове пораждат кариери за пясък, варовик, льос, базалт, шисти и други строителни материали, изградени без задълбочени, прецизни и коректни екологични оценки и без спазване на изискванията за съхранение на околната среда, на икономически изгодни, но екологично неподходящи места. Те безвъзвратно унищожават ландшафта, водят до загуба на ресурси за местното население, до опасни свлачища и ерозия.

С хода на времето и под влияние на протичащите трансформационни процеси се променят източниците и причините за екологичните рискове. Отражението на протичащите в икономиката процеси върху състоянието на околната среда е разнопосочно. От една страна, установилата се с началото на промените криза редуцира като абсолютни измерения замърсяващи производства в добивната промишленост и металургията и респективно генерираните от тях вреди за околната среда, което обективно намалява замърсяването и увреждането на различните ѝ компоненти. Но в условията на криза икономическите субекти са със силно ограничен финансов ресурс и нямат желание, а често и възможност, да правят инвестиции с екологична насоченост. Поради това, в момент на подновяване на производството се възпроизвежда и екологичният риск, примери за което вече има. Въпросът, дали при възстановяване от сегашната криза ще стане връщане към старото производство или ще има модернизация, съпроводена с редуциране на отрицателните ефекти за околната среда, остава с отложен във времето отговор.

В селското стопанство последвалото реформите намаляване на обработваемите площи и на отглежданите животни пряко означава и редуциране на специфичното замърсяване - от отпадни води от животновъдните ферми, от претоварване на почвите с изкуствени торове и препарати за растителна защита и т.н. От друга страна, при раздробяването на стопанствата и обедняването, науката излиза от производствения процес и не се ползва професионална експертиза. Употребата на препарати е доста произволна, ограничавана най-вече по финансови причини. Сериозен екологичен риск са и непотребните химикали за растителна защита, които не се съхраняват по безопасен начин.

Определено отрицателен ефект по отношение на екологичните рискове имат обедняването и безработицата. Липсата на средства пряко предопределя потребителското поведение. Предпочитаните по-евтини стоки (дрехи, обувки, битови предмети, техника) са с по-ниско качество и бързо губят потребителските качества, изхвърлят се и се заменят с нови, което води до ускорено генериране на отпадъци. При известната ниска степен на преработка и рециклиране, проблемът не е маловажен. Особено за електроуредите и електрониката, които са опасни отпадъци. В глобален аспект, от значение е и фактът, че нискокачествените стоки идват изключително от страни, в които екологичното законодателство е значително по-либерално и производството им е по-рисково за околната среда.

Във връзка с бедността е и проблемът за амортизираните автомобили. Финансовите възможности на населението определят качеството на автопарка - в него присъствието на стари автомобили е твърде осезаемо. Част от тях в това им техническо състояние не се допускат до движение в западноевропейски страни и там се продават изключително евтино, което ги прави привлекателни за бедния български потребител. Но въпросът за замърсяването на въздуха с автомобилни газове има и политически аспект. За да не се влиза в конфронтация с големи групи от населението, не се вземат реални и адекватни мерки за налагане на строги стандарти за допустимо ниво на газовите емисии, за спиране от движение на силно замърсяващите въздуха автомобили или поне за въвеждане на ефективни икономически лостове за въздействие.

Строителството е сектор, в който в последните десетилетия се конфронтират много интереси. От една страна са икономическите интереси на собствениците на планински или крайморски терени, перспективни от гледна точка на развитие на туризъм и спорт. Изграждането на туристически комплекси е в интерес и на част от останалото население там, тъй като създава перспектива за развитие на съпътстващ бизнес. В същата посока са и интересите на групите - активни потребители

Значима практическа стъпка за защита на биоразнообразието е разпростирането и в България на общоевропейската мрежа от защитени територии НАТУРА 2000, която предвижда с цел гарантиране опазването на природните местообитания на застрашени и редки видове, плановете, програмите, проектите и инвестиционните намерения да се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона. Същевременно ЕС предвижда и редица стимули и финансови компенсации за стопаните на земи в такива зони.

Заключение:

Като се опира на постигнатото в изучаване на екологичните рискове, правим социологически анализ на състоянието, динамиката, обусловеността, перцепцията, оценката и отреагирането им.

В условията на макротрансформация екологичните рискове показват преконфигурация и разнопосочна динамика - нараства интензивността на по-слабо изразени преди рискове като унищожаване на гори и заплаха за биоразнообразието, натрупването на отпадъци и особено неподходящо третиране на опасни. Състоянието и динамиката на екологичните рискове се обуславят от комплексното действие на силно динамични политически, икономически, институционално-нормативни и културни фактори, намиращи се в сложни връзки и взаимодействия. Социалната ситуация се доминира от социални факти и процеси (почти перманентна икономическа криза, нисък жизнен стандарт, безработица, бърза и силна икономическа диференциация и най-често на нелегитимна основа, политическа нестабилност, липса на перспектива и приемственост при управлението, ниско ниво на лична сигурност, широко разпространение на корупционни практики във всички области, маргинализация, ценностна дезинтеграция и др.) и вниманието и усилията се фокусират преимуществено към текущи базисни проблеми. Въпреки обвързването на България с договорености, произтичащи от членството ѝ в ЕС и ползването на средства по европейски програми, най-вече поради ограничен капацитет и организационни причини не се постига последователно и трайно редуциране на екологичните рискове.

Използвана литература:

1. Risk. Daedalus, Fall 1990; Environmental Risk Assessment. Manila, Asian Development Bank, 1991.

2. О. Яницкий. Социология риска: ключевые идеи. В: Мир России, 2003, 1, с. 4.

3. Н. Генов. Устойчиво развитие и екологичен риск, С. 1993, с. 18.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Екологични рискове 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.