ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
"Черноризец Храбър"
ФАКУЛТЕТ
"МЕЖДУНАРОДНА ИКОНОМИКА И АДМИНИСТРАЦИЯ "
КАТЕДРА
"АДМИНИСТРАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ"
на тема "Екзистенциализъм"
по учебната дисциплина:
"Философия"
за 1 курс, задочно обучение, поток на факултет "МИА"
Съдържание:
1. Същност на понятието екзистенциализъм във философията
1.1. Философия на съществуването
1.2. История на течението
1.3. Съществуването предшества същността
2. Киркегор- баща на екзистенциализма
2.1. Предекзистенциализмът на Киркегор
2.2. Неразбраният за времето си философ-гений
2.3. Оценка на делото на Киркегор
2.4. Философията на Киркегор
3. Екзистенциалните проблеми и тяхната същност
4. Известни философи-екзистенциалисти
4.1. Мартин Хайдегер
4.2. Албер Камю
4.3. Карл Ясперс
5. Сартр и "Погнусата"
5.1. Жан-Пол Сартр
5.2. "Погнусата"
6. Заключение
7. Източници
Екзистенциализмът се появява след Първата световна война. Именно в него се отразява сривът на традиционните ценности на европейското общество. 20-те години на ХХ век са време на интензивна преоценка на всичко, което е довело до военната катастрофа. Това повлиява значително и на развитието на философията. Появява се екзистенциализмът като важно направление. Оформят се два центъра на екзистенциализма - в Германия и във Франция. Но въпреки различията в политическата и психологическата атмосфера в двете страни, екзистенциализмът и в двете има сходни черти. Историческите корени на екзистенциализма ни отвеждат към Сократ и цялата линия на философията на човека, развиваща се през вековете. Мощен източник на екзистенциализма е творчеството на Сьорен Киркегор (1813-1855). Той е представител на първото поколение пост класически философи подобно на Фойербах и Маркс. Освен Киркегор силно влияние върху екзистенциализма оказват Ницше, академичната философия на живота, а в обществено - политическите им възгледи - Макс Вебер и Карл Маркс.
Екзистенциализмът се развива в две различни посоки - на атеистичния и на религиозния екзистенциализъм.
Редактор: Снежина Стоянова
