Екзистенциализъм


Категория на документа: Други


Това, което Киркегор изисква от читателя, е не винаги от всекиго постижимо. На един парижки симпозиум, на който дебютират корифеи на философската мисъл - Ясперс, Сартр и т.н., се застъпи тезата, че възгледът на Киркегор е твърде субективен. Всеки сам разбира тази философия и я интериоризира.

Както казва Ясперс, "Киркегор те увлича с изящество на словото, кара те да спориш със себе си и с него. Той е рицарят на субективното." - Именно това е парадоксът при Киркегор. Той е едновременно интимен, близък, но и същевременно далечен, различен за истината на всеки един (както всеки сам я долавя у себе си). Киркегор се стреми да ни убеди колко всеки е уникален, колко е длъжен да се самопостигне като това, което е. Прониквайки като най-интимните тонове на душата ни, той ни учи на лоялност, учи ни, че има нещо уникално, за което си заслужава да намерим смисъла на своя живот.
3.Екзистенциалните проблеми и тяхната същност

Апокалиптичната действителност по време на двете световни войни предопределя основните и най-дискутирани теми от интелектуалците, повече или по-малко близки до екзистенциализма: човешкото съществуване, станало все по-трудно; абсурдността; страданието и смъртта; обезличаването на отделната личност и сгромолясването на разума.Екзистенциализмът е хуманистично направление на съвременната философия и представлява опит да се пресъздаде мирогледа, отговарящ на вижданията на интелигенцията .В екзистенциализма намира отражение кризата на либерализма с неговото оптимистично светоразбиране, с вярата му в прогресивното развитие на обществото. Възниква като мироглед, който си поставя въпроса: как трябва да живее човекът, загубил илюзиите си, пред лицето на историческите катастрофи? Екзистенциализмът е реакция срещу философските търсения, изхождащи от принципа на противоположността между субекта и обекта. В резултат на това цялата действителност, вкл. и човека се представят само като обект на научно изследване, поради което този подход има "безличен" характер. Екзистенциализмът, напротив, е длъжен да се прояви като противоположност на извън личната научна философия, тоест основното е да се разглежда човека като субект, а не само като обект на научното изследване. Предмет на философията според Хайдегер трябва да стане човешкото битие, докато предмет на науката е "съществуващото", а под "съществуващо" се разбира всичко отнасящо се до емпиричния свят, от който е необходимо да се различава самото битие. Последното се схваща не опосредствано (чрез разсъдъчно мислене), а само непосредствено, откривайки се на човека като негово собствено битие, негово лично съществуване, наричано екзистенция.
4. Известни философи-екзистенциалисти
4.1. Мартин Хайдегер

Мартин Хайдегер (26 септември 1887-26 май 1976) е немски философ, най-известен с книгата си "Битие и време".

Повлиян от Фридрих Ницше и Едмунд Хусерл, Хайдегер разработва самостоятелно учение - "Фундаментална онтология" - в основното си произведение "Битие и време". По своята същност философията му е културна критика. Поставя въпроса за смисъла набитието, забравен от дотогавашната метафизика и философия. В екзистенциалната аналитика разгръща начините на разбиращото човешко присъствие (Dasein) чрез т. нар. екзистенциалии. Противопоставя метафизика на философия и търси отговор на философските въпроси чрез вслушване в езика, "дом на битието".

Необичайният му език, преоформянето на старите философски питания с буквализация на тълкуването им в древногръцката философия и прякото им отнасяне към съвременността с критика на техниката от позицията на поетичното съществуване го правят един от най-влиятелните философи на 20 век
4.2. Албер Камю

Албер Камю е френски писател, драматург, журналист и философ. Става известен като един от ярките предтавители на екзистенциалното течение във Франция. Участва активно в политическите събития на своето време не само с писателските си умения, но и ангажирайки се с непосредствени действия. За своето творчество получава Нобелова награда за литература през 1957 г. Интересно е, че е близък приятел на друг виден екзистенциалист- Жан- Пол Сартр. Известен е най-вече с произведението си- "Чужденецът"
4.3. Карл Ясперс

Карл Теодор Ясперс е немски психиатър ифилософ-екзистенциалист, който оказва голямо влияние върху модерната теология, психиатря и философия

Повечето изследователи свързват Ясперс с екзистенциализма, което е отчасти така поради това ,че взаимства много от основите на философските възгледи на Ницше и Киркегор, и отчасти защото проблемът за индивидуалната свобода присъства изключително в трудовете му.

Според философа в нас има нещо, което не се намира никъде в света, нещо непознаваемо, недоказумо; нещо, изпълзващо се на всяка изследваща го наука -- човешката екзистенция. Тя е това, което никога не става обект, тя е източник на човешкото мислене и поведение. Този, в качеството на когото човекът знае за себе си, не е самият човек. Това е една илюзорна привидност; истинската му същност -- това е собствената му екзистенция. "Ние -- казва Ясперс -- създаваме себе си извън сковаващите форми на обективното природно и обществено знание." Намираме себе си в насочеността си към трансцендентното, -- към бога, където нашата екзистенция единствено намира приют и осмисляне. Според Ясперс човек се докосва до същността си само в гранични ситуации -- когато е изправен пред смъртна опасност -- в тези моменти човек се отвръща от отчуждената нереалност на света. "Ние не сме създали сами себе си. Всеки може да си помисли, че е възможно и да го няма. ... Когато сме на висотата на свободата, на която по необходимост се явяват нашите дела, не по външната принуда на подчинените на природни закони явления, а като вътрешно съгласие на един неискащ нищо друго човек, ние се самоосъзнаваме като свободни, като дадени на себе си от трансценденцията. Колкото повече човек е истински свободен, толкова по-уверен е в Бога. ... Ние, хората, никога не сме достатъчни сами на себе си. ... Отнесеността на човека към Бога не е природна даденост. Понеже тя съществува само ведно със свободата, тя се изяснява на всеки отделен човек, когато направи скока от елементарното витално утвърждаване на своя живот към самия себе си... За мен Бог съществува в такава степен, в каквато аз наистина съм екзистенция. ... Човекът бива ръководен посредством преценките си за собствените дела. Тези преценки препядстват или насърчават, коригират или потвърждават. Гласът на Бога като присъда надчовешките дела има няма друг израз във времето освен в преценките на човека за неговите чувства, мотиви, постъпки. Чрез свободното, често преценяващо самовъзприятие, в самообвинението и самоодобрението индиректно, но никога окончателно и винаги двусмислено, човек намира присъдата на Бога."

5.Сартр и неговата "Погнусата"
5.1. Жан- Пол Сартр

Личността и творчеството на Жан-Пол Сартр са оставили дълбока диря в културата на миналото столетие, изразявайки и житейски, и идейно-художествено неговите противоречия, надеждите и тревогите му. Жан-Пол Сартр е известен писател, публицист и философ, както и главна фигура на френския екзистенциализъм. Роден е на 21 юли 1905 г. в Париж. Той е племенник на известния хуманист Алберт Швайцер.
5.2."Погнусата"
"Погнусата" е много впечатляваща и същевременно нетипична книга. Структурирана е като дневник, който води главният герой- Антоан Рокантен, за когото може да се каже, че е безделник, но и творец. Антоан Рокантен започва да пише своя дневник, за да опише събитията от деня, отсенките, дори нищожни наглед и да ги степенува. Въпреки началните си намерения не степенува събитията, а ги анализира и разсъждава върху тях. Често променя вижданията си за заобикалящия го свят, гледната си точка върху събитията. Сякаш събитията и повтарящия се делник са по-важни от самия герой. Много малко информация е дадена за този персонаж. Дори името му се разбира едва в средата на книгата. Написано е на плик, от който се разбира чии са разсъжденията и Погнусата. Погнусата е водещ мотив в творбата. Тя се появявя често и е изразена чрез странна промяна, чрез остро-гнетящо усещане за чуждост на заобикалящия го свят. Героят е пътешествал в най-различни страни, приживял е множество случки, които не са толкова голямо приключение, колкото Погнусата. Погнусата е централно събитие, тя сякаш е одухотворена като човешко същество. Навсякъде, където е опомената в книгата, е изписана с главна буква, също както се пишат имената на хората или исторически важните събития. За пръв път се появява чрез невинно плоско камъче, от което Рокантен изпитва отвращение, държейки го в ръцете си. Постепенно душата на героя е обхваната от отчаяние и отвращение, когато героят съзерцава предметите: "Вещите не би трябвало да влияят, след като са неживи. Човек си служи с тях, поставя ги обратно по местата им, пребивава сред тях: те са полезни нищо повече. А на мен ми влияят, нетърпимо е. Боя се да ги докосна, сякаш са живи твари."

6. Заключение

Именно в екзистенцията се съдържа не разчленената цялостност на субекта и обекта, която не е достъпна нито за разсъдъчно-научното, нито за спекулативното мислене. Във всекидневния живот човек не винаги осъзнава себе си като екзистенция; затова е необходимо той да се окаже в гранична ситуация, напр. пред лицето на смъртта. Намирайки себе си като екзистенция, намира за първи път и своята свобода. Защото според екзистенциализма свободата се състои в това, човек да не се проявява като вещ, която се формира под влиянието на естествената или социалната необходимост, а да се "избира" сам, да формира себе си с всяко свое действие и постъпка. Заедно с това свободният човек носи отговорност за всичко, извършено от него, а не се оправдава с "обстоятелствата". Чувството за отговорност за всичко, което се извършва около него, това е чувството на свободния човек. В екзистенциалистката концепция за свободата се изразява протестът против конформизма и приспособленството, характерно за индивида, чувстващ се като малък винт в огромната бюрократична машина, неспособен да промени нещо от хода на събитията. Оттук екзистенциализмът постоянно подчертава човешката отговорност за всичко, което се случва в историята.Херберт Маркузе критикува екзистенциализма, особено Сартъровата книга "Битие и нищо", за това че проектира определени черти на модерното живеене, като супресивното общество, безпокойството, безсмислието върху същността на съществуването въобще. Теодор Адорно, в неговата книга Жаргона на автентичността, критикува Хайдегеровата философия, в нейната употреба на езика и особено за това, че представлява мистифицираща идеология на развитото индустриално общество и неговите силови структури.

7. Източници
1.Дру, А., Дневниците на Киркегор, изд. Лъч, 1980г
2.Стоянов,Ж., Социалната философия от Платон до Карл Попер, изд.Албатрос, 2000г.
3.Ясперс, К Духовна ситуация на времето, София, 1985г.
4. Ж.П. Сартр- "Погнусата", изд. "Труд", поредица "Класическите книги на XX в."





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Екзистенциализъм 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.