Екзистенцията смисълът на човешкото съществуване


Категория на документа: Други


Професионална гимназия по селско стопанство
"Васил Левски"

Доклад на тема

Екзистенцията смисълът на човешкото съществуване

Изготвил: Рецензент :
Павел Венциславов Радев 11 ,,А" клас Гергана Петрова

Съдържание
Въведение......................................................................3
1. Същност на понятието екзистенциализъм в философията..8
2.Киркегор-баща на екзистенциализма..............................5
3.Екзистенциалните проблеми и тяхната същност..............12
Заключение..................................................................14
Източници........................................................................................16

Въведение
През средновековието философита на човека е съсредоточена в Бога. Той е център на Вселената. Средновековната църква е определяла битието и житето на хората, дори и техните сексуални изживявания. Контролирала е духовният живот и е управлявала държавите в Европа. През времето на Ренесанса се променя виждането на хората за Бога и човека. Бог и човекът изглеждат по - човечни. Критиката към средновековнаият мироглед се изразява в пълното отричане на религията и тогава в цетъра на филосовското виждане застава Човекът. Ужасите на първата световна война, където човекът се дехуманизира и се превръща в една военна машина изпълнаваща заповеди, и нанасяща тежки психо-физически травми на народите, изпълва с ужас своите съвременници. Хората започват да търсят човешкото в човека. Дж. Р. Толкин, писателят на "Властелина на пръстените" е участвал в първата световна война. Загубил е всички свои приятели във войната и вижда при завръщането си бреговете на Фолкстоун и Дувър, бели и високи, и " Кулите на Ерисея" описвани като пътуване към незримото царство. Той казва чрез думите на Гандалф вълшебника на Фродо, че те като съвременници на войната за пръстена правят всичко добро, на което са способни за да въстановят своя свят но " дали бъдещето на следнащите поколения ще бъде безоблачно" зависи от тях самите. Това е идеята на екзистенционализма, че човекът е отговоен за своя живот и своето бъдеще.
Екзистенциализмът се появява след Първата световна война. Именно в него се отразява сривът на традиционните ценности на европейското общество. 20-те години на ХХ век са време на интензивна преоценка на всичко, което е довело до военната катастрофа. Оформят се два центъра на екзистенциализма- в Германия и във Франция. Във Германия, защото Германия е отгорна за тази война и в крайна сметка я загубва. Философите и хората в Германия страдат много от тязи загуба и силно се проявяват реваншистки настроения. Именно те стоят в основите на нацизма и второто световна война. Но въпреки различията в политическата и психологическата атмосфера в двете страни, екзистенциализмът и в двете има сходни черти. Историческите корени на екзистенциализма ни отвеждат към Сократ и цялата линия на философията на човека, развиваща се през вековете.
Мощен източник на екзистенциализма е творчеството на Сьорен Киркегор (1813-1855). Той е представител на първото поколение пост класически философи подобно на Фойербах и Маркс. Освен Киркегор силно влияние върху екзистенциализма оказват Ницше, академичнатафилософия на живота, а в обществено - политическите им възгледи - Макс Вебер и Карл Маркс със своят знаменит труд "Капитала" и идеи който формирмират социализма.

Екзистенциализмът се развива в две различни посоки - на атеистичния и на религиозния екзистенциализъм.
Екзистенциализмът като философско направление се представя от Мартин Хайдегер, Карл Ясперс, Жан-Пол Сартр, Албер Камю, Николай Бердяев и Габриел Марсел.

1.Същност на понятието екзистенциализъм в философията
Екзистенциализмът (от немски Existenz - съществувание, живот) може да се определи в най-общ и популярен смисъл като Философия на съществуването. Въпреки разликите в доктрините на водещите философи екзистенциалисти те имат нещо общо - възприемат човека като субект (а не като обект на изследването си), не само като мислещ субект, а по-скоро като действена, чувстваща, жива човешка личност заедно с условията, при които съществува тази човешка личност, като отправна точка на своите философски разсъждения. Екзистенциалистката литература от този период е също силно развита и изразена. Твърди се дори, че екзистенциализмът е по-силно застъпен като течение в художествената литература, отколкото като философско течение. Екзистенциализмът се разпространява след Първата световна война в Германия, в периода на Втората световна война във Франция, а след Втората световна война и в останалите държави, например САЩ). Идейни извори на екзистенциализма са Философията на живота, феноменологията на Хусерл, религиозно-мистичното учение на Сьорен Киркегор. Киркегор разглежда съществуващите религиозни и философски системи по отношение на това как човек използва своята лична свобода. Той намира всички тези системи за незадоволителни по отношение на отговора им за целта и смисъла на живота, затова формира възгледа, че всеки сам е отговорен за намирането и преследването на своя жизнена цел. Фундаментална идея за екзистенциализма е мисълта на Сартр от книгата му "Екзистенциализмът е хуманизъм", че при човека "съществуването предшества същността". Човек се ражда, тоест започва съществуването си без да притежава същност. Тази идея е изестна във философията като "Табула раза" , което означава че човекът се ражда с чисто съзнаие една бяла дъска, на която тепърва започва да се пише. Или Същността на човека се формира като сбор от неговите избори. "Човек е осъден да избира". Във всеки един момент човек е изправен пред правото и отговорността си да избира (как да постъпи във всяка една житейска ситуация). Всеки негов избор формира неговата същност. По този начин човек е напълно свободен да бъде това, което е избрал. Така стигаме до разбирането на екзистенциализма за свободата. Апостол Павел в едно от своите послания пише че " Духа се противи на плътта и плътта се проитиви на Духа, за да можем да правим това което искаме", но е изпусната според някои други предстваители на християнската мисъл частицата "не" или ще звучи "за да не може да правите това което искате". Това означава че човек трябва да положи усилие, за да раеализира правато си на избор.
Най-съвременното въплъщение на екзистенциализма в психологията, теологията и други науки се основава на необходимостта от нови категории за разбирането на човешката личност и нейното битие. Тези науки осъзнават, че човешките същества не могат да бъдат описвани и изучавани само като материя с определени свойства или само като субекти, взаимодействащи главно с обкръжаващия ги свят на обектите. От това разбираме, че човекът се ражда в дадена обстановка и общественно икономическа формация или обществен строй, но сам избира как да живее подобно на изборът на Спартак в римската история, който отказва да бъде роб и умира за свободата си.
Проблемът "съществуване и същност" е централен за екзистенциализма. Според същността и съществуването си във вселената има три вида обекти:
* нещата от природата - при тях съществуване и същност съвпадат,
* нещата сътворени от човека - при тях същността предхожда съществуването, идеята за тях се ражда преди те да бъдат сътворени,
* човекът - при него съществуването предхожда същността, защото за разлика от животните същността му не се свежда до неговата анатомия и физиология.
Той се появява на земята, и чак след това се самоопределя. Първоначално той не притежава същност, но после сам решава какво да прави и създаде от себе си. Човек е само това, което избере да бъде, откъдето идва и важността на избора. По този начин екзистенциализма придава на човек цялата отговорност на неговото съществуване, но отбелязва и дадената му свобода за сътворение на себе си и света около себе си.
Според някои източни философии или по скоро религии човекът се преражда и това означава, че носи брето или кармичната обремененост с живота на хора, които са били съществували преди него. Християнството в неговата същност отрича това, защото след като живее човек и умре, след това започва съд над делата му. Предначертаността на житейският път от Бога е по - скоро неговото добрежелателство за бъдещето на човека, а не предопределянето на съдбата му. Той е отгорен за нея чрез своите постъпки и дела поседица от неговите лични избори. Или "който сее тръни ще жъне бодили", "който сее ветрове ще жъне урагани".

2.Киркегор-баща на екзистенциализма.
Киркегор се определя като ирационалист. Той е родоначалник на екзистенциализма. Исаак Паси определяше философията му като "предекзистенциализъм", тоест нещо което предшества екзистенционализма.
Екзистенциализмът е философско направление на XX век, а творчеството на Киркегор се отнася към първата половина на XX век. Не липсват и основания да го редопоставим и с философи от XIX в., които третират въпроса за философското отношение към религията: Соловьов, Унамуно, особената група философи на живота, които имат специално отношение към религиозното.
Киркегор е предтеча или "Йоан Кръстител преди Христос" на екзистенциализма, независимо как ще го определим, дали като представител на религиозния екзистенциализъм, заедно с Ясперс, или на светския екзистенциализъм като Сартр и Камю. И двете направления на екзистенциализма на XX век имат претенция за родословието си.
В края на живота си Киркегор влиза в една убийствена за самия себе си полемика с датските догматици по повод на което нарича себе си "вярващ антитеолог": той и въздига, и убива християнството. Пледира за завръщане към първоначалното християнство, за непосредствено общуване с Бога, призовава към отказ от религиозния догматизъм и лицемерието. Това става повод да се спори върху това дали той е повече свързан с религиозното или светското направление в екзистенциализма.
Киркегор е модерен рушител на абсолютната рационалност, на спекулативното системостроене. Заедно с Шопенхауер той е представител на философията на живота. Огюст Конт с друг подход руши спекулативния рационализъм, но той остава все пак представител на рационализма, макар и от друг тип. Киркегор става рушител на спекулативното още преди Ницше и Хартман. Хартман също е представител на антирационализма. Преди Соловьов той превръща в проблем на своята философия - религията. Явно рабираме ,че Кирекигьор критикува спазването на религиозните ритуали като смисъл отделен от същността на Вярата, или религията не е равностойна и равнозначна на вяра в Бога, а по - скоро на култура.
Киркегор е дете на времето си и търси нова предметна основа, ново начало, нов смисъл на философията. Всички тези философи намират този смисъл, търсейки предметната основа в живота, но я намират на различни места. Фактически всеки според своя избор и според своите възгледи, т.е. те достигат до различни места. За Киркегор такава основа е човекът, неговото съществуване. Той въздига категорията екзистенция като ключова философска категория и специфично човешка категория.
Киркегор е философ, преживял дните си и като самотник, неизвестен в Европа, неразбиран, обругаван от сънародниците си. Благодарение на философското си дело той става един от най-ухажваните философи на XX век, а също и поради появата на екзистенциализма. През 1877 г. Георг Брандес прави делото на Киркегор достояние на Европа и света. Не по-малка роля за популяризиране на идеите на Киркегор е делото на Томас Ман, който също пише за Киркегор и Ницше. Ницше отрича Божественното а Кирекигиор твърди, че човекът се самоопределя и опредиля своето битие чрез изборите си и християнството трябва да се върне от там, от където е тръгнало.
Светът и Европа сами за себе си го откриват значително по-късно, когато се появява екзистенциализмът в края наXX век. Брандес прави първите преводи, но започват спорове със съветския религиозен екзистенциализъм. Карл Барт, който е представител на диалектическата теология, има също претенции за родство с това направление от последователи на Киркегор.
Това, което се случва с Киркегор, е съдбата на мислител от периферията на Централна Европа. Трябвал е почти век, за да може Европа да открие този бисер в история на философията. Това показва, че да пишеш на родния си език не означава, че си провинциален философ. От делото зависи качеството.
През XX век за широката общественост се поражда интересът към Киркегор. Той е философски феномен, принципно различен от професорската философия, за която злобно пише и Шопенхауер. Киркегор търси и проправя нов път във философията: тя не е специалност, занаят, а е философия когато е лична съдба, вътрешен импулс, призвание.
Ето защо той отхвърля всяка професорска философия, напълно чужда на човешкия живот и на живота изобщо. Спекулативната философия и преди всичко Хегеловата философия в Германия според Киркегор имат своя бастион в академичната философия.
Не по-малко за интереса към Киркегор допринася и съвпадението на живот и творчество. Това създава своеобразна интрига. Киркегор взема за отправна точка личната си съдба, където откриваме спомен за проклятие, разтрогнат годеж, изпълнено с фалшиво лицемерие обкръжение; общественост, неспособна да разбира посланията на сънародника си; църковна институция, която убива, а не въздига човешката душа.
За разлика от Хегел, Киркегор не смята, че има Абсолютна Истина. В тезата за съвпадение на живот и творчество мнозина са търсели разковничето на неговата философия. това е основата на неговата тоналност и един нов път във философията. По-теоретично погледнато, интересът към философията на Киркегор е провокиран от поставения проблем за екзистенцията като чисто човешка категория. Киркегор я извежда от човешката съдба, тя е основа за преживяването. От поставянето в центъра на тази категория за екзистенцията следва и тезата за родоначалството, основополагането на нов тип философия, екзистенциалната. Така Киркегор дава израз на своя интелектуален бунт към философската традиция. Той се насочва към различен тип философска култура.
Това въвеждане на проблема за екзистенцията превръща философията на Киркегор в предизвикателство:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Екзистенцията смисълът на човешкото съществуване 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.