Електронни пари


Категория на документа: Други


Електронни пари

1 Въведение и дефиниция на електронните пари

2 Стани, участващи при създаване и плащане с електронни пари

3 Финансов и информационен поток при зареждане и плащане с електронни пари

4 Издатели на електронни пари

1 Въведение и дефиниция на електронните пари

Електронните пари (е-пари/е-money/) представляват предварително записано по сигурен електронен начин значение (Електронно значение/Electronic Value/), отговарящо на парично значение, в карта с интегрална схема (наричана още чип, смарт карта) или в паметта на компютър. Kартата с предварително записано значение (Stored Value Card /SVC/, виж по-долу) е единият елемент на електронните пари, който е познат основно като електронно портмоне (e-purse). Когато електронното значение е записано в паметта на компютър, тогава имаме мрежови електронни пари, което е вторият елемент на електронните пари. В последния случай се говори за "цифров кеш", "електронен кеш", "кибер кеш или кибер валута".

При първия елемент на електронните пари, при който се използва смарт карта за записване на електронното значение, следва да се обърне внимание на следното:

1) Една смарт карта със записано електронно значение в нейния електронен носител (интегралната схема) представлява електронен платежен инструмент, който следва да бъде разграничен от банковите карти (дебитни или кредитни), които също са електронни платежни инструменти, както и от други платежни инструменти, чрез които техният държател има отдалечен достъп до банкова сметка или изобщо до някакъв източник (funds source) на пари. Последните платежни инструменти се използват от потребителя за прехвърляне на суми по електронен път, който имайки достъп чрез тях до своята сметка прави нареждане на плащане през телекомуникационна мрежа или Интернет. При електронните пари с използване на смарт карта, основната разлика с останалите платежни инструменти е, че ПАРИЧНОТО ЗНАЧЕНИЕ, изразено чрез електронен запис, Е ПРЕХВЪРЛЕНО на самия платежен инструмент, което именно прави този платежен инструмент по-близък до реалните пари в брой (кеш).

2) Електронните пари следва да бъдат универсално платежно средство за разлика от някои видове предплатени карти като фонокарти, петролни и др., чрез които могат да се заплащат само стоки или услуги в затворена група или верига магазини и които не могат например да се презареждат от източник на парични средства (source funds).

3) Различните средства за автентификация на самите пари (парите в брой или електронните пари) и на техния държател. Парите в брой се автентифицират (установяване дали не са подправени или фалшиви) чрез визуална проверка или чрез проверка с други технически средства, а техния държател се идентифицира чрез неговото физическо присъствие. При електронните пари автентификацията както на самия електронен платежен инструмент електронни пари, така и на техния държател се извършва чрез специални криптографски методи. Това от своя страна означава, че не е необходимо те физически да се обменят между техните държатели, както това става с банкнотите или монетите.

Първоначално електронното портмоне беше въведено в средата на 90-те години най-вече в Европа (Белгия, Холандия, Германия, Швеция, Швейцария, Австрия, Португалия, Дания) и др., Европейски страни основно да покрие нишата на малките плащания като купуване на вестници, кафе, сокове, цигари и др., т.е. при транзакции, при които цената за обработка на транзакцията, ако тя би била извършена с дебитна или кредитна карта, е съизмерима или дори по-голяма от стойността на самото плащане.

2 Страни, участващи при създаване и плащане с електронни пари

Участници в процеса при създаване и плащане с електронни пари са:

1) Издател (доставчик) на електронни пари (e-money issuer/e-money provider institution);
2) Издател на средствата, необходими за издаването на електронни пари (funs issuer);
3) Държател на електронния платежен инструмент електронни пари (e-money holder);
4) Търговец, който приема плащане с електронни пари (merchant);
5) Акцептираща институция (merchant acquirer) - [финансова] институция, която обслужва търговеца (това по принцип е банката на търговеца) и осигурява сетълмент на натрупаните при платежните транзакции средства,

както и

6) Устройство, където се извършва зареждане на е-пари (e-money loading device);
7) Устройство, чрез което се плаща с е-пари (e-money accepting or purchase device);
8) Оператор на електронни пари, който оперира от името на някой от следните участници: издателя на електронния платежен инструмент, издателя на паричните средства и институцията обслужваща търговеца.

2.1 Издателят на електронни пари (или доставчик на е-пари) издава електронния инструмент електронни пари. Той в действителност предоставя електронния инструмент електронни пари на държателя. Издателят на електронните пари извършва автентификация на картата при зареждане на електронно значение в нея, отговаря и управлява зареждането на електронното значение в нея, съхранява и управлява пула със средства, от който се извършва зареждането на електронното значение (т 3.2).

2.2 Издател на средствата, необходими за издаване на електронни пари е страната, която осигурява източникът на средства, покриващи издаваните електронни пари и по такъв начин дава съгласие на издателя (авторизира) при издаване на електронни пари. В много случаи издателят на електронни пари и издателят на средствата са една и съща институция, например банка, която издава електронни пари.

2.3 Акцептиращата институция обслужва търговеца, където се закупуват стоки или услуги и осигурява сетълмент на натрупаните от платежните операции средства. Това обикновено е банката, където търговецът има разплащателна сметка, по която трябва да постъпят действителните пари от извършените платежни операции с електронни пари на обслужваните от търговеца устройства.

2.4 Допълнителни пояснения

2.4.1 Карта с интегрална схема (чип карта, смарт карта)

Точният термин на този тип карта съгласно Международната организация по стандартизация (International Standard Organization /ISO/) е Карта с интегрална схема (Integrated Circuit Card /ICC/). Използването на понятието интегрална схема в нейната дефиниция е обусловено от факта, че като електронен носител на информацията (за разлика например от картите с магнитна лента) се използва интегрална схема (чип). Тази интегрална схема може да бъде от обикновена интегрална памет, като например картите за защита на достъп, фонокартите и други предплатени карти, до сложен микропроцесор, каквито са например електронните платежни инструменти (дебитни карти, кредитни карти, електронно портмоне) или картите, с които се създава електронен подпис, които съдържат в интегралната схема и допълнителен процесор, за криптиране и декриптиране на информацията (криптопроцесор).



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Електронни пари 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.