Енергетиката в световното развитие


Категория на документа: Други


Енергетиката в световното развитие.

Наред с постиженията на науката и техниката, възникнаха и свързани с тях глобални проблеми. Към тях спадат демографският проблем (и свързаният с него продоволствен проблем); енергийният проблем (евтините горива могат да се изчерпат или да станат неприемливи за използване по екологични съображения); екологичният проблем (получаващ особено внимание във връзка с "парниковия" ефект).
Осъзнаването на екологичния проблем, заедно със скока в цената на нефта, води до разработването на принципите на устойчивото развитие. (формулирани за първи път от Международната комисия за околната среда и развитието към ООН - 1987г.) Вниманието е съсредоточено върху енергетиката и необходимостта от ограничаване потреблението на енергийни ресурси, чието производство и потребление представлява основна причина за замърсяването на околната среда. По-късно принципите на устойчивото развитие са конкретизирани на конференцита на ООН "Околна среда и развитие" в Рио де Жанейро (1992г.)
Основните положения в тази концепция се свеждат до:

- В центъра са хората, които трябва да имат право на здравословен и ползотворен живот в хармония с природата.

- Опазването на природната среда трябва да стане неразделна част от развитието и не може да се разглежда откъснaто от него.

- Необходимостта от развитие, съчетано с опазването на околната среда, е обвързана с удовлетворяване потребностите не само на нашето, а и на бъдещите поколения.

- Необходимо е намаляване на разликата в жизненото равнище между отделните страни и изкореняване на бедността и нищетата.

- Неободимо е да се промени сегашният модел на производство и потребление, защото не спомага за постигането на устойчиво развитие.
Внимателният анализ на тези принципи показва, че между тях има противоречие и несъгласуваност. Основна причина за това вероятно е глобалният проблем свързан с неравномерното разпределение на населението, от една страна, и производството и потреблението на БВП - от друга. Разликите в стойностите на БВП на един жител между индустриално развитите и развиващите се страни е 6 пъти, а между развитите и страните в преход - 4,5 пъти.
Предложенията за преодоляване на противоречията и свързаните с тях проблеми пред устойчивото развитие варират в широк диапазон - от самоограничаване на потреблението до разработването на мерки за депопулация на планетата. Остротата на глобалните проблеми, свързана с опастността от достигане границите на растежа, намира изражение в няколко аргумента:

- Дългосрочното устойчиво развитие означава не само количествен ръст, но и съхранение на качеството и разнообразието на средата, което от свой ред определя нарастващото разнообразие в потреблението на обществени блага.

- Принципът за равноправие между развитите и развиващите се държави при формирането на потребности и тяхното задоволяване означава имитационният път на развитие на третия свят да се признае за закономерен.(в противоречие с концепцията за устойчиво развитие)

- Съвременната ефективност на използване на енергоносителите е твърде ниска - едва 5-7%.

- Наред с това става дума за многократно повишаване на жизненото равнище при бърз ръст в броя на населението.

- Необходимото рязко повишаване на ефективността на използване на енергоресурсите чрез внедряване на организационни и технологични мерки за икономия ще бъде значително подпомогнато от очакваното повишение на цените на енергоносителите.
Напоследък все повече се налага идеята, че екологична катастрофа от глобален мащаб може да настъпи преди изчерпването на основните енергоресурси на Земята. Основни нейни причинители са равиващите се страни(вкл. Китай). За сега енергийната ситуация се "спасява" от разликата в БВП на един жител в промишлено развитите и в развиващите се страни.(Енергоемкостта на БВП в развиващите се страни е с 30% по-висока, поради невъзможността им да внедряват енергоспестяващи технологии.)
В енергетиката стратегията за решаване на глобалнния проблем е преди всичко в повишаване ефективността от използването на енергоресусрсите, в нарастващото приложение на природния газ, в усвояването на нови възобновими енергоизточници, в разработката на методи за извличане и съхранение на въглеродните газове.(Ежегодно само половината се асимилира, а другата половина се натрупва в атмосферата и предизвиква парников ефект.)
Проведените международни форуми показват, че има пряка зависимост между икономическото развитие и потреблението на енергия. За сметка на промишлено развитите западни страни енергоемкостта на световния БВП се е понижила - за последните 40 години средногодишният ръст на световния БВП е 3,5% при ръст на енергопотреблението 2,6%, т.е. енергоемкостта на БВП се е понижавала с 0,9% годишно. (Поради твърде ниската степен на използване на енергоносителите потенциалът на енергоефективността далеч не е изчерпан.)
На сегашния етап, а и в бъдеще, решаването на енергийния и екологичния проблем, ще зависи от степента на намаляване енергоемкостта на стопанството и социалното развитие. Изходът е в повишаването на ефективността на използваните видове енергия и в преминаването към чисти технологии на базата на възобновими енергоизточници.
Възникват няколко въпроса: Възможно ли е, при сегашните условия, преминаване към нови източници на енергия? В състояние ли е човечеството да пожертва максималните темпове на изкономически растеж в името на устойчивото равитие? За това много специалисти искат да се изменят подходите и управлението на икономическото развитие. Това предполага в краткосрочна и средносрочна перспектива да се разшири използването на така наречените "чисти технологии", а в дългосрочна перспектива - изменение в стила на живота, т.е. замяна на материалните блага с духовни и интелектуални ценности.
Безспорно приемливо твърдение в концепцията за устойчиво развитие е, че несъвършенството на пазарния механизъм и данъчната система не водят до отчитане на всички загуби, свързани с производството, преноса и използването на енергоресурсите. В резултат на това е налице разточително използване на енергоносителите, което не стимулира усилията за прилагане на енергоспестяващи мерки. Съответстващият ценови механизъм може да бъде задействан само чрез пазара, чиито изисквания рязко ще засилят енергоспестяващия подход към развитието (вече се случва в напредналите страни). Това означава постигане на енергийни икономии в производството и потреблението - резултат от внедряването на постиженията на научно-техническия прогрес, усъвършенстването на структурата на производството и намаляването на неговата енергоемкост. По този начин увеличаване в обема на производството ще се постига чрез постоянно и чрез намаляващо равнище на потребление на енергоресурсите.
Енергийната ефективност на БВП се колебае от 10 щ.д. /кг условно гориво в Япония, през 6 щ.д./кг усл.г. в страните от Западна Европа, до 5,5 щ.д./кг усл.г. в САЩ и едва до 0,5 щ.д./кг усл.г. в Русия. Преразход на енергоресурси се реализира и косвено - за сметка високата материалоемкост на продукцията. При съвременните условия 1 тон спестено гориво е 3-4 пъти по-евтин от 1 тон добито гориво. Всичко това е мощен стимул за повишаване ефективността при използване на енергоносителите. За последните 30 години енергоемкостта на БВП в САЩ се е понижила от 1,4 на 0,7, а в Германия - от 1,2 до 0,5кг усл.г./долар.
Средният разход на въглища при производството на електроенергия през 1960г. е бил 450гр/квтч, през 2000г. - 300гр/квтч. Ако потреблението на електроенергия от хладилниците през 1980г. се приеме за 100%, то през 2000г. е съставлявало 40%. Разходът на бензин от леките автомобили през 1980г. е бил 10л/100км пробег, а през 2000г. - 8л/100км.
В технологичните процеси трябва да се извърши смяна на едни енергоносители с други - по-малко дефицитни и по-евтини. В електроенергетиката делът на мазута и природния газ в САЩ е съответно 3,7% и 12,7%, а в Русия - 21% и 38,8%. Въглищата в Русия, чиито запаси са особено големи, представляват 36,5%, докато в САЩ техническият дял е 85,6%.
Големи резерви за енергоспестяване и намаляване на екологичния натиск има и в структурното преустройство на икономиката - чрез намаляване дела на енергоемките производства. Енергоемкостта на леката промишленост и обслужващата сфера е 8-10 пъти по-ниска отколкото в самия топливно-енергиен комплекс. Структурното преустройство в тази насока може да осигури до 20% икономия на енергийни ресурси.
Важен резерв за повишаване на енергоефективността представлява усъвършенстването на различните технологични процеси и на използваната техника. Независимо че това направление е капиталоемко, тези разходи са 2-3 пъти по-ниски от разходите, необходими за еквивалентното увеличение на добива на горива и на производството на електроенергия.
По разчети на Световния енергиен съвет енергоемкостта на световното стопанство ще намалява както следва: от 0,9% за периода 1960-2000г. до 0,8% за 2001-2020г. и 0,7% за 2021-2050г.(Процентите са разликата между темповете на енергопотреблението и ръста на БВП.) Тези разчети са направени въз основа на следните допускания: няма да има никакви резки изменения в темповете на ръста и в структурата на световното развитие; темповете на увеличение на населението съществено ще се понижат и ако за последните 40 години броят на населението се е удвоил от 3 на 6 млрд. д., то през следващите 50 години ще нарастне 1,5 пъти - до 9 млрд. д.; това ще запази тенденцията на намаляване темповете на ръста на енергопотреблението, при значително повишаване търсенето на 1 жител, особено в развиващите се страни, където сега повече от 1,5 млрд. д. нямат достъп до електроенергия.
Дали са реалистични тези прогнози и може ли световната икономика да се справи със задачите за повишаване жизненото равнище на най-бедните слоеве на населението в развиващите се страни при снижаване темповете на ръста на БВП и едновременно с това да постигне увеличаване на енергопотреблението на 1 жител? Според автора на статията (Шлихтер) би било възможно само в случай, че се сбъднат идеите на някои учени за ограничаване равнището на потребление в развитите страни. Обаче двете международни конференции на ООН в Рио де Жанейро и в Кайро("Народонаселение и развитие"), който завършват с провал, показват следното:

- Човечеството не е готово да се откаже от нарастващите мащаби на потребление на материални блага и по количество и по тяхното разнообразие. Най-вече това се отнася до най-бедните развиващи се страни. Не могат да се откажат, разбира се, и напредналите индустриални страни, чиято икономика се развива по принципите на пазарното стопанство, което не допуска вмешателство от страна на държавата, тъй като това ще доведе до масова емиграция, която вече превишава многократно потребностите от работна сила на приемащата държава.

- Да се разчита на рязко забавяне в ръста на населението в развиващите се страни в близките 50 години е невъзможно. Повишаването на жизненото равнище не е пряко свързано с намаляването на раждаемостта. Затова необходимото и неизбежно повишаване на жизненото равнище на населението в развиващите се страни, за разлика от промишлено развитите, ще бъде свързано и абсолютно, и относително със значителен ръст на енергопотреблението.
Всяко изменение в жизненото равнище и начина на живот на населението в развиващите се страни неизбежно ще доведе до повишаване на общото енергопотребление и на потреблението на 1 жител. Тук може да се посочи и урбанизационният процес в света - концентрацията на население в градовете, особено в големите градове, сега е много по-интензивна в развиващите се страни. Градовете с население над 10 млн. жители през 1994г. са били 14, от тях 10 - в развиващите се страни. Към 2015г. свръхголемите градове ще са 27, а 22 от тях ще са в развиващите се държави.
Пропорционално на бързото намаляване на селското население и на увеличаващия се дял на градското население, нараства и потреблението на по-скъпи изкопаеми енергоносители. Темповете на ръста на потреблението на първични енергоносители са много различни за отделните държави. Има страни с бързо нарастващо енергопотребление (за 90-те години - с повече от 20%) и такива с бавно нарастващо енергопотребление. Към първите се отнасят развиващите се и някои от бившите социалистически страни - Република Корея, Полша, Индия, Китай, Бразилия. Към вторите се отнасят почти всички промишлено развити страни, които са преминали към постиндустриалното развитие - Италия, Великобритания, Канада, Франция, САЩ, Япония.
Този показател зависи от редица фактори: техническо и технологично равнище на развитие на стопанството; структура на стопанството и особено на промишлеността; темпове и ръст на икономиката; темпове на увеличаване на броя на населението; климатични условия; структура на енергийния баланс; степен на рационализация или на разточителство при използването на енергоносители.
Високото равнище на потребление на 1 жител в САЩ и Канада се обяснява с изключително високото равнище на автомобилизация, но също и с известно разточителство заради ползването на относително евтини енергоносители. В Западна Европа потреблението на 1 жител е 2-2,5 пъти по-ниско и нараства слабо, благодарение на следните фактори: интензивно внедряване на енергоспестяващи методи; внедряване на технологични иновации; интензивно намаляване на енергоемките отрасли.
В резултат на сложното и противоречиво взаимодействие между всички тези фактори средното потребление на енергия на 1 жител в света расте много бавно, а през някой периоди дори намалява: например през 1979г. то е било 2,06 т усл.г., през 1990г. - 2,05 т усл.г., през 1995г. - 2,7 т усл.г., а през 1999г. - 2,2 т усл.г.
Причини за ръста на средното енергопотребление на 1 жител в света са бързият ръст на енергопотреблението в страните от Източна и Югоизточна Азия, Латинска Америка, Източна Европа и ОНД.
Като цяло темповете на енергопотреблението за големи периоди от време напрекъснато намаляват: за 1970-1980г. те са били 29,4%, за 1980-1990г. - 26,4%, за 1990-2000г. - 22%. Към настоящия момент на всички промишлено развити страни взети заедно се падат 60% от енергопотреблението при 18% от населението, на страните от Африка - 2,5% при 12,3% от населението, на страните от Латинска Америка - 5,4% при 8,4% от населението, а останалото потребление се разпределя на страните от Азия(без Япония).



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Енергетиката в световното развитие 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.