Епохата на елинизма


Категория на документа: Други


ЕПОХАТА НА ЕЛИНИЗМА

Думата елинизъм не е новообразувание. Старогръцките ретори и филолози означават с нея качествата на чистата елинска реч, правилното ползване на литературния гръцки език. Този смисъл не влиза в съдържанието на термина елинизъм, който употребява за пръв път историкът Дройзен в четиридесетте години на миналия век, за да означи откъслека от елинската история между смъртта на Александър Македонски (323 г. пр. н. е.) и падането на Египет под римска власт (30 г. пр. н. е.). Дройзен има заслуга не само за названието. В своя двутомен труд, посветен на елинизма , той пръв обръща внимание на този подце-няван период от античната история и създава основа за наблюдения върху културна епоха, различна от класическата. Става възможно да се мисли за развитието на елинската култура от едни към други идеали и ценности.
Границите на периода. В науката съществува спор за границите на периода251. Според едни автори елинизмът започва още в първата половина на IV век пр. н. е., според други завършва много преди падането на Египет под римска власт - още с началото на римската експанзия на Изток. Според трети в елинизма влиза и културата на императорския Рим, особено първите два века от новата ера. Този спор е всъщност скрито разногласие по въпроса за критерия, въз основа на който се определя целостта на дадена епоха.

Границите между 323 и 30 г. пр. н. е. са добри символи за начало и край, тъй като определят елинизма като историческа епоха със свои икономически и политически особености. Трите века от разпадането на "нереалната" държава на Александър Македонски до образуването на реалната империя на Август действително представляват цялостен период, време на продължителни опити за заздравяване на робовладелското производство и стопанска система, в политическо отношение по създаване на държава, в която да бъде включен целият обитаван свят.

От друга страна, когато се говори за елинизъм, обикновено се има предвид елинистическата култура. Разногласията по границите възникват най-напред поради това, че културната епоха не съвпада точно с историческата. Като цялост културата продължава да действа и след приключването на историческата епоха. Освен това началото се определя трудно, тъй като идеите и изразните средства на елинистическата култура се подготвят много време преди измененията в политическата карта и обществената структура на елинския свят от края на IV век пр. н. е. Началото на културната епоха, разбира се, не би трябвало да се търси в появата на отделните елементи, а в момента, когато те се свързват в комплекс, когато се скрепяват в цялостна ценностна система. Във всеки случай това не става по-рано от разпадането на Александровата държава.

По същество споровете около границите на периода се повдигат поради разногласието по въпроса за характера на културата. Ако културата се схваща за независима от обществената и общностната основа духовна формация252, е обяснимо защо в обсега на елинистическата култура попадат явления като тра-гедията на Еврипид, целият четвърти век пр. н. е. и римското време. За нас елинизмът е културна епоха, със своя специфика. Коренът на тази специфика са особеностите на общностния живот на елинистическото общество, преобразувани в особена ценностна система. Понеже тази система е преходна, и елинистическата култура престава да бъде витално явление, независимо че редица идеали и възгледи, изработени в нея, преминават в следващото време. Само че там те са свързани в друга система. Именно поради това смятаме, че границите на историческата епоха между 323 и 30 г. пр. н. е. служат за добро ограничение и на културната епоха елинизъм.
Елинистическото общество. И тъй условното начало на елинистическото време е смъртта на Александър Македонски в 323 г. пр. н. е. Веднага след това Източното Средиземноморие е обхванато от междуособици. Те траят няколко десетилетия и имат за краен резултат разпадането, на огромната Александрова държава. Загиват пълководците, които държат на проекта за световно македонско господство. Междуособиците траят по-дълго от Александровите походи. Движението има цел -търси се териториалното единство, в което държавата би била реална и политическата форма съответна. Полисът и демокрацията са политически изживени, но и монархията на македонския завоевател остава неосъществена. Реалната форма се оказва монархията, върху по-ограничена територия.

В края на последното десетилетие на IV век пр. н. е. Александровата държава се разпада на три монархия - Египет, Сирия и Македония. В Египет владее династията на Птолемеите, наследниците на Птолемей, най-добрия политик измежду Александровите пълководци, в Сирия - потомците на Селевк, Селевкидите, в Македония - династията на Антигон. Омиротворение цари само няколко десетилетия в средата на III век пр. н. е. Но дори и по това време нито една от трите държави не пази твърди границите си. Египет е в постоянен конфликт със Сирия за една част от Мала Азия, наречена Койлесирия. Още в III век от Сирия отпадат големи области - Пергам, Витиния и Понт. Своя държава образуват в Мала Азия галите, от източната страна, на Сирия се отделя Партското царство. Македония е в непрекъснато вътрешно вълнение. Елада, която е в македонските граници, никога не остава безропотно подчинена. Образуват се федерации от елински градове (Ахейският и Етолийският съюз). Немалко години тези съюзи съществуват независимо. 3а Македония е трудно да се справи - в първите два века на епохата споменът за полисната независимост е все още силен. Неспокойно е и в Египет. От началото на II век пр. н. е. местното египетско начало се опълчва срещу гръко-македонската власт. Вътрешното неравновесие се съпровожда от израждане в царската династия и крайности на бюрократизъм.

От всичко това се възползва Рим. Отначало внимателно, по-късно грубо той се вмесва в делата на елинистическите държави също тъй, както някога Филип Македонски в работите на елинските полиси. Не е пропуснато нито едно недоразумение, вътрешно или външно. С Пергам срещу Сирия, с елинските съюзи срещу Македония и с Македония срещу тях, крачка по крачка Рим настъпва в елинистическото пространство, подкупва царе и пълководци, на много места фактически управлява. Там, където е нужно, побеждава със сила - Коринт е сринат, Македония в 146 г. пр. н. е. е обявена за римска провинция. Но затова пък унищожаването на елинската свобода е представено за освобождаване от македонците. Невинаги са нужни военни действия - Атал Ш, цар на Пергам, подарява своето царство на римляните, нещо подобно прави монархът на Витиния Никомед Ш. Остават за завладяване Сирия и Египет. Със Сирия се справя Помпей. Тук-таме римляните срещат съпротива, напомняща за нереализма на Демостен. Така и египетската царица Клеопатра продължава с едно десетилетие самостоятелността на Египет, като се възползва от амбициите на Антоний. Когато в 30 г. пр. н. е. Октавиан слиза като победител на египетската земя, елинистическият свят престава да съществува политически. Нататък Елада има само културна история, политическата остава за Рим. Парадоксално е - истинска голяма държава гърците получават едва след като изчезва тяхното собствено политическо пространство.

Нито един друг античен период не е така разнообразен на обществени форми като елинистическия. Наблюдавайки общественото устройство на елинизма, имаме усещането, че нещо е било преди това и нещо предстои, но това, което е налице в тези три века, е заради трансформацията, а не за себе си.

Общият белег за елинистическото време е голямата монархическа държава. С нея могат да се обяснят редица черти на елинистическото светоусещане. Човекът на тези векове е поданик, а не гражданин и не разполага с политическо битие. Затова пък в сравнение с епохата на класическия полис частната му проява е значително по-масивна. Елинистическата държава на свой ред е далече от човека - защото е голяма, тя се възприема косвено посредством бюрократическата власт, и втори път, защото държавата не присъства навсякъде по един и същ начин. Елинистическата държава не познава единната юридическа и политическа организация. В Египет действат две правови системи - местната египетска и елинската, съществуват два вида трибунали. Повечето градове имат свое местно управление и особен свод от закони. Ако царят се намесва понякога, това е по-скоро изключение. Съществуват и напълно автономни градове253, които, разбира се, не могат да бъдат автономни в политическо отношение, щом като не разполагат с военна сила. Елинистическата тоталитарна власт е белязана от объркващо разнообразие. Птолемеите например са едновременно гръцки царе и египетски фараони, като изпълняват тези две роли, без да ги смесват. Обожествяването е висшият принцип на тоталитарната власт, но и то е само тенденция. Не засяга македонската монархия (по стара традиция македонските царе са просто военни шефове). В Египет пък покрай израждащата се династия на Птолемеите властта попада в ръцете на хората от двореца, често авантюристи и лумпени254.

Отдалечен от държавата, елинистическият човек вижда в нейно лице не толкова определена власт, колкото тегобите на самия свят. Бидейки достатъчно голяма и неопределена, елинистическата държава се слива с човешката вселена. Или казано на езика на настоящото изследване, човекът в тази епоха е свързан не с малка органична, а с голяма отворена общност. Именно на тази основа той се усеща космополит255. Между човека и държавата свят обаче съществува йерархия от междинни звена. Новото по отношение на простата структура на гръцкия полис от класическата епоха е разгръщането на дълга йерархия от общности. Преди всичко се отделят на различни равнища политическият и общественият живот. Редовият човек остава без политическо битие, политиката се върши от специали-зирани чиновници. Поради неукрепналостта на държавната форма на другите равнища на живот остават достатъчно функции - те са обществени, много често дори политически, както е в живота на елинските съюзи в Македония, които за известно време успяват да си извоюват нещо като държавна самостоятелност.

И все пак елинистическият човек се чувства обществено организиран на нивото на полиса. Макар и лишен от политически функции, полисът продължава да съществува като стопанско обединение и културен център. Елинистическата цивилизация експанзира чрез полиси. Само Александър основава тридесет града. Неговите наследници следват примера - светът е осеян с градове на техните имена, на имената на техните майки и дъщери. Полисът е осезаемата форма на тогавашната съвременност, символ за култура. Дори номадите се уседяват в градове. Всяко село претендира да стане град. Дори Спарта в елинисгическо време приема облика на град, щом като вече е заобиколена със стени. А милионната Александрия в Египет изглежда имагинерна и всъщност се състои от няколко отделни политевми, организирани като класическите полиси. Моделът на полисната организация се следва и от елинистическите съюзи. Изобщо градът256 осигурява своеобразна независимост от монархическата държава. Затова хората се стичат в града, макар там, както твърди Менандър, животът да е скъп и да подхожда повече на богатите257.

Външните белези на монархията са дворецът, градините, библиотеката; на полиса освен агората гимназият и театърът. Дори само по това се разбира, че елинистическата градска социалност е главно културна, а не политическа структура. Както изобщо понятието елин губи народностния си смисъл, така и връзката на елинистическия гражданин с полиса, сравнена с класическата патриотична привързаност, изглежда разхлабена. Той е все пак жител. Нищо не му пречи да се изсели, да иде да живее другаде, разбира се, и в друга държава. Това не е свързано с ценностен трус, какъвто преживява Сократ при мисълта, че ще живее в изгнание . Сега съществува нещо, което в епохата на класиката би било абсурдно - човек може да бъде гражданин на няколко града, гражданството може да се купи. Освен това полисът не обуславя личното битие на своите граждани -той е много по-беден от богатите хора, които живеят в него, а често съществува за тяхна сметка. Градът може да бъде красив, благоустроен, да привлича с приятната си околност. Дори в устройството си - съвет, чиновници и т. н., той е по-скоро форма. В обществената му природа има нещо повърхностно в сравнение с магическата колективност на класическия полис. Затова в елинизма така лесно се създават нови градове;.

Между полисната общност и държавата действат като опосредстващи звена на социален живот федерациите на градове, особено характерни за Елада. Елинистическата държава не успява да ги подчини напълно и именно благодарение на тях Рим се врязва в работите на Изтока. Децентрализирането, отстъпването от държавността намира проява също в пиратските обединения (в Ликия съществува дори пиратска държава), с които елинистическите монарси понякога сътрудничат.
Какво добавя към тази картина елинистическият икономически живот? Благодарение на папирусите находки знаем нещо определено само за Египет -строг контрол над селското стопанство, в хамбара на държавата се събира половината пшеница, огромни запаси, от които често се изхранва и Елада. Съществува дори система за планиране. Но тя не довежда до прогрес в селското производство. Чиновническият апарат, който надзирава работите на село, тежи все повече на производителите. Трудът на полето става омразен, в голямата криза от началото на II век пр. н. е. селяните се обезземязат и са нужни крайни мерки, за да се удържи притокът им в града, където биха се изхранили без труд като чакащи благодеяние лумпени. Освен дребните земеделци кризата засяга н занаятчиите. Опозицията бедни - богати става все по-напрегната. Двата обола, които изкарва беднякът по едно време, едва стигат за насъщния. От друга страна, забогателите търговци, лихвари и едри земевладелци могат да изхранват цели градове. Подобни жестове са своеобразно асоциално решение, с което всъщност нищо не се променя.

Изменена е структурата на робството260. В епохата на елинизма животът на роба е ужасен само в рудниците. Иначе до свободния човек без политически права робът стои без особено отличие. Стоическата проповед има известен ефект - общо взето, над робите не се вършат насилия. Вън от дома, те са далече от своите господари. Свързани с парчето земя, което не им принадлежи, или със занаят, с чиито продукти не могат да се разпореждат сами, елинистическите роби напомнят крепостните се-ляни. Положението им не се различава по нищо от това на бедния свободен и понеже трудът на свободния е все пак по-производителен, робството започва да се обезсмисля. Случаите на освобождаване са много чести. При обезлюдяването, което на-стъпва във II век пр. н. е., с освобождаване се попълва числото на гражданите. Обичайно е да се освобождават роби със завещание. Но най-важното е, че опозицията бедни - богати се наблюдава и в класата на робите261, не по-рядко от опозицията образован - необразован или властен - невластен, щом робите са влиятелни в канцеларията на монарха.

Самосъзнанието и реалността се разминават. Да бъдеш роб, разбира се, е нещо позорно. Това значи да ти бъде отказало правото на общественото съществуване. Но тъкмо поради това, че богатеенето и политиката са нещо отлично от формалното обществено битие на елннистическия гражданин, робът може да се окаже по-пригоден от свободния за тези сфери на живота. Елинистическият роб се доближава до Петрониевия Трималхион. Това не означава, че робството не е характерна форма за елинистическите производствени отношения. Човешкото тяло продължава да бъде основната производителна сила и в случая е без значение, че роб може да се занимава с финансови спекулации. Същественото е, че държавата започва да се отнася по робовладелски към широк кръг производители. Това са парадокси, които показват, че робството по същество и робството по форма невинаги са едно и също нещо в епохата на елинизма.

Както и в предходните епохи икономическият живот на елинизма има пасивен и потребителски характер262. Излишният продукт не се използва за увеличаване на икономическия потенциал, а се пропилява или се превръща в разкош. Не се наблюдава усъвършенстване на оръдията на труда. Колкото научно и техническо време да е елинизмът, неговите открития не намират стопанско приложение. Усъвършенстват се обсадните машини, създават се летящи изкуствени птици и пневматичен куклен театър. Техниката стои встрани от икономиката и много близо до всякакви пасивно съзерцателни идеи, затова близо до изкуството или до чистия абсурд. Огромният маяк на Александрия все пак има предназначение. Но разкрачената над входа на пристанището в Родос гигантска статуя на Аполон-Хелкос е вече чисто изражение на възможностите на едно време, което няма практическа нужда от тях. Строят се огромни тържествени кораби, палатки-дворци. Динократ263 проектира на Атон чудовищна статуя на Александър, върху чиято длан да се поместят два града, а Александър замисля гигантска пирамида паметник за баща си Филип. Малки градчета си издигат огромни крепостни стени просто така, независимо от нуждата. Техниката може да се открие в градския бит - строят се пететажни жилища, някои градове имат канализация. Но и битът е нещо пасивно. Иначе никакъв прогрес - за да се получи повече от земята или в работилницата, единственото усъвършенстване е в увеличаването на броя на човешките производителни единици.

Надолу, в йерархията на социалните общности между полиса и отделния човек стоят многобройните сдружения, клубове и асоциации264. Те са слабо свързани с държавата и несъвсем здраво с полиса. Елинистическият човек изпитва нужда от непосредствена връзка с другите хора. От тази нужда се поражда малката социална групировка. Частни сдружения съществуват още в класическа Атина, но те са малко на брой и не поглъщат вниманието на човека така, както в епохата на елинизма. Броят на сдруженията започва да расте чувствително в III век пр. н. е. С изключение на международната Дионисова, асоциация на актьорите, която има секции в много градове и стотици членове, сдруженията представляват неголеми обединения на хора, събрали се доброволно най-често, за да честват някакво божество. Естествено то дава повод за празнични гощавки и всякакъв род общо "губи време". Сдруженията имат свои храмове, които се използват по светски, могат да се дават под наем, също обща каса дето се натрупват немалко пари. Съществуват дружества, чието предназначение е именно взаимоспомагането с пари. Откриваме професионални обединения -например на лекари, асоциации на ефеби и на старци (т. нар. герузии), на съученички или на бивши възпитаници на гимназии, които се събират периодично. Само в малкото градче Трезен в 146 г. пр. н. е. са регистрирани двадесет и три сдружения. Елинистическото сдружение е особено равнище на социален живот. То е каналът за приобщаване на пришълците и за разпространяване на нови религиозни култове. В него могат да участват и роби, и то с равни права. Жените също имат свои сдружения. Междинна обществена форма, коригираща отдалечеността на държавата, сдружението разширява иначе ограничената възможност за обществена изява.

Нужно е да се каже нещо и за най-малката социална група, за семейството. Като казваме семейство, разбираме това, което се разбира и днес. В класиката семейството е голяма единица - в нея влизат робите. Формално и в елинизма е така, по същество обаче семейството се изчерпва с мъжа и жената, които отглеждат деца. То е малка общност, нищо повече. В юридическо отношение жената е равна на мъжа, може да търси развод и да си взима това, което е внесла в семейството. Жената майка сега има голям дял във възпитанието на децата. Като че ли функционално на това равенство броят на момите, ергените и разведените, както и на тези, които живеят сами, расте. Съществува и нещо непознато за по-ранното време - брак без деца265. Многодетните семейства стават все по-редки. Лошите материални условия, съчетани с по-високо културно самосъзнание, са причина броят на децата силно да намалее. С мъка се отглежда едно дете. Разпространяват се подхвърлянето и убиването на новородени. Това като че ли контрастира на интереса на елинистическия човек към живота на детето, както интересът към женската душевност контрастира на невярата в брачното щастие.

И тъй, в епохата на елинизма между индивида и голямата общност на държавата действат опосредстващите звена на разнообразни общности, които индивидът може да избира. Това води до своеобразна отвореност и динамика на общностния живот и на свой ред до един отвързан и подвижен индивид, неподчинен на органична общностна среда. Същевременно никоя от множеството форми на общностен живот не замества липсата на непосредствено политическо битие и не поглъща целия индивид. Постоянно остава нещо частно, лично, едно флуктуиращо съзнание за себе си. Понеже осъзнава, избира, участва в една или друга общност, човекът изглежда субективно свободен. В това отношение елинистическата социалност се отличава значително от класическата полисна.
Обща характеристика на елинистическата култура. Отдавна е утвърдено
мнението, че елинизмът е нов етап в културното развитие на стара Гърция,
своеобразно отрицание на класическата полисна култура. Ако в нея има превес
затворената обозрима и органична общност на полиса и на свой ред интегрираният
в общността индивид, елинистическата култура се развива на основата на една
предимно отворена голяма общност и на подвижен в реално и ценностно
отношение индивид. На тази база се развиват двата поведенчески ценностни
комплекса - индивидуализмът и универсализмът266, характерни за елинистическото
време. Те доста точно изразяват елинистическата общностна ситуация - отделният
човек с по-свободна инициатива, изправен срещу голямата елинистическа
държава. Като всички ценностни образувания индивидуализмът и универсализмът



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Епохата на елинизма 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.