Епохата на елинизма


Категория на документа: Други


не само изразяват, но и предлагат структура за поведение, в което изразеното
един вид се преодолява. Двете ценностни реакции са масивни средства за
преодоляване на неясните отношения на индивида с отворената общност. В случая
на индивидуализма ценностите се пренасят от външния общностен живот върху
неговия краен елемент - отделния човек. Именно в условията на отворената
общност този елемент става изразен. Последствието е, че той се усложнява и се
разпада на елементи, развива се идеята за вътрешния свят на човека. Докато при
противоположната реакция на универсализма загубената
инстанция на общността се замества с нереалната свръхобщност на всички хора, загубеното пространство на полиса - с широкия цял свят.

Отвореността, основата за развиването на индивидуализма и универсализма, има и друго ценностно последствие - повишената възможност за възприемане на актуалното "тук и сега". В епохата на елинизма наблюдаваме обща тенденция към реализъм - в науката, изкуството и художествената литература. Но както елинистическото стопанство само прилича на капиталистическото267, на свой ред и елинистическият индивидуализъм само напомня европейския от епохата на Ренесанса. Поради ограниченото обществено производство елинистическият свят остава ограничено отворен. Неговият индивидуализъм не е така задълбочен като новоевропейския. Затова и реализмът, за който става дума, не се превръща в основна тенденция на епохата. Застъпен във върховия културен слой, и то в първата половина на периода, той се съчетава компромисно или отстъпва пред една или друга проява на нереалистическото светоусещане, което в крайна сметка е израз на непреодоляната затвореност на културата.

В реален план елинистическата култура е поле за контакти на разни общности, което значи и на разни култури - преди всичко на експанзиращата атическа култура, разнесена на юг и на изток по време на Александровите походи, и на местните култури, които я приемат или отхвърлят. Затова за основна черта на елинистическата култура се сочи смесването на елински и източни елементи. От една широка гледна точка двете страни имат равен принос в получилата се амалгама на елинистическата култура, която излиза извън границите на елинската културна традиция. Само че това равенство е нестабилно. В отделните области на културния живот отношението елинска - източна страна има своя пропорция. В областта на литературата превесът е на гръцкото начало, докато в сферата на религиозните вярвания - на източното. В хоризонталния план на културата наблюдаваме градска цивилизация с елински облик и местни селски консервативни култури, които остават, общо взето, неповлияни от градската цивилизация и по-късно се отделят и развиват самостоятелно. Така че елинското и източното начало не успяват да се съединят истински

Независимо от това може да се говори в някаква степен за единството на елинистическата култура в тези широки граници. Отделните страни придобиват единна окраска, защото са включени в сравнително единно социално пространство. Това създава ситуация на преводимост. Голямата маса негръцки елементи, които приема, елинистическата култура успява да преведе на езика на старата елинска традиция. В редица случаи неелинското се приема според модела на традиционно елинското. Примерно Птолемей II Филаделф се свързва в брак със своята сестра Арсиноя, подражавайки на фараоните. Но той прави това и поради един прецедент в гръцката митология - Зевс е съпруг на своята сестра Хера269.

От по-тесен ъгъл на зрение елинистическата култура може да се разглежда като своеобразна среда за спояване на елински елементи, които по-рано съществуват отделно. Така, от една страна, културата има, вид на експанзия на атическото начало. Но в Александрия с него се свързват елински тенденции, които в епохата на класиката изглеждат провинциални - йонийската експресивност и изтънченост, сицилийската монументалност и способната за рефлексия островна култура. На свой ред чуждите неелински елементи от Изток и Запад, поне в началния етап, влизат в елинизма опосредствено чрез някоя "провинциална" елинска култура. В йонийската цивилизация на V и IV век пр. н. е. вече има много източни елементи и още тук те са означени по елинистически . Така че и в по-тесния план на отношение между елински елементи елинистическата култура изглежда сфера за пренасяне, смесване и преобразуване. Тя е зона на контакти, в която се търсят формите и нормите, можещи да служат на една по-широка общност.

Разслоена в хоризонтал, много- и разнообщностната елинистическа култура е разслоена и във вертикал. Това важи особено за нейния тесен план на градска култура, обща за всички граждани в широкото елинистическо пространство. Ако самата извънградска култура се възприема като своеобразна низова тенденция, откриваме друга, градска низова тенденция - една среда, в която се развива масов вкус. От друга страна, като че ли следвайки механизма на разслоението, в града възниква върхова културна среда на изтънчено малцинство. Нейни продукти са чуждеенето от тълпата, настроенията от типа "изкуство за изкуството", естествено и формализмът. Градската елинистическа култура е "модерен" оазис в иначе традиционното и консервативно широко елинистическо пространство.

В многообщностната отворена и динамична среда на елинистическата култура като в типологическа реторта просветват бъдещи форми, в странен и объркан вид антиципирани се явяват феномени, чието пълно развитие на антична почва е невъзможно. В пъстротата и разнообразието на културните явления обаче не бива да търсим само страната на модерното, реакциите от отворен тип, които напомнят европейската съвременност. Те съжителстват с противоположните нереалистични и "немодерни" тенденции. Градската елинистичеека култура от върховия и низовия слой не съществува отделно. И ако първоначално тя се опитва да бъде самостоятелна и да наложи своята реалистичност, към края на периода противоположните сили на градското начало обръщат погледа към традицията и в крайна сметка налагат възраждането на идеалите от времето на класическия полис. Нереализмът и тенденцията към неактуално реагиране обезценяват елинистическата пъстрота и експресивност и те започват да изглеждат упадъчни. Това е основната причина да бъдат загубени повечето литературни произведения на тази изключително продуктивна епоха, в която са писали и публикували повече от хиляда автори.

И тъй от един тесен ъгъл на зрение елинистическата култура е етап на старогръцката култура. Същественото в тази гледна точка не е връзката с негръцките културни елементи, а свързването на функциониралите отделно до този момент по-малки елински култури. Наложено от новите обществени нужди, това свързване усилва елинския елемент, прави го по-витален, още по-контактен и способен да възприема чуждото и да-го прави свое.
Езикът. Елинизмът е гръкоезично време. В трите последни века от старата ера на елински се говори от Сицилия до бреговете на Индия и от Египет до северните брегове на Черно море. Това не означава, че местните езици престават да се говорят. Но въпреки че на места действат силни съперници (например арамейски в Сирия и Палестина), гръцкият е предпочитаният език. И не само в търговските дела. Той е официален административен език в държавата на Александър и изобщо е универсалното средство на културното общуване.
При превръщането си в инструмент на новата културна епоха гръцкият език претърпява съществени промени . Регионалната гръцка реч прераства в един вид общ език (т. нар. коте), който се говори на много места и от различни слоеве на населението. Промяната е съществена, като се има предвид, че дотогава гръцкият съществува предимно във формата на диалекти. Диалектните различия не изчезват напълно при налагането на общия език. Гръцкият не достига до унификацията, която се наблюдава по-късно в експанзиращия в Средиземноморието латински език. Отделните елински диалекти се запазват в частното общуване, на някои от тях се създават местни литератури. От друга страна, колкото и да се уеднаквява, общият език съществува в разновидности -в една форма се говори на пазарищата, в друга го ползва администрацията, в трета го виждаме застъпен в художествената литература. Общото е по-скоро тенденция, норма, която се налага в училището. Тази норма се реализира от т. нар. литературно койне. Говоримото койне (основният извор са надписите върху камък и папирусите) се различава от литературното по това, че е по-слабо унифицирано, много по-разнообразно и по-живо.

Но и художествената литература ползува такъв тип елински, който съответства на нейните задачи. Съществува низова литература на говоримо койне. Историческата и ораторската проза се пишат обикновено на литературно койне. Поезията пък в зависимост от жанра и предпочитанието на поета се създава на един или друг традиционен диалект. Докато в областта на културата гръцкият език се унифицира, елинистическата художествена литература остава привързана към многодиалектната традиция на архаическата и класическата сло-весност. Разнодиалектността е един вид ресурс на художественост. Затова койне влияе на художествената литература в епохата на елинизма само косвено.

Езиковата норма на общия език представлява всъщност атическият диалект от времето на класиката, претърпял известни йонийски корекции. Според един езиков закон от атическия отпадат предимно формите, за които останалите диалекти начело с йонийския са единни. Постепенното превръщане на атическия диалект в общ език става за около столетие. Този процес води до граматично опростен строеж, до склонност към по-точно слово и подвижност в създаването на нови понятия, особено на абстрактни272.

В епохата на ранния елинизъм, когато оживяват контактите в Средиземноморието, тук-таме се наблюдават наченки на общи езици, образувани върху основата на други диалекти. На Запад се разпространява едно дорийско койне. Източното койне обаче, развило се на базата на атическия диалект, получава най-широко разпространение. Освен в качествата на самия език причината трябва да се търси и в културата, на която става носител тази диалектна смес. Атинската културна експанзия започва още от времето на Перикъл. В Атина се стичат хора от целия елински свят, те разнасят атинското образование, а заедно с него и атическия диалект. Македонският двор се атицизира още по времето на Гръко-переийските войни.

Постепенното амалгамиране на атическия и йонийския диалект започва в V век пр. н. е. Йония дава на Атина Херодот и Хипократ. Йонийската проза е първото голямо дело на литературния елински, което се разпространява широко. Затова Тукидид, който пише на атически, оцветява тук-таме словото си по йонийски. В IV век пр. н. е. литературното койне е набелязано у Ксенофонт, у късния Платон и оратора Хиперид. По времето, на Александровите походи атическият диалект се разпространява от неатиняни, които желаят да се приобщят към атинската култура - да се говори на атически е белег за културност. Много често йонийци, тези разпространители, вплитат родни форми в атинската реч. Така и в самата говорна практика тенденциите на говоримото и литературното койне съвпадат.

Образованието. Атина дава на елинизма не само своя диалект, но и системата на своето образование, заедно с това и самия образователен идеал. Неговият пионер Изократ273 осъзнава в първата половина на IV век пр. н. е., че елин вече не е народностно обозначение, а название, обединяващо всички, които са причастни към атинската система на образование. Широката си функция тази система придобива благодарение на универсализма на елинистическото време.

Съществен белег на елинистическия град е гимназият. Дори малките градове имат гимназии, грижат се за неговото уреждане с пристрастеност. В епохата на елинизма образованието става мода. Родителите вярват, че децата им ще имат по-лек живот, ако се изучат, и правят жертви, за да им дадат образование. Училището престава да бъде частно дело, с уреждането му се занимават градските управи. Създават се предписания за изучаваните предмети, за броя на учениците в клас и за срока на обучението. Елинистическата школа има три степени - първата завършва към петнадесетгодишна възраст, втората - за юноши към осемнадесет години, а последната - за младежите на двадесет и една година. За разлика от епохата на класиката сега много повече се учи четмо и писмо и по-малко се спортува в училище. В горните степени навлиза реториката. В едно училище за момичета в Пергам се изучава домакинство. Това е новост момичетата да ходят на училище. Съществуват дори смесени училища.

По атмосфера елинистическото училище напомня нашето. Учениците погаждат номера на учителя. Фигурата на отличника е досадна и тогава. Не липсва и гордият с успехите на сина си родител. Един такъв баща кани в училището на угощение по случай отличието на сина си. Учебната година завършва с празник, на който учениците демонстрират наученото, има състезание по краснопис и надбягване, раздават се награди. Разбира се, има и отлики - заниманията започват прекалено рано сутрин, празниците и ваканциите са несравнимо повече, налагат се физически наказания независимо от възмущението на философите стоици. Най-съществената отлика от съвременното училище е широката културна функция на елинистическия гимназий . За това съществува и външен белег - нерядко той е най-красивата сграда в града. Там се уреждат публични сказки и философски прения, както в епохата на класиката, гражданите се събират да погледат и побъбрят. Гимназиархът, "ди-ректорът" на гимназия, високообразован човек, има влияние в управлението на града. Немалка слава е за един богат човек да направи дарение за гимназия. Елинистическият човек е по-образован от гърка на класическата епоха. Повече хора умеят да пишат. Преди да се разпространи източното суеверие, за широк кръг е достъпно знание като причината за слънчевото затъмнение. Да се четат книги у дома, това едва сега става разпространено явление. Четивото е съществен белег на елинистическата култура, а тя от своя страна може да бъде наречена култура на четенето.

Битът275. Образованието и градският начин на живот внасят сериозни промени в елинския бит. В тази област елинизмът може да се похвали с немалък прогрес. Човекът се стреми да живее уютно, търси пъстротата и разнообразието. Елинистическата къща с двор и колонада изразява този стремеж. От нужда се строят и по-високи домове, в които живее под наем беднотата. Строи се не за вечността или за да се устои на напора на живота, а за да се живее в удоволствие. Елинистическата постройка е по-отворена навън и по-артистична. Вече има прозорци и балкони, които гледат към улицата. Обичайно е на прозореца да стои облакътена жена. Вътре стените са изписани, дори в бедните домове не липсват фрески. Покъщнината е много повече.

Големите градове имат канализация, някъде използвана и до днес. Разпространява се обществената баня (през Рим и Византия тя достига и до нас на Балканския полуостров). Банята е уредена като училището - не липсват и лекари, които дават съвети как е полезно да се къпе човек. В градовете, дето няма чешми, водата се черпи от кладенци или от цистерни за дъждовна вода. Някъде съществува и градска служба по при-бирането на боклука. Изобщо елинизмът цени чистотата.

Понеже природата остава далече, започват да я внасят в града. Така човекът на елинизма се брани от абстрактната форма на срещащите се под прав ъгъл улици, от врявата на площада. Това време открива градината. Моделът е персийският парк, който става неотменна част на елинистическите дворци. Дворцовият квартал в Александрия, Музеят и библиотеката са заобиколени с парк. Прочут е паркът Дафне в Антиохия. Мал-ката къща също има своя градина. Там, където мястото не позволява, я разполагат на покрива. Съществуват и градски градини като тази на хълма Панейон в Александрия, дето разхождащите се могат да се спрат пред затворените в клетки екзотични животни. От тази първа сбирка, посветена на Артемида, тръгва европейският обичай големите градове да притежават зоологически градини. В елинистическата градина има пейки за отмора, издигат се статуи за украса, тук си правят срещи влюбените.

В този контекст влиза елинистическата пристрастеност към цветя276. Гърците се запознават с източни сортове, сега избухва модата на розата, явяват се нови форми лилии и виолетки. В началото на епохата Теофраст посвещава много редове на цветята в своята ботаника. Цветето вече може да се къса и в градина. Във Фаюм се поддържат специални градини, нещо като парници, в които и зиме растат рози. Така че елинският свят е снабден с цветя през цялата година. Празникът е немислим без цветя. Само че не бива да си ги представяме във ваза или саксия. Пръснати са по масата, а най-често са сплетени на венец и гирлянда. Цветя се вплитат в косата, пъхат се в пазвата. Рисуват ги по стените на дома, така че непрестанно са наоколо. Прочутият родоски художник Протогенес обича да рисува в градината си, заобиколен от цветя.

В елинизма се обръща много внимание на дрехите. Без да се променят значително, гръцките дрехи се разпространяват в Средиземноморието, навлизат във висшето римско общество. Разликата между всекидневното и празничното облекло става по-подчертана. Широко се разпространяват източната козметика и парфюмерия. Женската прическа става изкуство. Най-значителната промяна във външния вид на мъжа е модата да се бръсне цялото лице. Това прави пръв Александър, след него генералите му, а по-късно всички мъже. Елинизмът е "безбрадо" време. Брадати са само философите - по формата на брадата може да се познае към коя школа принадлежат.

Елинизмът внася промени и в яденето. Особено в тази област се проявява характерното за епохата разнообразие. Много видове хляб, нови рецепти за колбаси и пастети, всякакви чудеса на кулинарията. Покрай традиционното вино се разпространява бирата, особено обичана в Тракия и Египет. Подобрява се и културата на храненето. Освен диети за болни и здрави лекари публикуват рецепти за ястия. Явява се кулинарната книга, има дори кулинария в стихове. Еразистрат пише за лидийския сос, Артемидор от Тарс съставя речник на кулинарните понятия и дълъг списък на прочути готвачи. Сега се появяват противоположните фигури на ядача рекордьор и вегетарианеца.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Епохата на елинизма 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.