Епохата на елинизма


Категория на документа: Други


В областта на скулптурата изцяло към елинизма може да се отнесе представеното накратко в главата за класиката творчество на Праксител и Лизип. Праксител започва да представя човешкото тяло в естествена поза и това става тенденция в елинистическата скулптура - да се търси все по-естественото, което да изрази човешкото във възможно по-неофициален план. И ако голата Афродита Книдска на Праксител е десакрализиран символ за женственост, приклекналата къпеща се Афродита на Дойдалсес не е вече символ, а битова картина. Става възможно изобразяването на отпуснато в сън тяло като Спящия сатир или изтегнатия прихлупен Хермафродит. В тялото започва да се търси телесното като изразителна единичност. Умореният боксьор е особено показателен в това отношение.

Откритие на елинизма е малката пластика на битова тема, която получава разпространение в III век пр. н. е. Неин модел са теракотните фигурки от късната класика. Дори само поради тази традиция темите са свободни. Черпи се направо от живота и тук елинистическият реализъм е на своя земя. Честа фигура е детето -води гъска, вади трън от петата си. Възможностите за реализъм обаче не са големи. В малката пластика надделява гротеската - пияна старица, танцуващо джудже. Чувства се липсата на ценностна опора - дете, водено от своя педагог, група, изтълкувана почти импресионистично, или рибар, или пастир - просто така като факт, без допълнителен текст. Малката пластика оказва влияние върху голямата. Засилва се експресивността. Менадата на Скопас или Любовното, боричкане на сатира и нимфата са немислими без модела на малките статуетки от Танагра и Александрия.

Както се разбира по косвен път, реализмът е застъпен особено силно в елинистическата живопис. Но нищо не е достигнало до нас пряко освен описания на творби и анекдоти на художници, ако не се считат по-късните подражания върху мозайка - в Пела, Делос, Помпей, няколко има и у нас в България. Манията за наподобяване на обекта, от която страдат живописците на това време, е пословична. Анекдотите на тази тема са все с един и същ симптоматичен смисъл. Зевксис нарисувал така съвършено момче, носещо грозде, че към гроздето долитали птици. Но бил недоволен, понеже не се плашели от момчето293. Веднъж Апелес рисувал Александър на кон. Картината не се харесала на владетеля и той изразил неодобрението си. Но конят бил така съвършено наподобен, че истинският кон изцвилил към нарисувания. Това дало право на Апелес294 да каже на господаря си, че конят му разбяра повече от изкуство. Днешната квалификация е може би малко рязка, но всичко това е един вид натурализъм, който отстои само на крачка от гротеската и карикатурата.

Епохата на придържане към обекта отминава. Във II век пр. н. е. в предния план излиза противоположен стил - монументалността и патетиката. Благородството на класиката се възражда. Сега то е нужно, за да се изрази патриотичното настроение в Пергам около войните с галите. Това е патос, изказан по елинистически, с усет за динамика и човешка органика, подчинена на вътрешно преживяване. Умиращият гал и Галът който се самоубива, може би най-характерните творби на пергамската скулптурна школа, са неповторими като единство на реална тема и примерно човешко състояние.

В Лаокоон и синовете му пирамидалната конструкция, открита навярно в Пергам, е запазена, но преживяването на болката е абстрактно, има поза, чувства се присъствието на литературен модел. След средата на II век пр. н. е. скулптурното изображение започва да се рутинира. Това предвещава появата на стила класицизъм. В известната група Афродита, Ерос и Пан Афродита е заела почти същата поза като Афродита Книдска на Праксител, но това е вече условен жест, както митичната ситуация в групите Менелай и Патрокъл и Ахил и Пентезилея, произхождащи от това време, е вече литературен сюжет без реално преживяване. Класицистичното не изразява, а декорира готова представа. За да се изпита удоволствие от подобно изображение, има нужда от чувство за стереотип. И в този смисъл, ако се смята, че рутината и нормата са чужди на епохата на елинизма, това означава, че от средата на II век пр. н. е. елинизмът започва да прехожда в качествено нова културна епоха.
Периодизация. Точна периодизация на етапите в развитието на елинистическата култура едва ли може да се постигне. Понеже границите на отделните етапи се определят въз основа на много критерии, трудно е да се следи тяхната съвкупност. И все пак етапите съществуват като тенденция, освен че се налагат и от нуждата за практическа яснота в разглеждания материал. Измежду различните периодизации, които са правени, най-функционално изглежда следното делене на елинистическата епоха . На първо място се поставя ранният период, ограничен от смъртта на Александър, и 280 г. пр. н. е. - това е време на големи проекти и едри форми. Следва зрелият период докъм 220 г. пр. н. е. - това е време на относително спокойствие, на търпимост, изкуството е стилизирано реалистически. Третият период, ограничен със 140 г. пр. н. е., когато Македония и Елада стават римски провинции, е време на неспокойство, на социални реформи и песимизъм; в изкуството се развива отново патетика, а елинистическата наука достига върховите си прояви. Четвъртият период трае най-дълго - това е късният елинизъм, който продължава докъм средата на I век пр. н. е. В това време започва да се оформя класицизмът, чувства се тенденция към реставриране на чистата атическа култура от епохата на класиката, реагира се отрицателно на стореното в първите векове на елинизма, от Изток нахлуват нови религиозни култове, сакрализира се философската теория. Явленията на този четвърти период могат да се смятат за упадък само от гледната точка на елинистическата културна епоха, разглеждана като нещо самостоятелно и ценно само по себе си. Иначе в гледната точка на общото развитие в последния век на старата ера се подготвя основата на културно време с по-различни ценностни реакции. Отпадането или по-точно неконсолидирането на изработените в III век пр. н. е. ценности, чиято съвкупност наричаме елинистическа култура, представлява своеобразна подготовка за универсалното римско време. Въпросът е в каква степен имаме право да го включим в историята на старогръцката култура.

Из книгата на Богдан Богданов

"История на старогръцката култура"





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Епохата на елинизма 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.