Етническа група - гагаузи


Категория на документа: Други


I. Обща характеристика

Според данни от последното преброяване на населението в България към 1.03.2001 г. у нас живеят 540 души гагаузи, докато през 1992 г. техният брой е бил 1500. За произхода им до днес са се съхранили 2 основни хипотези: а- гагаузите са българи, които са били принудени по времето на османското робство да приемат турския език, но са запазили християнската си вяра; б- гагаузите имат тюркско потекло, както и прабългарите.

Според П. Р. Славейков гагаузите са тюркски народ, наследил културните особености на кумани И печенеги в Североизточна България. Може би на това се дължи и фактът, че гагаузите са християни по религия, но говорят на турски език. Явно тюркският елемент е бил до голяма степен погълнат от българския етнос и това е довело до промяна на конфесионалната им принадлежност.

Според братята Шкорпил гагаузите и гаджалите от Североизточна България са наследници на прабългарите на хан Аспарух. Тази прабългарска хипотеза се споделя и от Г. Занетов (1902), Б. Цонев (1919), Ст. Младенов (1931) и др.

Съществува и куманска хипотеза, чиито изразители са Григорович (1896), К. Иречек (1889) и др. Според тях гагаузите са остатък от турско племе, заселено в земите ни още през Средновековието.

Съществува И селджукска хипотеза, според която гагаузите произлизат от селджуките - Г. Баласчев (1917), Ат. Манов (1938) И др. Тази хипотеза е оборена от П. Мутафчиев И В. Златарски. Тя обаче се ползва от румънците за доказването на небългарския характер на Северна Добруджа.

Според много български изследователи (В. Маринов, Л. Милетич, Д. Ангелов, Е. Боев И др.) Гагаузите са българи, защото самите те се определят за хасъл булгар (истински българи). Гагауз е тяхно прозвище, дадено им от околните народи заради турския им говор. Изразът гага-уз се превежда като "не говори много".

Проявата на гагаузите датира отдавна в българските земи и по-конкретно в Североизточна България. През 1880 г. те са наброявали около 12 000 души, а през 1905 г. техният брой намалял до 10 000 души. След Освобождението гагаузите се изселили от страната ни, поради страх от отмъщение. Този процес продължава и по времето на Първата световна война. През 1926 г. у нас е имало едва 4400 гагаузи. Днес те обитават предимно селата по Добруджанското крайбрежие северно от Каварна, Балчик, Силистра, Шуменско, Провадия, Нови пазар. В миналото са обитавали също и Ямболско, Елховско, Бургаско, Старозагорско, Хасковско и други селища от Южна България, където са се заселили по времето на Балканските войни. Извън България значителен брой гагаузи живеят в Турция (около 10 000 души), Беломорска Тракия (заселени през 1923 г. по договор между Гърция и Турция), в Македония и Румъния. Основната част от тях обаче обитават Молдова, Украйна, Русия, Казахстан и др. (Общият им брой е над 200 000 души в страните от бившия СССР). Там гагаузите се разселват в края на 18 век и началото на 19 век, поощрявани от руското правителство. В руските документи обаче за гагаузи въобще не се споменава през 19 век и първата половина на 20 век. За първи път през 1837 г. И. Толстой споменава за гагаузи във връзка с преселването на български колонисти, говорещи на турски език. През 1855 г. П. Кьопен изнесъл доклад за особеностите на гагаузите (турски език и православна вяра). Миграцията на гагаузи към Сред Азия става по времето на сталинските репресии в края на 30-те години на 20 век. Интересно е, че гагаузите са се заселвали в български селища. Това е доказателсво за произхода им от българската етническа територия и за чувоството им за близост до българския етнос. Показателно е, че в българския фолклор липсват сведения за гагаузите, докато за турци, гърци, черкези и други народи се споменава често в народните песни. Явно българите са смятали гагаузите за много близки.

Близостта между българи и гагаузи се дължи и на общата им историческа съдба. Така например гагаузите и рупците от Източна Тракия са изтласкани в Странджа и други планински райони от страната ни при османското нашествие. През целия период на робството те плащали данък джизие, както и българите. Те също са били подложени на нападенията на кърджалии, черкези, башибозуци и други разбойници. При преселванията набългари към Южна Русия участвали и гагаузи. През епохата на Възраждането било силно влиянието на гръцката църква върху гагузите, независимо къде са живеели. Гърците са се стремели да ги приобщят, като са издавали и разпространявали сред тях т. нар. караманлийска книжнина (богословска литература на турски език, но с гръцки букви). Тази книжнина е била предназначена за просветенитегагаузи както в България, така и в Бесарабия.

След Първата световна война гагаузите се преселили в България. След 1919 г. те се съпротивлявали срещу поробването на Добруджа от Румъния заедно с българите. Много гагаузки семейства се преселилиот Северна в Южна Добруджа до 1940 г. По същото време в Румъния се водела политика на турцизиране на гагаузите чрез откриването на училища с преподаване на турски език, разпространяването на турска литература и изпращането на ученици със стипендия да учат в Турция. Целта е била да се заличи българското самосъзнание на гагаузите в Добруджа.

Днес определено може да се каже, че традиционната култура на гагузите е изцяло българска и православна по своя характер - аграрна, уседнала, съдържаща и някои архаични елементи от културата на славяните и на някои североизточни български по-късни съставки.

В Северна България културата им се покрива изцяло с тази на местното население (капанци, шиковци, хърцои, полянци и др.). Има и елементи от тракийската и странджанската култура, които са донесени от преселниците гагаузи от тези региони на страната.

В миналото и днес гагаузите са много добри земеделци и животновъди. Те отглеждат пшеница, ръж, ечемик, царевица, фасул, лозя, овощия, зеленчуци, домашни прици, свине, овце и говеда. Традиционно са добри коневъди. Много от тях до пълнително се занимават със строителство и друга наемна работа. Аграрната система, трудовите обичаи и обреди, сеитбите, жътвата, вършитбата, пастирството, строителството и редица други дейности на гагаузите в миналото имат типично български характер.

Традиционната гагаузка архитектура (добруджанска, среднобългарска, тракийска и др.), дворното пространство и стопанските постройки, домашната уредба, поддържането на вътрешно жилищно пространство, храната и други елементи на материалната култура също са сродни с българските.

От началото на 20 век женската носия при гагаузите е била определено част от българската традиционна носия с изразени североизточни елементи. Женската носия се е състояла от фистан и две престилки. В някои варненскисела старите жени гагаузки са носели специфични гащи дон чатал, съчетани с престилка, дълга пола и горна дреха, наречена сая. Тракийската гагаузка женска носия съвпада напълно с тази на тракийските българи - сукман и сая.

Мъжкото гагаузко облекло е с черен цвят и и дълъг червен пояс.

Духовната култура на гагаузите определено се отнася към източноправославната култура и е източнобългарска.

Празничният календар на гагаузите носи следи от познатото у българите от древността двойно годишно деление - зима и лято. В календара им иа следните цикли:
1. Коледно-новогодишен - жертване на свине, коледуване, сурвакане.
2. Мартенски празници - даряване на мартеници, палене на огньове, гонене на змии и гущери.
3. Великденски цикъл - кукерски игри, Заговезни, Тодоровден с конни надбягвания, лазаруване.
4. Гергьовденски цикъл - жертване на агнета, люлки, хора и трапези, молебени за дъжд (черкуване, герман, пеперуда).
5. Русалска неделя, напояване на китки и пръстени, Голяма Богородица, Вълчи и Миши прзник, Мръсни (погани) дни и др. Гагаузките селски сборове, седенки и хора са аналог на българските.

Израз на духовната култура е народният светоглед на гагаузите (космогония и космография). Той има общобългарско съдържание с вярванията в растения и животни, магии и използването на народни медицински практики във връзка с плодородието и други.

Устното народно творчествопо жанрове, мотиви и образи, народните музикални инструменти с водещото място на гайдата, мелодиката, хората и ръченицата кършалама, наред с разпространеното българоезичие, представят гагаузкия фолклор като интересна разновидност на българския и на древните източни мотиви.

Семейството, родът и семейно-родовите отношения също са еднакви с източнобългарския вариант: приемането на общо родово название от един прародител, отчитано по бащина линия родство, патриархална семейна власт и обичайно наследяване по мъжка линия. При нарушаването на общността на гагаузите или при селищно-общностна ендогамия от негагаузки контингент брачни партньори обичайното право и до днес изключва турците, а в по-широк план и всички мюсюлмани, докато браковете с българоезични християни от селището или региона имат утвърдена вековна традиция, като и двете страни смятат тези бракове за безконфликтни поради еднаквата религиозна принадлежност.

Анализът на традиционната култура на гагаузите в България е основание да не ги приемаме като етнографска общност, подобна на шопи, капанци, рупци и др. Независимо от наложилото се общо название и самосъзнанието им за обособеност на езика, гагаузите се различават значително помежду си. Те обаче са българско субетническо образувание.

При определянето на нарадността им не бива да се оставя без внимание фактът, че те самите се наричат българи и се самоопределят като такива, но посочват също, че са гагаузи - наследници на старите българи и с подобна съдба на българите мюсюлмани. Със загубата на езика си гагаузите обясняват и произхода на названието си от гага (човка, клюн, уста) и уз (прав, дълъг). С други думи, гагаузите превеждат етнонима си като твърд и непокорен човек, който си е запазил вярата.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Етническа група - гагаузи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.