Етническа група - гагаузи


Категория на документа: Други



Веднага след раждането бабата слага жар на една циганска керемида, а отгоре поставя тамян и просо. С нея прекадява тялото на детето срещу жълтеница и ерменки, както и майката (която наричат лефуса, луфуса).

След два-три дни, до две седмици след раждането, когато майката се възстанови, се прави женско събиране, наречено парамони питасъ, пануди, пануда. Понякога то може да съвпадне с кръщенето, а в по-редки случаи - дори след като детето е кръстено. Идват всичките роднини и съседки, носят подарък (най-често дрешки или плат), пари за бебето и нещо за ядене (сладкуши, тиганици, курабии, сладка чорба с ориз) на родилката. Домашните приготвят много ядене (най-често колят агне или птица) и прекадяват трапезата.

Жена в менструация по правило не ходи на парамони и въобще не посещава бебето, защото ще му излязат пъпки мандарлък или екзема. Ако нечиста жена, въпреки забраната реши да дойде на питата, тя трябвада сложи чиста кърпа в пазвата си или на пояса.

Освен разчупването на питата и общата обредна трапеза, важен момент от обичая е ритуалнот изкъпване на детето от солта "със сладка вода и малко яйце", което се прави от кръстницата или бабата и се нарича шудан чикариоз - "изкарване от водата". На тръгване всички жени оставят на бебето по един конец от дрехата си "за сън".

Лехусата не трябва да излиза от къщата - "лехуса където иде, трева не никне, затова не се излиза никъде". Срещата надве родилки е нежелателна - трябва да си обърнат главите, за да не се видят. Краят на това особено състояние се бележи от посещението на майката и детето (ако е кръстено) в църквата на 40-ия ден за чиста молитва къркланмъш.

В първите дни бебето се кърми от кърмачка, докато дойде кърмата на майката. Детето на дойката му става млечен брат или сестра - двамата нямат право да се женят. Детето се закърмва най-напред от дясната гърда. Кърмещите жени си слагат на гърдите лайка, затовасе казва лайка - втора майка. Когато родилката няма кърма, и дават да яде лук, варен подсладен орис подправен с карамфил и да пие боза.

Периодът на кърмене продължава дълго - до една-две години; възрастните не позволяват на майката да отбие детето, защото вярват, че то се радва на нейното мляко. Дългото кърмене се практикува и поради убеждението, че през това време жената не може да забременее. Отбиването става с поставяне на четка и намазванес червен пипер на гърдите на майката - да се уплаши бебето, заму залюти и да не иска да суче вече. Другаде слагат юзум (джоджен) на гърдите и, за да се отдръпне млякото. Веднъж отбито, не бива да се дава на бебето да бозае повече, защото много ще урочасва.

Ако се роди болнаво бебе, го кръщават бързо. Старите казвали, че може би си иска името и затова боледува. До 24 часа след раждането бабата-акушерка има правода кръсти сама дете, което умира. Ако бебето умре без име, го погребватизвън гробищата, защото вярват, че не е християнче. Ако дете остане некръстено, казват, че няма да може да се ожени.

В деня на кръщенето бабата, кръстницата, стринка или чинка носибебето до църквата - родителите не присъстват - а на връщанего носи кръстникът или кръстницата. Бащата и майката присъстват само ако майката си е взела чиста молитва. Кръстниците носят вода за кръщенето в църквата. Обливането на тялото на детето е от особено значение, защото символизира очистването от първородния грях. Според обичая този, на когото е кръстено детето, трябва да му дари нещо - да го облече от глава до пети. При гагаузите даряването за име и с изработване на чеиза на булката. Често голяма част от него е дело на бабата, чието име носи момичето.

Преди да се върнат хората от църквата след кръщенето поставят сито пред прага на къщата. В някои селища свекървата изкарва ситото протък, калбур и го търкаля отпред - ако се обърне с отвора нагоре, следващото дете ще е момиче, а ако се захлупи - момче. В приморския регион щом се върнат от църква, кръстникът/кръстницата слага детето в ситото или го търкаля върху обърнатото сито по земята към вътрешността на къщата, като казва на турски - "Еврейче взех, християнче ти нося". Търкалянето на детето по ситото се прави "за да е то здраво и сито". При гагаузите след това майката или бабата взима детето от вътрешната страна на прага. След като майката го поеме трябва да отстъпи назад, докато стигне до мястото си, без да обръща гръб на кръстниците.

Когато детето проходи майката прави питка адум питасъ, адън (адъм) питасъ, адем питасъ - "пита за първата стъпка"; пита със захар от прясно тесто и обикновено без украса, намазана с мед, петмез или захарна вода. В някои селища хлябът е украсен с различни фигури на квадрати от друг вид тесто и в тези квадратчета има оцветена захар (бяла и червена). Тичешком майката раздава на поне 3 съседки или случайно срещнати хора по едно парче с различен цвят на квадратчетата, за да бъде пъргаво детето. Докато тича тя не бива да се спъва, за да не се спъва то цял живот.

В някои селища лекуват жена, която не може да забременее, като я удрят с малко топло гърненце чолъмек по кръста. Ако някоя жена не може да изкарва бременността си докрай, трябва да намери хвърлен камък, който се е задържал в чатала на някое дърво; да го вземе и да гозавие в престилката си, а после да го пази в съндъка си, за да и се задържат децата.

Ако не искат да имат повече деца в семейството, счукват стъкло, смелват го със сито и слагат в яденето или пиенето от него. Ако детето много плаче или има айдашик - парализа, го прекарват 3 пъти през дърво с дупка в средата.

Когато умират децата, на последното родено се слага името на бащата - ако е момче или на майката - ако е момиче, за да оцелее. Друг подобен обичай - пробиват ухото на детето и му слагат обичка, която трябва да носи дълго време - докато се ожени или дори до края на живота си. Пробиването на ухото е "човешки знак", който се слага на новороденото и бележи преминаването му в "този свят". Така връщането му в отвъдното е предотвратено.

Сватбени обичаи

Сватбеният сезон при гагаузите се определя от сезонния характер на земеделския труд. Годежът се прави през пролетта, а сватбата - на есен, когато реколтата вече е прибрана и новото вино е налято. Изборът на брачен партньор е в ръцете на родителите и бракът е по-скоро договор между два рода, отколкото съюз между двама души. Честоосновна мотивация при избора е имотността на семейството. В миналото съществувала практика да изпращат калпака на момъка в къшата на девойката и тя, без да го види лично трябвало да даде съгласието си за женитбата.

Има много случаи както на приставане, така и на насилствено отмъкване на моми, като във втория случай похитителят се стреми да се скрие с девойката някъде, така че тя да преспи с него една нощ. Според гагаузката традиция, щом като е пренощувала извън родителския дом, тя се счита за опозорена и родителите и не държат да се върне обратно. След такива случаи на отвличане сватба не се прави и момата не получава чеиз. Враждата на семействата продължава докато родителите на момата не простят на похитителя. При приставане също не се прави сватба, а само малко тържество в дома на момъка. Ако девойката пристане дори против волята и на родителите на момчето, се организира само сватбена вечер, на която присъстват само момковите, а нейните родители дълго не и прощават.

Ролята на сватовници в гагузката сватба се изпълнява предимно от жени, роднини на момъка, които се наричат дюнюрджю (сватовници). Сватовникът отива в дома на момата и застава до циганската печка (малка тенекиена печка) и започва да бута нещо по нея. Така девойката разбира, че е дошъл да я сватосва. "Преговорите" между двете семейства могат да продължат дълго - сватовникът да идва 3-4 пъти. Докато не се постигне съгласие не се слага трапеза, а щом това стане, домакините искат съгласието на дъщеря си и тя винаги формално се съгласява. В знак на това съгласие изпращат на момчето един чифт плетени чорапи и тъкана кърпа. Това е нишанът на момата - знак, че е постигнато съгласие и е определена дата за годеж.

В по-ново време ролята на сватовници изпълняват майката и бащата на момчето. Понякога тази среща на двете семейства се постига окончателна договорка за сватбата - затова тя сенарича съоз (дума) или анашмак (разбирателство). Съюзът е аналогичен на малкия годеж при българите - двете семейства си разменят дарове в знак на договореността помежду им. Първоначално си говорят на общи теми, а после пристъпват към уточняване размерът на плащане от страна на момъка за невястата, за гоститена сватбатаи т. н. Бащата на момата иска за нея златен нанинз, гривна, пръстен и обеци. За себе си той иска чифт обивки, за жена си - няколко аршина сукно, ако има други деца - иска и за тях по нещо. След решаване на този въпрос се обсъждат датовете, които момата ще даде. Тя трябва да имаприличен чеиз - ковьори, сандък за дрехи, освен това родителите и правят отделен бахчалък от ризи и тъкани за роднините на момъка.

Необходимостта от време за приготвяне на чеиза изисква постепенното женене на децата в семейството - например, ако са няколко сестри в семейството, трябва да се изчакват взаимно. Ако в дома има стар ерген, неправят сватби на сестрите и братята му.

При гагаузите важен момент от годежа е завързванетона кърпа на момата, след което тя вече се счита за сгодена. На следващия ден идват роднини и приятелки да и честитят. В първата неделя след годежа, девойката слага подарените и дрехи и накити. Годеникът идва с няколко негови близки младежи да я изведе за първи път. Двамата отива на т. нар. движение - улицата за разходки на селото, където ги чака колона от хора, които им честитят. После двамата се хващат на хорото на мегдана. В периода до сватбата годеникът я посещава вечерно време. Момата престава да ходи сама по седенки и хора - само със своя годеник, а ако той не дойде - тя си остава вкъщи. Младата жена се облича по-спретнато и винаги носи наниза, като знак, че е сгодена. Месец преди сватбата двете семейства се събират отново, за да уточнят някои неща и се започва приготовлението за чеиза. Приморските гагаузи наричат булката гели, а зетя - гюве. На кръстника казват саадъч; младоженците наричат жена му кумица, а децата им - нуна.

Има случаи, когато някой от двамата се отказва от годежа и се жени за друг - тогава виновната страна връща даровете. Месец преди сватбата двете семейства се събират отново, за да уточнят някои неща и се започва приготовлението за чеиза.

Началото на сватбата е във вторник с изпълнение на обреда "засевки" - приготвяне на хлябовете и сватбените венци, и в двете семейства, като всеки засява и замесва за своята къща. Зълвите от двете семейства канят моми и близки жени от махалата или от цялото село, катовсяка от тях приготвя кваса сватбения хляб. От този квас правят няколко колачи с формата на обърното камшиче или един голям хляб песмет. След изпичането ги поставят в голям кош, на дъното на който поставят бяла тъкана поктивка. В четвъртък две момиченча или по-големи девойки (друмничии), ходят и раздават колячи или парчета от песмета като покана за сватбата. Успоредно с това се замесва и обредният хляб за кръстника, който е скръгла форма и е украсен с фигури. Двата рода калесват по отделно своите гости. Най-близките роднини се канят повторно в събота отдеверите (млади мъже, най-често братя или братовчвди на младоженците).

В четвърък къносват и боядисват косата на булката. В момината къща се събират жени, коиот следбоядисване на косите си се хващат на хоро и ръченица, после сядат на трапеза с приготвени от сутринта колачи. В други селища в четвъртък вечерта къносват косата на булката, в петък я боядисват, а в събота отива на баня. Този обред се извършва до окол 1910 г., след която само боядисват косата. Къносването се е извършвало за здраве.

В петък надвечер роднини на момъка, а понякога и самият той, идват с каруци и музика да вземат чеиза. Невестата ги посреща на двора и ги черпи: мъжете с вино, а жените със сладко. Още от четвъртък чеизът е подреден в една или две стаи, в зависимост от големината му. Той съдържа: чаршафи, покривки, юргани, дюшеци, големи възглавници буфанки. Даровете, които момата дава на момковия род - т. нар. бохчи с тъкани ризи и престилки, плетени чорапи и т. н., също са част от чеиза. Бохчалъкът за младоженеца е най-голям - той съдържа риза, чорапи, долно бельо, а в редки случаи и изплетен от годеницата пуловер. Близки на булката момичета приготвят чеиза и слагат даровете в държен сандък, облицован с ковано желязо, като през цялото време пеят. Това се нарича сандъъ басма; вътху сандъка натрупват дюшеците и юрганите. Колкото купът епо-висок, толкова момата е по-богата. Стаята, където го редят, се обикаля с възглавници и върху тях мятата бяло платно и дантела. Момите сядат на сандъка и искат пари, за да дадат ключовете за него. Шаферите от момковата страна ги куповат и на свой ред ги продават на младоженеца. Изнасят чеиза, подреждат го е каруците, така че да се вижда. Заедно с негоизпращат и бохчата за зетя. Каруците минават през центъра на селто и се движат бавно, за да ги видят всички. От дясната страна на всеки кон и каруца завързват кърпа, която е част от дара. Двама шафери мъже носят бакълици с вино и черпят, които излизат да гледат чеиза.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Етническа група - гагаузи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.