Етническа група - гагаузи


Категория на документа: Други


В същия ден (петък или събота) булката отива на баня в някоя чужда къща, където се къпе и целува ръка на всички присъстващи. След банята невестата се връща вкъщи, придружена от група жени и облечена изцяло в дрехи и обувки, подарени и от бъдещия и съпруг. Той изпраща музиканти да я вземат и с тях тя минава покрай някоя къща, в която той я чака и хвърля от прозореца локуми, леблебии, стафиди и пари. Вдруг вариант процесията минава покрай дома му, където той я чака с родителите си. Те и честитят банята, а тя им целува ръка. Зетят иподарявазлатна пара или къфица, гребен за коса, брошка, а тя продължава с музиката към дома си.

С течение на времето къпането постепенно отпада като елемент от обредната практика. Вместо цялостно изкъпване, младата жена си измива в едно корито само учите, врата, ръцете и краката; след това придружаващите я моми трябва да минат през същата вода, като си измият ръцете и лицето. Накрая тя си измива целите крака. Но след 30-40-те години на 20 век и този обичай отпада. С "ходене на хамам" се обозначава вече сани ритуалното пребиваване на булката с приятелки и близки в някоя роднинска къща, като шаферите я връщат с музиката обратно. Във Варненско с къпане на булката обозначават обредното измиване на лицето и от сестрата на зетя или друга негова роднина в петък вечерта, с което символично "и се отнема нейното моминско щастие и веселие". В други селища пък в събота сутринта дружките на булкато се гонят и се цапат със сажди, след което отиват на баня с булката. На места също булката ходи на баня в събота, амомъкът се къпе с приятелите си същата вечер. И двамата са съпровождани от свити и музика - гайда, цигулки, гъдулка. Най-близките приятелки на момата след къпането и плетат косите, пеейки обредни песни (на български език, с припев на турски език). В банята мъжете играят голо хоро, водено бъдещия младоженец.

В събота сутринта се приготвят венци за шаферките от тънка лента твърда хартия с кръгла форма и с разноцветни фугури, нарусувани с бои. Венчетата се поставят на главите на шаферките - така им се пожелава здраве и щастие, и да последват и те пътя на булката. В събота сутрин или вечерта бръснат младоженеца. В някои селища го водят на бръснар с музика. В някои случаи това е първото бръснене в живота му. Карат го да седне на стол, пред него слагат огледало и палят свещи, докато свършат бръсненето. През това време музикантите свирят тъжни мелодии, а приятелите му пеят ритуални песни. Космите от брадата се събират грижливо в кърпа и след смъртта на човека ги поставят в ковчега му. Според поверието те не трябва да се горят, защото ще донесат нещастие на своя притежател. След края на бръсненето зетят черпи с вино и този, който пръв седне на неговото място, го очаква бърза женитба. Бръснарят се дарява с кърпа. Обичаят е аналогичен на сплитането на косите на булката и се схваща като прощаване с ергенството. В събота вечер у момини правят голяма сватба, като в едни случаи присъстват само нейните роднини (които няма да ходят на официалната сватба на другия ден), а в други идват гости и от страна на момчето - само младежи, както и самият той. В момковата къща също гуляят до сред нощ. Голямата сватба е гагаузки вариант на т. нар. млада трапеза. Последната също е пиршество в дома на момичето, на което идват и момкови, което се възприема като прощална вечер за двамата млади.

В неделя Преди обяд с музика шаферите отиват да обличат младоженеца, а след това около стотина души се отправят към кръстника. Зетят също отива, придружен от свои роднини - момче и момиче, наречени девер и зълва. Деверът носи бъклица с вино и черпи всички хора, които среща. От лявата страна на всеки шафер завързват кърпа, а останалите сватбари се закичват с изкуствени букетчета, направени от хартия. Венците и цветята са не само украшения, но и отличителни знаци. Кръстникът гощава гостите си, следкоето тръгват заедно с група негови близки, които той води на сватбата - колтуци, кодуци (чиито брой може да достигне 25-30 души). На тях се отдва почит и ужажение, защото са роднини на кума. Кръстницата приготва булчинските принадлежности - було от розов воал (по-късно се заменя с бяло), букет, две свещи, завързани с дълга панделка, плат за рокля, тел, бонбони и стотинки. Всичко това се носи на табла от някоя нейна близка.

Сватбената процесия, която се състои от много хора от мъжка страна, пристига пред дома на булката по обяд. На пътната врата ги чакат нейни роднини, а самата тя е заключена във вътрешната стая - соба. Няколко шаферки я продават на кръстницата, като се пазарят за цената, след това кръстницата се ръкува с нея и и заповядва да седне на един стол. Младата жена вече е облечена и накичена с украшения.

VI. Народни знания и вярвания

Традиционният светоглед на гагаузите е не по-малко интересен. В народните им знания и вярвания много характерни са вижданията им за небесните тела, предсказанията за времето, поверията за животни и митологичните вярвания.

Когато видят нова месечинка, децата трябва да подскочат три пъти и не бива да поглеждат към човек, защото се вярва, че ще му се случи нещо лошо. При затъмнение на месечината бабите карат децата да вземат тенекия и да думкат по нея, за да изгонят джадиите (жени магьосници), които закриват луната. Когато се прави молебен за дъжд, се изпълнява специфично обредно-магическо действие - намират костенурка и я обръщат по гръб, за да завали. А пък когато има градушка, карат някое от децата да глътне едно зърно град, за да я спрат. За летния сезон има поверие за птицата Кара куш (черна птица или брадат лешояд), че там където тя живее, не пада градушка.

Хората изпитват суеверен страх при вика на кукумявка. Той предвещава зло. Щом птицата кацне и завие на комина на някоя къща, ще се случи нещо лошо. Кукувицата е също недолюбвана птица: поверието гласи, че когато напролет се чуе за първи път кукувица, човек трябва непременно да има в джоба си монети и да подрънка с тях, за да е богат. Лястовицата, щъркелите и прилепите пък са предвестник на добра поличба и отношението към тях е почтително. Отношението към змията е двояко - от почит до силен страх. От другите животни с негативи се приема невестулката, която я наричат батюва булчица или гелин кадън (жена невеста). Тя се приема за зла, свирепа и отмъстителна. Някои смятат, че говоренето, дори споменаването за нея трябва да се избягва.

Най-много гадания и предсказания се правят от сънищата. Според поверието "най се сбъдват сънищата, сънувани срещу петък и неделя". Магията като демонологичен и митологичен компонент се вписва също в житейските представи на гагаузите. И днес има баби, които умеят да врачуват и да гледат на фал, на боб и др. Сред най-популярните народни представи като причина за болестите са уроките - уръки, ураки, урчасване. Дете лекуват от силна уплаха, като задължително съчетават няколко действия: прескундят го три пъти с главата надолу, после го карат да уринира върху камък, да изпие три глътки вода и да си плюе в пазвата.

VII. Празничен календар

Календарните празници и обичаи на гагаузите са разпределени в три последователни цикъла: пролетен, лятно-есенен и зимен.

Заговезни (уруч) е всеобщо честван празник от пролетния цикъл, в структурата на който, наред с религиозноканоничните елементи, значимо място заемат традиционните обичаи и обреди. На вечерта на Заговезни във всяка къща се наклажда огън, но е запазен обичая те да се палят по махали, ако селото е по-голямо (Червенци, Божурец). В Червенци е все още валиден един стар способ да се пали огъня с мятане на стрели (стрялки). Обикновено с такива стрялки с подпалени ушички накрая, се цели и къщата на желаната мома.

Обредната трапеза на Заговезни започва с участието, не само на членовете на семейството, но понякога и на най-близките роднини. На трапезата се слагат различни ястия: агне, кокошка, сърмички (от лозови или зелеви листа), месни гозби, баница със сирене или млечна такава, яйца, сладки, халва. След като приключи вечерята, настъпва моментът на искане и получаване на прошка. Искането на прошка в Българево се изразява с думите: "Аде простоварлъ!", а в Раковски с "Леки пости!". Когато се вдигне софрата, каквото остане от вечерята, не се дояжда. В с. Метличина е запазен спомена яйцата от заговезнишката трапеза да се хвърлят на пътя.

Вечерта на Заговезни младите посещават домовете на по-възрастните и уважавани родственици. Обикновено се гостува у кръстниците, кумците, за да им поискат прошка. Те от своя страна ги даряват с варени яйца (Горичане, Божаново).По време на гощавката някои мъже излизат навън и започват да стрелят с пушки, изнасят вино и се черпят помежду,като викат: "Айде да се простиме" (Българево).

Най-голямо оживление настъпва, когато се изпълнява обичаят люлеене или амкане, при който най-важните участници са децата. Люлее се бяла халва, която обикновено се връзва с един конец за върха на дълга пръчка. По изключение, ако няма халва, се използва бяло яйце. Понякога амкането се превръща в малка атракция: връзват ръцете на децата, за да не се опитват да посягат с тях към халвата. Накрая се запалва конецът и той трябва да изгори докрай - ако изгори докрай, значи е на добро. От Заговезни започват Великите пости - оруч, популярно още като тримирене (тримор) - т.е. гладуване. След тримора всеки петък след четири часа следобяд хората ходят на черква за нахур - там се причестяват и свещеникът им дава нафора. След като бие камбаната, жените се събират да ядат заедно и да пият кафе (Червенци).

На Заговезни повсеместно се устройват кукерски обичаи и игри, наситени с настроение и ярка зрелищност. Най-популярното название на обичая е Кукеровден, Кукер афтасъ. В кукерските обичаи и игри се включват предимно младите мъже и ергени, но има и възрастни кукери мъже, както на много места се преобличат и дегизират и жени. Игрите на кукерите продължават през цялата седмица от Заговезни до Тодоровден. Всяка вечер след мръкване до среднощ ходят маскирани хора, накачени с дрънчащи оглушително звънци, като влизат по домовете, скачат и играят без музика и не говорят, за да не ги познаят. Стопаните ги даряват с пари, които маскираните си поделят.

Кукерите обличат нетипични, дори скъсани стари дрехи, на лицето слагат маска от парче плат, с отвор на очите. Всеки се старае да стане неузнаваем, така че дори да не му личи полът. Много колоритен е персонажът на кукерите в с. Червенци: "Кукерът има за маска на лицето заешка кожа. На главата си има висока шапка, направена от стара рогозка (асър от тръстика). Горната му дреха е стара и скъсана и носи изкусно направена гърбица. Обут е с небръснати цървули, на кръста си носи колан с траки (лопки), колкото може повече на брой. В ръката си държи сопа и кратуна с пепел. По цялото му тяло са накичени върви с чушки и чесън. Празна плитка чесън е увита и около шапката му. С кукера ходи и баба - мъж, в стари женски дрехи, накичени с пендари от тиква, с черна забрадка и начернено лице, за да не го разпознават, а на гръб носи шарена кълчищена или козя торба за събиране на даровете. Когато кукерите влязат в двор (това в с. Ген. Кантарджиево не се допуска) те викат: "Дя, дя, дя, дяди, бабу, вер сакъз парасъ" (На баба пари дай за дъвка), на което стопанинът отговаря: "На кукера брашно, на бабата - пари". Игрите включват и един "задължителен" елемент: ритуална гонитба на кукерите. Където видят момичета, "бият ги" (Ген. Кантарджиево, Раковски).

В първата събота след Заговезни се празнува Тодоровден (Конски Великден, Тодоришка ниделя). Свети Тодор е познат като строг светец - запазено е поверие, че той препускал с белия си кон. Най- типичния елемент на този пролетен празник е препускането с коне - конна кушия, тодоровденска кушия. Самите коне във вечерта срещу Тодоровден се подлагат на специална подготовка за кушията - тренират ги и не им дават да ядат и пият. Сутринта жените задължително месят и раздават питки за здравето на конете. Преди началото на кушията се отслужва църковна литургия и хората си вземат причастие.

В с. Българево традиционното надбягване с коне протича в следния ред: жените от семействата, които се включват с коне в състезанието, омесват питки, приготвят пешкири и китки чемшир, които занасят в църквата за освещаване. Цялото село излиза да гледа състезанието с конете - на сеир. Участниците се обзалагат кой кон ще спечели състезанието; първенците получават парични награди, риза, плат. В миналото в с. Метличина се състезавали с магарета.

На Първи март с изгрева на слънцето стопанките задължително мятат на оградите червен плат. По стар народен обичай се правят мартеници (марти, мартанички), от пресукан червен и бял конец. Друг пролетен мартенски обряд е Свети четиридесет мъченици (Кърк) - по стар стил на 22 март, а по нов - на 9 март. Утвърдено е вярването, че в земята се забождат 40 пръчки - кърк сопа, или 40 шиша и тя се затопля. В Червенци на същия ден (Кърк кашик) е прието да се сръбва 40 пъти от лъжица, 40 залъка да се изядат и да се изпият 40 лъжици вино, за да е бодър и здрав човека през лятото. В Ген. Кантарджиево жените стават рано, палят огън и удрят тенекии, за да прогонят змиите. През месец март се празнува и Благовец, известен преди всичко с етиологичната легенда за благата вест, която Богородица получава от Архангела.

Великден (Паскеле) по законите на народния светоглед се свързва с възраждането на природата и живота. Основен момент в този светъл християнски празник са постите. На Велики четвъртък се спазват редица забрани: не се пере, не се шие, не се маже, не се копае. По утвърдената традиция боядисването на великденските яйца става в четвъртък, а който не успее, боядисва в събота. Първото яйце (червено) се слага задължително до иконата или кандилцето, то стои там докато се "изпразни", след което го махат. Едно време, когато отглеждали черничеви буби, стопанката слагала яйцето помежду бубите, за да не урочасат. В Ген. Кантарджиево яйцето се счупва на следващия Великден и ако е пълно и запазено, значи годината ще бъде плодоносна, а ако има някакви свивания, значи няма да бъде хубава. С яйцето бабата потрива малките деца, когато урочасват. Своеобразен паралел на постите е забраната да се играе хоро.

Важно значение на Великден има омесването на празничните обредни хлябове. Хлябът за Великден се пече във фурната, която се опалва със слама. В Горичане правят кравай за отговяване - голяма пита, отгоре в тестото са запечатани три разноцветно боядисани яйца. Във фурната се пекат козунаци и курабии (Божурец). В събота срещу Великден, както и на сутринта, всички ходят пременени на църква. С подобаваща тържественост навръх Великден се изпълняват традиционните посещения на кръстници и роднини. В първата година на Великден младата булка задължително отива у кръстника си облечена с булчинските дрехи, като носи кравай (козунак) и яйца.

Гергьовден (Едерлез) бележи върховен момент във вегетацията и разцвета на растителния цвят. В повечето от гагаузките села този празник се смята за пастирски и затова в деня овцете не се изкарват на паша. Основните моменти на обичая включват събиране на билки, цветя, зеленина, къпане и миене за здраве, гадания за здраве и брак, за хубаво време и за опазването на реколтата. С набраната зеленина и цветя се украсяват вратите на кошарата (саята), а привечер пред вратите на добитъка се палят свещи.

Много добре са запазени гаданията за здраве и женитба. Вечерта домакинята майка откъсва стръкове коприва и ги "кръсти" един по един за всеки член от семейството. На сутринта се гледа коя коприва е запазена бодра - на когото е наречена, ще бъде здрав през цялата година, а който стрък увехне - този член на семейството "ще хленчи, ще му има нещо, няма да е добре" (Българево). В навечерието на Гергьовден момите режат лучени пера, наричат ги на ергени и гадаят за кого ще се женят (Червенци). Едно често срещано гадание за характера на времето в последното село е как лежи кучето сутринта: ако е заспало - годината ще бъде много приятна, а ако е с наострени уши - няма да е добра. Важен момент от обредността е задойването за пъри път рано сутринта на овцете (довим). Първото доене става в бакърче, окичено от двете страни при дръжката със стръкове прясно набрана коприва.

Върхов момент в подготовката и празнуването се пада на коленето на курбана. Коли се винаги мъжко агне. Преди да се заколи, над него се прави кръстен знак и се прекадява, след като му се дава от солта, която предния ден е осветена. Понякога на рогцата на агънцето се пали свещичка ( Червенци, Българево, Метличина). Ако агнето се коли вътре в стаята, с кръвта му задължително се опръсква стената; някои хора "четат" получените от кръвта очертания по стената. С кръвта на закланото животно челата на малките деца се бележат с по една точица за здраве. Агнето се пече във фурна (форум), а по стара традиция хляба се меси от стопанката, която носи на шията си наниз (кордон) с махмудии. На Гергьовден задължително се яде за първи път и пресен (зелен) чесън. През целия ден мало и голямо се люлее на люлки (салангач).



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Етническа група - гагаузи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.