Етнически политики на Унгария


Категория на документа: Други


Етнически политики на Унгария

Още от създаването на унгарската държава на нейна територия са съжителствали няколко национални общности. Този факт, както и масовият миграционен процес по време на Османската окупация, организираното преселване на хора, до голяма част водят до обособяването и формирането на днешната етническа карта на Унгария. Разбира се, географското положение на страната също е фактор, който предпоставя наличието на определени народности, населяващи тази мултикултурна държава. Унгария граничи на север със Словакия, с Румъния и Украйна на изток, Австрия и Словения на запад и Хърватия и Сърбия на юг, като това също допринася основното етноразделение на роми, хървати, германци, румънци, сърби, словаци, словенци, българи, гърци, поляци, арменци, руснаци, украинци. Заслужава да се отбележи и това, че Унгария има нарастващ брой на новодошлите имигранти, а доминиращи сред тях са китайците.

Според данни от преброяване на населението, направено през 2001 г., 4,34% от населението на над десетмилионната страна (10 198 315) се определят като принадлежащи към етническо или национално малцинство (442.739 души), 1,33% избират малцинствен език като майчин (135 788 души), а 15% ( 1 579 487 души) заявяват, че говорят малцинствен език.

Съществуват обаче и мнения на други изследователи на малцинствените общности, според които процентът на малцинствата в Унгария е над 2 пъти по-голям. Това се дължи основно на предположението, че броят на ромите не е точен и те са повече от посоченото.

Друго, което заслужава да се отбележи, е, че освен все по-цветната расово и съответно малцинствено модерна държава, дължаща се основно на глобализацията като цяло, както и на редица други фактори (психологически, икономически, демографски, културни и др.), съществува и друга тенденция, която също така може да се сметне за нова. А това именно е свободното самоопределяне на индивид, принадлежащ към дадена малцинствена група като такъв. Това идва да покаже, че политиката в световен мащаб, свързана с правата на човека, премахва вкоренените предразсъдъци, страхове от най-различен характер (основно дискриминационен), въпреки че има още много работа в тази насока.

На 19.12.2011 г. унгарският парламент приема закон за правата на националностите, който влиза в сила на 01.01.2012 г. Новият закон замества закона за националните и етническите малцинства от 1993 г. Той се разглежда като "амбициозен закон, даващ възможност на
тринадесетте признати национални малцинства да участват в процеса на вземане на решения" и гарантира както индивидуални, така и колективни малцинствени права на българи, гърци, хървати, поляци, германци, арменци, роми, румънци, карпато-руснаци, сърби, словаци, словенци и украинци. През последните години законът от 1993 г. е изменян няколко пъти, като се взимат предвид по-специално някои от препоръките, направени от консултативния комитет по рамковата конвенция за националните малцинства ("Рамкова конвенция" и "Консултативен комитет") и на комитета на експертите на Европейската харта за регионалните или малцинствените езици ("Езикова харта" и "Комитета на експертите"). Според органите законът за националностите цели по-нататъшно изясняване и разширяване на индивида и колективните права на националните малцинства и премахване на някои дисфункции на малцинствените групи за самоуправление. В този контекст следва да се отбележи, че консултативният комитет, в своето трето становище относно Унгария, насърчава унгарските власти за създаване на нова обща правна рамка, обхващаща всички аспекти на малцинствените самоуправления в един закон за стимулиране на ефективното участие на лицата, принадлежащи към национални малцинства, в културния, социалния и икономическия живот, както и в обществените дела.

Друга съществена точка, която трябва да се отбележи, е институционалната рамка, която цели да следи за проблемите на малцинствата, както и да спомага за тяхното решаване. Защото, въпреки че конституцията сочи, че малцинствата, живеещи в Унгария, са съставни елементи на държавата и техните права на колективно участие в обществения живот, поддържането на тяхната култура, широкото използване на техния роден език, образование на родния им език и правото да използват имената си на собствения си език, както и ред други, са приети за абсолютни, то са необходими и съответните органи за следене спазването на посоченото по-горе. В унгарския парламент има Постоянен комитет за правата на човека, малцинствата и вероизповеданията. Институцията на парламентарните комисари включва и омбудсман, отговорен специално за защитата на националните и етническите права на малцинствата. Тази институция е създадена в съответствие с разпоредбите на Конституцията, както и със Закон 59 от 1993 г. Омбудсманът на малцинствата е отговорен за проучването на всякакъв вид злоупотреба с правата на малцинствата, която попада в неговото в неговите правомощия, както и за предприемане на общи и индивидуални мерки, с цел нейното отстраняване.

Някои унгарски политици имат богат опит в сферата защита на малцинствата. Задължително е да се отбележи, че Унгария е първата страна членка, която изпрати ромски политици в Европейския парламент.

През декември 2004 г. унгарски евродепутат основа "Ромски
Форум" на Европейския парламент, който възнамерява да провежда ефективно лобиране за ромите, както и да изпълнява функцията на мост между националните органи от една страна и ЕП от друга по отношение ромските проблеми.

Основната правителствена агенция, която отговаря за
проблемите на малцинствата, е Службата за национални и етнически малцинства, основана през 1990 година. Тя е независим държавен административен орган с национална сфера на властта, а от октомври 2004 г. работи под надзора на министъра на младежта, семейството, социалните въпроси и равните възможности. Службата за национални и етнически малцинства е отговорна за координиране изпълнението на целите на правителствената политика на малцинствата. Нейната сфера на дейност обхваща проблемите на запазване и развитие на идентичността, езика, традициите и културното наследство на малцинствата. Ето и основната част от функциите на въпросната служба:
- прави непрекъсната оценка за състоянието на националните и етнически малцинства, както и следи за ненарушаване на техните права;
- подготвя анализи и политически концепции на малцинствата, спомагащи на работата на правителството в насока законова рамка, служеща на различните етнически групи;
- улеснява комуникацията между правителството и организациите на малцинствата;
- занимава се с изготвянето на правителствени програми, предназначени за прилагане на Закона за малцинствата;
-
От 2005 г. на Службата за национални и етнически малцинства се отпускат ежегодно финансови средства от държавния бюджет.

Друга основна точка, която трябва да бъде разгледана, когато се говори за малцинства, е тяхното самоуправление.

В края на миналия век (1993 г.) обществената роля на малцинствата намирала поле за изява в рамките на различни граждански организации. Въпреки това Конституцията, както и Закона за правата на националните и етнически малцинства, посочват, че малцинствата имат право да създават свои собствени местни и национални самоуправления. Под малцинствени самоуправления се разбира избрани органи, които представляват интересите на дадено национално или етническо малцинство на местно или национално ниво.

Локалните малцинствени самоуправления, за разлика от организациите, работещи в асоциативна форма, представляват не само своите членове, но също и цялата малцинствена общност на въпросното селище.

Тази система е създадена, за да гарантира културна автономия. Малцинствените самоуправления имат права, които са заложени в законодателството, които им позволяват да вземат решения в техните собствени сфери на власт: основно заемане на институционални длъжности, поддържане на институции (предимно местното образование), участие в местни печатни и електронни медии, запазването на техните традиции и култура. Целта е малцинствените самоуправления да станат изцяло отговорни за малцинствените образователни и културни институции и да получат всички необходими условия за изпълнението ù.

Този тип самоуправление има широки права, засягащи малцинствената общност в дадения район, както и правото на изразяване на позиция (съгласие или несъгласие), свързана с въпроси, касаещи общинското управление като цяло.

Другата група или националните малцинствени самоуправления представляват даденото малцинство, но вече на национално равнище, при това като партньори на законодателните и държавните административни органи. На това ниво се провеждат консултациите по въпроси, свързани с малцинствата, които конкретните национални малцинствени самоуправления представляват. Националните малцинствени самоуправления имат могат да участват в създаването на проектозаконите, когато те се отнасят до малцинствата. Те имат право на вето в законодателството по отношение на опазването и съхраняването на традиционни исторически малцинствени селища и архитектурни паметници.

В "точка 46" от становище относно закона за правата на малцинствата в Унгария (и в частност малцинствените самоуправления), прието на заседание на Венцианската комисия от 15-16 юни 2012 г., се казва:

"Венецианската комисия приветства запазването и укрепването на системата за малцинствени органи за самоуправления на местно, регионално и национално ниво", но посочва и някои недостатъци: "Правилата, уреждащи създаването и функционирането на граждански органи за самоуправление и на техните вътрешни структури, изглеждат прекалено много. Например правилата за: попълването на незаетите мандати, byelections, трансформацията органите за самоуправление и прекратяване дейността, свикването на заседания, тяхната публичност, изисквания кворум и мнозинства за приемането на решения и дори съдържанието на протокола. В становището на Комисията много от тези организационни и/или процедурни правила биха могли да бъдат определени като вътрешни разпоредби. По-общо казано, Комисията изразява загриженост, че такъв подробен и невинаги ясен регламент може да се отрази негативно върху автономията на органите за гражданско самоуправление и да доведе до неоправдано ограничаване на свободното упражняване на права от страна на лицата, принадлежащи към определена националност."
"Комисията отбелязва също така, че списъкът с отговорностите на органите за гражданско самоуправление съдържа основно вместо компетенции за опазване правата на малцинствата, официални актове, които трябва да бъдат приети от настоящия орган, за да се позволи функционирането на гражданските самоуправления в културна автономия."

Въпреки тези и други критики, съдържащи се в становището, Комисията отчита, че системата е ефективна форма на представяне на интересите на различните малцинствени групи, която им позволява участие в публичните сфери на дейност, които ги засягат както на местно равнище, така и на национално.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Етнически политики на Унгария 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.