Етнокултурна характеристика на българите в Австрия


Категория на документа: Други


пейското социокултурно и политическо пространство.В хода на изследвания в Австрия 2005 се очертава проблематика,която афишира определени ролеви взаимоотношения сред българските жени живеещи в град Виена.Според данни на Агенцията за българската общност в чужбина наброява 40 хиляди души стара и нова емиграция.Българките имат своя стратегия,чрез която диктуват хода на по-нататъшната речева дейност.Ако при българките в Словения обичайното пространство за комуникация е домът.то при българките в Австрия е гръцкия ресторант.Гръцкия ресторант е избран поради няколко причини-в ресторанта се предлага грацка салата,която е лЮбима на всички,сервитьорът брои на български,добра обстановка ,не е шумно и цените са добри.Макар ,че във Виена има български ресторант той не е пространството ,където тази гръпа българки прекарват заедно.Друг фактор,който ги възпира ,е ситуирането му не в центъра на Виена и по-високите цени.Българките във Виена са представителки най-вече на бизнес класата.Една част от дамите във Виена са активно присъстващи в българската общност ,тъй като са преподаватели в българското училище,ръководят научни институции,лектори,журналисти
Има химици и икономисти.Друга част са дами ,които са домакини или пък имат семеен бизнес.При българките във Виена чести теми за разговор са проблемите с българската общност,тъй като тя е една огромна и разнородна общност с активно функциониращи институции.Други теми като -деца,мъже,мода ,козметика,шопинг са водещи в разговорите им .
Сред българките в Марибур и Виена се поражда,създава и утвърждава репертоар от споделени и общи практики,в това число и "дискурсна практика",чрез която се договаря членството в общността.Има българки които изпитват потребности да комуникират на български,което показва ,че има изградени езикови практики.При българките във Виена ясно се откроява лидерството в дискурсивната практика.Като обобщение-етнокултурната принадлежност на българките в Австрия не е размита в пространството,комуникантите имат,носят и изразяват своята етническа идентичност,владеят определени когнитивни и символични кодове,усвоили са ценности и норми и ясно самоиндифицират родния си български език.Тясното свързване на речевия изкази когнитивните операции при интервЮираните българки,чрез които езиковата информация се организира и структорира,води до така наречените ментални модели,които от своя страна носят дужа на една смесена българо-австрийс
ка кутура.В този смисъл социокултурното битиена микрогрупите от Виена е изпълнено с тези модели на поведение,които носят духа не само на българското като етническа принадлежност,но и дискурсивното в контекста на чуждоетничното социокултурно пространство,в параметрите на европейската дискурсна практика.

6.Особености на публицистичния стил на изданията на българските езикови общности в чужбина

Докато броят на излизащите вестници в България е известен-по данни на националния статистически институт,публикуваните в пресата в средата на месец Юли2009г,у нас излизат 70 ежедневника,а издадените седмични вестници през 2008г са188,то броят на вписваните зад граница вестници се оказва трудно установима величина.Тъй като навсякаде по света непрекъснато се попвяват или изчезват български медии,противоречиви са и данните за тяжната численост.В Австрия също е имало печатни издания
излизащи на български език.Това са енорийски лист на българската църковна община "Свети Иван Рилски",Виена,който излизаот 1991на немски и български език в тираж 2400 броя и се разпространява в 14 страни.Вестникът публикува материали за православната религия и за по важните прояви на живота на църковната община.През 2007 година във Виена излиза вестник "Наша Трибуна".Вестникът е издание на българската културно-просветна организация"Св.Кирил и Методий".Единствения регистриран професионален вестник в Австрия "Виена днес" с издател и главен редактор Саша Журков излиза на български и немски език в електронен вид ,но има и печатно издание-1500 екземпляра,които се разпространяват в Австрия.Унгария,Англия,Франция и др. За разлика от него сайтът "Виена Днес" се обновява постояно.Печатните издания на българската езикова общност се обогатяват със започналото да излиза през 2006 година двуезично списание "Българите в Австрия",което се отпечатва 5 пъти годишно с тираж от 5000 броя.По късно се появява училищния вестник "Маймунче"списван от учениците във българското училище във Виена Свети Кирил и Методий.След 1989 настъпва бурно разширяване на медийното пространство в България,което се отразява и на задграничния печат.Езикът на всекидневното общуване навлезе и в пресата.Естествено и в задганичния печат се публикуват се публикуват авторски текстове,при чийто анализ могат да се открият много от елементите на ежедневната разговорна реч,примесена с оказионализми и индивидуализми,чуждици и жаргонни думи,усточивисловосъчетанияи др,но те служат по -скоро за създаване на колорит и одомашненост,отколкото евтин ефект,провокиращ шитателския интерес.От гледна точка на терторията,на която се говори,от броя на говорещите ги и от функциите,които има в международното общуване,българския език е малък -етнолозите му отреждат 88 място в света.От лингвистична гледна точка пончтието "малък език" не може да се приложи към свойствата и възможностите на този език.Всеки един език очертава езиковите граници на европейската общност,ограничава насилствената му евтаназия,създават респект към различните култури.За
това е изклЮчително важно опазването и обогатяването на всеки език независимо колко популярен е той.Езикът на публицистиката не е и не може да бъде изклЮчение,защото високата култура е невъзможна без изискана реч.

7.Българските емигрантски електронни медии в Република Австрия

Емигрантските медии са огледалото на общностите и техните визитни картички.Те представлчват своеобразна информационна система за изказ-
Ване на мнения,публична изява и ситуирането на проблемите на емигрантите в медийното пространство.Макар и с второстепенна роля,те
участват дейно в изграждането на образа на съответната държава,както и на нейните представители.До голяма степен тази функция е наложена от факта ,че основните местни медии не дават такива възможности.
Макар и с по малък тираж и периодичност,българските медии зад граница имат същите функции и цели.Само преди едно десетилетие спектъра на българските медии зад граница се е ограничавал главно с печатни издания като вестници и списания.Изборът на този вид медии е бил избиран главно заради ограничение на техническите и финансови възможности.С навлизането на ерата на дигиталната комуникация се наблЮдав отлив на читатели на печатни издания.Българските медии зад граница разпространяват специфична информация,която задоволява интересите на
тесен кръг на читатели.Програната на "Радио България" се излъчва за първи пър в Аватрия на 4 ноември 2004 година.Основна цел на тези предавания е популяризирането на България пред австрийските медии.
Радипредаването" Ние българите" се излъчва всяка първа неделя от месеца.Има едночасов фотмат и се води на български език.В концепцията на предаването е заложено и дейното участие на неговите слушатели в програмата.На телефон във студиото всеки може да изкаже своето мнение.Основните две рубрики са Гост в студиото,Предстоящи събития,Роденн език и Българска литература.Журналистка в предаването е Надя Петрова,която е и водеща на самото предаване,Иван Карчев.Към основния екип се вклЮчват български студенти от Виенския универстет.
В предаването се избягва всякаква форма на расистки,сексистки и безпочвени нападки.От ноември 2007 в програмата ''Окто'' е вклЮ-
чено и бългрско предаване-"Бригада".Предаването представлява българската общност и нейните представители.Основните цели на" Бригада" и нейния екип са да създаде и развиетелевизионен формат в австрийското медийно пространство,който да бъде огледало на българската общност.Предаването има три основни и две плаващи рубрики-информация,култура, на кафе, събития и анкета.
Интернет порталър"Инфирмационен портал на българите в Австрия" стартира в края на 2004и в следващите пет години претърпява четири софтуерни и три концептуални промени.За съжаление новите възможности на портала не се използват от студентската отганизация.Спектърат на темите се разширява и отива в посока нежелана от студентите.По голяма част от клиповете са на фолк певици и техните фенове и фенки.Посещаемостта на сайта е дневно от около 700 човека дневно при
3200 импресии.Макар и със сходна кфалификация,цели и целева група,
Българските медии в Австрия се различават не само по техническия способ за реализация.Друга важна особенност,която е значително предимство на телевизиооното както и на радиопредаванията и на интернет портала е ,че разходите за немско говорящата публика се поемат от немците.За разлика от други медии където човек трябва да се концентрира вурху текста,приемането на информация от електронни медии не изисква толкова усилия.Често радиото и телевизията стоят постоянно вклЮчени и служат за звуков фон.Реализацията на българските електронни медии в Австрия е да покаже ,че стремежът на техните екипи е да заинтересоват не само българската общност,а и европейската,в частност австрийската.Този стремеж заслужава одобрение и подкрепа,които биха стимулирали усилията на инициаторите на тези проекти да продължат свочта дейност.

8.Българска народна музика в живота на различните поколения български емигранти във Виена

Връзката с родината е необходима ,за да се съхрани собствената идентиност,и това може да се отнесе и към българите във Виена.А музиката би могла да се раглежда в ролята тъкмо на медиатор между диаспората и родината.Музиката има маркиращи етнически белези,чрез които общноста се индифицира.За да се изведе ролята и значениет на българската народна музика за българите в индивидуален и в общностен план,преди всичко трябва да се засегне въпросът за съдържанието,което всеки от събеседниците влага в това понятие.Българската народна музика създава различен образ във всеки българин който живее във Виена.
Независимо обаче дали става дума за обобщена или за конкретно регионална представа,все пак със сигурност може да се твърди,че българската народна музика има своето място на българите живеещи в Австрия.Много българи във Австрия казват ,че когато човек отиде в чужбина тогава оценява българското.В голяма степен носталгията е тази която мобилизира потребноста от традиционната музикаи танц и поражда отношение,което може да се дефинира като емигрантско.Провокиран от новата среда,този интерес към народната музика се оказва средство за преживяване на българите чрез спомените за България.Оценностяването на българската народна музика е резултат от индивидуалната потренбост от идентифициране с българското,защото ако си заобиколен само от чужденци и слушаш само тяжната муззика като се прибереш ще искаш да си пусниш нещо свое.Българската народна музика е една от възможните категории,чрез които се конструира или утвърждава националната идентичност на българите живеещи във Виена.

ЗаклЮчение

Ако говорим за някаква българска общност в Австрия ,то такава няма.Проблемът е ,че има стремеж за такова нещо,но няма хора за тая работа.Има други общности които си помагат много повече чрез различни мероприятия.Където и да сме ние си оставаме българи .Просто душата ни си е българска и това е основен мотив,но върпеки това българите които живеят в чужбина трябва да се обичат и подкрепят,защото само по този начин те ще могат да живеят по добре и ще запазят националното си самозъзнание.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Етнокултурна характеристика на българите в Австрия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.