Евразийството - края на XIX и началото на XX век


Категория на документа: Други


Югозападен университет "Неофит Рилски"
гр. Благоевград

Реферат
На тема:
Евразийството - края на XIX и началото на ХХ век

изготвила: Надежда Милкова

Съдържание:
I. Що е евразийство?
1.Начало на евразийството.
2.Развитие на евразийството.
3.Отказа от славянофилството и славянския компонент.
II. Основни елементи от евразийското учение за Културата,Църквата и Държавата.
1.Учението за Културата.
2.Евразийската религиозност.
3.Евразийското учение за Държавата.
III.Заключение.

I. Що е евразийство?
1.Начало на евразийството.

Евразийството е национален проект на религиозно-филофофската руска интелигенция, то е нереализираната национална идея на дореволюционна Русия,осмислена от руската емиграция.Евразийството е отказ от признаването на руската идея като славянска. Славянската идея след нейния пик през Руско-турската война (1877-1878г.) престава да бъде част от руската идея. Евразийците (Николай Трубецкой, Пьотър Савицки, Георгий Вернандски, Пьотър Сувчински, Николай Алексиев) създават алтернатива на европоцентричната славянска идея, като следват ориентира на външно политическите приоритети на Русия от края на XIX век и началото на XX век към Средния и Далечния изток.

Осмислянето на руската съдба протича изцяло в нелеките условия на емиграцията и по стечение на обстоятелствата София става първата евразийска столица.
...Новата идеология се опитва да осмисли извършващото се в даден момент (с главен субект болшевишката власт) "излизане" на Русия извън рамките на европейската култура. Същевременно тази идеология сама се представя като алтернатива на болшевизма и на емигрантския антисъветизъм, т.е. в качеството си на Трети път , на Трети максимализъм.(1)
2.Развитие на евразийството.
Евразийската концепция за нация налага особен тип държава , в която тя да се положи и реализира като политически субект.

Евразийската проблематика се концентрира около отношението Изток - Запад, православие - католицизъм, самобитността на Евразия в геополитическо и културно отношение ,значението на идеологията за бъдещето на евразийството, държавността като конструктивен момент на новосформираното движение и много други. Вниманието е насочено върху съдбата на Евразия, която в пространствено отношение обхваща всички земи от бившата Руска империя, а в културено отношение представлява особен , несравним и несъпоставим свят. С термина "евразийство" неговите представители обозначават национализма на многонародсностната евразийска нация, сред етносите, на която Русия играе роля на " първа между равни" . (2)

Евразийството премества своя център от София в Париж и към него се присъединяват и по-късно се оттеглят интелектуалци от руския емигрантски живот. Такъв интелектуалец е Лев Карсавин, който за известно време е главен теоретик на движението.
Евразийците издават няколко сборника с най-общи тезиси ("Евразийски временници"), както и специална периодика. Евразийството е синтез между история, география, естествознание, културология, политика и т.н. Към края на 20 години на ХХ век, евразийството се превръща в тип тяснопартийно движение, а по-нататъшната му история представя и компроментирането му в политически смисъл, парадоксалното му сближаване с болшевизма в ред отношения.

Пътищата на евразийството се пресичат с тези на марксизма, твърди в своя статия във вестник "Евразия" (1929г) Карсавин, призовавайки за обединението на Маркс с Николай Фьодоров. (3)

Евразийството представено като философия на историята и философия на културата е пряк наследник на славянофилството от XIX век, което обаче трансформира до неузнаваемост поставяйки акцента върху самобитността на руската култура и пренебрегвайки славянския компонент.

Евразийците, следвайки Данилевски, а по-късно и Шпенглер, отричат съществуването на универсален прогрес. Тезите, върху които се основава евразийската историософия и философия на културата, са тези за равноценността, качествената несъизмеримост на отделните култури и тяхната цикличност - тези,мотивирани всъщност от дълбинно ксенофобско отношение към "европеизма", към Запада. (4)

Евразийството е главно философско и културологично осмисляне на руската/евразийска история и предначертания на изключително бъдеще пред евразийската нация.
3.Отказа от славянофилството и славянския компонент.
Последователи на идеите на Данилевски, евразийците окончателно се отказват от славянофилството като лъжлив път за пробуждане на националното самосъзнание. Много по-близка до тях се оказва "руската идея" като национално-религиозна задача у Костантин Леонитиев - неговите идеи за предназначението на Русия в създаването на особена, невиждана дотогава славяно-азиатска цивилизация. Характерно за Леонтиев отдръпване от "славянската кауза" и утвърждаването на силното присъствие а тюркси и изобщо азиатски черти в руския характер пряко кореспондира с довеждането до абсурд евразийско възвеличаване на туранския момент в роднатакултура, до тезата на Пьотър Савицки, че без татарщина не би имало Русия.(5)
Евразийците се отказват от принадлежност към славянския свят. Според тях туранския момент е навлязъл в руската народност дотолкова, че етническия тип, наречен евразийски, не може да се индетифицира като славянски. За евразийците монголите на Чингис хан са първите,които са формулирали "Евразия" като историческа задача.
Акцентът, който евразийството поставя върху наследството на Чингис хан, е твърде показателен за "азийските" уклонки на движението . Под този надлсов - "Наследството на Чингис хан", в Берлин през 1925 г. е публикувана брошура - като редакционно евразийско издание, но авторството всъщност принадлежи на Николай Трубецкой. Тази брошура е най-яркия опит за коренно нова историософия на Русия/Евразия , за преоценка на цялостната дотогавашна руска историяеска наука.(6)
Евразийството преписва на туранството етнопсихологическо значение, докато славянството си оставало само лингвистично понятие. Славянския харакер, психика и култура принадлежат единствено на сферата на митологията. Славянския компонент е преценен като нищожен и незначителен, а славянофилските идеи са изоставени.
II. Основни елементи от евразийското учение за Културата,Църквата и Държавата.
1.Учението за Културата.
Учението за културата в евразийството е пряко свързано с идеята за руския месианизъм. Първата стъпка към разбирането му е концепцията за личността: като живо и органично многообразие, като съгласувана, обща симфонична личност, като йерархизирано единство на отделните емпирични индивиди. Отделната личност е винаги несвършена, съвршено е само нейното единство, в което не са унощежени индивидуалните елементи. Пълнотата на една личност предполага нейната съборност, което не означава отричане на личността като индивидуалност,а признание на факта, че тя съществува само и доколкото има отношение към определено цяло - семейство, класа, нация. Всяко от тези образувания представлява съборна сумфонична личност и заема своето място в личностната йерархия. Взаимовръзките между отделните съборни личности в евразийската идеология се осъществява в културата.(7)
Идеите на евразийската култура са разработени изключително задълбочено в трудовете на Лев Карсавин. Твърди се, че именно той дава най-голям принос за идейно-религиозната легитимация на евразийската национално-политическа доктрина, в основата на която стои симфоничната, съборна личност. Според Карсавин културата се конкретизара във всеки индивид, който чрез нея се превръща в симфонична личност.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Евразийството - края на XIX и началото на XX век 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.