Евразийството - края на XIX и началото на XX век


Категория на документа: Други


За евразицийте културата е отчасти жива и данамична, отчасти и застинала под формата на традицията. Културата се разглежда като изменчива, но и като трайна и донамична същност. Доминира над отделните проявления и съставни елементи.
Развитието е процес, който се осъществява както от индивидите, така и от симфоничните субекти. Но понятието култура, настоява Карсавин, винаги се отнася само за вторите. Съборната личност не се изразява в простата сума от индивиди, а тяхната хармония (симфония), в съгласуваното им единство, с други думи - всеединство.(8)
Според евразийците нито отделните индивиди, нито техните формални образувания отразяват интересите и волята на народа: в неговото минало, настояще и бъдеще. Това се постига в културата, по отношение на която волята и свободата на отделните индивиди имат смисъл единствено като индивидуализация на по - високо стоящата личност. Индивидуалната свобода е единствено реализация на симфоничността във външния свят.
2.Евразийската религиозност.
Като второ важно условие към разбирането на евразийската държавна идеология се представят идеите за религиозността, вярата и Църквата. В религиозните догми се намират такива предпоставки каквито са нужни за една истинна, морално и реалистично оправдана идеология. В Църквата, според евразийците, културата достига своето свършенство. Единствено в руското Православие, се осъществява търсената съборност и цялост.
В стремежа си да обосноват единна, евразийска култура, като основа на евразийската нация, включваща не само великорусите, но и други народи от Азия, изповядващи изляма, будизма и други езически вярвания, теоретиците на тази доктрина са принудени да обявят Православието за единствено истина и непогрешима форма на християнството.(9)
Смисълът, който влагат евразийските теоретици в понятието Православие е изключително интересен, но и от части парадоксален. Те възприемат Православието не само като гръцка или руска християнска вяра, а и във формата на всяко друго не еретично изповедание. Евразийците изразяват очаквания за вливане на задапните - Католическа и Протестантски църкви в лоното на Православието. За тях тединствено по този начин може да се оформи една съборна личност, която да бъде изразител на безбрежната християнска любов и човешка свобода. В тази Симфония се очаква да се включат и всички източни езически вероизповедания, защото "езочеството е потенциално Православие". В съзнанието на християнските истини то изостава от западните църкви, но неговото предимство се състои във факта, че не е заредени с тяхната враждебност и това ще му позволи по-лесно да се влее в единствемо признатата за истинна православна вяра. Отричането на западните църкви и религиозни доктрини стига до краен предел с убеждението, че в някои от източните религии - будизъм, хиндуизъм, са по-близки до Православието отколкото Католицизмът и Протестанството, с които то има общи корени.
Евразийското Провославие смята себе си за познаващо пълната истина в един от нейните аспекти и не отрича възможността за съществуване и на други аспекти като еазличен негов израз. За да се постигнат всички истинни форми на Православието се дава пълна свобода за саморазкриване и проближаване до единното, съборно цяло. А това може да стане само на територията на Евразия, от народите, изповядващи руското Православие или източни езически вярвания.(10)
Евразийците се обявяват против религиозните рефорни, наложени по време на управлението на Петър I и наричат себе си старообредници. Те отхвърлят наложения елитарен и нерзбираем църковен ред и настояват за традиционното битово обреднияество, което стои по-близо до народа. Обредите и ритуалите не се възприемат като форма на магия, а като израз на религиозна деятелност.
Евразийското Православие е особено близко до разбирането за личността и отношенията и с Бог. Но този факт се пренебрегва и се върви еднозначно и еднопосочно към релации с източните религии.
В евразийската държавна и църковна теория няма нищо благо и действително съществуващо извън съборната църква, само в нея се резлизира пълнотата на всяка личност - както на индивидуалните, така и на симфоничните. Пълнотата на Църквата предполага и изисква оцърквяването на всичко. Нито културата, нито държавата се намират извън Църквата е са нещо "нецърковно" , дори и да се отличават от нея в един или друг смисъл на думата.(11)
Новата идея за религия изисква нова идея за държавата. Държавата, в която се изповядва истинното Православие не е Русия, а Евразия.
3.Евразийското учение за Държавата.
Евразицийте разглеждат Държавата като една от сферите, в които може да се развива културата. За разлика от духовната и материалната, държавната/политическа сфера стои най-високо в йерархията и задава посоките, в които другите да се развиват. В нея се осъществява единството на всички сфери. Държавата всъщност обхваща всички сфери на живота. (В традицията зададена от Хегел - извън държавата не съществува нищо.)(12)
Евразийците не си позволяват да сложат знак за равенство между Държавата и Църквата, въпреки че държавата изхожда и представлява Църквата. Църквата е сфера на несъмненото и святото, сфера на свободната истина, на съборното единство и съгласуваност.
Държавата, от своя страна представлява единство на нецърковния свят. Единство, отделено от Църквата и разединено вътре в себе си. Държавата черпи жизнените си източници от Църквата, но се занимава само със светски дела.
Не може да се очаква формирането на обща църковно-държавна сфера, нито да се мисли в старите, западни концепции- цезаропапизъм или папоцеризъм. Държавата следва принципите на Църквата, но не се меси в нейните дела. Бидейки разделен на управляващи и управлявани, политическия свят е обречен да не достигне съборното и свободно единство на Църквата. "Сферата на държавата е сфера на сила и принуда."(13)
Евризийците подчератват стремежа си да заменят изкуствения ред за представителство на отделни лица и партии и да изградят модел за представителство на потребностите, заниманията и идеите. Евразийската доктрина не признава и не претендира за разделянето на властите, нито за определена форма на представителство и делегиране, нито за статистическия принцип на гласуване и приемане на жизненоважни решения.
Евразийския държавен модел е демотически. Това означава, че народния суверенитет трябва да се разглежда не като атомизиран сурогат, какъвто е той в западните култура, а като органично и неорганично цяло. Народът не е случаен сбор от хора. В духа на западните консервативни теории, народът тук представлява съвкупност от всички поколения - минали , настоящи и бъдещи. Държавата не може да изразява волята само на гражданите само в зряла възраст, тя трябва да даде израз на приемнствемостта между всички поколения и тяхната органична цялост.
III.Заключение.
Евразийството е успяло да улови и постави на дневен ред верните въпроси, но не и да деде верните отговори. В това е неговата сила, но и неговата слабост.

За Флоровски (бивш ревностен провърженик на евразийството), евразийската православна идея не е нищо повече от културно - битова подробност, от исторически факт и посъзнателна стихия. Религията не е онзи сплотяващ нацията елемент, от който се черпи нейната изключителност и неповторимост. В евразийството тази роля е зададена на територията. Евразийците не удържат заявената в началото духовна и културна критика на разпадащия се западен свят. Те не разбират докрай вселенския смисъл на загубената вяра и възхода на разума. Основните им несъгласия се ограничават до политически и икономически величини, без да влагат в тях собствено културен смисъл.(14)
Социалният идеал на евразийството е релегиозен идеал, изграждането на нов социален строй, проникнат от религиозни начала. Евразийството превръща Православието в идеология, отъждествява религията с революция, включителни революция в социалполитически план.
Евразийците следват зададената от осноположниците на руския религионо - философски ренесанс линия н десексуализация, което всъщност се изявява в последвалите опити за заличаване на ракликите между сакралното и профанното, Църквата и света, "събора" и "мравуняка". (15)
Евразийството не успява да отговори на поставените от самото него придизвикателства. Но без съмнение то формира една от най - съществените в руската историософия традиции, на чиято "съблазън" се поддават мнозина и днес.

Изпозвана литература:
1.Социално - религиозни употии в руския духовен ренесанс, Нина Димитрова, София 2002, Академично издателство "Проф. Марин Дринов"
2.Интернет източници





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Евразийството - края на XIX и началото на XX век 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.