Европейска интеграция


Категория на документа: Други


Жан Моне
Понятието интеграция се употребява относително отскоро. То се свързва с международното общуване някъде средата на 20 век. То отразява обективни процеси, които са резултат на целенасочени, преднамерени действия. В ЕС с особена сила важи, че се предприемат определени действия за по-ефективно използване на ресурсите. Понятието интеграция се обозначава едно по-интензивно съответствие между държавите на европейския континент. Днес се стига до ограничаване суверенитета на днешните членове на този тип общуване. Има 2 основни начала в управлението на процесите в обществения живот. Те са свързани със съществуване на държавите и тяхната обособеност и от друга страна преплитане на процесите и регулиране на наднационална основа. Приемат се норми, които са валидни за всички участници в тези процеси. Те се приемат от измислени органи, които са овластени по смисъла на договорите между държавите.
Интеграционните процеси се появяват най-рано в Европа. Тя е една от люлките на човешката цивилизация. Тя е задавала модели на обществените отношения повече от 20 века, с което заема едно водещо място в тези процеси. На определен исторически етап обаче тя започва да изостава - да губи лидерската си роля в световното развитие. Обяснение за това са едни много дълбоки причини, закоренени във високата надробеност на континента, съществуването на всички "разделителни" линии - пример религията. Това е една дълбока пропаст в европейския континент - 11 век - разделянето на Европа. Друг пример е зараждането и утвърждаването на най-европейската идея - национално-държавната идея. Т.е. утвърждаване на нациите като "организми". Т.е. на европейския континент се прокарват границите на националните държави. Те са изключително много - над 50. Подхождайки към интеграционните процеси не могат да се пропуснат именно тези разделителни линии, защото това е предпоставка за поява на необходимостта за обединение на Европа. Особено през 19 век обаче положението става много тревожно. Това е време, когато се забелязват тенденции на изоставане. Но в края на 19 век започва да се говори за залеза на Европа. Това е време, когато национално-държавната идея изпада в криза. Появяват се много противоречия - които предизвикват революции, катаклизми, войни и тн. 1815г на специален конгрес - Монархическа Европа - грах Метерних - провъзгласява принципа нищо да не се променя. Въпреки това в Европа започва едно ново разделение. Под напора и на други процеси като "решаване на закъснелия националния въпрос". След обединението на Италия и Германия, след Френско-Пруската война в Европа статуквото се оказва неудържимо. Поставя се въпроса за преразпределяне на света. Така в края на 19, началото на 20 век се оформят двата политически съюза - Германия, Австро-Унгария и Италия срещу тези, които са против промяната и преразпределяне на териториите. Така логично се стига до сблъсъка между тези 2 блока - първата световна война. В нея обаче са въвлечени и много други държави, затова тя е наречена световна. Национално-държавната идея на този етап е в дълбока криза. В хода на първата световна война се налага впечатление, че на историческата сцена много мощно стъпва Северна Америка. Така се създава идеята за създаване на съединени европейски щати. Условията в Европа не са предразполагали за осъществяване на тази идея. В края на първата световна война, американския президент Уилсън казва, че мир, с използване на силата на отделните държави не може да се осигури. Изводът е, че на това трябва да се противопостави силата на човешкия разум. Заговорва се за изграждане на система за колективна сигурност. Но и тази система се проваля. Това е интересен опит между двете войни, но светът върви към по-страшен катаклизъм. Конференцията в Лукано - участниците получават нобелова награда за мир. Започва период наречен - ера на пацифизма. Смята се, че се е възцарил вечен мир. Създава се идеята за ПАН ЕС. Той не трябва да допуска нови катаклизми. Тази идея се заражда от граф Калерги. Идва от гръцката дума - пан - общоевропейски съюз. Започва да издава списание и по този начин завладява интелигенцията в Европа. Продължава с книга, създаване на дружества /в БГ участват видни интелектуалци/. Дори и до днес има ПАН ЕС. Особена заслуга за провал на идеите на Калерги има френската политика. Тогавашния френски министър Бриан се сприятелява с Калерги и 30-те години в обществото на народите се внася план за създаване на ПАН ЕС. Но той се проваля. Европа след голямата криза тръгва по пътя на нов конфликт. Особено разрушителна и унищожителна, тя напомня, че обществото върви към своето самоунищожение. Появяват се ядреното оръжие, ракетното дело, електронно изчислителната машина. Във втората световна война Европа дава най-много жертви и разрушения - унищожава се материалната, духовната култура. След преживения ужас в Европа се раждат нови идеи за решаване на противоречията между държавите. След капитулацията на Франция, след нейното освобождаване нейното управление поема генерал де Гол. Французите узряват в разбирането на решенията на вечните проблеми за мир. Тогава генералът се свързва с една особена личност - Жан Моне. Той произлиза от семейство търговци на коняк. В последствие той става секретар на обществото на народите. Той е привлечен в администрацията за подпомагане на пострадалите антихитлеристки държави. След срещата на двамата, Моне отказва. Генералът създава агенция за Планиране и прогнозира и той е определен за ръководител на тази агенция. Моне предлага твърде късно идеи - когато де Гол вече не е ръководител на френската република. Робърт Шуман /роден в Елзас/ става министър председател на Франция. 50-та годна Моне му предлага: За да няма повече война между Франция и Германия, би трябвало двете страни да поставят под общо управление важни отрасли на националните икономики. Това се 2 суверенни държави, за които това предложение е особено шокиращо. Моне предлага това да са стоманодобива и въгледобив. Но когато англичаните разбират, те са твърдо против тази еретична идея. Моне хвърля голямото предизвикателство пред национално-държавната идея, предлагайки държавите да отстъпят част от своя суверенитет.
Интернационализацията и новите форми на търговия се срещат с национално-държавната идея. Границите се оказват основна пречка. Затова Моне твърди, че границите на държавите се оказват тесни. Т.е. държавните граници вече да не са пречка. Все пак Робер Шуман приема идеите на Моне и успява да поправи пътя за тези идеи. Французите споделят идеите с Конрад Аденауер - и той вижда в тези идеи възможността, Германия да преодолее жестоката изолация. Единствено Англичаните твърдо отказват участие.
1951 година в Париж - Франция, Германия, Белгия, Холандия, Люксембург - създават така нареченото Европейско обединение за въглища и стомана. Т.е. договор, чрез който започват да се прилагат идеите на Моне. Тази международна организация отнесена към останалите съществуващи такива се оказват много различни. Досега тези организации са се отнасяли за съгласуване на интересите и волята на държавите и приемат решения, които имат формата на препоръки, т.е. по никакъв начин не нарушава суверените на държавите. Докато 51 година се въвеждат органи, чиито решения трябва да се изпълняват задължително от държавите. Държавите се съгласяват по силата на този договор да отстъпят свои суверенни права на органи, управляващи тези идеи. Моне се заема и с практическото прилагане на своите идеи. Той многократно подава оставки, но никой не ги приема. В условията на мир, държавите, подписали Парижкия договор се намират в особен растеж. Това изиграва важна роля за приемане идеите на Моне, защото те явно дават резултат. По това време най-острия проблем е проблемът с изхранване на населението. В средата на 50те години се събират много съмишленици около Моне - Аденауер, Дегаспари и други. Това е кръг, който обсъжда как да се реши проблема с изхранването на населението. По това време се раждат много еретични идеи с търсене на решение по този въпрос. Моне казва, че за да се реши този проблем, трябва да се фокусира вниманието върху селското стопанство. Той казва, че на принципа на солидарността всички заинтересовани държави да стимулират този отрасъл. Моне споделя още, че трябва да се има в предвид, че този отрасъл се влияя много от природните стихии. Затова той казва, че не бива този отрасъл да не бъде хвърлян и на пазара!!! Но той посочва и още един важен аргумент - той казва, че търсенето и предлагането регулират производството. Той хвърля съмнението на ролята на пазара в селско-стопанското производство. Той казва, че пазарът не трябва да определя обема на продукцията. Т.е. следва се максимата: докато не остане, няма да стигне. Той поставя въпроса да се намери механизъм, който да контролира производството на излишъците. Средата а 50те години се поставят основите на съвременната обща политика на ЕС. По-късно в нова дискусия Моне предлага европейските държави да осигурят свободно движение на основните фактори на производствения процес - т.е. държавните граници вече да не са пречка. Т.е. свободно движение на стоки, капитали, услуги, работна сила! Моне съветва: Оставете хората да се насладят на резултатите на това, което се получава. Тогава хората ще приемат тези нови идеи.
Договорът от Маастрихт
5-та свобода се явява свободното движение на знания и технология.
Приемането на европейска конституция се превръща в едно голямо предизвикателство. Именно французите първи отхвърлиха на референдум проекта на конституционния договор. След тях и холандците.
Хартата на основните права след Лисабон доби правна сила.

Смисъл, функции, роля и задачи на ЕС органи

Съгласно договора от 51г се създава една върховна власт, която стои над държавите, членуващи в тази общност. ЕС е изградил една много сложно система от органи, която е призвана да идентифицира проблемите, пред които се изправя този модел на интеграция. Процесът на вземане на решение в ЕС е доста продължително - което създава впечатление за една много "тромава" структура. Това определя едно впечатление на закъснение за събитията. Решенията се приемат при едно много задълбочено взаимодействие между органите. В ЕС вече са изведени по-важни функции на някои от органите. Те са получили един особен статут - те са наречени Европейски институции. Това е определен кръг органи за управление в ЕС, на които е определена много важна роля за механизма на управление. Тези органи са:
- Европейски съвет - орган, в който влизат държавни или правителствени ръководители на държавите членки. Проблемът идва от там, че в ЕС членуват страни с различни системи - т.е. в този орган влизат ръководителите на изпълнителната власт. Т.е. в работата на този орган участват президентите и ръководителите на правителствата. Европейския съвет не бива да се бърка със съвета на Европа. /представя държавите/
- Европейския парламент - в него се представят гражданите. Това, че се нарича парламент създава неверни представи. Народите чрез преки избори на принципа на представителна демокрация си избират представители, които да решават от тяхно име. Той е един, но не единствен законодателен орган на ЕС. В законотворчеството има друг орган, който стои над него.
- Съвет на министрите на ЕС /представят се правителствата на държавите членки/. Този орган заседава в 9 издания. Той също е законодателен орган. Стои над европейския парламент.
- Европейската комисия /синтезира интересите на ЕС като цяло/ - тя поема изпълнителната власт. Възможно е и на практика се получава разминаване между интересите на ЕС и страните членки. Затова именно най-оперативния орган - комисията защитава интересите на ЕС. Отговаря за приложението на основополагащите договори.
Как те си взаимодействат за вземането на решение? Регламентите, директивите и решенията се приемат именно от тези 3 институции.
- Съд на ЕС - той се нарича така от 1 декември 2009 - преди това се нарича съд на европейските общности. Но с Лисабонския договор повече въпроси се пренасят на наднационално равнище. Той има отношение по правораздаването, но преди всичко следи приеманите норми да съответстват с основополагащите договори. В такъв случай той е длъжен да ги обяви за недействителни. Но този съд разглежда и спорове.
- Съд на одиторите - по същество това е нещо като "сметната палата на ЕС" - орган, който следи за правомерното използване на парите от бюджета на ЕС.
- Европейска централна банка - това е орган за управление в ЕС. Тя е най-младата институция на ЕС - започва да функционира от 01 януари 99 година и се занимава с общата парична единица - евро. Тя отговаря за паричното обръщение в еврозоната, т.е. в икономическия паричен съюз. Има много важни функции. За да се присъединим и ние трябва да отговаряме на определени критерии по договора от Маастрихт.
- Европейската инвестиционна банка - от 01 декември вече не е европейска институция. Тя се остава орган за приемане на решения, но вече не е в дългия списък с органи с ранг на институции. Това е една банка, която е призвана да акумулира други финансови средства.
Комитета по регионите и икономическия и социалния комитет на ЕС - те осигуряват представителство на гражданите. Друг важен орган е комитет на постоянните представители. Всяка страна има свои представители в ЕС. Той има ранг на извънреден и пълномощен посланик. Към него има аташирани много представители и експерти.

Европейски съвет - един относително млад орган, възникнал след различни срещи на страните членки. Но с договора от Маастрих на тези регулярни срещи е придаден смисъл на орган. Той чертае перспективите на ЕС. Приема политически решения, които се превръщат в последствие директиви, решения и регламенти. В него влизат ръководителите на изпълнителните власти. Те могат да са държавни или правителствени. Това е орган, който заседава регулярно. До 2002 година той е трябвало да заседава 2 пъти годишно. На тях, т.е. на 6 месеца се поема председателството на дадена страна. От 2002 той заседава поне 4 пъти годишно, а вече и поне 5 пъти годишно. Обикновено има и извънредни - защото изникват какви ли не спешни въпроси. Кризата за Гърция е един конкретен повод за срещата на 11 февруари. Това е орган, който досега се председателстваше от ръководителя на съответната страна. Но от 1 декември той си има постоянен председател. Херман ван Рам Пой? Бившия министър председател на Белгия беше избран с мандат за 2 години и половина, като има възможност да изкара още един мандат, но не повече от 2. Той председателства събранията и представлява ЕС в международните отношения.Той изготвя дневния ред за събранията. Ролята на тази фигура все още е много дискутирана. Първоначално е трябвало да бъде избран Тони Блеър. В работата на съвета участват представителя на ес комисия и върховния представител по въпросите на сигурността.

Става дума за един орган, в който са представени ДЪРЖАВИТЕ членки на ЕС.
Европейски парламент - първоначално той се е представлявал от депутати от парламентите на страните членки. Той се нарича законодателен орган, но е с много орязани функции. От 79 година европейския парламент започва да се избира чрез специални за това избори. Тези представители могат да вземат участие по проектите на ЕС, но съвета на министрите дава последната дума. Постепенно започват да се засилват функциите на парламента, като например процедура за съвместно приемане на решенията - т.е. съвместно от европейския парламент и съвет, за да не се пренебрегва парламента. В случай, че има разминаване в мненията обаче е предвидена процедура с поверителен комитет, който да има представители и от двете страни и така да се реши проблема. Европейския парламент избира комисията. Той избира състава, но отново не е самостоятелен, защото избира измежду предложени от държавите членки кандидати. Той обаче не е длъжен да ги приеме. Може и да ги отхвърли. Този орган има последната дума при приемането на общия бюджет на ЕС. Т.е. как ще се разпределят парите от ЕС. Все пак и той има преразпределителни функции. Депутатите обаче нямат право на законодателна инициатива. По принцип всеки гражданин на ЕС може да се кандидатира за места в европейския парламент и то непременно за места съгласно квотата, от която е родом. В това число те се причисляват като граждани на ЕС. Днес например има избран финландец от квотата на Франция. Т.е. местата в европейския парламент са разпределени като квоти на отделните страни. За всяка страна са определени места, като единствен критерии за това е броя на населението. За България са 17, Лисабонския договор обаче ги определи като 18. Най-много места в парламента се заемат от Германия.
Европейския парламент няма право на законодателна инициатива. Официалното седалище е в Страсбург. Там се провеждат пленарните заседания. Той има и все пак сграда - офис в Брюксел, където работят сътрудници. Всеки може да има до 10 души помощници. Парламентът има помощни органи - комисии. Заседанията им се провеждат в Брюксел. И като на всеки 6 месеца поне едно пленарно заседание се провежда в Брюксел. Като обаче в Люксембург е ...... Страсбург е избран като символ не на разделението, а на обединението.
По същество ЕП взема отношение в проекти на комисията за норми. Като най-голяма роля има в процедурите за съвместно вземане на решения.
Регламент на съвета и парламента - решението е взето съвместно, друг път е само регламент на съвета. Има един протокол придружение към Лисабонския договор, съгласно който националните парламенти биват информирани и могат да изразяват становища по проектите.
ЕП в повечето случаи е консултативен орган, но разбира се и законодателен. Той е символ на демократичното начало - т.е. чрез него се чува гласа на народите. Като символ на демократичното начало ЕП се опита да откликне на идеята, че трябва да се вземат в предвид интересите на гражданите. Т.е. институциите са твърде далече от народа и това трябва да се промени! По отношение на това ЕП реши да назначи служител, който да има задължение да изслушва жалби на граждани - тези, които не са доволни от работа на органи на ЕС. Той се нарича омбудсман. Нашия парламент прие закон и за омбудсмана /на български звучи като обществен защитник/. Това бил човекът, който най-добре познава проблемите на гражданите, заради което да има право на законодателна инициатива. В ЕС той периодично докладва на парламента. Тази идея се е родила в скандинавските страни - придворен, който изслушва жалби и от време на време трябва да докладва на краля. Оттам е произлязла и самата дума. Този помощен орган има следните компетенции - приема жалби само срещу органи на ЕС!!!

Съвет на министрите - влизат представители на страните членки, но тези представители на изпълнителните власти като членове на този орган законодателстват. Той стои над европейския парламент с изключение на случая, когато се приема бюджета. Той заседава в 9 издания. До 2002 година са били 16 заседания. В момента 9 различни министри участват. Като този орган определя и структурата на правителствата на страните членки - съответно минимум 9 министри, свързани с компетенциите на 9-те издания на съвета на министрите. В този орган при приемането на решение няма равноправие. В процесът на приемане на решения гласа на министрите от различните държави има различна тежест. Пример: германския министър - 29 гласа, полския - 27 гласа, българския - 10 гласа. Няма ясна формула за определяне тежестта на гласовете на министрите на отделните страни. Най-точния измерител в случая е "на око". Това е въпрос на съгласуване между страните членки и затова по това отношение се развиват най-големите "битки".

Германия, Великобритания, Франция, Италия - 10

Испания, Полша - 8 Холандия - 5
До влизането в сила на договора от Ница 2001 година разпределението е било такова. По него обаче се прима следното разпределение 29:27:..........10:............ С влизането в сила на този договор се вижда преразпределяне на тежестта на гласовете на министрите от различните държави - и то е в полза на по-малките държави. Договорът от Ница бива приет при големи противоречия - тогава завършва френското председателство, но то бива определено като провал. Заседанието е било 2 дни - но мин председателите и президентите не стигат до консенсус за това време /спират дори часовника, за да не закъснеят с приемането/. Тогава Франция не успява да обобщи всички бележки и предложения, направени на това заседание, което причинява огромни затруднения след влизането в сила на договора. Оказва се, че при новото разпределение малките държави членки биха могли да налагат решения, въпреки волята на големите. Веднага са се опитали да направят промяна. Но биват възпрени. Те предлагат рационализиране на договорната основа - опростяване на нормите от вторичното право. Идеята е да се свика форум - европейски конвент, който да разработи принципно нова договорна основа, която да отмени старата. Т.е. правилата за поведение да са ясни за всички. 2003 година той бива свикан. В него влизат представители на държавите, на различни органи, на структурите на гражданското общество, на органите на ЕС. Тогава се заговаря за Европейска конституция. Полша беше изразител на позициите на по-малките държави, да не се променят тези отношения. След дълги спорове, компромисът е: решенията да се приемат с така нареченото двойно мнозинство. Има обикновено - 50+1, прецизирано мнозинство или единодушие. Така ако някоя страна не е съгласна, тя да има опцията да остане встрани от дадено решение. И ако някоя страна направи декларация, че определено решение засяга нейни коренни национални интереси, без обяснения, то това спира действието на решението и то бива блокирано.
Но тъй като Полша и Испания се намесват и се противопоставят на тези изменения, тогава се предлага именно двойното мнозинство. Т.е. за да се задейства решение - то не само трябва да бъде прието от министрите, но и подкрепено от гражданите на ЕС. Съответното мнозинство на съвета трябва да бъде подкрепено от 66% от гражданската воля. Така се приема, че 100% от гражданите застават зад позицията на своя министър.
Идеята за конституция обаче пропада. И 2007 година при германското председателство ЕС официално се отказва от конституционния подход. След референдумите във Франция и Холандия се стига до идеята за изготвянето на реформиращ договор - не радикално да се променя, а само да се внесат поправки и промени в досегашната договорна основа. Усилената работа от лятото на 2007 година се стоварва на португалското председателство. Тяхното председателство е сочено за особено полезно - защото успява да съгласува различни позиции. Даже и по нашия въпрос тогава - свързан с произнасянето на обединената единица евро. Комисарят по езиковото разнообразие тогава - румънец - ни подкрепя по отношение на това, че нашия език не позволява струпване на гласни.
Реформиращия договор се подписва в Лисабон - тогава се приема идеята за двойно мнозинство, но практиката го определя като тройно, защото от 2014 година ще започне експериментално да се прилага нова система в съвета на министрите. За вземане на решение то трябва да е подкрепено от съответното мнозинство, но и трябва да е подкрепено от 55% от държавите членки, или от министрите. При 55% от страните се изключва възможността малките държави да налагат волята си над големите. А за да е в сила това решение, то трябва да се подкрепи от 66% от гражданите. Отново това се преброява като се вземат в предвид едни 100% от гражданите, които подкрепят своя министър. Ако се приеме добре след 2014, то от 2017 година би трябвало да се прилага постоянно.

Обобщение:
- Няма равноправие между държавите
- Отговаря за създаването на норми от вторичното право - директиви, регламенти и и решения като законодателен орган. Засега те са били съсредоточени в първия стълб - икономическата сфера. За останалите органи те нямат никакви правомощия. За втория /външна политика/ изобщо, но за 3-ия правосъдие и вътрешни работи - имат минимални правомощия. С лисабонския договор се търси компромис третия да отиде в първия, но втория да се съхрани - и това са въпроси само по отношение на междуправителственото сътрудничество. Така той се оказва много удобен орган за междуправителствено сътрудничество. Оказва се, че органът е с раздвоени функции - хем има законодателни функции, хем форум за междуправителствено сътрудничество - т.е. само срещи на министрите. В лисабонския договор изрично е казано, че в определени случаи съветът на министрите ще заседава като механизъм за междуправителствено сътрудничество.

Седалище - Брюксел. От 9-те издания на съвета на министрите, едното - съвета по общите въпроси има по-особена роля, защото в него се приема дневния ред за заседанията на съвета. Т.е. кои въпроси кога ще се гледат. Цели се съветът по общи въпроси да се състои от министрите по европейските въпроси. В този състав на правителството ние нямаме министър по европейските въпроси. Това създава определен проблем! Защото именно в съвета на министрите се представляват националните интереси.

Депутатите са разпределени в 20 комисии.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Европейска интеграция 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.