Европейска интеграция - подход за глобализация и взаимопомощ


Категория на документа: Други


Някои необходими дейности :- актуално състояние;решение за региср. на ф-та , съда , дан.деклар. ; отчет на приходи и разходи ; баланс на фирмата ; сертификат за произход на машините ( от българска търговска промишлена палата); засраховки .

5. Същност на Европейската интеграция
Според тълковният речник ИНТЕГРАЦИЯ е:
ж., само ед.
1. Обединяване в едно цяло на групи, колективи, страни поради обща работа или/и общи интереси.
2. В икономиката - сътрудничество между няколко страни или между ведомства в една страна.

Европейска интеграция е процеса на политическа, юридическа, икономическа (и в някои случаи обществена и културна) интеграция на европейските държави, в това число и на държави частично в Европа. В днешно време европейската интеграция се постига главно чрез Европейския съюз и Съвета на Европа.
5.1 Определения за Европейска интеграция

Европейската интеграция е процес на взаимодействие между социалните и политическите институции на държавите в Европа. След Втората световна война процесите на интеграция стимулират създаването на непозната дотогава в политическата история на света политическа система - тази на Европейския съюз. Първоначално процеса на европейска интеграция се разглежда като ефективно средство за преодоляване на войната в Европа и установяване на мир след края на Втората световна война. Наред с това европейската интеграция се разглежда като възможност за преодоляване на икономическата криза след края на войната.
5.2 Изследвания на Европейската интеграция

Като научна област европейските изследвания включват анализа и изследването на политическите и икономическите теории за интеграционните процеси, политическите институции на интеграцията, методите за вземане на политически решения в Европейския съюз, политическите отношения, методите за политически лобизъм, формирането на общите политики на Съюза, политическите и икономическите интеграционни процеси, както и редица други проблеми от правен и икономически аспект.В този смисъл европейската интеграция се обособява в края на 20-ти век като самостоятелен клон на политическите изследвания - европейски изследвания.
В политическата теория съществуват няколко подхода за изследване на европейската интеграция - междуправителствен, федералистки, институционален, функционалистки и др. В средата на 90-те години на 20-ти век се появяват и някои нови подходи за изследване на интеграционните процеси - Европа на променливата геометрия, Европа на концентричните кръгове, Европа "a la carte".
5.3 Развитие на европейската интеграция

Началото на Европейския съюз (ЕС), какъвто го познаваме днес, е поставено през 1952 г. с Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС). Държавите-основателки са Белгия, Германия, Франция, Италия, Люксембург и Нидерландия. С цел да се запази продължителен мир, възниква идеята да се извадят от националния суверенитет ресурсите, които са били решаващи за световните войни - въглищата и стоманата.
Окуражени от успеха, същите шест държави скоро след това решават да интегрират други сектори на икономиките си, например земеделие, с цел премахване на търговските бариери и създаване на общ пазар. През 1958 г. тези шест държави създават Европейската икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ). През 1967 г. институциите на тези три Общности се сливат. С течение на времето и други европейски страни се присъединяват на няколко етапа към тогавашните Европейски общности (ЕО) или - след Договора от Маастрихт (1993 г.) ― към Европейския съюз.
Договорът от Лисабон, който по-скоро е договор за изменение, отколкото конституционен договор, влиза в сила на 1 декември 2009 г. Той изменя Договора за Европейския съюз (Маастрихт) и Договора за създаване на Европейската общност (Рим). Договорът полага основата на нова институционална рамка, която има за цел да засили демократичността, прозрачността и ефективността на сегашния Европейския съюз от 27 държави-членки. Той също така се стреми да повиши съгласуваността и популярността на действията на ЕС на световната сцена.
Интеграция в този контекст означава, че държавите вземат съвместни решения по много въпроси, одобрявайки "политики" в широк кръг от области - от земеделие до култура, от защита на потребителите до конкуренция, от околна среда и енергетика до транспорт и търговия.
Единният пазар трябваше да бъде формално завършен в края на 1992 г., но в някои области е необходимо да се работи още, например за създаване на действително единен пазар на финансови услуги.
5.4 Икономическа интеграция -за и против

След ВСВ се пораждат две течения- едно за политическа интеграция от горе на долу, а другото за интеграция от долу на горе.
Модел на Bela Balassa - според него иконом. интеграция се развива на 5 етапа:
- 1-ви етап - зона за свободна търговия-FTA(Free Trade Area), където се премахват митата и количествените ограничения помежду си. Най-известните зони са -ЕС, EFTA, CEFTA, NAFTA, LAFTA
- 2-ри етап - СИ- ЕС, Швейцария и Лихтенщайн. Това е митнически съюз- държавите налагат обща митническа тарифа и обща външно търговска п-ка спрямо страните от Третия свят. Има общи държавни органи. Има прехвърляне на суверенитети.
- 3-ти етап - IM-вътрешен пазар-към митническия съюз се добавят 4-те свободи на движение(стоки, услуги, капитали, хора). Те се движат свободно.
- 4-ти етап - РИ-политически съюз-създаване на конфедерална държава,като всяка област си има свой кръг на действие.

- Където има икономия от мащаба там ще може да има икономическа интеграция. Това го имаме, когато относителния дял на постоянните разходи е по-голям. В зависимост от отраслите.А там където има много големи транспортни разходи, икономическата интеграция е трудно осъществима. Затова се стреми да се намалят транспортните разходи.

5.5 Европейска интеграция и сътрудничество
В областта на икономиката след ВСВ са формирани общности които възприемат формата на междусътрудничество и регионална респективно субрегионална интеграция .
- Терминът сътрудничество е от късния латински , но в българския език се налага от френски . Той е сложно съставен и се състои от 2 думи . В буквален превод "заедно работя " . В последствие се оформя като "колабара" което означава сътруднича , работя с друг човек . В справочните издания сътрудничество се превежда като съдействие , колаборация . В българският тълковен речник се определя като помагане на някого в работата, подкрепа, помощ .
- Интеграция - идва от латински . В буквален смисъл се превежда "обновяване" . В българския се превежда като "възстановяване , допълване" . В по-широк аспект - възстановяване на нещо в неговата цялост ; обединение в едно цяло на определени части или елементи ; обединение в едно цяло на някои части или елементи на дейности в средни ведомства и други ; обед. на няколко различни части в едно ново образуване ; завършване на нещо чрез добавяне на нови елементи .
- В други места интеграцията се тълкува в по-широк контекст определено с икономически нюанс. Срещат се определения от рода на "взаимозависимост" ; преплитане на общи отношения ; висша форма на организирано сътрудничество между две или повече страни ; все по-тясно сътрудничество между различните страни в политиката , икономиката и военен план ; формиране на единен пазар .
- Регионална и субрегионална Икономическа Интеграция
- В съвременната икономическа теория регион. Икономическата интеграция се разглежда като висша степен на интернационализъм на стопанският живот, а и още по-подробно като координира насърчаване на заинтересованите държави - процес на дълбоко всеобхватно срастване на техните възпроизводствени процеси, което има необратим характер и води до създаване на един цялостен международен стопански комплекс.
* Рег. Икономическа интеграция се характеризира още като обективна закономерност в развитието на съвременното световно стопанство. В него има всеобхватен и необратим характер; притежава висока степен на комплексност; регистрира вътрешна еволюция; най-често се институциира с подписването на споразумения; разпростира се на различни територии, като търпяща и тяхното обратно влияние . Интеграцията е най - развита сред развитите страни.
* Под субрегионална Икономическа интеграция се разбира обединяването на териториалните единици от различни държави с общи граници с цел решаване на общи проблеми, най-често икономически, социални, екологични.
- В края на 40те год. на мин. век най-напред на изток и след това на запад от желязната завеса са създадени първите регионални формирования. Това за някои е т.нар. "Голяма интеграция". Във всички случаи това е осъзнаване на предимствата, които може да носи интеграцията на страните.
Успоредно с развитието на"Голямата интеграция" протича процес на малка интеграция, свързана с появата на между държавни обединения, включващи териториални единици от най-малко 2 д-ви. Най-много субрегиони се появяват в алпииските страни а след това и по течението на река Рейн.
- Първото "регио" обединение по теченението на долен Рейн е през 1963- в него участват райони от ФРГ, Франция и Швейцария;
- 2-ро:началото на 70те на 20в Сар-лор-люкс - отделни части от Германия, Франция, и цялата територия на Люксембург ;
- 3-то: Регионален съюз Алпи- 1972г. области от Австрия, Германия, Швейцария, Италия;
- 4-то:Международна конференция за Боденското езеро-1979- участници Германия, Австрия, Швейцария;
- 5-то: Дунавски регион-1984 участват Германия и Австрия, а в последствие се включват и други дунавски страни.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Европейска интеграция - подход за глобализация и взаимопомощ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.