Европейският дух на Плевен


Категория на документа: Други



Потребителска кошница:

За много от българите работната заплата стига само за задоволяване на най-необходимите им нужди. Те се лишават от почивки, дрехи и качествена храна. За много от домакинствата варивата, картофите, хлябът, киселото мляко и млечните продукти са приоритет в техните "малки потребителски кошници". Този факт се наблюдава във всички градове, но най-силно изразен е в по-малките населени места като Плевен, защото там средната работна заплата е най-ниска.

Една "малка потребителска кошница" се състои от 100 на брой стоки и услуги, жизнено необходими за домакинствата. Те се разделят в три основни потребителски групи:
- Хранителни стоки - 52 бр.;
- Нехранителни стоки - 35 бр.;
- Услуги - 13 бр.

И тук възниква въпроса "С работна заплата 300-350лв.как може да изглежда потребителската кошница на един плевенчанин?" Дали той може да си позволи продуктите и от трите групи или е принуден да се задоволява само с най-необходимото?

Ако трябва да съберем всички разходи, които се правят в едно домакинство, ще видим, че тричленно семейство трудно би могло да се издържа с общ доход от две работни заплати. Цените на тока, водата и основните хранителни продукти постоянно се увеличават, но заплатата остава константа. Доста често можем да станем свидетели на дечица, молещи се на майките и татковците им за лакомство или играчки, а родителите им неудобно да извръщат поглед, защото нямат възможност да си позволят този "лукс". Ужасно трудно е да откажеш нещо на детето си, но при тези условия понякога просто няма как да задоволиш дори най-обикновено детско желание...

Не само средната заплата в града е недостатъчна. Тук възрастовата граница с всяка изминала година се увеличава и вече преобладават предимно старите хора, чиито пенсии не достигат дори 300лв. Основните продукти в тяхната потребителска кошница са хлябът и киселото мляко, тъй като те са минимумът за "оцеляването", който могат да си позволят, но никой не може да каже докога? Но дори за това "нищожно оцеляване" са необходими поне 90-100лв.месечно на член от домакинството.

Според проучвания, направени през последните години, в Плевен се наблюдават най-високите цени на брашно, агнешко и пилешко месо и захар. След като е достатъчно трудно да си набавят най-необходимите продукти за съществуване, как тогава плевенчани биха могли да си позволят някои от по-скъпите стоки и дали те ще се превърнат в луксозни за тях?

На следващо място в потребителската кошница влизат здравните услуги. Да се разболееш в България излиза доста солено. По-голямата част от българите не могат да си позволят лукса "здравно осигуряване", дори и когато работят. Всеки се стреми към минимално отделяне от средствата си за тези осигуровки, тъй като няма друг избор. Казват, че не можеш да си купиш здраве с пари, но в днешно нещата стоят по друг начин. Хората влагат толкова пари, време и усилия за неговото поддържане, колкото е възможно да отделят. В България, и особено в малките населени места като Плевен, хората влагат, но не получават дори и малка част от това, което е необходимо. Тук се появява парадоксът, че Плевен университетски град с един от най-добрите медицински университети в страната, от който излизат изключителни кадри, но за които няма място за реализация. Явен пример за това е човек, награден със званието "Златен хипократ", който е принуден да търси друго място за реализация, където ще може да развие напълно своя потенциал. По тази причина не само градът губи ценен кадър, но и се отнема възможността на неговите жители да получат по-качествено лечение.

Невъзможността за реализация и бързото обезлюдяване на града води до дефицит на специализирани кадри, което от своя страна е причина за допълнителното натоварване и на малкото останали лекари. Тези допълнителни отговорности влияят върху качеството на обслужване и доста често пациентът остава пренебрегнат и неглижиран. Внимание се отделя най-вече на платежоспособните "клиенти", а на заден план остават обикновените хора. Достига се до момента, в който лекарят вижда своите пациенти като банкомат, който е готов да отпусне повече пари, за да подобри състоянието си. Това е само малък пример, че корупция има дори и сред положилите с ръка на сърцето, Хипократова клетва.

Но не можем да хвърляме вината само върху лекарите. Самите условия в лечебните заведения са трагични. Сградите са пред разпадане, помещенията са зле поддържани, апаратурата е остаряла, лекарствата и медицинските инструменти не достигат - налага се пациентите сами да си ги закупуват. Къде тогава отиват парите от здравния бюджет? Не е ли смешно да се строят нови търговски сгради, които в повечето случаи не се използват, а да не можем да осигурим нормални условия за опазването на живота ни? Как може само в частните болници да се предоставят необходимите условия за лечение и добрите специалисти да са концентрирани само в тези учреждения, и здравните осигуровки да не могат да покрият лечението в тези заведения! Къде тогава да търси качествено лечение бедният човек, отделил от залъка си, за да бъде здрав?

По принцип всяко лечебно заведение трябва да разполага със спешен кабинет, работещ денонощно и целогодишно. Това обаче е феномен за Плевен! Ако изобщо някои от кабинетите работи, трябва да посетиш този, в чиято болница практикува личният ти лекар. Освен това е необходимо при особените ситуации да носиш медицинско направление за съответния лекар. Очевидно плевенчани трябва да се научат сами да се диагностици-рат и да си печатат направленията вкъщи. В момента в Община Плевен съществува само един функциониращ спешен кабинет!

Другият парадокс е, че при нужда да посетиш подобен кабинет в късните часове на нощта, почти е невъзможно да откриеш дежурния лекар, който е на смяна, а трябва да изчакаш да бъде повикан. Не е гаранция обаче, че този който е на смяна, ще успее да ти помогне напълно, тъй като е възможно да е специалист в друга област. Освен това, при нужда от спешна хирургическа помощ е необходимо, да изчакаш да бъде събран екип от специалисти, а това може да коства живота ти!

Но не само самите услуги за лечение са почти недостъпни за обикновения човек, но и цените на лекарствата са непосилни за тях. Макар някои от тях частично да се изплащат от НЗОК, понякога сумата която те покриват е почти нищожна. В България една от големите мафии е сред фармацевтичните среди. " Едно камионче = едно милионче!"

Още един проблем за плевенчани е закупуването на лекарства през късните часове на нощта. В Плевен не съществуват денонощни аптеки! Единствената съществуваща бе закрита преди около година.

Оказва се, че не само е необходимо да имаш пари, за да си здрав, но дори и при тяхното наличие, не можеш да си сигурен, че ще получиш необходимото за твоето лечение.

След като е непосилно за плевенчани да си позволят качествена храна и здравно обслужване, какво остава тогава за нехранителните стоки като дрехи, аксесоари, мебели, кола, апартамент и др.? Какво е тяхното място в нашия живот?

Едни от най-често посещаваните магазини в града са от типа "Дрехи втора ръка", където хората могат да намерят почти всичко необходимо на много ниски цени, макар качеството да не е о най-доброто. Никой не се замисля, че тези дрехи са вече употребявани и понякога съществува опасността от кожни заболявания. Освен това никой не си дава сметка по какъв начин се доставят този вид стоки в магазините. За тях това е просто възможност да спестят някой лев, но каква всъщност е цената на тези спестявания? Колко по евтино би ти излязла тази дреха, ако след това ти се наложи да се лекуваш от гъбички например? Разбира се това не са единствените магазини за облекло в града, но малка част от хората тук могат да си позволят да наистина "нова" придобивка.

Друг тип магазина, посещавани от обикновения потребител са т.нар. магазини " Всичко за един лев". Тук се предлага богат асортимент от китайски стоки от всякакъв характер, които отново са "по джоба" на всеки. Най-големият проблем е, че в тях се предлагат играчки за подрастващите, които могат да бъдат доста опасни за невръстните деца.

Очевидно качественото облекло и стоки за бита са на път да се превърнат в лукс за плевенчани. Тогава за в бъдеще дали изобщо ще има място в нашата потребителска кошница за стоки като обзавеждане, автомобили или жилище? Единствената съществуваща възможност за плевенчани днес да си позволят някоя от тези стоки е да изтеглят кредит, който е възможно да им излезе доста "солено".

Изводът е, че в малките градове като Плевен, потребителската кошница постепенно се свива, хората "кътат" и малкото средства, които имат, за да могат да преживеят до следващата заплата.

Плевен - град на жените или на мъжете:

Плевен е градът на жените! В него живеят повече жени, отколкото мъже. Статистиката показва, че "нежната" половина съставлява 50,9%, а силният пол - 49,1%. Не стига, че населението намалява с няколко хиляди всяка година, но и дамите господстват! Засега за жителите тук остава успокоението, че все пак Плевен се нарежда в седмицата на най-големите градове в страната.

Още в миналото жена основава първото светско девическо училище в България и то точно в Плевен - "Анастасия Димитрова". Също така на видно място в края на Скобелевия парк-музей ще видите и заветния паметник "Майка България". Той представлява стилизирана фигура на жена, вдигнала гордо глава, разкъсала оковите на османското иго. По същия начин плевенските жени с високо вдигната глава се стремят към професионално извисяване. Такъв пример е Цецка Цачева. От юрист, преминала през кандидат за кмет на Плевен преди шест години, тя достигна до председател на Народното събрание - разкъсала оковите на провинцията.

Дали обаче това числено превъзходство е достатъчно да твърдим, че "Плевен е градът на жените!" ? Начело на града никога не е заставала жена. Естествено е имало кандидат-кметове от "нежния" пол, но очевидно плевенчани нямат доверие на жена да ги управлява. Въпреки това, аз съм на мнение, че жена би била по-подходяща за тази позиция. Според мен тя ще обърне по-голямо внимание на съществените проблеми на града, а не само на неговата инфраструктура.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Европейският дух на Плевен 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.