Езиково развитие


Категория на документа: Други



Този въпрос поставя е заглавието на книгата си Джейн Ейчисън, проферос по линг-вистика и комуникации от Оксфордския университет. След като разглежда широк кръг проблеми на езиковите изменения, тя прави заключение, че промените не са ни-то прогресивни, нито регресивни, те представляват адаптация и приспособяване при следване на социалните потребности на говорещите. Историческите или логически-те аргументи са безсилни срещу езиковите тенденции. Не е разумно да се противопос-тавяме на новите технологии, нито на нахлуващата заедно с тях англоезична лекси-ка, назоваваща нови медии, артефакти като: сиди (CD), флопи, нови дейности като: даунлоудвам, сайфвам, пействам, принтирам. Посоката на промените не е нито прогресивна, нито регресивна, тя следва хода на социалните изменения.

Видове езикови промени
А.Вътрешни промени
Б. Промени под външно влияние

А. Вътрешни промени. Промените в средата и начина на живот се проявяват и на лекскално ниво в архаизиране на някои единици и поява на нови. Друг източник на промяна е изменението на обществата. В културите има вътрешни разделения и ор-ганизации на групи с различни интереси. Езиковите изменения се дължат преди всич-ко на вътрешни борби за власт. С разместването на цоциалните пластове се изменя и водещата роля на различни стилове на говорене.

Освен разпадането му на диалекти, развиването на нови черти под чуждо влияние в езика, той има и собствено движение на нарушаване на определена норма.

То се осъществява чрез неконтролируем от говорещите подбор на отклонения, съответстващи на определена насока. Подвластни са му думите, граматиката, зву-ковете, интонацията. То има своя посока и свой темп. Ние възприемаме езика си като нещо стабилно, като една условна система - символ на устойчива човешка общност. Чувството е измамно. Можем да се убедим в това, като се обърнем към редица де-тайли, в чиято нормативност сме неуверени. Примерът за изместване на винител-ната форма на местоимението при употреба от типа на : "Кого видя?" с неотрално-то: "Кой видя?" е съвсем приложим и за нашия език. В него се отразяват следните об-щи тенденции на функционирането на езиците:
1. Формално изразяване на обекта и субекта в изречението. Тази тенденция отразява постепенното разпадане на древната индоевро-пейска падежна система при германските езици.
2. Тенденция към фиксиране на позициите в изречението на база синтактичната връзка между думите.
3. Тенденция към неизменяемост на думата.

Като илюстрация на историческата природа на езика служат фонетичните из-менения. Действието им не е ограничено само в сферата на звуковия строеж, но мо-же да навлезе и в областта на морфологията. Например преносът на ударението към началната сричка може да промени дори езиковия тип, като редуцира падежните окончания. При гласните движението е към по - високо или по - ниско положение на езика. В неговото разбиране фонологическото изменение е психологически процес. То не може да се обясни с опростявания като "облекчена" или пък обратното - "услож-нена" артикулация. В основата на езиковите промени са три основни сили:
1. Обща тенденция с динамичен характер - например към усилване или отслабва-не на ударението;
2. Изравняваща тенденция, насочена към съхранение ма основната фонетична система на езика;
3. Тенденция за предпазване на морфологическата структура на езика, подвласт-на на фонетическата.

Значително по - динамичен е планът на съдържанието. Но тук изследването и формулирането не винаги е еднозбачно. Глаголът стрелям се е свързвал първона-чално със стрела, а днес той се използва със значително по - широко значение. Об-ратен процес е при лято: в старобългарския думата е означавала година, време, а днес - само един сезон.

Динамиката на съдържателната страна на езиковите единици може да се анали-зира чрез косвен анализ или чрез косвените методи на психолингвистиката.

В едно лонгитюдно психолингвистичноизследване се прави опит за проследяване на динамиката на някои политически концепции като свобода, собственост, партия, ко-лектив, власт, демокрация на фона на лексика от по - устойчиви пластове - се-мейство, работя, празник и думи, отразяващинагласите спрямо своето и чуждото като родина, българин, чужденец. Анализът на резултатите показва разминаване на шаблона на някои места и засилено стериотипизиране на други. Устойчиви са асо-циациите война - смърт, власт - сила, родина - България. Критичният тон и скептицизъм по опношение на политическите институции, който преминава в иро-нични и гневни реакции, е почти непроменен през годините. Промяната се изразява в намаляването на емоционалният заряд.

Реакциите дават информация предимно за конотацията на значенията. Напри-мер по отношение на стомула чужденец се наблюдава тенденция на разколебаване на ярката позитивна тоналност. От привлекателен, приятел и гост, образът му се придвижва в посока към другият, напознат, различен или неутралното човек. През последните години сред асоциациите се срещат и навлек, неравноправие, раси-зъм.

Настъпват процеси на архаизация на лексикални единици при отпадане на думи ка-то съботник, чавдарче, комсомолец, преименуване и загуба на обществен престиж. Паралелен процес с обратен знак е неологизацията на лексикона. Иновационните про-цеси следват схемите: оказионализъм - неологизъм или заемка - семантична калка - неологизъм.

Тези изследвания демонстрират как тенденциите в нагласите на хората, повлия-ни от общата социална ситуация, неминуемо се проявяват и на ниво значение на ду-мата. Съдържателната страна на езика всъщност е нашият ментален живот, на-шите ценности, желания.

Можем ли съзнателно да контролираме езиковите промени? Да ги спрем или да ги предизвикаме?

Идеята да влияем на езика, да внасяме свои корекции в него и по този начин да влияем върху мисленето и нагласите на хората е изглеждала примамлива като фор-ма наупражняване на власт. Подобно опити се правят непрекъснато, и то разбира се съмсем не само от пуристи и прескриптивисти. По време на френската буржоазна революция е правен опит да се премахне учтивата форма Vous - като атрибут на феодализма, когато монархът сам говори за себе си в множествено число. Реформа-та е била твърде краткосрочна и скоро е била забранена. Идеята на реформаторите не е реализирана. Причината е инертността на езиковата норма или поради устой-чивата връзка между езика и социалната структура - обществените структури ос-тават йерархични и неравнопоставеността се реализира в езика.

Условността на езика - първият от факторите за неизменност, пази езиковата система от съзнателна намеса. Сред всички социални институции езикът е най - малко податлив на инициатива. Неговите механизми функционират на досъзнател-но ниво, затова ни е трудно да проследим пътищата им, за да ги насочваме.

Б. Как си влияят езиците?

Няма самодостъчни хора, нито култури и езици. Един от малкото критерии за "нормативност" е стремежът към общуване. Би могло да се предположи, че комуни-кацията при безписмените народи е била по - ограничена. Тъкмо обратното! Между-племенните бракове, търговията и другите междукултурни връзки са толкова по - съществени, колкото е по - дребна и слаба в културно отношение общността. Без междуплеменни бракове тя рискува да се изроди от инцестни връзки, а търговията й доставя жизнено важни продукти. При това естествено има и езикови контакти. Езиците се оказват в различни позиции: на субстрат, суперстрат, адстрат.

Какви са посоките на въздействие? Езикът на културния и технологичен център налага своето влияние. Днес английският език разпространява не само лексика, но и единици от други нива - като интонационни моедли. В средновековна Европа е доми-нирал френският, в Азия - китайският е оказвал влияние върху корейския, виетнамс-кия и японския.

Най - простият вид езиково влияние е заимстването на думи, което налице вина-ги, когато има културно влияние. Германските народи естествено са възприели от римляните не само продукта, но и думата "вино" във формите wine и Wein, както и strata - street, Strasse (улица). Можем да проследим хода на всетовните култури по заемките на думи от санскрит, китайски, гръцки и латински.

Но различните народи се отнасят различно към заемките: немците са далеч по - малко възприемчиви от англичаните към думи с латински произход, заети от френ-ския. Езиците си влияят и във фонетично отношение, но без да заимстват звуци заед-но с думите, обратно модифицират произношението им съобразно своите модели. Истинско морфологическо влияние не е типично. Има заемки на отделни афикси. Мор-фологическото развитие се движи по вътрешноезикови закони и не е подвластно на външни влияния.

Българско влияние в румънския език




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Езиково развитие 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.