Езикът като средство


Категория на документа: Други


Езикът е система от знаци, използвани за комуникация. В този смисъл езикът е семиотична система и най-често под език се разбира говорният (устен) вариант на езика - речта, и неговият писмен вариант. Езикът е система от фонетични, лексикални и граматични средства, използвани за назоваване на мисли, чувства и волеизяви. Той е най-важното средство за общуване между хората, докато речта е дейност на говорещия или говорещия и пишещия, който използва езикови средства за общуване с останалите членове на даден езиков колектив. Реч е самото говорене или писане (съответно устна реч и писмена реч).

Речта въздействува не само на съзнанието, но и на подсъзнанието на човека. Нейната способност да прониква дълбоко в психиката на рецепиента възприемателя може да бъде наречена феноменална. И това, което е особено важно - тя влияе на поведението на човека дори без той да осъзнава действието на възприетата информация.
Разделът от науката за езика, наричана култура на езика, ни дава представа за правилния, логичен, точен и изразителен език, за спазването на литературните норми.
Няма област от човешката култура, където езикът да няма приложение. Той е най-важното оръдие, без което не може изобщо да се мисли съществуването на хората.

Изложение
1. Същност и характеристика на езика.

Езикът е основно средство за предаване на информация, за общуване и обучение на хората, за осигуряване на съгласуваност и координация на техните социални действия като неотменна дълбока потребност на конкретно-историческата практика. В същото време той активно стимулира цялостното развитие на човека, преди всичко развитието на неговата духовна култура, контактност, емоционална отзивчивост и фантазия.
Като изключително важна характеристика на обществената система езикът не възниква на празно място в предшествуващата го еволюция. Той разширява, обогатява и развива на по-висока, социална основа комуникативните биологични регулативни механизми на всичките други форми на общуване.
Езикът е не само облекло на мисълта, но е същевременно и плът на мисълта. Неговата социална обусловеност и социална функция разкриват най-дълбоко съществени закономерности на високоорганизираната човешка природа . От една страна, езикът е продукт на съвместната дейност на хората, на формирането на тяхното съзнание. От друга страна, той въздействува обратно, като вътрешна човешка сила, помага ни ,"да вървим в крак", поддържа ни в определена връзка, на равнището на, "висока степен на съгласуваност" на действията, "организира" мисленето и "помага да се изработват" нови идеи.
Езикът е твърде сложно явление. В него се различава материална, звукова страна, която е факт с голямо значение за всички хора. Наричат тази страна на езика звуков материал, "природна материя" на езика. За печата тази "природна материя" всъщност представлява писмото, буквите - в езикознанието те се означават като графеми - както и различните видове други знаци (запетая, тире, въпросителен, удивителен и пр.).
Другата страна на езика е нематериалната, смисловата страна. Тези две страни са в неразкъсваемо единство, което обуславя езика като обществен факт.
Смисловата страна на езика е присъща не направо на отделните звукове, а на онези комплекси от звукове, които са съставна част, елементите на думите - корени, представки, наставки, окончания и пр. От думите пък се изграждат основни единици на свързаната реч - словосъчетанията и изреченията, които са по-сложни езикови цялости, носители на по-разклонено, по-сложно значение.
Фонетика - дял от науката за езика, който дял се занимава със звуковете на човешката реч (като основни материални елементи на езика), със звуковия строеж на думите и на изреченията; занимава се със словното ударение, тъй като българското ударение притежава характерни особености, неприсъщи на някои други езици - например то е подвижно (непостоянно, променливо) и пр. Освен това фонетиката се занимава още с интонацията на изреченията, с логически акцент (фразовото ударение) в изреченията и пр.
Лексикология - дял от науката за езика, който дял се занимава с думите като речникови единици, с речниковия състав на езика, със смисловата страна на думите, с техния произход, с тяхната класификация на архаизми, историзми, неологизми и пр.
Граматика - дял от езиковата наука, който се занимава със строежа и с изменението на думите като части на речта, класифицира ги като съществителни имена, прилагателни имена, числителни имена, местоимения, глаголи (именяеми части на речта) и наречия, предлози, съюзи, частици, междуметия (немеизменяеми части на речта), с граматични форми на изменяемите думи - всичко това е обект на разглеждане от морфологията. Синтаксисът на езика пък се занимава със словосъчетанията и с изреченията, (класифицира ги по видове), са възможностите за свързване на едни думи с други според законите на езика (словоред), са видовете прости и с видовете сложни изречения и т.н.
Стилистика - тя заема извънредно важно място сред лингвистичните дисциплини. Като дял от науката за езика има извънредно близки допирни точки с всички други дялове на лингвистиката, а от друга страна, е най-важен дял от науката за езика, имащ пряко отношение към въпросите на журналистиката - работата изобщо в средствата за масова информация е немислима без знанията, които може да поднесе стилистиката. Стилистиката разглежда как най-целесъобразно и умело може да се използват в практиката, в речта (писмена и говорима) изразните средстава на българския език, кое е подходящо и кое не е подходящо, кое може да бъде ефективно и кое е сухо и със слабо въздействие върху слушателя и читателя, как да се постигне най-добрата и най-подходящата езикова форма, в която да се обличат мислите. Стилистиката се занимава и с различните особености на колективните и на индивидуалните стилове на речта, като препоръчва кое в каква ситуация е добро и кое в езиковите средства не бива да се използва при определни случаи.

2. Същност и характеристика на речта.

Речта е устна публична изява на собственото активно отношение на оратора към конкретни хора, факти, явления, събития, процеси и т.н.

Речта е кратко емоционално и целенасочено изказване по вълнуваща актуална, злободневна и обществено значима за дадената аудитория тема.

Като род на публичните изказвания речта трябва да се използва само тогава, когато възникнала или е предизвикана необходимата обстановка нито по-рано, нито по-късно. Произнася се по конкретен повод, пред конкретна аудитория и затова речта е неповторима и неповторяема.
Като знакова система езикът на човека може да предава информация по пътя на звуковите и зрителните възприятия.Това обуславя съществуването на устна (говорима) и (визуална). Първата исторически възниква като членоразделно слово през периода на създаването на родовата социална формация преди около 30-40 хиляди години.Това е последното стъпало на палеолита,епохата на непосредственото,макар и в доста примитивна форма общуване на така нарачените ,,мислещи хора''от типа ,,хомо сапиенс''.
В продължение на хиляди години тази говорима, устна реч,придружена с разнообразни жестове и твърде развита мимическа техника, обслужва конкретните изисквания на ограничената социална практика.
Човешката реч има две паралелни, взаимосвързани форми: устна и писмена.
Не само исторически, а и онтогенетически устната реч винаги предшествува писмената като нейната предпоставка. Тя напълно закономерно става достояние на индивида в повседневната жизнена обстановка по време на неговата социализация. Писмената реч обикновенно идва по-късно, при създаването на специални условия на социалното общуване. Тя по правило става достояние на индивида в една или друга учебна ситуация.
Писмената реч има по-голяма историческа устойчивост и трайност като информационен акумулатор на гносеологически /познавателни/, аксиологически /ценностни/ и деонтически /нормативни/ духовни постижения на културния прогрес. Тъкмо затова тя осъществява социална връзка не само в рамките на дадена епоха, между едновременно съществуващи хора и обществени групи, но и в мащабите на цялата многовековна история на цивилизацията, между различните поколения от античността до съвременната епоха. Ако печатното слово липсваше, цивилизацията в известната на нас форма не би съществувала. В сравнение с уствана реч папирусната и книжната информация се отличава с относителна тромавост, продължителност и бавност на предаването на конкректното съществуване.
Устната реч, обратно е по-недисциплинирана и в редица отношения по-неприцизна, по-малко еднозначна, затова позволява при нейното предаване и препредаване по-лесно да избледнява и да бъде користно или безкористно преиначаване.
Устната реч обикновенно се отличава с по-голяма изразителност като средство за информация, с по-широки възможности да въздействува непосредствено върху съзнанието на хората. Нейната сила е в контактното общуване между човек и човек, отделно лице и социална група, както и между различни социални групи.
Речта въздействува не само на съзнанието, но и на подсъзнанието на човека. Нейната способност да прониква дълбоко в психиката на рецепиента /възприемателя/ може да бъде наречена феноменална. и това, което е особено важно-тя влияе на поведението на човека дори без той да осъзнава действието на възприетата информация. Устната реч, ако изхожда от авторитетно лице, внушава на публиката да възприема онова, което иначе минава край нейните уши, рикошира от нейните очи. Тя възбужда интерес към недостатъчни ясни преди това неща и проблеми, като дава на слушателите ориентир да се включат по-целенасочено в динамиката на социалната практика.
Говоримата устната реч може да бъде реторична и нереторична, т.е. ораторска и неораторска. Двете основни форми на говоримата реч изпълняват еднаква най-обща социална функция. Те предават сведения, мисли, становища, желания, чувства от човек на човек с цел да предизвикат една или друга промяна в съзнанието и поведението на конкректния възприемател на информацията.

3. Езикова култура.

Въпросите на езиковата култура са тясно свързани с въпросите на общата култура, с общото интелектуално развитие на хората.
Понятието езикова култура всъщност има две страни в тесен смисъл на тази дума то означава умението да се използват правилно, точно и целесъобразно изразните средства на езика.
В по-широк смисъл понятието езикова култура изисква да се проникне по-дълбоко в духа на всяка реч, да се създаде верен усет за точност, за свежест, за яснота, за изразителност на думата, да се постигне умение за лек и естествен, а не насилен и грапав строеж на фразата, да се овладеят езиковият материал и синонимното богатство на езика, да се култивира сигурно чувство за ритъм и мелодика на изразите, да се усвоят словоредните и синтактичните закономерности на речта, да се усвоят и да се използват правилата, предписвани от книжовната норма за изговор и за писане (т.е. да се усвоят правилата и нормите за правилна реч и за правопис) и т.н.
С други думи, за да може едно лице да притежава висока езикова култура, това значи да може да намира онези начини за изразяване, онези езикови форми, които са най-целесъобразни, най-подходящи за конкретния случай.
Езика представлява една от формите, в които намира израз културата на всеки народ. Като средство за общуване и като оръдие на мисленето езикът е пряко или косвено оръдие за оформяне и за изразяване на почти всички културни дейности. За това високата степен на езиковата култура на едно общество е твърде съществен фактор за културното издигане на това общество.
Богатият речев репертоар от речеви кодове е предпоставка за висока езикова култура. Хората трябва да започнат първо с обогатяване на репертоарните си възможности, с разграничаването на отделните кодове. А речевите кодове зависят от социалния опит на конкретния човек. След това, трябва да се пристъпи към изработване на умения за адекватното им използване.
Човекът изпълнява всякакви социални роли и трябва да организира речта си съобразно ролята, която изпълнява в момента.
В различните житейски ситуации, човекът е принуден да организира по различни начини речта си, за да постигне необходимата адекватност и за да може да се реализира.

Заключение

Езикът представлява най-здрава, най-дълбока връзка на отделната човешка личност с обществената среда, с народа като цяло. А речта е способност да прониква дълбоко в психиката на рецепиента /възприемателя/ може да бъде наречена феноменална. и това, което е особено важно тя влияе на поведението на човека дори без той да осъзнава действието на възприетата информация.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Езикът като средство 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.