Езикът на деца, отгледани от диви животни


Категория на документа: Други


Русенски Университет : "Ангел Кънчев"
Катедра Български език, литература и изкуство

Курсова работа
На тема
Езикът на деца отгледани от диви животни

Изготвила: Сияна Петрова
Специалност: НУПЧЕ
Фак. N : 136214

Русе 2013

Преподавател:

/проф.д-р. Д.Цонева/

Съдържание:

* Увод
* Художествени измислици
* Истински случаи на деца отгледани от диви животни
* Изследвания на учени за езикът на децата отгледани от диви животни
* Езикът на децата отгледани от диви животни

* Увод

Най-старите сведения за деца, прекарали известно време в животинска среда, намираме в митологията на някои народи.

За деца, попаднали сред зверове се говори и в някои стари литературни произведения
* Художествени измислици
Според едно древно предание двамата братя близнаци Ромул Рем, деца на весталката Рея Силвия, били кърмени от вълчица в подножието на Палатинския хълм близо до една дива смокиня, където ги положили водите на придошлия Тибър. Според легендата Ромул основал през 753 г. пр. н. е. града Рим и станал първия му владетел.
Например във византийски-арабския разказ "Александър от Троада" четем следното" "Когато се роди детето, а то беше мъжко, царят заповяда да го занесат в пусти гори и там да го хвърлят.Детето бе намерено от една мечка, която, гонена от ловци, беше загубила мечетата си и боледуваше от придошло мляко. Тя кърми отрочето три години, докато най-сетне ловците убиха звяра и като взеха детето отнесоха го при царя"

Митът за Ромул и Рем би могъл да се обясни с произволното приписване от страна на древните римляни на "човеколюбие" на един див звяр, какъвто е вълкът, но не е изключено този мит, както и откъсът за най-ранните години на Александър да съдържат частица истина, тъй като предадените в тях картини на съжителство на дете с диво животно се потвърждават от науката.
* Истински случаи на деца отгледани от диви животни
Великият естествоизпитател Карл Линей (1707-1778) прави твърде смела крачка за времето си, като в своята прочута работа "Система на природата" обединява човека с маймуните и полумаймуните в един разред - примати. В своята квалификация Линей обособява наред с различните човешки раси още една разновидност, а именно "див човек" , като има впредвид преди всичко познатите му случаи на деца, отгледани от животни: литовското дете, отгледано от мечка, хасенското момче-вълк, детето изхранено от овце в Ирландия. Големия натуралист дава следната кратка характеристика на хомо ферус : четириног, ням, космат. Днес знаем с положителност, че децата храненици на животни не са по-окосмени от децата, израсли при нормални условия, но колкото до другите два признака - придвижването на четири крака и отсъствието на членоразделна реч поради развитие, протекло извън човешкото общество - за тях Линей има пълно право. Днес на науката са известни над тридесет случая на деца, отгледани от животни. Сравнително малко са случаите, когато в ролята на "осиновители" се явяват тревопасни животни, например стадо овце в Ирландия, газела в Сирия. Много по-често похитителите са мечки, маймуни и особено вълци. Зарегистриран е и един случай на отглеждане на дете от леопард. Вижда се , че Индия е страната , която заема първо място в тази твърде странна статистика, и не случайно индийските предания изобилстват със съобщения за деца, живели сред животни.

Дивите животни, които отвличат и отглеждат деца, обикновено са загубили поради една или друга причина малките си. Техни обекти на похищение са деца, от селища, разположени в непосредствена близост до гъсти, непроходими гори или до джунглата, както и деца отставени без надзор от родителите си на нивата по време на полските работи.

Каква е по-нататъшната съдба на тези беззащитни човешки същества, попаднали в необичайна и страшна среда на диви зверове? Какво е тяхното физическо и психическо развитие извън човешкото общество? Появява ли се у тях човешка реч? За да отговорим на тези въпроси ще трябва да се спрем на няколко случая на деца, отгледани от диви животни. Тези факти, освен че сами по себе си са твърде занимателни, имат и извънредно важно значение за науката и в частност за езикознанието. Те потвърждават по недвусмислен начин тезата за обществения характер на езика.

* Амала и Камала
Историята на малките индийски момиченца Амала и Камала, които са интересен случай на зоантропия ( от англ. zoanthropy - термин, който най-често се употребява в случаи на психическо отклонение ). Когато били открити, те се държат и действат точно като вълците, сред които са открити в Индия през 1920. Лекарите преценили, че Амала е на около година и половина, а Камала - на повече от осем. Момиченцата само лазели и затова краката и ръцете им били покрити с мазолести образувания и истинска кора от засъхнала кръв. Те не можели да говорят, но стенели и виели. Ядели предимно мърша, а водата ближели. Дневната светлина предизвиквала у тях силно безпокойство, но когато настъпвала нощта, ставали самоуверени и дръзки. Те били оставени на грижите на един от най-добрите индийски специалисти - д-р Сингх от Миднапур, който имал многобройни контакти в научните среди. Скоро момиченцата станали известни като "дивите деца" от Миднапур. Амала починала само след година, но Камала преживяла под грижите на д-р Сингх цели осем. Научила се да ходи и да употребява с лекота повече от 50 думи. Нещо повече - тя свикнала с околния свят и дълбоко ценяла компанията на хората, които се грижели за нея. С времето придобила и силно чувство за срам, не позволявайки никой повече да я види гола.

* Най-известните деца на джунглата

В повечето случаи тези деца имат проблеми с общуването с хората, след като бъдат откъснати от животните, които са се грижели за тях. Украинката Оксана Малая била оставена от родителите си при кучета, когато била на три годинки.
Тя живяла с лаещите си другари пет години до 1991 година, когато била открита. Тя не можела да говори и лаела от сутрин до вечер, тичала на четири крака и пиела вода, като лочела.
В момента Оксана е голяма, но въпреки че се е научила да говори, има проблеми в психическото развитие. Младата жена се грижи за крави край интерната, където са я взели от кучешкото й семейство.
Рочом Пиенгенг се изгубила, когато пасяла бивол в джунглите на Камбоджа. Малкото момиченце било на осем годинки. Едва през 2007 година, когато тя била на осемнадесет, се появила в дома на един мъж чисто гола, за да открадне ориза му.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Езикът на деца, отгледани от диви животни 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.