Фактори, влияещи върху процеса на вземане на решения


Категория на документа: Други



Дефиниране на проблема. Без проблем няма нужда от решение. Проблеми най-често са налице тогава, когато има отклонение между предварителните цели

на управлението и действителното положение. Този етап се пренебрегва, счита се за формален. Като изходен за процедурата обаче той има голямо значение за вземането на най-правилно решение. На този етап е необходимо да се изясни какъв е проблемът и той най- точно, ясно и разбираемо да се формулира. Този етап е необходим, за да знаят участниците u процедурата па изработване на решението какъв краен резултат се цели с разрешаването на проблема, какви биха били възможните последствия от решаването или игнорирането му.

Често срещан недостатък в управлението е, че понякога в качеството на проблем се обявяват псевдопроблеми, а не се виждат и оценяват истинските. Например широко разпространена практика е, ако дадено нововъведение в управлението, приложено на едно място, даде висок ефект, то да се прилага навсякъде, дори там, където няма условия и необходимост за това. В случая се касае за формално отношение, за стремеж да се върви в крак с новостите, но чрез механичното им пренасяне без оглед на обстоятелствата. Така се формулират неистински проблеми, без всъщност да е налице проблемна ситуация.

Анализ на изходното положение. Този анализ следва да се извършва в четири насоки:
а/ анализ на проблема;
б/ анализ на управляващата подсистема;
в/ анализ на управляваната подсистема;
г/ анализ на околната среда.

Анализът на проблема е необходим подетап, за да може да се прецени дали този проблем изисква незабавно решаване или позволява по-обстойно проучване. На този подетап е нужно да се изясни кои са причините за възникването на проблема, доколко той е значим за дадената система, да се определят неговите граници и връзките му с другите проблеми. Този анализ позволява да се оцени на какво разстояние се намира субекта от формулираната цел. Тук трябва да се направи и оценка на разходите за решаването на проблема, да се определи приоритетът на решаване на отделните подпроблеми, да се направят сравнения с предишни проблемни ситуации; изобщо на този етап се определя какво е необходимо за разрешаването на проблема.
На етапа анализ на изходното положение обикновено се събира допълнителна информация за проблема и се извършва диагностика на проблемната ситуация, набелязват се органите, които трябва да решават проблема, разкриват се възможните конфликти между целите при решаването на дадения проблем. На този етап трябва да се събере информация за всички съществени фактори, които влияят върху проблема и да се определи степента на тяхното влияние. Тези фактори могат да бъдат строго детерминирани, вероятностно определени и напълно недетерминирани.

Генериране на варианти. Науката за управление изисква, а и практиката показва, че е целесъобразно за всяка проблемна ситуация да се създава не един, а множество варианти на решаване, разработени от субекта на управление. Привържениците на теорията на решението препоръчват следната последователност при осъществяване процеса на изработване на управленско решение: а/ да се разработят колкото е възможно повече варианти (максимален брой); б/ от тях да се "отсеят" допустимите варианти; в/ сред допустимите варианти да се избере оптималният при съответна критериална система.

Определянето на критериите за оценка на вариантите на решението е най- отговорният момент в този етап. Главните изисквания към тези критерии са те да бъдат разбираеми, еднозначни, конкретни, обективни, да бъдат съгласувани както с общата цел на системата, така и с частната цел на конкретната проблемна ситуация. При разработването и обсъждането на вариантите ръководителят може да използва специалисти както от организацията, така и външни специалисти в качеството на експерти. При това могат да се използват методите на изследването на операциите, на имитационното моделиране, икономико-математически методи, както и неформални евристични методи за разработване и обосновка на различните варианти на решението.

Вземане на решение (избор на оптимален вариант). Това е заключителния и най-важен етап от процедурата изработване на управленски решения. Наличието на правилно определени критерии трябва да осигури избора на този вариант, който съдейства за постигането на най-високи резултати и за реализация на целите на управлението. При избора на вариант трябва да се

предвижда и бъдещото състояние на системата, доколкото решенията касаят бъдещето. Голямата отговорност и трудност при избора на един от вариантите произтича от това, че освен математическия оптимум (ако такъв е изчислен чрез някакви точни математически методи), трябва да се преценяват и отчитат такива фактори, като социалните, политическите, психологическите и др., които са трудно измерими количествено. За да се избере един от подготвените варианти, който в най-голяма степен удовлетворява изискванията на възприетите критерии, винаги се прави определен компромис.

2. Видове решения

В теорията съществува огромна видова класификация, свързана с решенията. Така, според прилаганата методика всички решения се делят на:

а/ научно обосновани;

б/ интуитивни.

Според възможностите за прогнозиране на резултатите или според последиците от решението:

а/ решения, при които резултатите са добре известни;

б/ решения, при които резултатите могат да се предвидят;

в/ решения, при които резултатите не могат да се предвидят.

Според компонентите на системата:
а/ решения по отношение на управляващата подсистема;
б/ решения по отношение на управляемата подсистема.

Според дълбочината на въздействие на решението:

а/ решения, отнасящи се за едно управленско равнище;

б/ решения, отнасящи се за няколко равнища.

Според посоката на действие:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Фактори, влияещи върху процеса на вземане на решения 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.