Фази и диагностика на кризите


Категория на документа: Други


Югозападен университет "Неофит Рилски"
ГР. БЛАГОЕВГРАД
СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ

Курсова работа

Фази и диагностика на кризите

ПО: Антикризисно управление на предприятията

Изготвил: Любима Георгиева Проверил:
Фак. номер: 11150121016 докт. Стоилова
Специалност: Стопанско управление
I V -ти курс, редовно обучение

Изготвил: Цветелина Каменова Проверил:
Фак. номер: 11150121020 докт. Стоилова
Специалност: Стопанско управление
I V -ти курс, редовно обучение

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Увод
2. Фази на кризите
2.1. Начална фаза
2.2. Фаза на остра криза
2.3. Фаза на хронична криза
2.4. Фаза на преодоляване на кризата
3. Диагностика на кризите
4. Извод
5. Използвана литература

1. Увод

Кризата може да стане реална заплаха за дейността на предприятието и се разглежда в два аспекта - вътрешен и външен. Външният аспект се състои във възможността предприятието да мобилизира необходимия обем оборотни средства за изплащане на задълженията пред кредиторите - изплащане и обслужване на дълговете. Вътрешният аспект се разглежда във възможността да се осигури обема оборотни средства, необходими за извършване на стопанска дейност. В този контекст кризата може да се разглежда като дефицит на средства за поддържане на стопанската дейност на предприятието. С цел по-добро разбиране на определението за криза в научната литература се разглежда следната формула:

Пари ˂ Текуща стопанска нужда от оборотни средства + Текуща финансова нужда от оборотните средства, където:

Текущата финансова нужда от оборотните средства се определя като сума за изплащане на дълговете, глобите и лихвите за планирания период. Тя се покрива с парични средства или се прави бартер според договореностите с кредиторите. Текущата стопанска нужда от оборотните средства е разликата между сумата от производствените и непроизводствените загуби за планирания период от една страна и от обем на производствените запаси на предприятието в рамките на предвидените от сметките размери - от друга.
Определянето на критичното значение на текущата стопанска нужда от оборотни средства зависи от отрасловата принадлежност и характерните особености на предприятието. Обемът на постоянните разходи не може да бъде еднозначен критерий на критичното значение на необходимостта от оборотните средства, тъй като може да се коригира. Текущата стопанска необходимост от оборотни средства се покрива с парични средства или с допустимите за предприятието взаимоотчетни операции. Паричните средства са пари или еквивалентните им средства.
Счита се, че само сумата от наличните парични средства е показател за определяне на кризисното положение в предприятието. Първо, на всяка взаимоотчетна операция може лесно да се даде парична оценка. Второ, конкретните краткосрочни активи съществено се различават по степен на ликвидност. Еквивалент на паричните средства е размерът на покриване на нуждите на предприятието от оборотните средства за конкретен период в непарични видове краткосрочни активи на организацията. Следователно можем да обобщим, че при отчетите на паричните и еквивалентните средства принципно значение имат два фактора - структура на нуждите на фирмата от суровини, материали и парични средства и време за което тези нужди трябва да бъдат задоволени.
Факторът време. Времето винаги има икономическа цена, но в условията на криза тя се отчита по други параметри, а не както при анализ на инвестиционен проект.
Като правило, размерът на ставките на дисконтуването е свързан преди всичко с периода на възможно предвиждане на икономическата ситуация. Колкото по-кратък е този период, толкова ставката е по-голяма. При условия на стабилност може да се прогнозира икономическа ситуация за определен период. За предприятието, което е в състояние на криза, възможния период за прогнозиране може да се ограничи от момента на вземане на решение от орбитражния съд за процедура на фалит. Друг важен аспект на фактора "време" в условията на криза се състои в това, че предприятието може да няма бъдеще - ако в продължение на три месеца се окаже в арбитражния съд с дело за фалит, то всичките планове придобиват абстрактен характер. Ако предприятието преодолее кризата може да се появи перспектива, която значителна се различава от тази преди кризата.

2. Фази на кризите

Съгласно определението на Финк, всяка криза се състои от няколко различни фази. Наименованията на тези фази напомнят на медицински термини, затова и самата криза има признаци на заболяване. Финк определя следните фази на кризата: начална, остра, хронична и преодоляване на кризата. По този начин кризата, както и болестта, може да се развива продължително време и подобно на болест без определено лечение да доведе до гибел. Поради тази причина е необходимо да бъде разпозната на време от мениджърите и те да се отнасят към нея внимателно, както и при заболяване. С цел по-бързо разпознаване на кризата считаме, че е целесъобразно по-детайлно да разгледаме всяка от четирите фази.
2.1. Началната фаза на кризата е един вид предупреждение и ако на този етап мениджърите на предприятието не предприемат необходимите мерки, остротата на кризата може да доведе до загуби. Задачата на мениджъра по управление в кризисни ситуации е да определи симптомите на кризата колкото може по-рано, по възможност преди кризата да е станала очевидна. Значението на началната фаза е безспорно - по-лесно е да се предпази от болест, отколкото да се лекува болестта т.е. на този етап е необходимо да се предотврати развитието на събитията и възможните усложнения. Ако мениджмънта не може да се предпази от кризата, дори само разбирането за настъпването на кризисната ситуация, дава възможност на ръководството да се подготви до нейното изостряне.
2.2. Фаза на остра криза. На този етап от кризисната ситуация усложненията не могат да бъдат предотвратени. Определени загуби вече да явни и степента на бъдещите загуби зависи от управлението в кризисни ситуации. Обикновено, когато става въпрос за криза, си има предвид нейната остра фаза. Най-важното за този етап е овладяване на ситуацията. Най-трудното при управление на ситуацията при криза в остра фаза е високата скорост на развитие на събитията, които зависят от вида на кризата. Интензивността на кризата се измерва с размера на възможните загуби.
2.3. Фаза на хронична криза. Именно при тази фаза резултатите от кризата стават очевидни. Понякога тази фаза може да бъде "смъртоносна" за бизнеса. В същото време за някои предприятия тази фаза може да бъде крачка към излекуване и самоанализ, а понякога и успех да мениджмънта. Опитните мениджъри знаят как да извлекат полза от хроничната фаза на кризата т.е. как да подобрят дейността си, да придобият опит в управлението в кризисни ситуации и да повишат рейтинга си като специалисти по преодоляване на кризи. Фазата на разширяване на кризата може да бъде следствие от хроничната криза в случай, че мениджмънта не е ефективен и не преодолее кризисните явления.
2.4. Фаза на преодоляване на кризата. Тази фаза е крайна т.е. тя е следствие от управлението в кризисните ситуации. Когато проблемите са определени, задачата на мениджърите е да овладеят кризисната ситуация и да решат проблемите. Главната цел на мениджърите в кризисната ситуация е да се използват новите възможности, за да се изведе предприятието на качествено ново ниво. Необходимо е също така да се помни, че кризата се развива циклично и предприятието, което е в криза трябва да се бори едновременно с няколко кризи. Често на крайната фаза мениджъра осъзнава, че тя е фактически начало на нова криза. Именно цикличността на кризите усложнява разбирането за това, кога започва кризата и кога завършва.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Фази и диагностика на кризите 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.