Философия и комуникативна култура


Категория на документа: Други



Придаването на логичност на човешките полемични действия е като правило подходящо средство за придобиване от тях на благотворна комуникативна ефективност. В някои съществени насоки и в много случаи формалната логика е и най-подходящото, предпочитаното средство за постигане на тази цел. Тя, обаче, не е единственото, а в редица отношения и ситуации е недостатъчно средство. Придаването на логичност на човешките полемични действия едва ли може да достигне до пълнота. Пък и не винаги е наложително. Нещо повече, то може да достигне до специфични ситуации и степен, при която да се окаже излишно.

Рационализирането на обществената, личностната и надличностната комуникативна практика, придаването на научна рационалност на полемичната дейност е главната, най-дълбока и най-честа форма на комуникативна и полемична култура. Но човешките полемични действия се нуждаят не само от научна, а и от обикновена, ежедневна, житейска рационалност. Самото използване на логическите знания изисква умение за практически действия, практическа опитност, техники за ефективна комуникация. Между еристиката като цяло и нейното ядро логичността, има, разбира се, и функционално взаимодействие. Цялостния интелектуален климат и фон е от съжествено значение за състоянието и динамиката на полемичната дейност, а, от друга страна, състоянието на логиката като специфична форма на общественото съзнание влияе по някакъв начин върху интелектуалното равнище и интелектуалната насоченост на участниците в полемиката.

Безспорно, демокрацията е и повик за усъвършенстване и разгръщане на полемичната култура. Самият този повик играе роля на ценен отговор на потребности, произтичащи не само от необходимостта, бизнесът и управлението да се равняват по авангардните световни производствени, научно-технически постижения, но и от специфичното ни състояние в интелектуално-духовно отношение.

Ние разглеждаме логическата култура като в известно отношение решаващ фактор в еристиката, като реална и конкретна движеща и регулативна сила, а не като автономна част или пък като луксозна придобивка към общественото и личностното културно богатство.

3. Ценностни образци и комуникативна активност

Философията и комуникативната култура показват изобилие от противоречиви възгледи. С оглед на това, че в редица свои вариянти и аспекти тя пряко засягат хипотрофирано, хипертрофирано или изобщо деформиращо културната стойност и функция на еристиката, заслужава накратко да ги типилогизираме. При това използваме разграничението полемична култура - комуникативна култура, тъй като в светлината на постановката за еристиката като съставка на полемичната култура, останалите й съставки могат да бъдат наречени общо - комуникативни или предхождащи, съпътстващи или следващи полемиката.

Прекалено оптимистичното отношение към еристиката и нейната способност да съдейства при разрешеване на човешки проблеми не винаги се е съчетавало с някакво песимистично, нихилистично или пренебрежително отоношение към другите форми на полемичната култура. Възможно е подценяването да се изразява само в известно безразличие към представителите на диалогичната култура или в сравнително надценяване на еристиката. Навярно основен аргумент е усъмняването в човешкото умодостижение, изразено в познатата от древността сентенция "истината се ражда в спора".

В дискурсивния метод на софистите не се фиксират противопоставяния на знанията и мненията: на смяна на тези опозиции идват плурализмът и интерпретацията. Да, еристиката не се стреми към знание, но се оказва безценно пространство, в което се утвърждават мнения. А именно "силното", ясно изказано мнение, е свойствено за автономната личност. От тук и в понятието за "вкуса" ние можем да влагаме нов смисъл. Тук "вкусът" се разбира като индивидуално свойство, като изисканост, превъзходство, като това, с което аз се отличавам от другите. Спорът за "вкуса" това е упражнение, насочено в търсене на самоиндентификацията.

Софистите отделят изкуството в качеството на самостоятелен и гносеологически важен начин за усвояване на света. Те се оказват представители на нов и опозиционен възглед и разработват оригинална теория за изкуството, установявайки в тази област много тънки понятийни различия, в по-голямата си част провокационни за своето време, но имащи важно значение в съвременната културна ситуация.

Общоизвестно е, че един от ефективните или даже ефектни полемични механизми съчетан с хумор, това е довеждането до абсурд, до силен контраст с реалното положение на нещата. В специализираната литература това се нарича "полемична гротеска". Някой параметър се преовеличава или се смалява до тогава, докато не възникне толкова силен контраст, че той се оказва абсурден или смешен.

4. Факторът морално-ценностни ориентации в полемичната дейност

Безспорно, като страна на полемичната култура еристиката е вътрешно свързана и с морала. Верността към основните ценности на екептицизмът, култът към съмнението това са също и морални, а не само фундаментални собствено философски ориентации на еристиката. Високата критичност е по принцип органично обвързана с полемичния порив, присъща е на и свободния и креативен човек.

Елементът на моралност и критичност е включен в самия процес на полемичната дейност, стремежът да се намери истината или да бъдат убедени опоненти и публика в истинността на дадена идея или решение е сам по себе си морален импулс, или във всички случаи съдържа морален импулс. Понятно е защо това би трябвало да бъде в още по-голяма степен валидно за политика, парламентариста, юриста. Същността на еристиката е същевременно вътрешно ориентирана прагментичност. Ако се елиминира нейния нравствен статус ще се обезцени силата на логическата убедителност.

По принцип взаимодействието между еристиката и морала, между рационалността и оценъчната позиция е сложно и може да бъде нееднозначно. Исторически, обаче, се формират тенденции към един или друг тип относителна еднозначност в тяхното съотношение.

Връзката между скептично - критичната рационалност на еристиката и моралните ориентации и нагласи при практическата полемична дейност трябва да бъде именно вътрешна, органична, а не просто допълване или обикновено съчетаване. Тази свързаност произтича и се изисква от целите на полемичната дейност.

Независимо от специфичния си облик, същинската полемична култура, на който и да било народ, внася принос в съкровищницата на световната комуникативна култура.

Използвана литература:

Философската култура (Човекът в скептично- критичната и прагматична позиция)- автор: проф. д-р Лъчезар Андреев
Уикипедия - свободна енциклопедия http://bg.wikipedia.org/wiki

??

??

??

??

2





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Философия и комуникативна култура 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.