Философия на техниката


Категория на документа: Други


ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ "ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР"
ФАКУЛТЕТ ПО "МЕЖДУНАРОДНА ИКОНОМИКА И АДМИНИСТРАЦИЯ"
КАТЕДРА "АДМИНИСТРАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ"

КУРСОВ ПРОЕКТ

ПО УЧЕБНА ДИСЦИПЛИНА

"ФИЛОСОФИЯ"

Изготвил: Проверил:
Дияна Костова Паунова д-р Иво Стамболийски
Специалност: Финанси и Счетоводство
Дистанционно обучение
Ф.н.:133610008

Гр.Варна 2013г

ФИЛОСОФИЯ НА ТЕХНИКАТА

Интересът на философията към техниката е и стар , и нов. Техниката и технологиите от гледна точка на историята на човечеството, са съществували винаги, защото началото на самата история е от момента, когато хората създават и започват да използват оръдията на труда, тоест най-простата техника. Освен това ходът на човешката история в много голяма степен се определя от постепенното развитие на техниката и технологиите. През Новото време и Най-новото време техниката на Западна Европа получава нови източници на енергия: пара, въглища, електроенергия и най-накрая атомната енергия. Могъществото, което новата техника носи със себе си и е такова, че нито едно общество, нито една държава в света не може да си позволи да игнорира. Обществото или може да загине, ако не притежава съответната техника(това става с индианците в Америка), или да се подчини на Запада, макар и за кратко време(Индия). Другият начин е обществото да внедри в себе си тези елементи на технически нововъведения, създадени от запада и да се изравни по мощ с него. Затова техниката става универсален феномен в съвременната история на човечеството.

Философите от най-дълбока древност занимавайки се със фундаменталните проблеми на Космоса и човека , на логоса и битието, на Истината, Доброто и Красотата дълго време не изпитват потребност да се задълбочат в проблемите на техниката, считайки че техниката сама по себе си, не е обект за изучаване от философията. На древногръцките философи, най - вече на Платон и Аристотел дължим и опита да намери мястото на техниката сред другите видове познания и човешка дейност. Сравнявайки процесите на производството, техническото знание и възникването , пораждането в природата, древногръцките мислители считат, че независимо от това, че в техническото знание процесът на пораждане и възникване в природата, то по своята същност те са аналогични в природата. Но техниката за разлика от природата, е способна да моделира и усъвършенства това, което създава, при това изхождайки от потребностите на човека.

През 17 век, в епохата на научните революции и промени в Западна Европа, осъзнаването на ролята на техниката дава началото на философското изследване на техниката. Самият термин е въведен от немския философ Ернст Кап, който публикува през 1877 г. Книгата "Основни направления на философия на техниката". Подобни трудове излизат и във Франция, Русия в края на същия век и до Втората световна война. Истинският интерес към техниката от страна на философията започва от световните философски конгреси във Виена (1968г), Варна (1973г) и Дюселдорф (1978г). През 20 век много от философските проблеми на техниката стават тема за размисъл на значими философи - тук личат имената на Фр. Десауер, М. Хайдигер, К. Ясперс, М. Хорк Хаймер, Хосе Ортега - и - Гасет , Н. Бердяев, Ерих Фром, Емил Дюркхайм , Анри Бергсон, Х. Маркузе, Жак Елюл и др.

Какви са проблемите, които се опитва да реши философията на техниката? Ще посочим няколко, които определят цялостнотo ѝ модерно звучене и фокусират нтересите на множество изследователи.

На първо място, това е въпросът за изясняването на природата и същността на техниката, на нейната роля в историята на човешката цивилизация и в съвременното общество. Техниката е предмет на изучаване от най- различни дисциплини. Но като цяло тя не се явява предмет за изследване само от техническите дисциплини. По силата на проникването на техниката във всички сфери на живота на съвременното общество, много обществени науки, преди всичко социологията и психологията правят специален анализ на техническото развитие. Историческото развитие на техниката традиционно се явява предмет на историята на техниката като особена , хуманитарна дисцплина. Но и социологията, психологията, историята на техниката са се специализирали в отделни отрасли или стадий на развитие на техниката и не обхващат тенденциите и перспективите на развитието на съвременната техника като цяло.

Като ключов въпрос си остава въпросът за същността и характеристиката на техниката. Има огромно многообразие от мнения, оценки и определения в тази посока. Всички интуитивно разбират какво е техника, но всеки опит да се даде точно определение се сблъсква с големи трудности. Да изброим няколко определения:
* традицията идваща от гръцкото "techne" - занаят, изкуство, майсторство;
* съвкупност от правила и методи за изпълнение на нещо;
* дейност, насочена към удовлетворяване потребностите на човека, която води до промени в материалния свят;
* система от оръдия и машини;
* средства на труда в най-широк смисъл - всички материални условия, необходими, за да осъществи процесът на производството;
* съвкупността от материалните обекти, произведени в обществото;
* система от изкуствени органи, необходими за човешката дейност.

Съвременното разбиране на термина "техника" тръгва от неговото класическо определение, но научно - техническия прогрес внася съществено разширяване и допълнение на понятието. Сега влиянието на техниката се разпространява върху органичната и неорганичната природа. В областта на органичната природа - това е техниката на селското стопанство, биотехнологиите, нанотехнологиите и т.н. Това означава, че в полето на техниката се включва и цялата област на биологията. В областта на неорганичната материя се включват традиционните - строителна техника, енергетика, електротехника, електроника и т.н. Но в същото време говорим и за "техника" на пилотиране - при летците, "техника" на свирене при музикантите, "техника" на рисуване - при художниците, "техника" на паметта (мнемотехника) и др.

Въпреки множеството мнения и оценки може да определим следните основни характеристики на техниката:
1. Техниката е изкуствено образувание, тя специално се създава от човека. В този смисъл тя е продукт на културата , а не на природата. Техниката въплъщава в себе си културните идеи и опита на човечеството. Тя предполага при своето създаване и използване, определени технологии и специална организация на дейността на човека.
2. Техниката се явява средство, което служи за решаването на определени задачи, което удовлетворява определени човешки потребности. За това към техниката причисляваме и най-простите оръдия на труда, и сложните технически системи.
3. Светът на техниката - вече можем да твърдим това - е отделна , самостоятелна реалност. Техниката може да противостои не само на природата като изкуствено на естествено, но и на човека - като творение на твореца си. Колкото по- независима, автономна от човека става техниката, толков по-зависим в своето съществуване от техниката става човекът.
4. Много често основните видове на съвременната техническа дейност се посочват като инженерно конструиране и изобретение. На тази основа техниката се представя като специфичен начин за използване на силите и енергията на природата, като природата се разглежда като неизчерпаем източник на енергия и материали, а техниката, създавана на основата на съвременните научни технологии, става средство за подчиняване на природата от човека.
5. В съвременния свят техниката е тясно свързана с технологиите, а те от своя страна - с целия комплекс от естественонаучно и техническо знание. Нивото на развитието на техниката пряко зависи от нивото на научното и технологическото развитие на обществото, както и като цяло от културното развитие на обществото.

Можем да твърдим, че техниката е нещо, което присъства в човека и природата едновременно, тя може да се разглежда и като способност на човека да си поставя цели и ги реализира, и като способност на природата да бъде изменяна и използвана от човека. За това и същността на техниката може да се търси в единството и взаимодействието на човек и природа. Тази същност не е ограничена - изначално характеризира продукта(техническото устройство), след това същността надхвърля този продукт чрез социалните явления, които създава. На това се основава разбирането, че мяра на техниката се явява достигнатата полза и полезност, а те непрекъснато нарастват.

На този етап няма цялостно и систематизирано изложение на философските проблеми на техниката, въпреки опитите на М. Хайдегер, К. Ясперс, Х. Маркузе, Е. Фром и др. Става ясно, че философската рефлексия в областта на техниката изисква специфична междудисциплинарна подготовка на изследователите. Трудностите пред философското изследване на техниката са свързани не само с това, че то излиза далече извън рамките на изучаването на методологическите проблеми на техническото знание и техническите науки, но и с това, че то трябва да включва най-разнородни проблеми: отношението техника - човек, техника и природа, оценка на техническите иновации и научно-техническия прогрес, икономическите , екологическите, социологическите и психологическите последствия от технологическия прогрес, инженерната дейност и техниката, взаимоотношението труд - техника и др.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Философия на техниката 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.