Философията на Гадамер


Категория на документа: Други


СУ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"
Философски факултет
Магистратура Съвременна философия

К У Р С О В А Р А Б О Т А

по

Херменевтика

"УНИВЕРСАЛНОСТТА НА ХЕРМЕНЕВТИЧНИЯ
ПРОБЛЕМ" НА Х. Г. ГАДАМЕР

Студент: Научен ръководител:
Ивайло Христов проф. Христо Тодоров
фак. № 152008, редовно обучение
магистърска степен

София
2006

"УНИВЕРСАЛНОСТТА НА ХЕРМЕНЕВТИЧНИЯ
ПРОБЛЕМ" НА Х. Г. ГАДАМЕР

Един от най-значимите мислители на 20 век е немският философ Ханс Георг Гадамер. Роден в началото на миналия век (1900 г.) в град Марбург, Германия, и ученик на Хайдегер, той е известен основоположник и виден представител на съвременната философска херменевтика.

В своите произведения Гадамер отделя сериозно внимание върху изясняването на различни проблеми, свързани с формирането на представата за мястото на херменевтиката като философска наука. Основният му труд "Истина и метод", издаден през 1960 год., провокира дискусии върху философската херменевтика и прави автора център на вниманието. В него той провъзгласява херменевтиката за универсална философия на нашето време. Тя е призвана, подчертава той, да даде отговор на основополагащия философски въпрос: как е възможно да разберем обкръжаващия ни свят и как в това разбиране се въплъщава истината на битието.

За Гадамер разбирането е първичната форма, в която се осъществява битието, разбирането е основното измерение на човешкото. А цялото Битие, всичко, което може да бъде преживяно, проумяно, обобщено, е език. В своята студия "Универсалността на херменевтичия проблем" Х. Г. Гадамер обяснява именно защо проблемът за езика се е превърнал в толкова важен за съвременната философска дискусия, колкото е бил преди 150 год. проблемът за мисленето и мислещото себе си мислене. В центъра на съжденията му стои проблемът за езика, който той разглежда като централен въпрос на новото време и предизвикателство, произтичащо от съвременната наука1.

За да даде отговор на въпроса що е херменевтика, Гадамер посочва две форми на отчуждаване на опита, които срещаме в сферата на засягащите ни значения на нашето битие. Той противопоставя херменевтическото съзнание на историческото и естетическото съзнание, тъй като отчита вторичният им характер и боравенето с отчуждени образи. Той търси универсализмът на херменевтиката като приложение, без да къса вразката с историята и естетическото познание, но в една по-дълбока представа за достигане на същността на нещата, преодолявайки отчуждеността в естетическото и историческо изследване на нашето наследство.

Немският философ възприема редица идеи и терминологията на други изследователи на херменевтиката преди него. Така например, той е склонен да приеме идеите на Шлайермахер, който определя херменевтиката като изкуство да се преодоляват недоразуменията, но отхвърля възможността тя да бъде сведена до просто тълкуване на Светото писание или други апокрифни исторически текстове, както счита Шлайермахер. Според последния херменевтиката може да преодолява недоразуменията, да открива и изяснява смисъла, т.е. нейната същност се изразява в разгръщане и задълбочаване в смисъла и идеята на предмета на разглеждане, но, от друга страна, е възможно да се появят повече недоразумения, когато знанието и разбирането е по-голямо. За това твърдение Гадамер казва, че не е съвсем погрешно описание на херменевтическата дейност, но той поставя въпроса дали феноменът на разбирането е правилно дефиниран, когато казваме, че разбиране означава преодоляване на недоразумения.

Така на практика Гадамер формулира едно ново интересно съждение за понятието "херменевтична дейност", а именно "чрез методично контролирано размишление да се изключи чуждото, подвеждащото към недоразумение, към което проявяваме склонност поради дистанцията във времето, промяната в езиковите навици, преобръщането на значението на думите и представите2". С това си твърдение Гадамер поставя основите за по-нататъшните си съждения върху същността на херменевтическата философия, като не се ограничава да разглежда само тази страна на проява на херменевтиката, а търси възможност разбирането да бъде разглеждано не само като преодоляване на недоразумение, а също и като носещо съгласие. Така на практика той търси отстраняване на предрасъдъците за разбирането на херменевтиката като наука, която се свежда предимно до логичен метод за отстраняване на недоразумението при тълкуването на езика, и представя херменевтическото съзнание като освободено от заложените в естетическото и историческо съзнание отчуждение.

Гадамер обръща особено внимание на предрасъдъците не само от екзестенциална, но и от научно-философска гледна точка. Той дава едно интересно мнение за тях като счита, че не толкова съжденията на индивидите изграждат тяхното битие, колкото предрасъдъците им. Като формулировка на понятието предрасъдък в буквалния смисъл на думата Гадамер счита, че те представляват "постоянна насоченост на цялата ни познавателна способност"3. Той не разглежда предрасъдъците като неправилни или погрешни, а по-скоро като обективна житейска даденост, която обаче влияе върху философските и социални възгледи на обществото.

Ето защо той се опитва да извоюва един по-различен пиедестал за херменевтиката, тъй като счита, че херменевтическият опит трябва да бъде освободен от предрасъдъците, да му се позволи да премине от вън - вътре в нещата, да бъде открит за новото, различното и истинското опознаване на образите, а това може да стане, само ако бъде преодоляно отчуждението на естетическото и историческото познание. Херменевтическият опит не е нещо, което се намира отвън и се стреми да го допуснат вътре, както посочва авторът: по-скоро ние сме обзети от нещо и тъкмо благодарение на онова, което ни владее, сме открити за новото, различното, истинното.

"Истинската жажда за знание, а не нещо друго, е това, което пали истинският изследовател"4. Тези думи на немския философ са знакови за вижданията му по въпроса за предназначението на херменевтиката като философска наука. Той й придава такива качества, които трябва да я издигнат над нивото на предрасъдъка, да й дадат възможност за пълна обективност, но обективност, постигната на вътрешно равнище, а не от поглед отвън нещата.

Гадамер в своите съждения развива и идеите си за функционирането на "освободената" и обективна херменевтична наука. Той счита, че тя е приложима за цялото обозримо поле на познатите ни научни направления. Нещо повече дори, той поставя херменевтиката в ролята на посредник в процеса на установяване на факти и въпроси в науката. Херменевтичното тълкувание тук е широко отворената врата, която обаче се отваря към различни измерения, като влизането и излизането през нея е просто "херменевтически прафеномен", т.е. всичко зависи от тълкуването на познанието и езика на съответната наука. Разгадаваш една страна от него - преминаваш в съответно ново измерение, а ключът към разгадаването лежи именно в полето на херменевтиката.

"Херменевтическият прафеномен" е интересен термин, използван от Гадамер да изрази тълкувателно-посредническата роля на тази философска наука в тълкуванието на езика, даже в един по обширен план - на цялото човешко познание. Според немския философ "няма нито едно изказване, което да не може да се разбере като отговор на някакъв въпрос и то да може да се разбере само по този начин"5. Смислово можем да твърдим, че до голяма степен с въвеждането на идеята за "херменевтическия прафеномен" още тук Гадамер се опитва да подскаже за универсалността и безкрайността на приложимостта на херменевтическата философска наука.

Гадамер не се ограничава само до преодоляването на предрасъдъците в херменевтичната наука и установяването на нейното място в полето на познанието. Той търси прогреса за нея и новите методи, които ще доведат до нейното развитие. Немският философ критикува "стерилността" на познаните методи за изследване и тълкувание на историческото минало, тъй като не намира решаващата за успеха на изследователя фантазия6. Интересно е в случая, че на едно иначе имагинерно понятие като "фантазията" Гадамер обръща съвсем сериозно внимание като на инструмент с важна херменевтическа функция, а именно да "служи на усета за проблематичното", т.е. интиутивно да решава и разкрива "плодотворни въпроси" и да тълкува7. Въпреки че предлага идеята за използването на фантазията в тълкуването на езика и познанието, Гадамер отделя внимание и на необходимостта от методическа настойчивост в херменевтичните изследвания. Той е горещ привърженик на идеята за сериини опити, провеждани на независимо каква цена, стига те да дадат дори и най-малък, но ползотворен и интересен резултат.

В своите съждения Гадамер е привърженик и на концепцията на Йоханес Ломан за "езикова конституция на света". В основата на идеята, обхваната в концепцията, стои херменевтическото съзнание, за което немският философ счита, че трябва да обхваща не само естетическото (художественото) наследство на народите, не само историческото наследство, не само принципите на съвременната наука, а целият жизнен опит на човечеството. Този фундаментален постулат на Гадамер за същността на херменевтическото познание за сетен път показва, че той възприема херменевтиката като обобощаваща научно-философска наука, която обхваща в себе си самото познание като рационално (научно и исторически оправдано) и ирационално (естетическо) познание.

Това е едно много широко поле за основа на развитие на херменевтиката. С него Гадамер поставя тази наука не начело, а в средата на познанието. Сама по-себе си херменевтиката не може да съществува, но без нея не може да съществува познанието, защото липсва ключът, отварящ многопосочната врата към измеренията му, т.е. няма го инструмента на тълкуванието му.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Философията на Гадамер 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.