Философската система на Бъркли


Категория на документа: Други




СУ"СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"

КУРСОВА РАБОТА

НА ТЕМА:

Философската система на Бъркли

Джордж Бъркли е класик на английския субективен идеализъм. Роден е в Дъблин,Ирландия. Получава висше теологическо образование от колежа "Тринити". Формирането на философската му доктрина е било завършено още с дипломирането в колежа. Неговите произведения по традиция се обособяват в две групи чисто философски или метафизически и приложно философски трудове. Главните му философски съчинения са "Опит за нова теория на зрението", "Трактат върху принципите на човешкото познание" , "Три диалога между Хилас и Филонус". До края на живота си той успешно се занимава с философско творчество и изпълнява дейността на протестански духовник.
Обективна реалност, материя -това е несъществуваша същност. За Бъркли и пространството спада към последната. Ако всички свойства на вещите съществуват само в душата на човек,то всеки човек ще притежава знание само за своите. Нищо не съществува освен личността, всички други вещи се явяват не като самостоятелно съществуващи. Не се възприема нищо освен идеите. Съществуването на идеите, осезаемите неща - тези, които се възприемат непосредствено от нашите сетива. Според Бъркли от степентта на топлината зависи нейната реалност , и той извежда твърдението, че извън съзнанието не може да съществува такава топлина, която да е причина за създаване на болка. Последната е следствие на нашите сетивни възприятия и извън съзнанието няма реалност-те са само усещания в нашето съзнание извън него нямат действителност. Качествата, които се възприемат от сетивата не съществуват извън съзнанието. Различните хора имат различни вкусове и качества - ето защо вкуса не е даденост на храната.Миризмите ,също е немислимо да бъдат представени като съществуващи в неосезаемите неща. Торът за животните е храната , която приемат по свой избор, и миризмите са същите каквито и ние усещаме, но не са възприети еднакво. Звукът е особено усещане в съзнанието , всяко усещане съществува само в съзнанието няма също реално битие извън сетивата.
Видимите предмети не са телесни субстанции, те нямат цветовете, които виждаме в тях. Простото зрение възприема едни цветове ,под микроскоп нито един предмет няма да се е яви в цвят наблюдаван от просто око. Всички цветове, които виждаме с просто око са само привидни няма такива предмети, които да са действително свойствени на някакъв външен облик. Телата нямат истински свойствени на тях реални цветове. Всичко е привидно и е в светлината, без която не могат да се възприемат цветовете. Светлината е причината за създадените впечатления придружени от усещания , които се явяват съответните цветове. Те нямат битие извън ума. Цвят, звук, вкус са вторични качества -всички осезаеми качества освен първичните усещания са идеи, които съществуват в ума.
Първичните са протяжност, фигура, плътност, тежест, движение и покой. Протяжността не е реално присъща за предмета, с разстоянието той се изменя. Движението, плътността също не са в предмета. Причините за нашите усещания не са непосредствено осезаеми неща и затова не са сетивни.
Движението, твърдостта и плътността предполагат протяжността и по необходимост и за тях се отнася отричането на реално битие извън духа.
Разлика с Лок - едни философи отричат реалното съшествуване само на вторичните, но преписват такова на първичните. Първо идеята за протяжност не може да бъде отделена от отделните осезаеми модуси, за които се знае, че съществуват само в ума, следователно не може да бъде отделе на от вторичните качества.

С това не може да се създаде идея за даден предмет, която да е отвлечена от всичко специфично -сетивните качества. Усещането не съществува извън духа. За многообразните усещания не е нужен материален субстрат. Фигурата и движението не могат да съществуват извън духа, защото не е възможно те да бъдат отделени дори мислено от всички вторични качества, за да си ги представим че същесвуват сами за себе си. Това. което си представяме е в ума, оформяме идеите само в него. Мислите, чувствата ,идеите, образите образувани от въображението не съществуват извън ума, който ги възприема. Ние възприемаме предметите чрез сетивата - нещата, които виждаме и чувстваме са множество от усещания, понятия, идеи или впечатления на сетивата. Обектът и усещането са едно и също нещо и не могат да бъдат абстрахирани едно от друго. За Бъркли всички тела съставляващи устройството на света нямат никакво съществуване извън един ум, докато те не бъдат действително възприети от мен или не съществуват в моя ум или в този на всеки друг създаден дух те трябва или да нямат съществуване. От това не съществува друга субстанция освен духа или това, което той възприема. Според Бъркли съществуването на материята е предразсъдък водещ до негативни последствия . Той извежда аргументи, с които обосновава невъзможността за съществуването на такова нещо като външен обект. Допускането на външни тела не е необходимо за образуването на идеи, ние никога не бихме познали първите. За ирландския философ е пряко противоречие абсолютното съществуване на сетивни обекти сами по себе си или извън ума. Една идея не може да бъде причина не нещо, нейното битие внушава пасивност и инертност в нея. Причината за идеите не може да бъде качество или идея или съчетание от идеи . От отричането на материална субстанция следва тя да бъде нетелесна, активна субстанция на духа. Идеите запечатани в сетивата от Твореца на природата се наричат действителни неща, а онези, които са предизвикани във въображението, тъй като са по-малко ярки и по-непостоянни, по-уместно се наричат идеи или образи на нещата , на които подражават и които представят. И силните и слабите идеи съществуват единство в ума, който ги възприема. Всички наши идеи, усещания понятия за нещата не съдържат никаква сила или дейност в себе си. Така че една идея или обект не може да предизвика или извършва промяна в друга. От това следва, че е невъзможна да направи нещо или друга идея да е причина. Следователно съществува някаква причина или за тази идея, която ги създава и променя, и от която те зависят. Тази причина е Духът - когато възприема идеи, той се нарича разум , а когато създава или им въздейства по някакъв начин той се нарича воля. Думите воля, разум, душа, дух не представляват различни идеи или по-вярно въобще някаква идея, а нещо, което е твърде различно от идеите, поради, това че е дейно не може да бъде оприличено или представено от каквато и да е идея. Ние имаме някакво понятие, доколкото разбираме думите. Идеите, които действително се възприемат чрез сетивата нямат власт над собствената индивидуална воля, не са създания на моята воля. От това следва твърдението за съществуването на друга воля или дух , който ги е създал. Единствено Бог е вечен, несътворен, безкраен , неделим и неизменен. Няма чисто пространство, не можем да образуваме и идея за него като изключим от него всяко тяло. Според Бъркли материята не поддържа нищо което отношение значително се приближава до нищожността. Против скептицизма всичко, което виждаме, чуваме, чувстваме или по някакъв начин долавяме и разбираме остава сигурно, както е било,и е действително. Бъркли не постава под въпрос това, че нещата наистина съществуват. Той отрича съществуването на материя или телесна субстанция. Бъркли употребява думата идея -първо , защото терминът предмет в противно на идея обикновено се предполага, че означава нещо, което съществува извън ума, и второ, защото предмет има едно по разбираемо значение от идея, която включва дух или мислещи неща,така също и идеи. Съмнението не е в това- съществуването на възприетите от мен неща, а относно това как свидетелствата на сетивата могат да бъдат счетени за доказателство за съществуването на нещо, което не се възприема от сетивата. Няма никакъв скептицизъм спрямо сетивата , напротив върху тях е построена сигурността. Не съществува това, което философите наричат материална субстанция." Можем да възприемаме само идеи.. Няма идеи извън духа. Сетивното е непосредствено - с това определение веднага се изключва идеята за материална субстанция като нещо възприемаемо. Съответно тя е само продукт на разума или паметта. Не само това, но причината на всяко възприятие е вече извън сетивните неща. Под сетивни неща разбирам само онези, които се възприемат от сетивата чрез усещане и че сетивата възприемат наистина само онова, което възприемат непосредствено, защото те не могат да правят изводи- И последно: осезаеми неща са само онези, които се възприемат непосредствено от сетивата - Съществуване е едно нещо, осезаемост е друго нещо. Филонус заключава, че няма причина за разделение на първични и вторични качества. Всичко, което съществува е частно няма движение и протяжност по принцип.
Материя е бездейна, пасивна, неактивна и немислеща - как би могла тя да бъде въобще причина на нещо. Материята е сведена до нищо и е сравнена със "златна планина" и кентавър. Интересно е, че материалната субстанция води до противоречие, доколкото в крайна сметка Хилас трябва да заключи, че не знае нищо за нея и в такъв смисъл не се знае нищо за нищо. Включително не знае и какво значи съществуване, което обезсмисля твърдението, че материална субстанция съществува.
Съществуването на сетивното нещо не може да се отдели от неговото възприемане дори мислено. Не случайно то е сетивно нещо.
Филонус просто твърди, че истинските неща са тези, които чувства и усеща. Сетивните неща не съществуват извън съзнанието, но не конкретно моето съзнание, а в "един вездесъщ и вечен дух".
За да съществува нещо, то не трябва да бъде възприемаемо. Разликата между Бъркли и материалистите не е дали нещата наистина съществуват извън ума на този или онзи човек, но "дали имат абсолютно съществуване, различно от тяхното възприемане от Бога и външно спрямо всички духове".Ние различаваме въображението (бледо, неясно) и съня (смътен, безреден, объркан) от възприемането (ярко, ясно).
За Бъркли е очевидно, че за всеки , който обгърне с поглед предметите на човешкото познание, те са или идеи отпечатани в нашите усещания или идеи възприети, чрез наблюдение на състоянията и действията на душата. Философът обявява непосредствените усещания за идеи от съчетанието, на които се състои всеки обект на човешкото познание. Чрез зрението аз имам идеи за светлина и цветове, посредством осезанието аз възприемам твърдо и меко, обонянието ме снабдява с миризми, слухът довежда до душата звуците. И тъй като много от тези идеи се наблюдават съпровождащи се една от друга, то те се означават с едно название и вследствие на това се признават за една вещ. ''Вещ'' за Джордж Бъркли е само дума, а не тъждествен сам на себе си предмет. Вещта е просто съвкупност от сетивни идеи без да бъде тяхното единство. Всички неща, които ни заобикалят представят такива комплекси от идеи, които ние установяваме чрез нашите възприятия. Нищо друго освен идеи равняващи се на усещане или съвкупност от усещания не може да стане обект на нашето познание. Нищо друго не съществува, какво ние възприемаме освен нашите идеи или усещания. Усещането е субективно преживяване, от което следва, че нищо не може да гарантира, че се усещат качества и свойства на съществуващи вън от мен предмети. Бъркли твърди, че заобикалящите ни неща съществуват само благодарение на нашите собствени усещания само в нашето собствено възприятие. Тяхното essse e percipi с и е невъзможно, те да имат някакво друго съществуване вън от духовете. На това основание съмненията и достоверността на усещанията стават напълно безсмислени и Бъркли претендира за последователен борец против скептицизма. Бъркли превръща непосредственото сетивно познание в чисто субективно преживяване на идеи и така разрушава илюзиите на Декарт и Лок, че идеите обявени за единствени обекти на нашето познание могат по някакъв начин да съответстват на независими от възприятието ни материални тела. Бъркли изтъква , че ако идеите за първичните качества са дадени само в ума няма никаква възможност те да бъдат сравнени с абсолютно недостъпните за някакво възприятие качества на външна спрямо съзнанието вещ.Против материалистическия репрезентационализъм Бъркли формулира положението ,което от значение и за много следващи философски системи-идеята може да бъде сходна само с нея.
След като превръща сферата на идеите в чисто субективен свят , който няма никакво отношение към външна спрямо съзнанието действителност за Бъркли става безспорно, че идеи могат да се отнасят само към идеи. Цветът или фигурата не могат да бъдат сходни с нищо друго освен с друг цвят или фигура. След по-внимателно вглеждане в нашите мисли ще се очертае невъзможността за разбиране на друго сходство освен посоченото. Поради това за Бъркли няма никакъв разумен смисъл в делението на качествата на първични и вторични-каквото е направено от Лок. Така наречените първични качества -форма ,големина, движение са толкова субективни, дадени само в нашите усещания, колкото и вторичните -цвят, вкус мирис . Нещо повече в развитието на възприятната способност запознавнето с пространствените характеристики на обектите е един следващ етап предшествуван от възприятията за цветни повърхности и т. н. И да се търси нещо зад сетивните идеи съставляващи възприятието за субективния идеалист е най-противоречивата позиция ,в която може да изпадне един философ, тъй като сетивните неща могат да бъдат само тези, които непосредствено се възприемат чрез сетивата. Наистина съществува поразително разпространено между хората мнение, че къщите ,горите, реките с една дума всички усещани предмети имат естествено или реално съществуване различно от тяхната възприемост от ума, но то съдържа в себе си явно противоречие. Приел репрезентационистката постановка, която превръща всеки обект на понятие в субективна идея , Бърки се заема да докаже срещу репрезентационизма, че допускането на двойственото съществуване на предмета веднъж като материално тяло извън човешкото съзнание и след това като възприятие съществуващо само в ума е логическо противоречие- ние не можем да знаем, че нещата съществуват вън от нас, тъй като за нас са достъпни само собствените ни възприятия : не може да ни стане известно, че едно тяло действува върху сетивата. Идеалното възприятие не може да прилича на немислеща вещ .
Но за обяснението на самото възприятие съвсем не е достатъчно да се каже- аз усещам. Въпросът, който веднага възниква е за източника на самите усещания .Усещанията и възприятията се свързват със съществуванетио на свойства и предмети , които не могат да се изведат просто от нашата сетивна способност,защото самата тя се проявява само, когато са налице тези обекти. Бъркли и не се заема да обяснява усещанията с човешката телесна организация , тъй като от негова гледна точка и тя трябва да съществува само като съвкупност от нашите собствени идеи за нея.Предходниците на Бъркли-Декарт, Хобс и Лок, бяха убедени, че самият факт от сетивното възприятие дори и когато не може да се докаже сходството му с нещо обективно говори за съществуването на външен за съзнанието предмет. Ирландс кия философ категорично отрича това. Възникването на идеите или усещанията в нашия дух не може да служи като основание за допускането на материята или телесните субстанции, тъй като това възникване остава еднакво необяснимо, както при това допускане така и без него.
Бъркли многократно изтъква, че отрича вещите само в смисъла на самостоятелни вън от съзнанието сами по себе си съществуващи тела независими от всякакво възприятие. Иначе той е готов да приеме всяка вещ стига тя да не носи белезите на материалната субстанциалност. "Аз не отричам съществуването на нито една вещ, която може да бъде възприета, усещанията или рефлексията . В това, че вещта която виждам с моите очи или усещам с моите ръце действително съществува аз съвсем не се съмнявам. Единственото нещо съществуването, на което отричаме е онова,което философите наричат материя или телесна субстанция. Класикът на субективния идеализъм е готов дори както всички обикновени хора да нарича нещата, които ни заобикалят, с които се храним и обличаме вещи, не идеи тъй като такъв е"обичаят". Но от това тези неща не стават материални, те си остават съвкупност от усещания, т.е. съвкупности от идеи съществуващи само доколкото са възприети. В този смисъл дори се храним и се обличаме с идеи. Но все пак след всичко това вие ще кажете, че странно звучат думите : ние пием и ядем идеи и се обличаме в идеи. Това е така, защото думата идея не се употребява в обикновения език за обозначаване н различни съчетания не сетивни качества, които съчетания се наричат вещи. "Твърдостта и мекотата, цветът, вкусът ,топлотата фигурата и др. под качества, които съставляват във взаимно съединение различните родове жизнени припаси и предмети на облеклото, съществуват както беше показано само в духа, от който те се възприемат и ние само това разбираме когато ги наричаме идеи, затова ако вие се съгласите с мен, че ако ние ядем и пием, и употребяваме за свое облекло непосредствените предмети на усещането ,които не могат да съществуват невъзприети или вън от духа, то аз охотно ще допусна, че е по-уместно и по-съгласно с обичая да ги наричаме вещи отколкото идеи." Следователно съществуват вещи, но само като съвкупност от усещания присъщи на духа. Вещта не е отречена, твърди Бъркли, отречена е само нейната независимост от духа, т.е нейната материалност. Ние даже не можем да си представим какво значи да съществува нещо вън от ума, тъй като всяка наша представа се отнася до идеи т.е., до нещо, което съществува само в ума. Материята е нищо, заявява Бъркли и поради това никой не губи от нейното отхвърляне. Класикът на субективния идеализъм обявява материалната субстанция за най-отвлеченото понятие, което няма никакво фактическо оправдание, защото да се признае материалността на нещата ще рече да се приеме съществуването им независимо от ума на възприятието. Може ли да има по-тънка абстракция от различаването на съществуването на усещаните предмети и тяхната възприемаемост, така че да си ги представяме като съществуващи невъзприемаме ги. Субективни идеалистическият номинализъм обявява за дълбоко вкоренен предразсъдък общоприетото мнение,че познанието достига до същността на обектите чрез абстрахиране на техните общи белези. Общите идеи според Бъркли нито са вродени, нито пък могат да бъдат създадени, тъй като умът може да мисли само за конкретни сетивни обекти никой не е в състояние да си представи къща изобщо или триъгълник изобщо. Поради това може да се говори само за представителни представи които си остават единични по своята природа, но са общи по значение -например правоъгълния т триъгълник , който би могъл да представлява знак в нашето съзнание на всички други триъгълници. Бърклиевият номинализъм логически произтича от субектно-идеалистическия емпиризъм. Единствените обекти, до които се отнасят нашето познание и опит представляват непосредствени сетивни преживявания. А може ли да има усещане за общото? И тъй като понятието за материя визира най-обща същност на съществуващото вън от човешкото съзнание, то никаква идея за такава същност не може да бъде открита в съзнанието. Когато говорят за материя и за други подобни пределно общи същности хората само си въобразяват, че разбират за какво говорят. Целта не едно от най- популярните съчинение на Бъркли "Три диалога между Хилас и Филонус" е да докаже дълбокото заблуждение на Хилас , който от позициите на здравия смисъл счита, че еано е да съществува нещо, а друго е то да бъде възприемано, и че няма нищо по-фантастично от отхвърлянето съществуването на материята като независима от ума. Постепенно в процеса на диалога Филонус- Бъркли доказва, че именно материята е една фантастична идея, която не може да бъде свързана с никакво смислено значение. И накрая Хилас е принуден да признае, че тъй като във вещта не може да се открие нещо повече от съвкупността на свойства, които са ни дадени във възприятието и следователно не могат да съществуват независимо от ума , материалната субстанция остава един безсмислен предразсъдък.
Не може да се отрече, че старата метафизическа и догматическа философия даде в ръцете на Бъркли твърде силни оръжия против собственото си понятие за субстанция. Материята беше превърната в отвъдна същност на качественото многообразие на действителността. Тя беше обявена за скрита подпорка на качествата на нещата. Но къде е тази подпорка пита Бъркли усетил едно от най слабите места на метафизическото определение на вещта. По такъв начин Бъркли е убеден, че е освободил философията от материалната субстанция, както в онтологически, така и в гносеологически план. Отхвърлянето на материалната субстанция задълбочава още повече теоретическите противоречия в субективния идеализъм. Вече няма никаква пречка всеки обект на познанието да бъде обявен за дадена на съзнанието съвкупност от сетивни идеи, които имат единичен и случаен характер. Науката и философията обаче винаги са се стремели да открият общите определения на предметите, да проникнат в тяхната същност, за да бъдат в състояние да правят изводи за изменението и бъдещото им поведение, без което никаква човешка практическа дейност не е мислима . Но ако нещата не притежават субстанциално битие и съществуват само за съзнанието, те фактически нямат обективна стойност. И ако всяко знание се отнася само до тях то става невъзможно да се разграничат действителни и недействителни факти, предмети и илюзии, тъй като и едните и другите съществуват в съзнанието като негови идеи. При тази постановка гносеологическия въпрос за истиността и обективността на познанието отпада от само себе си. Забравил собствените възражения срещу абстрактността и непостижимостта на материалната субстанция, които се пренасят върху всяко субстанциално същесвуване, Бъркли приписва субстанциално битие на духа в качеството му на божествен интелект и единството на съзнаващия Аз. Това което съм Аз самия което означавам с термина аз -това същото се разбира и под душа или духовна субстанция. В противоречие с изискванията на субективно идалистическия феноменали зъм обект на познанието може да бъде само непосредствено дадената на ума идея. Бъркли обявява душата за единна, активна, безсмъртна същност. В това си битие душата съществено се различава от всичко, което може да бъде обект на възприятие или желание. Сетивните идеи са пасивни и производни, докато Духът в качеството си на воля ги произвежда, а като интелект-познава.
Във връзка със субстанциалното съществуване на душата, Бъркли не поставя въпросите как може тя да съществува невъзприета? Как може да е носител на идеите без да се отъждествява с тяхното многогобразие? Как душата е траеща единна и обща същност, когато опитът ни дава само единични обекти-комплекси от усещания? Всички тези възражения срешу понятието субстанция важат само по отношение на материята. Бъркли е изоставил своя критически подход и възприема изцяло догматическите определения на традиционната философия за субстанцията, но отнесени само до духа. Отхвърлянето на материалнат субстанциалност на обектите както и субстанциализирането на индивидуалното съзнание, с логическа неотвратимост води до абсурдите на силопсизма. Ако всички предмети ,които ме заобикалят, с които се храня и обличам, с които непрекъснато влизам в практически контакт нямат самостоятелно съществуване и представляват само комплекси от моите собствени усещания тогава не остава друго освен да прима, че единственото възможно съществуване е съществуването на моето собствени съзнание и моите собствени идеи. Нещата съществуват само доколкото ги възприемам и престават да съществуват в същия момент, когато престана да гледам, пипам, чувам или вкусвам..Ако изляза от стаята всички предмети , които са се намирали там изчезват, за да се появят отново в същия ред, когато отново се върна. Собственото тяло също се оказва съвкупността от идеи. А какво става с другите хора? Как е възможно родителите ми да предхождат раждането ми ако именно моето възприятие ги прави действителни? Тези са част от въпросите на неприемащите Бърклиевото отхвърляне на самостоятелното материално съществуване на нещата и превръщането на индивидуалното съзнание в духовна субстанция .
В края на краищата сам Бъркли търси изход от солипсизма като в ущърб на логическата издържаност на своите субективно идеалистически принципи се обръща към всемогъществото на Бога. С Божия помощ според ирландския философ всичко си идва на мястото. Когато изляза от стаята нещата в нея не са длъжни да изчезнат, тъй като те всеки момент се намират във вездесъщия Дух на Бога. Следователно хем се запазва принципа, че съществува само това което се възприето, хем предметите не са така ясно зависимост моето субективно възприятие. Действителните неща и химерите макар, еднакво да са идеи не бива да се смесват , тъй като ние наричаме действителни неща само тези идеи, които по силата на своята яснота и подреденост ни говорят, че са породени от по-могъщ Дух от моя. Всичко това се отнася и до духовете на другите хора.

И нещата не зависят от това дали той ги наблюдава или не: "трябва да има някакъв друг дух, в който те да съществуват". А тяхното съществуване не зависи от моето възприятие, защото аз не съм причина на идеите, които възприемам. Но тяхното съществуване не е само причинно обусловено от Бог, но и онтологично. Сетивните неща съществуват реално, те по необходимост се възприемат от един безкраен дух, следователно има един безкраен дух, или бог" същността на Бога. Чрез тази двойката активност- пасивност, съответно на причината -идеите, се обяснява цялата онтологична структура.
С помощта на Бог Бъркли разчита да подобри своите отношения и с естествознанието. Законите на природата не се отричат, но те не изрзаяват необходими отношения между вещите, а само доказателство за Божията мъдрост. Няма естествена необходимост , но Бог поставя своите знаци, за да ни предпази или да определи нашите действия. Въз основа на тези принципи ние не трябва повече говорим ,че огънят грее, водата охлажда ,но че Духът грее".
Духът има действия, волевост и е причината за идеите. Нещата, които възприемаме са идеи и съществуват в един разум , които заедно с волята се смята за най-точния смисъл на един дух. Волята на Бог е абсолютна и независима, причинява всички неща и не може да бъде осуетена и възпрепятствана от нищо . Бог е с върховни и безпределни съвършенства, затова неговата природа е неразбираема за крайнит е духове. За съществуването на Бога не се има предвид неясна обща причина на нещата , за която нямаме представа ,а Бог ,чиято духовност, вездесъшност, провидение, всезнание, безкрайна сила и доброта са така очевидни, както съществуването на сетивните неща, в които имаме не по-малко причина да се съмняваме, отколкото в собственото си съществуване , погрешните измами на скептиците.
Не се познава реалната природа на нито едно нещо във Вселената,както и тяхното съществуване, тъй като не е възможно да съществува каквото и да били реално телесно нещо. Материалната субстанция е само неоснователна и неясна субстанция една хипотеза,отречена . Има един Вездесъщ и Вечен Дух , който познава и обхваща всички неща, и който ни ги представя по такъв начин и според такива правила, каквито той самият е предписал и които са наречени от нас закони на природата. Идеята за Бог е активна не може да бъде представена от напълно инертни неща, каквито са нашите идеи. Знанието за аз ,какво той означава и какво е, е непосредствено . Дъхът, умът или душата е онова неделимо, непротяжно нещо,което мисли действува и възприема. Идеите са недейни, те се възприемат. Аз нямам идея за Бога , понятието ми е добито чрез размисъл и разсъждение. От моето собствено съществуване и от зависимостта която откривам в себе си и в моите идеи чрез един акт на разума аз по необходимост, достигам до извода за съществуването на Бога и на всички сътворени неща в духа на Бога.

При материята не може да се признае действителност , тъй като няма идея за нея не се възприема обективно като някакво неактивно същество или идея, нито се познава, както се познава себе си, чрез акт на размисъл не се схваща непосредствено чрез уподобяването едното с другото, нито се извлича чрез разсъждение от онова, което се познава непосредствено. Разликата между възприемане и съществуване.
Така, както е сигурно - твърди Бъркли - че сетивният свят реално съществува, така е сигурно, че има един безкраен дух, който го съдържа и поддържа. Без Бога няма да съществува, онази безкрайна част от света, която остава невъзприемаема за отделния краен дух "или душа" и той е фона, на който се мисли за съществуването, за да е възможно самото универсализиране и всеобхватност на всичко, което е и съществува.
Защото това е Бог, който като абсолютно съзнание единствен е в състояние всеки момент и по всяко време , за Него няма значение миналото, настоящето и бъдещето ,да възприема всички възможни неща: "За мен е очевидно, ... че сетивните неща не могат да съществуват по друг начин, освен в някой ум или съзнание Оттук заключавам, че те не съществуват реално, а че щом те не зависят от моята мисъл и от това, че аз ги възприемам, трябва да има някакъв дух, в който те да съществуват. Следователно, както е сигурно, че сетивният свят реално съществува, така е сигурно, че има един бескраен вездесъщ, дух, който ги съдържа и поддържа. Оттук, той смята, че обектът като Божие творение сам по себе си "res in se "е непознаваем и е достъпен единствено на базата на човешките чувствено-сетивни възприятия.Според Бъркли не съществува нищо освен субстанция на духа, на душата и на Аз-а Оттам и твърдението, че действителността са представите, които Божествения дух е запечатал в нас. Сентенцията " Esse est persipe" е лайтмотивът в неговата философия. Той смята, че реалното съществуване на обектите се дължи на тяхната възприемаемост. Над тези възприятия и възможности стои духът , който ги контролира и дава тяхната реалност. Всичко съществуващо е комплекс от идеи, които сами по себе си са неприемливи, неактивни и единствено духът е този, който може да борави с тях и да създава многообразие на видимите явления .И така с помоща на Бога , Бъркли придава общовалидност на основния принцип на всеки субективен идеализъм: " Да съществува нещо, значи и то да бъде възприето". И същевременно той постига основната цел на своето философско творчество - въз основа на очевидността съществуването на Свръхестественото, т.е. на Бога. " Ти не казваш нищо повече от това, в което съм убеден и аз, и всички останали хора, които вярват, че има Бог и той знае и разбира всичко" - казва Хилос. Филонус / самият Бъркли / му отговаря многозначително : " Да но тук има една разлика. Хората обикновено вярват, че Бог знае и вижда всички неща, тъй като вярват, че има Бог. Докато аз достигам до непосредствения и необходим извод, че всички телесни неща се възприемат от Бога, те им приписват едно абсолютно съществуване, отделно от това дали ги възприема някакво съзнание. За мен не е така. Освен това нима няма разлика, ако кажеш: " Има Бог, следователно той възприема всички неща" или " Сетивните неща съществуват реално, те по необходимост се възприемат от един безкраен Дух, следователно има безкраен Дух или Бог". Това ти дава пряко непосредствено доказателство, произтичащо от, най - очевидния принцип, че има Бог .
Единственото нещо, с което той не би се съгласил, но в което почти всички учени са убедени е че изучаваната от науката действителност съществува "сама по себе си", т.е. вън и независима от всяко съзнание.Отрича се абсолютното съществуване на телесните неща-материята. Нещата имат отношение към нас само, доколкото са осезаеми. Философите дават власт на материята и субстанцията имат някаква зависимост някакво съществуване отделно от тяхната възприемамемост на духа . Точно това понятие за немислеща субстанция външна спрямо духа е отхвърлено о опровергано. Бъркли показва как принципите които на пръв поглед водят към скептицизъм развити до определена точка връщат хората обратно към здравия разум.
Всички наши идеи, усещания понятия за нещата не съдържат никаква сила или дейност в себе си. Така че една идея или обект не може да предизвика или извършва промяна в друга. От това следва, че е невъзможна да направи нещо или друга идея да е причина. Следователно съществува някаква причина или за тази идея, която ги създава и променя, и от която те зависят. Тази причина е Духът -когато възприема идеи, той се нарича разум , а когато създава или им въздейства по някакъв начин той се нарича воля. Думите воля, разум душа, дух не представляват различни идеи или по-вярно въобще някаква идея, а нещо, което е твърде различно от идеите, поради това, че е дейно не може да бъде оприличено или представено от каквато и да е идея. Ние имаме някакво понятие доколкото разбираме думите. Идеите, които действително се възприемат чрез сетивата нямат власт над собствената индивидуална воля, не са създания на моята воля. От това следва твърдението за съществуването на друга воля или дух , който ги е създал. Идеите, които са запечатани в сетивата от Твореца на природата се наричат действителни неща, а онези които са предизвикани във въображението, тъй като са по-нередовни по-малко ярки и по -непостоянни се наричат идеи или образи на нещата , на които подражават и които представят. Единствено Бог е вечен, несътворен, безкраен , неделим и неизменен.

Библиография:

1 Антология - Европейска философия ХVII - ХIХ век; част I съст. Елена Панова, Иван Стефанов,; София, 1994
2 Джордж Бъркли, Философски произведения, в 2 тома, том І, преводач Стефан Кулев; София: Шамбала, 1992,





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Философската система на Бъркли 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.