Финансови кризи


Категория на документа: Други



* Сливане или поемане в ръцете на правителството на финасови институции;

* Масово изтегляне на депозити:

* Макроикономически шокове;

Банковите кризи се идентифицират доста трудно. Напоследък банковите кризи произхождат все повече от активната страна на банковите балансови позиции, въпреки че депозитите си остават основен обект на изследване.Тегленето на депозити се оказва не причина, а следствие от банковата криза. Проблемите идват от даването на оценки за състоянието на банковата система. Стойността на лошите кредити се разбира след определено време. При наличие на схема за гарантиране на депозитите и функцията на централната банка като кредитор от последна инстанция, тегленето на депозити не е задължително да се появява едновременно с проблемите в банковия сектор.Това дефинира промените в размера на депозитите понякога като "слаб" показател за определяне на банкова криза.

Друг може би по-ефективен метод за идентифициране на една криза като банкова е сравнението на нормата на растеж на банковите депозити в системата с депозитните лихвени проценти.Ако процентът на нарастване на банковите депозити е по-нисък от този, необходим за обслужване на обещаната възвращаемост по средствата на депозиторите, банките следват да приемат действия по набавяне на ликвидност от продажба на активии свиване на кредитирането.5

2.3. Дългова криза

Дълговата криза може да се дефинира като ситуация или положение, при което резидентите на една страна (държава или частни дебитори) не са в състояние да обслужват дълговете си към местни и чуждестранни кредитори. Кризата на външния дълг възниква, когато сумата от външните задължения не може да бъде обслужена без промяна в размера на използваните средства за това или без предоговаряне на погасителните срокове по заемите. Тълкуване на дългова криза има не само при директен отказ от плащане на задълженията, ами и при избягването на криза чрез международно финансиране от страна на Международния валутен фонд (МВФ) или т.нар.кредитор от последна инстанция за държавите. Международната криза на дълговете води началото си още от 30-те години на ХХ в. с изпадането на няколко латиноамерикански страни в неплатежоспособност към външните си кредитори.

Появата на дългова криза не винаги трябва да се свързва с прекомерна задлъжнялост. Има и други причини, които не са за пренебрегване. Например, в значителна степен кризата зависи от либералното кредитиране от страна на търговските банки.Влияние оказва също нежеланието на част от длъжниците да заемат от МВФ и Световната банка, защото много често финасирането от тях е свързано с излълнение на рестриктивни икономически програми и налагане на икономическа политика, характерна за състояние на дългова криза.

По-конкретно можем да намесим и термина "криза на държавния дълг".Този вид криза се идентифицира, когато държави-нетни заематели на международния дългов пазар, могат да не са в състояние да обслужват поетите ангажиметни към чуждестранните заемодатели при определени нива на задлъжнялост. Причините за това може да са различни:

* Огромна външна задлъжнялост спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) на страната;

* Несъгласуваност в действията на кредиторите;

* Рязка промяна на лихвените нива, оказваща негативно влияние върху връщането на дълга;

* Прекомерно разчитане на краткосрочен дълг;

* Неподходяща композиция на външния дълг спрямо възможностите на държавата да генерира достатъчно валутни постъпления.

2.4. Поколения кризи
Освен трите основни вида финансови кризи, които разгледахме ще представим един друг вид класификация. С тези видове поколения кризи, ще се опитаме да ви представим малко по-подробно същността им и различните идентификатори за бъдещи прогнози. Основно ще представим делението на поколения кризи:
1. Първо поколение кризи с идеята на Krugman(1979);
2. Поколение кризи Obstfeld (1986);
3. Трето поколение Азиатска криза (1997);
4. Поколение кризи - модел на Chang and Velasco (2001).
Първо поколение кризи
Първото поколение кризи може да се отличи с името на Krugman от 1979 г. Той доразвива модела на Salant and Henderson (1978) за атака срещу контрола на цената на златото от страна на правителството. Наблюдава се в редица страни от Латинска Америка през 70-те и 80-те години на XX-ти век.
Krugman се спира на тезата ,че отмяната на фиксирания валутен курс се дължи на неуравновесеното нарастване на кредита, както и на слаби жизнено важни икономически показатели. Най- общо този модел се илюстюстрира със следните индикатори:
* Бюджетен дефицит;
* Правителствени разходи;
* Разтеж на кредита;
* Разтеж на паричнине агрегати;
* Състояние на търговската и текуща сметка на платежния баланс;
* Реален валутен курс; (номинален по равнището на цени)
Моделът предполага, че при фиксиран валутен курс, когато инвестирорите променят стръктурата на портфейлите си, като продават на пазара активи, Централната банка трябва да се намеси, за да защити валутния курс. Ако в страната се провежда ескпанзионистична политика, това ще противоречи на режима на фиксирания валутен курс и ще доведе до намаляване на валутните резерви.Например при покриването на бюджетния дефицит с парична емисия от страна на Централната банка, това ще увеличи кредитите в икономиката и ще увеличи търсенето на чуждестранна валута и ще се появи неофициален валутен курс, както и ще се отрази естествено на валутните резерви. Друго направление за развитие на криза е посочено в Agenor, Bhandari and Flood (1992), при което експанзионистичните политики водят до нарастване на вътрешното търсене на вносни стоки, което влошава търговския баланс и води до повишение на реалния валутен курс.
Второ поколение кризи
Второто поколение кризи за разработени и подробно представени от Obstfeld (1986). Той се придържа към тезата, че кризата може да бъде самопроизвещата се дори в една стабилна макроикономическа среда, ако икономическите агенти очакват спекулативната атака да принуди правителството да се откаже от фиксирания валутен курс. Институционалната рамка на режима на фиксиран курс включва клауза за напускането му, над определени равнища на функцията на загуба на правителството. Характеристики на кризите от второ поколение са:
* мотивация на правителството за изход от режима на фиксиран курс;
* причини, поради които правителството да защитава курса;
* разходите за защита на курса се увеличават, ако икономическите агенти вярват, че спекулативната атака ще е успешна;
Трето поколение кризи



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Финансови кризи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.