Финансови пазари


Категория на документа: Други


3 Честотата и времетраенето на търговските сесии на Борсата се определят от Съвета. Борсата е длъжна да провежда търговски сесии не по-малко от веднъж седмично.

4 Информацията относно графика и продължителността на търговските сесии на Борсата публикуват в Борсовия бюлетин, не по-късно от 10 (десет) дни преди датата на влизане в сила на решението на Съвета.

5 На всяка търговска сесия на Борсата членовете се представляват от допуснати по реда на този Правилник борсови посредници. Всеки борсов посредник се идентифицира о утвърден от Съвета начин.

6 Изпълнението на сделките с ценни книжа, сключени на Официален пазар, се осъществява посредством националната система за клиринг и сетълмент, изградена от "Българска фондова борса-София"АД, ЦД, "Банксервиз" АД, Българската народна банка и търговските банки, при които участниците имат открити сметки.

От гледна точка на спецификата на отделните финансови инструменти и търговията с тях пазарът на ценни книжа се разделя на: пазар на акции, пазар на облигации, пазар на държавни ценни книжа и пазар на деривати -- Различията между тези пазари произтичат от специфичните качествени характеристики на ценните книжа, начина на емитиране и техниката на формиране на цените. Почти във всички развити страни транзакциите с дългови и дялови ценни книжа се извършват на официалния пазар - фондовата борса. Пазарът на акции е най-известен и атрактивен, но по обем на от търгуваните книжа отстъпва първото място на пазара на облигации. Пазарът на държавни дългови инструменти е един от най-крупните в системата на единния пазар на ценни книжа. Бързото и широко разпространение на опциите върху акции, опциите върху индекси, финансовите фючърси и др. довежда до обособяването на специалните дериватни пазари. Първият срочен пазар на деривати се открива в Лондон и това е LIFFE. След това възниква в Париж MATIF, Франкфурт - DTB. Днес във всички развити страни съществуват пазари на опции и фючърси, които са едни от най-динамичните пазари на ценни книжа.

От гледна точка на дейността на посредниците на пазара на ценни книжа се разделя на: аукционен, брокерски и дилърски -- аукционният пазар на ценни книжа е такъв пазар, на който покупко-продажбата на финансовите инструменти се осъществява на специално организирани търгове. Аукционатор. - основна му задача е да "отрази заявките за покупка и продажба и да намери и предложи цена, която удовлетворява търсенето и предлагането"5. Той се стреми да "срещне или общото (в търговията с даден вид ценни книжа), или частичното (по отделни сделки) търсене с предлагането. Брокерсият пазар на ценни книжа се характеризира с посредничеството на т. нар. брокер, който защитава интересите на един от контрагентите в сделката. Той е лице, което играе за чужда сметка (на клиента). Комисионата, която брокерът получава, се определя от договорения процент спрямо стойността на сключената сделка. Той е активната страна, която търси необходимото количество и подходящата цена на подадените поръчки за покупка или продажба на ценни книжа. Дилърският пазар на ценни книжа поставя в ролята на посредник между продавачите и купувачите на финансови инструменти т. нар. дилър. Това е лице, което играе за собствена сметка и печели от разликата между по-ниските цени, по които купува книжата, и по-високите цени, по които ги продава на клиентите. Неговата печалба се формира от разликата между "курс купува" и "курс продава". Дилърът трябва да притежава значителни собствени капитали.. От особена важност за него е бързината на сключване на сделката, защото рискът от загуби при промяна на икономическата конюнктура е чувствителен.

От гледна точка на спецификата на механизма на търговия пазарите на ценни книжа биват: присъствени и неприсъствени -- наричат се присъствени, защото посредниците задължително присъстват на борсовия подиум и търгуват непосредствено лице в лице. Покупко-продажбите на ценни книжа се осъществява с помощта на определени жестове и извикване силно на глас на определени фрази и числа. В последните десетилетия на века електронните и автоматизирани системи завладяват и борсовите пазари, като на преден план излиза невидимият, безшумен начин на търговия. Неприсъственият пазар на ценни, това са непрекъснати, 24-часови пазари, на които посредниците търгуват по електронен начин от своите офиси - банки, финансови къщи, инвестиционни дружества, борсови дружества.

От гледна точка на срока, за който се сключват и изпълняват сделките, пазарът на ценни книжа се разделя на: касов, месечен и срочен -- касовият пазар се характеризира с едновременно и насрещно движение на паричните средства и финансовите инструменти. На него в един и същи момент се извършва сключването на сделката за покупка или продажба на ценните книжа, като се договарят количеството и цената на финансовите ефекти, и в същия момент се осъществява разплащането и предаването на книжата. В зависимост от начина на разплащане касовият пазар може да бъде "cash" и "spot" пазар. На срочният пазар търгуват книжата си най-значимите дружества на официалния пазар, както и инвеститорите, осъществяващи транзакции с деривати. Обемът на сделките е значителен и това е пазар, на който се търгува "на едро". Месечният пазар, пазарът за месечно изплащане е развит в редица западни страни, но най-широко приложение има във Франция.

3. Борсови поръчки

Сделките с финансови инструменти, допуснати до търговия на Борсата се осъществяват въз основа на въведените поръчки за покупка и продажба от борсовите членове и на котировките на маркет-мейкърите (борсови сделки). Поръчките и котировките представляват твърда заявка да се закупи или продаде дадено количество финансови инструменти по определена или по пазарна цена и при определени допълнителни параметри. Чрез въвеждането на поръчки или котировки борсовите посредници заявяват готовност сключените в резултат от тях сделки да бъдат приключени в рамките на стандартния период за сетълмент. При подаване на поръчка за продажба на определено количество ценни книжа, брокерът изисква от клиента да депозира при него книжа или да му покаже депозитна разписка от институцията, в която те се съхраняват. Поръчките, които един инвеститор може да отправи към своя брокер, биват най-разнообразни. Те зависят преди всичко от: желанието на заявителя, вида на пазара на които ще бъдат оттъргувани, сроковете за изпълнение, времето на подаване - преди борсовата сесия или по време на търга, цените, количеството на книжа и сесия или по време на търга, количеството на книжата и други. По принцип борсовата поръчка се подава писмено до посредника или по телефона, емайл, когато му има пълно доверие.

Всяка борсова поръчка съдържа задължително следните параметри:

1. уникален номер, присвояван от Системата;

2. точно време на въвеждане;

3. борсов код на емисията от финансови инструменти;

4. идентификация купува/продава;

5. основен вид на поръчката;

6. ценови условия;

7. общ обем на поръчката, а в случаите на "айсберг" поръчки - и върхов обем;

8. стоп цена, в случаите на стоп-поръчки

9. идентификация на борсовия член и борсовия посредник, който я е въвел;

10. условия за изпълнение;

11. условия за валидност;

12. идентификация на фазата на търговската сесия, за която са предназначени;

13. отбелязване дали поръчката е за собствена или за чужда сметка.

На Борсата се допускат следните основни видове борсови поръчки:

1. лимитиранa (limit order) - най-често използваната, поръчки за покупка или продажба на определено количество финансови-инструменти при посочена пределна цена; като същевременно определя и минимална граница при продажба и максимална при покупка;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Финансови пазари 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.