Финансовите отчети на предприятието като източник на информация


Категория на документа: Други


1.ХАРАКТЕРИСТИКА И ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ФОРМИТЕ НА ФИНАНСОВАТА ОТЧЕТНОСТ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО
Анализът на финансовите отчети позволява да се определи финансовото състояние на предприятието като интегрален израз на неговото комплексно функциониране в миналото и настоящето. Резултатите му се използват при подготовката и приемането на различни решения. Поради това редица заинтересовани икономически субекти: собственици, акционери, кредитори, данъчни органи и др., са потребители на резултатите от анализа на финансовите отчети при:
* Подбор на източници на финансиране на предприятието
* Ефективно прогнозиране и планиране на бъдещото финансово състояние и на резултатите от стопанската дейност на предприятието
* Оценка на представянето на отделни структурни единици в рамките на стопанската организация
* Намаляване на риска и повишаване сигурността при вземане на решения.
Финансовите отчети предоставят богата информация за финансовата устойчивост, състояние и икономически потенциал на предприятието. Те са удобна форма за запознаване на контрагентите с финансовото му положение, поради което често поемат рекламна функция, функция на "витрина" на предприятието и пряко участват във формиране на неговия имидж. Аналитичното им четене прави възможно да се идентифицират:
* •насоките на съкращаване на разходите и увеличаване на приходите,
* •центровете на печалба и огнищата на финансова дестабилизация,
* •източниците на средства и
* •направленията на тяхното използване.
Предприятието оповестява ежегодно своето имуществено и финансово състояние, цялостната си дейност и резултати чрез изготвяне, утвърждаване и публикуване на финансов отчет. Пълният комплект на финансовия отчет включва, според международните счетоводни стандарти, следните компоненти:
* Баланс
* Отчет за доходите
* Отчет за промени в собствения капитал,
* Отчет за паричните потоци
* Счетоводна политика и пояснителни бележки

БАЛАНС
Балансът е основния източник на информация, свързана с имущественото и финансовото състояние на предприятието. Той отразява състоянието на средствата, активите, задълженията и нетната печалба към определен момент. Съществуващото равенство между активите и пасивите в баланса показва в какви активи е трансформиран капитала(собствен и привлечен) на предприятието.
През 60-те години на миналия век обаче, печалбата се превръща в основен измерител за резултата от дейността на компаниите. Инвеститорите искат максимизиране на печалбата и то в кратък срок. За това, вземайки инвестиционните си решения, те фокусират своето внимание върху отчета за приходите и разходите, а балансът губи своята популярност. Тази ситуация се променя през 70-те години, в резултат от циклите на световната инфлация и рецесия. Множеството фалити на доскоро печеливши компании отрезвяват инвеститорите и те отново насочват погледа си към баланса. Така през 80-те години на миналия век той възстановява своята позиция. Балансът е "моментна снимка" на състоянието на активите, използвани в предприятието и на капитала, за сметка на който те са създадени. Той е статичен документ, защото се отнася към конкретен, фиксиран момент - отчетната дата. Към този момент балансът показва какво предприятието притежава и какво дължи. Обикновено в счетоводния баланс се представя информация за текущия и за предходния период, за да могат потребителите да откроят лесно съществените промени. Ако чрез баланса искаме да разберем динамиката на изменение на активите и на капитала, необходимо е да се повтаря процеса на "фотографиране" през определен интервал от време - месец, тримесечие, година.

СТРУКТУРАИЕЛЕМЕНТИНАБАЛАНСА
Балансът представлява таблица, включваща активи, пасиви и собствен капитал. Активите и пасивите се подреждат в баланса по степен на същественост. В стандартните счетоводни модели е заложено равенството:
АКТИВИ= ПАСИВИ+ СОБСТВЕНКАПИТАЛ
По този начин двете части са винаги равни по между си. Те са равни и поради това, че от икономическа гледна точка всеки лев от активите трябва да бъде "финансиран" от един лев от пасивите или от собствения капитал.
С помощта на посоченото счетоводно равенство може да се твърди с увереност, че ако собственият капитал остава непроменен, са възможни четири вида стопански операции, при които това равенство се запазва. Тези операции са:
1. Размяна на активи за активи. Тук попада операцията при която, срещу актива пари предприятието при добива актива машина.
2. Размяна на пасиви за пасиви. Предприятието взема краткосрочен кредит (пасив), за да заплати задължение към търговски партньор (например, доставчик на суровини и материали), от който е получил стоки, но не ги е заплатило.
3. Придобиване на активи чрез поемане на задължения. При банков заем предприятието увеличава актива пари, но увеличава задълженията към банката за погасяване на кредита.
4. Уреждане на пасиви чрез прехвърляне на активи. Ако предприятието дължи на работниците си заплати и ги изплати, ще се получи погасяване на пасива
задължение за заплати срещу намаляване на актива пари.

Активите, пасивите и собственият капитал са разделени на статии или групи от подобни "отчетни обекти" в парично изражение.

* В частта на активите е включено цялото движимо и недвижимо имущество на предприятието, паричните наличности, несъбраните суми (вземанията), които други лица му дължат.

* В пасивите са представени всички суми, които предприятието дължи на външни лица и кредитори (задължения).

* В раздела за собствения капитал е отразено капиталовото участие на собствениците (акционерите) на дружеството.

Активите и пасивите според Международните счетоводни стандарти (МСС) се класифицират като текущи и нетекущи. Еквивалент на тази класификация в българската практика са краткотрайните и дълготрайните активи и пасиви. И в двата случая, обаче, един актив е текущ, респ . краткотраен, ако стойността му се възстановява в рамките на 12 месеца, а в случай, че това няма да стане - активът се класифицира като нетекущ или дълготраен.

Аналогична е класификацията на пасивите. Пасивите, които ще бъдат погасени в рамките на 12 месеца се класифицират като текущи, а тези, които няма да бъдат погасени в този срок - като нетекущи.

АКТИВИТЕ, включени в баланса, представляват ресурси, контролирани от предприятието. Те са придобити в резултат на минали сделки и се очаква от използването им стопанската организация да получи икономическа изгода в бъдеще.

За да отговорят на определението за активи, ресурсите трябва да са:

* носители на икономическа изгода;




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Финансовите отчети на предприятието като източник на информация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.