Фитосанитарни проблеми в зелените площи


Категория на документа: Други


 ЗАГЛАВНА

15. ФИТОСАНИТАРНИ ПРОБЛЕМИ В ЗЕЛЕНИТЕ ПЛОЩИ И МЕТОДИ ЗА ДИАГНОСТИЦИРАНЕТО ИМ

В условията на все по-утежняваща се екологична обстановка, своевременното лечение и профилактиката имат водеща роля за съхраняване и подобряване на жизнеустойчивостта, дълговечността и декоративността на насажденията в селищна среда. Успешното изясняване и разрешаване на възникващите фитосанитарни проблеми се базира на научно-практичен подход, който налага последователно преминаване през следните етапи:
* Определяне на здравния статус на декоративните растения;
* Установяване на причините за патологичния процес (диагностика);
* Разработване и прилагане на профилактични и лечебни мерки.

Най-общо фитосанитарните проучвания, извършвани в зелените площи имат за задача да установят здравословното състояние на дървесните видове и при наличие на патологичен процес да анализират вида и размера на причинените щети. Те се провеждат през вегетационния сезон, обикновено след сигнализиране за появата на по-масови съхнения и повреди или преди реконструкция на паркови обекти. Задължителни са при изготвянето на експертни становища, свързани с реализирането на инвестиционни проекти, засягащи елементи на зелената система или отделни дървета (указани в ЗУТ и наредбите за опазване на зелените системи, приети на ниво общински съвет). За съжаление, у нас не е регламентирано с нормативни документи извършването на текущо-оперативни (ежегодни) обследвания и системен мониторинг на фитосанитарното състояние на зелените площи. В страни с традиции в ландшафтната архитектура съществуват наредби, конкретизиращи методите на обследвания и нужната квалификация на специалистите, извършващи тази дейност [2, 9 и др.]. Съгласно тези нормативни документи, фитосанитарните обследвания се извършват ежегодно, а натрупаната информация служи за изясняване на етиологията на патологичните процеси и е основа за прогнозиране на бъдещето развитие и устойчивото управление на градските насаждения. Безспорно е, че обективната оценка на общото здравословно състояние на дървесните растения е базова за оптимизирането на технологиите, включени в текущото поддържане и дейностите по растителна защита.
15.1. ФИТОСАНИТАРНА ОЦЕНКА

В зависимост от характера и предназначението на зелените площи, целта на фитосанитарните обследвания има своя специфика, която се отразява най-вече в подбора на методите и детайлността на оценката. Така например при паркове и градини с по-ограничена площ се оценяват всички налични дървета, докато в по-големи по площ насаждения се обследват определени дървесни масиви или само индивидите, намиращи се в периферията им. Във всички случаи първата стъпка е визуална оценка, включваща описание на дърветата (вид, възраст, диаметър на стъблото и короната, история на засаждането и т. Н) и конкретизиране на видимите повреди по отделните им органи - листа, стъбло, клони и корени. При подобни обследвания степента на увреждането на дърветата (дефолиацията на короните) се оценява въз основа на скала, диференцираща индивидите най-често в 5, но в някои случаи до 7 и повече групи [2, 6 и др.]. Представената по-долу скала (табл. 15.1.) Е модифициран вариант на прилаганата у нас при провеждането на лесопатологичен и екологичен мониторинг [3]. По наше мнение, нейното използване е най-удачно, защото позволява сравнимост с аналогични резултати от провеждания в горите мониторинг.

Фотографиите на сн.1 и сн. 2 илюстрират характерни степени от балната система на скалата за оценка на уврежданията на дърветата, съответно при иглолистни и широколистни видове.

Удачността на съчетаването на оценките върху три от характеристиките на растителните видове се аргументира със съществуващата корелационна зависимост между санитарното състояние и степента на жизнеустойчивост, чието визуално изражение определя естетическото въздействие на отделните екземпляри и на цялостната растителна композиция. Дърветата, подлежащи на задължителна подмяна се защриховат в черно, а тези, които макар и в незадоволително състояние, се вписват в проектното решение поради значителна композиционна и екологична роля - в зелено.

Заключителната фаза на фитосанитарното обследване се отразява графично, върху кадастрална основа с нанесена паспортизация на съществуващите растения. В нея короните на обследваните дървета се представят в различни цветове, чието значение е следното:

Червен цвят - дървета с висока степен на жизнеустойчивост, с отлична естетическа стойност и с увреждане и обезлистване на короната до 10%;

Син цвят - дървета с увреждане и обезлистване на короната от 11% до 25%, с висока степен на жизнеустойчивост и с висока естетическа стойност;

Зеленият цвят показва жизнеустойчиви видове с добра декоративна стойност и с увреждане и обезлистване на короната от 26% до 66%;

С кафяво са обозначени индивиди, без съществена декоративна стойност, с ниска жизнеустойчивост и с увреждане на короната от 67% до 95%;

Жълтият цвят е показателен за слаба жизнеустойчивост, ниска декоративна стойност и увреждане и обезлистване на короната над 96%.

Сн.1. Еталонни дървета със съответни степени на обезлистване при р. Picea

Сн.2. Еталонни дървета със съответни степени на обезлистване при род acer

Когато фитосанитарните обследвания са свързани с реконструкция на значителни по големина паркови площи или по-уплътнени масиви, се извършва маршрутно (рекогносцировъчно) обследване. То се реализира по ходови линии, подбрани така, че да включват основни акценти от обемно-пространствената композиция - периферията на масивите, групи с изявени декоративни качества, пейзажни и перспективни гледки, солитери и др. В самите дървесни масиви оценката е на база моделни дървета, характеризиращи видовия състав и структурата на насажденията. Поради различията в растежните условия, короните на дърветата, участващи в по-уплътнени масиви са с влошен светлинен режим в долната им част и променен хабитус. На фиг. 15.1. Е указана частта от короната, която се взема под внимание при визуалната оценка на дървета в масиви.

Фиг. 15.1. Схема за частите на короните (по-тъмно оцветени), които не се включват в оценката, поради засенчването им.

Върху работния чертеж (съдържащ актуална паспортизация на растенията), с посочената по-горе сигнатура се отбелязват само обследваните индивиди. Графичното представяне на резултатите от фитосанитарните обследвания на паркови и лесопаркови обекти има следните предимства:

Позволява очертаването на участъци (огнища) с повреди по растенията и спомага за анализиране на факторите, провокирали патологичния процес (промени в екологичните условия, инфраструктурни съоръжения и т.н.);

Насочва проектанта при реконструкция на обемно-пространствената композиция и избора на оптимални за растежните условия дървесни видове;

Служи за създаването на технологична карта на планираните растителнозащитни мероприятия.

Фитосанитарните обследвания в гори със специално предназначение или в насаждения с лесопарков характер са регламентирани в наредба №56 за защита на горите (дв. Бр.103, от 25.xi.2003 г.)

Балната оценка за степента на увреждане (r) може да служи като показател за успешното приспособяване на съответния вид към растежните условия в обследваната площ и възможността за по-нататъшното му използване. Ниската стойност на r е насочваща за провеждането на по-детайлни проучвания, с оглед диагностициране на причините за влошеното здравословно състояние.

??



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Фитосанитарни проблеми в зелените площи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.