Формиране на личността


Категория на документа: Други


ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ
" НЕОФИТ РИЛСКИ"
БЛАГОЕВГРАД

Реферат

По тема Анри Мендрас- формиране на личността

Написал: Мария Иванова
Социология I курс
Задочно
Фак. № 14350222005
E- mail: [email protected]
Проверил:Доц. Д-р Мария Серафимова
През 1839г. Огюст Конт определя социологията като наука, която изучава човека и обществото. Основен елемент е личността на човека.

През ХХ век Анри Мендрас прави изследвания върху социологията, социалната психология и етнологията, като елементи на социологията, формирането на личността, мъжът и жената, изследвания върху време и пространство и т. н.

Според психолозите формирането на личността започва в най- ранна детска възраст( кърмачество) с първите жизнени опити на индивида. Отделните цивилизации, общности или социални групи отглеждат децата си по различни начини. Малкото дете винаги се намира във връзка с определен брой други хора: родители, брат, сестра, приятели от училище, съседи и др. То неминуемо влиза в пряк досег и отношения с тях. Но това не изчерпва изцяло неговия контакт и впоследствие отпечатъка от всичко това върху неговата индивидуалност. Другите фактори, които го моделират и изграждат са част от опита, лично преживян от него, който не могат да му предадат другите около него. Това му помага да осмисли връзките му с неговото мини-общество и социалното обкръжение, което е разширен вариант на неговото. В този аспект е много важна приемствеността от моделите на едно семейство и неговото вписване в социалната среда в настоящият момент. Това очевидно е съществена особеност при формирането на личността и нейното по- нататъшно поведение и развитие. Ако съществува някакво противоречие между условията, в които израства детето(от най-ранно детство до края на юношеството) и социалната среда, в която то влиза( на 10-12 годишна възраст), от това най- вероятно ще произтече личностен конфликт и начинът, по който индивидът ще го разреши, става определящ за неговата личност. Обособили са се и определени стереотипи и ситуации в отношенията между индивидите, продиктувани от степента на цивилизация и развитие на отделните общества. Забелязва се например в съвременния модел в американското общество, че бащата и майката гледат детето, което привлича вниманието на своите родители, докато по- скоро в европейската общност послушни и разумни деца наблюдават своите родители, които привличат тяхното внимание. Това предопределя и склонността им към различни реакции към едно определено събитие. Този подход при изучаването на личността, макар и критикуван под името "културализъм" , има своята тежест, място и привърженици. По принцип за социолога е ценно само онова, което е най- дълбинно, т. е което е внушено на индивида през най- ранното му детство, т. е основните черти и фундаментални нагласи, които структурират личността и върху които впоследствие се надграждат различните висши структури.

Важно е да се изследват образователните механизми, за да разберем процеса на формиране на личността. След етапа на израстване в семейната общност, която го моделира според нейните индивидуални господстващи ценности, детето навлиза в дълбоките води на вече " външния" свят. Според това какви умения е придобил дотук е много важно дали ще се справи. За пример в " Елементи на социологията" Анри Мендрас посочва Едиповия комплекс като тема за дискусия между етнолози- дали конфликта между баща и син за майчината любов е характерен за виенската буржоазия, или се среща и в други места по света: при полинезийците, амазонските индианци и т.н? Завръщайки се след направените проучвания теориите им по тази тема са противоречиви и тя си остава все така дискусионна.

Има теория, че за формирането на личността са отговорни вродените дарби и заложби на индивида. На тази теория други отговарят, че отговорни са възпитанието и образованието.

Образованието е много важна част от формирането на личността. Започваме от семейството, училището, похватите на възпитание и образование, които се използват, наказанията и поощрението и стигаме до моделите за мъж и жена, налагани на децата. Пример за това са играчките, които се дават на децата. Още от малки на момченцата бащите дават колички и камиончета, майките на момиченцата - кукли и кухненски комплект за готвене( детски). С понятието хабитус( habitus) се обозначават точно тези начини на поведение и психично предразположение на децата в ранна детска възраст при различните класи. Като цяло тенденцията е родителите да стават по- малко авторитарни, защото педагогическите методи се променят бързо, както в семейството, така и в училището. Социологията на образованието хвърля светлина върху социалната действителност и мобилност, както и върху степента на икономическо и политическо развитие, и откроява различията, които съществуват в рамките на дадена страна. Което от своя страна поставя етикет върху личността, т. е. своеобразен " географски" принадлежден такъв. За да бъде разбрано едно общество е необходимо да се направи много подробен анализ на неговата възпитателна и образователна система. Сама по себе си конюктурата в образованието представлява добро средство за анализ на обществото и за разкриване на конфликтите, които могат да съществуват в дадена страна между " културата" предадена чрез училището и тази преживяна от повечето деца. Този " конфликт" неминуемо е част от етапа на оформянето на индивида като личност. Това, от което се интересува социолога е нормалното функциониране на обществото и се опитва да обясни обществото чрез това, което е социално у индивида, т. е което е придобито, а не вродено, ако се съобразим с класическата терминология. Стига се до мисълта, че ако възпитателните механизми на дадено общество бъдат добре разбрани, може да предвиди как ще реагират при определени обстоятелства възрастните индивиди, формирани по този начин. При сравнително ясно дефинирани ситуации от всекидневния живот на възрастния, ще съответстват също така ясно дефинирани ситуации от живота на детето. Обществената причинност винаги е кръгова, т. е. явленията се причиняват взаимно. Това всъщност е ценното за социологическия анализ. Личността на индивидите е своеобразен продукт на тяхната цивилизация и на институциите характерни за тяхното общество. Така личността се развива според определен модел, фиксиран от обществото. Ако се обърне гледната точка, може да се каже, че нито едно общество не съществува без индивидите, които го формират, и че то оцелява във времето и предава своята цивилизация именно чрез своите индивиди. Всяко общество съществува, само защото в него живеят определен брой индивиди.

Друго твърдение е , че процеса на взаимодействие между хората формира тяхната личност. Достигайки до равнището на общество, социалната среда влияе върху формирането на човека като личност и индивидуалност. Вродените заложби и придобити качества на индивида се развиват от обществото и се превръщат в способности( мисленето, емоциите, битовите, трудовите и др.), чрез които човека осъществява обществени и междуличностни отношения. Съвкупността от тези отношения превръщат индивида в личност.

Важен фактор за формирането личността е и неговата лична история( индивидуален опит). В процеса на израстването и развитието си индивида попада в различни ситуации и проблеми, чието преодоляване спомага и влияе за формирането на личността му.

В заключение можем да кажем,че вътре във всеки от нас има вселена-единно поле на всички възможности. Придвижването към тях и използването им е въпрос на избор на формираната личност, на изградената човешка същност, като съвкупност от всички фактори и влияния. За да заслужим триумфа на мислещи и развиващи се индивиди в единното цяло на всеобгръщащата ни Вселена.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Формиране на личността 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.