Фридрих Ницше- Разсъждения по „тъй рече заратустра"


Категория на документа: Други




ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ

КУРСОВА РАБОТА ПО ЕТИКА

НА ТЕМА

Фридрих Ницше

Разсъждения по "Тъй рече Заратустра", "Генеалогия на морала" и др.

Съставил: Анелия Наскова Шаламанова
Фак. № 09152092
Психология - задочно
II курс - Юридически факултет

Социалните идеи на Фридрих Ницше (1844-1900 г.) оказват значително влияние върху европейската духовност през целия XX век. Имам предвид най-вече "Тъй рече Заратустра", "Гръцката държава", "Волята за власт" и "Отвъд доброто и злото".

Всичко е подчинено на неизчерпаемата творческа "воля за власт". Тя е основа за преоценка на ценностите и на държавата, иолитиката и законодателството, които са средства за борба между полята и силата. Тази воля е "ненаситен стремеж към проява или прилагане на властта като творчески инстинкт", тя е примитивна форма на човешките афекти, "афект на командата". Затова учението на Ницше се изгражда като "морфология на командите".

В историята се борят два вида воля за власт: властта на силните, на аристократите и на "тълпата", "стадото". Първата е типичен инстинкт на подема, воля за живот. Втората е инстинкт на упадъка, воля към смъртта, към небитието. Аристократичната воля ни води до неподозирани висоти, волята на тълпата - до декаданс. За съжаление, сочи Ницше, през последните хилядолетия се изражда жизненото начало на малобройна група аристократи и се засилва масата на "тълпата". Не настъпва ли "залезът па боговете, на силните"? Това, което е било, ще се повтори, защото в света господства "принципът за вечното възвръщане". Каква е държавата на аристократите? Отговор има в социалнополитическите програми на древноаристократичните държави в Индия и Гърция, които са във вечното възвръщане към началото.

Държавата е насилие, което ражда привилегирована култура, укрепва новия господстващ елит. "Колкото и да е силен стремежът за общуване в отделния човек - пише Ницше, - само желязното менгеме на държавата сплотява големите маси така, че осигуря па необходимото химическо разложение на обществото и образуването на новата пирамидална надстройка." Тя осигурява победа на съвършените човешки екземпляри; изисква висока култура, но не и съвършен държавно-политически механизъм, който отслабва силите и препятства появата на гения. Затова свръхчовекът се бори срещу съвременната държава, която осигурява благополучие и на непълноценните (слаби) личности. "Държавата - пише той - е мъдра организация за взаимна защита на личностите; ако е извънредно усъвършенствана, личността се оказва отслабнала и дори унищожена, с което се разрушава от корен първоначалната й цел."(Ницше, Фр. Тъй рече Заратустра.)

Законите на Ману са идеал за кастовия строй. Всяко здраво общество има три различни, привличащи се индивиди, със своя "хигиена" и сфера на изява. Първият тип са гениалните хора, но са извънредно редки. Вторият тип са изпълнителите (реализаторите) на техните идеи, тяхна дясна ръка и най-добри ученици - пазители на реда, правото и безопасността. Третият тип са останалата "тълпа". "Редът на кастите или ранговият ред - констатира Ницше - всъщност формира висшия закон на живота, според който разделянето на трите типа е необходимо условие за поддържането на обществото, за да стане възможно съществуването на висшите и най-висшите типове."

Държавността се проявява в два типа: аристокрация и демокрация. Аристократичните държави са оранжерии за процъфтяване на културата и за създаване на силна човешка порода. Демокрациите са типичен израз на упадъчната държавна форма. Неприемлива е идеята за народния суверенитет, която води до премахване на обективните противоположности между "частно" и "публично" и предизвиква гибел на държавата.

Ако държавата изчезне, няма да настъпи хаос. Важно е "да бъде победена и заменена с по-целесъобразно от нея учреждение". С изчезването й от съвременния политически живот ще изчезне и всичко неаристократично, псевдолиберално и упадъчно. Новият "кумир" на тълпата - съвременната държава - да се разруши. "Държавите - пише Ницше - са най-студеното от всички студени чудовища. А и студено лъже то. И от устата му излиза тази лъжа: "Аз, държавата, представлявам народа"... Държавата лъже на всички езици за добро и зло - а и каквото да говори, лъже - и всичко, каквото има, открадна го от вас... Измама е дори утробата й".

Тъй като държавата е "смърт на народите" и учреждение за "излишните хора", Ницшевият Заратустра призовава човечеството да се освободи от идолопоклонството пред "страшното чудовище". "Едва там, дето свършва държавата, започва човекът, който не е излишен: там едва прозвучава химнът на необходимия човек, неповторимата и незаменима песен. Там, дето свършва държавата, тъкмо там се вгледайте, братя мои! Не ги ли виждате - дъгата и мостовете към свръхчовека." (Тъй рече Заратустра).

Правото е резултат от волята към власт. Не са прави привържениците на естественоправната концепция; хората не са равни. Зад проповедите за равенство се крие тираничното безумие на насилието и потайни тиранични страсти, наранено самомнение и сдържана завист на тълпата, прикрита зад призивите към добродетелност. Трябва да господства най-доброто и то иска да господства. Ницшевата аристокрация не е отрицание на живота, а благородство на духа, към който се отнасят красотата и достойнството, силата и енергията, безстрашието, волята и самоконтролът.

Всяко право е предимство. А "неправотата не е в неразвитите права, тя е в претенциите за "равни" права". Правната справедливост тръгва от принципите на неравенството и на претенциите на различни индивиди, в зависимост от това дали са от групата на силните или на тълпата. Извън контекста на конкретната социална йерархия човекът няма нито права, нито задължения, нито достойнства. Силата е право и не съществуват права, които в "основата си не са резултат от присвояване, узурпиране и насилие".

"Без договор - пише Ницше - няма право, тъй като в противен случай няма призната и засвидетелствана власт." Чрез правния договор (за права и задължения) и неговото спазване се задоволяват потребностите на разумния, страхлив и предпазлив човек. Дългът ни, в съответствие с договорното право, е правото на другите върху нас, а правата са част от нашата сила, която другите признават и спазват. Затова всяко правно либералничене предизвиква израждането на "здравите" правни инстинкти в стадни инстинкти. Да помним, пише Ницше, че "стадното законодателство" разчита на средните хора и елиминира изклюителните (силните) личности.

Времето на дребните политици отминава. Идва век на борба за световно господство и неподозирани войни. Ще се появи "силният човек" - без предразсъдъци, рожба на европейската демокрация. Решаването на европейските проблеми зависи от "новата каста, която ще управлява единна Европа". От позициите на свръх- националния елитаризъм Ницше критикува национализма и европоцентризма, тевтономанията, антиславянските и антисемитските възгледи и настроения. Неговата антидържавност и антинационализъм са несъвместими с фашистката архидържавност и свръхнационализъм. Когато говори за "раса", има предвид соци- ално-психологическите й характеристики. Силната раса е особена порода властници и аристократи, докато слабата раса са слабите и негодните.

Интересно е и властолюбието, което заедно със сладострастието и себелюбието е зло, то е опасен бич на жестоките коравосърдечници, мрачен пламък на жива клада. "Властолюбецът пълзи и превива гръбнак, раболепничи и става по-нисък от змията, по-мръсен от свинята. Човекът започва там, където свършва държавата." Като има предвид това, Г. Брандес пише: "Където проникне великата му и своеобразна личност, Ницше привлича и отблъсква едновременно, но винаги допринася за развитието и оформянето на личността". Благодарение на тези достойнства преминава духовната граница на двадесети век и разбужда нови пластове в европейската мисловност.

Самото християнство Ницше определя като покварена секта на една още по - покварена религия, а именно юдаизма, секта създадена с цел да потъпква всичко естествено.Една изкривена реалност, в която един човек (жрецът) проповядва божията воля и призовава към послушание. Човек, който извлича истините за света от християнските догми. Тази методика се оказва лесна за възприемане от тълпите, но отхвърля мислещия човек, заклеймявайки го като враг на Бога.

Точно такъв човек Ницше изправя срещу християнската тълпа.Това е Заратустра.

Той учи, че нито християнството, нито светският хуманизъм могат да задоволят търсещия дух. Слизайки от планината, Заратустра вижда, че себеподобните му са дребнави, самодоволни, а интелектуалците повърхностни и надменни. Особено го дразни религията(християнството), която само затвърждава недостатъците. Завистта и надеждата за отмъщение намират израз в учението за божието възмездие. Посредствеността и липсата на жертвоготовност минават за "умереност". Ужасен от състоянието на хората, Заратустра стига до извода, че човекът е "нещо, което трябва да се превъзмогне."- той е просто временен еволюционен етап по пътя към Свръхчовека.

Острата критика на Ницше има своето логично обяснение. Той живее в атмосферата на на едно лицемерно християнство. Неговата реакция е насочена срещу онези, които проповядват вечен живот, а поставят живота на земята в измислени рамки, тези, които говорят за възвишени неща, а всъщност подтискат всеки порив за духовна промяна:




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Фридрих Ницше- Разсъждения по „тъй рече заратустра" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.