Функции и дейности на отдел "Държавна сугурност" (1925-1944)


Категория на документа: Други


ВСУ "ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР"

Р Е Ф Е Р АТ
По
История и теория на общестената сигурност
На тема:
Функции и дейност на отдел "Държавна сигурност"
(1925-1944)

ИЗГОТВИЛ: Николай Тошев ПРОВЕРИЛ:................
I-ви курс, ЗНС, задочно, /проф.д.ист.н Ст.Симеонов/
Фак.№:22092061

Към Дирекция на полицията се създава отдел наречен "Държавна сигурност", като пряк наследник на отдел "Обществена безопасност", създаден през 1907г. към столичното градоначалство и преминал през 1919г. към МВРНЗ. Този нов отдел имал за цел да съдейства за административната централизация на полицейските служби, да осигури вътрешната безопасност и сигурност в страната. Като наследник на "Обществена безопасност" отдел "Държавна сигурност" има подобни политически задачи, но работи с променена структура, личен състав и постепенно започва да изпълнява различни деиности от предишния си период.

Новата дейност на българската полиция се предопределя от спецификата на полицейските задачи, възникнали през 20-те и 30-те години на XXв. Поради нарастването на криминалната престъпност полицията се разделя на: криминална, политическа и административна. Областта на дейност на политическата полиция е борбата с опасностите против народното единство, държавната власт, съпротивителната сила на нацията. Функции на отдела са политическите партии и борбата с появилите се в страната антиконституционни движения, чуждата пропаганда, вредителствата, шпионството, нелегалния печат, политическите опасности. Политическата полиция извършва всички полицейски дейности- арести, обиски, полицейски дознания, охрана на кореспонденцията, проучване и издирване на лица. Функциите и дейността на политическата полиция са наказателноматериални, наказателнопроцесуални и устройствени закони, засягащи вътрешната сигурност на страната: Наказателен закон, Закон за печата, Закон за защита на държавата, Закон за печата, Закон за престъпните деяния против вътрешния ред , личната или имотната безопасност в чужда държава, Закон за ограничаване на кражбите, убийствата, тежките телесни повреди и палежите, Законът за наказателно-то съдопроизводство, Закон за изтребление на разбойниците, Законът за взривните вещества и оръжията. Тези закони са основа за осъществяване на сериозни полицейски действия за защита на националната сигурност.

След 1925г. звената за вътрешна сигурност и полицейско разузнаване функционират под различно наименувание: отдел " Държавна безопасност", отдел " Държавна безопасност и криминален", отдел " Държавна сигурност и криминален", отдел "Държавна сигурност".

На основа на "Закон за администрацията и полицията" отдел "ДС" се структорира с цел координиране на оперативната и информационната дейност на политическата институция. Като държавна и централна структура, отделът и специалните служби в окръзите поставят началото на централизацията на полицейската дейност. Изгражда се Централна политическа картотека към отдела. Основната дейност при полицейското разузнаване и контраразузнаване са събиране на данни и сведения за обектите на отдел "ДС".

След 1925 към отдела се създават три звена: "Външнополитическа служба", "Вътрешнополитическа служба" и "Бюро преса и печат". След 1932 чрез приетата "Инструкция за устройството на службата по дуржавна сигурност в окръжните полицейски инспекции" се уточняват задачите на вътрешнополиитическата и външнополитическата служба.

Задачите свързани с дейността на Външнополитическа служба са: разузнаване, следене, събиране на сведения и регистриране на обекти доколкото те имат значение за държавната сигурност на България. На Вътрешнополитическата служба задачите са: да следи комунистическото, анархистичното и революционното движение вън от държавата; да се следят и да се събират сведения от политическо-полицейска гледна точка за съмнителни български граждани, намиращи се в чужбина, да съставят списъци и досиета на всички шпиони и агенти на чужди национални пропаганди, дезертьори и политически бегълци; да съставят същото за политически емигранти; да регистрират всички пристигащи чужденци; да водят списъци на всички екстернирани чужденци със забрана да влизат в страната; да организират и лично да водят политическо-полицейското наблюдение и разузнаване на политически партии, организации и съмнителни лица и тяхната дейност; да следят дейността на всички патриотични и националреволюционни организации; да организират борбата с разбойничеството; да контролират печата, да наблюдават вноса и разпространението на печатни произведения.

С тези задачи структурата на отдел "ДС" окончателно се изгражда на теритотията на цялата страна.Функциите и задачите на окръжните полицейски инспектори окончателно влизат в рамките на контраразузнаването и полицейското разузнаване (вътрешнополитическото разузнаване). Следователно дейността на окръжните полицейски инспектори се изразява в: организиране и осъществяване на разузнаването и контраразузнаването на политически лица и обекти; изготвянето на справки, досиета, информации и анализи за политическото състояние на обслужваните райони; лично организиране и ръководене на политическо-полицейско наблюдение и разузнаване на партии и организации чрез специална група от агенти за постоянно наблюдение, разузнаване и следене.

Специализираните дейности се осъществяват от специални наблюдателни групи, секретни сътрудници, проверката на кореспонденцията и събирането на данни и сведения за работата на разбойническите чети и групи. Друга основна задача на окръжните инзспектори е контрола на ежедневната преса и периодичния печат. Те контролират печатарите, издателите, книжарите; контролират вноса и разпространението на забранени чужди печатни издания, определени с прокуроска заповед. Окръжните полицейски инспектори дават сведения на пресата за дейността на полицията но при строго определени условия: предоставят се само строго установени факти; сведенията се редактират в инспекцията и не им се дава сензационно значение; да не се пречи на полицейското следствие; първо се предоставят на Дирекция на полицията; ако се пропусне несъобразяване с посочените условия, виновникът се наказва дисциплинарно.

След влизане в сила на Закона за администрацията и полицията и след създаването на звената за сигурност, се слага наалото на защита на националната сигурност на територията на цялата страна.

Служителите на отдел "ДС" освояват опита на австрийските, английските, германските и американските спец. Служби. Обменя се опит с Румъния и Турция. Усъвършенстват се методите на политическата полиция.

Съществената промяна в организацията и дейността на отдела е работата с агентура и секретни сътрудници, близък контрол на организации и личности обявени за опасни за държавната сигурност. Внедряват се агенти, създават се специални групи за външно наблюдение и проследяване, засилва се контролът на телефонните разговори. Структурата и задачите на отделните подразделения на отдела през 1927г. не са значително променени от неговото създаване.Неговата основна задача е предотвратяването, разкриването и преследването на антидържавната дейност на организации и лица.

Вътрешнополитическата служба на отдел "ДС" се занимава със изпълнение на следните задачи: чрез наблюдение и разузнаване да събира сведения за всички прояви на политическите партии и организации; да придобива и анализира сведения за нелегални и конспиративни комунистически и други организации;да контролира и разузнава различните пратриотични, националнореволюционни организации и сепаративни течения; да събира информация за станали политически събрания, демонстрации, стачки и съботажи; да наблюдава големи шествия , празненства , сборища и да осъществява контрол над пътуванията; да разузнава проявите и да води борба с разбойничеството.
Външнополитическата служба : събира сведения за дейността на комунисти и революционери против държавата; анализира проявите на анархизма и другите народни вълнения и движения в странство; събира информация за намиращите се и заминалите извън страната съмнителни граждани; обощава разузнавателни сведения за дейността и разкриването на чужди шпиони; наблюдава и контролира дейността на политическите емигранти; събира сведения за дейността и проявите на чужденците, предизвикали интерес в службата.

Функцийте на службата по пресата и печата са: да контролира издаването и разпространяването на печатни издания; контролира внасянето на чуждестранни печатни издания; води на отчет собственици, редактори , автори, разпространители и получатели на печатни произведения; осъществява контрол над кореспонденцията.

Всички тези дейности изброени дотук показват придобитият професионализъм на българската полиция. За отдел "ДС" може да се каже, че е информационно-аналитично звено, което се занимава с придобиването, събирането, анализирането, класифицирането и използването по предназначение на агентурно-разузнавателните сведения.
Новите методи в полицейското разузнаване и контраразузнаване, изместват бруталността и репресиите от периода 1923-1925г. Основната промяна се дължи на възприетия агентурен метод на работа.

Деветнадесетомайският преврат от 1934г. е повратен момент в цялото общесвено-политичческо развитие на българската държава.С идването си на власт режимът на деветнайсетомайците пристъпва към нова държавно-политическа структура в страната.Разтурва се Народното събрание, а Търновската конституция се суспендира. Изменя се цялата административна уредба на държавата от изборна към назначавана.

Отдел "Държавна сигурност" се преименува на "Политическа полиция". Неговите отделения също биват преименувани: Вътрешнополитическата служба е преименувана в отделение "А", Външнополитическата служба в отделение "Б", а бюрото за пресата и печата става отделение "В". Началник на Политическа полициа става Аспарух Луков, Стоил Драганов оглавява отделение "А", Никола Нинов - отделение "Б", Воин Сапунов - отделение "В". Началникът на "Политическа полиция" ръководи и направлява службите, отделенията и секциите в отдела, като в същото време получава правата на потдиректор на Дирекция на полицията.

Обект на дейност на отделение "А" са: комунистическата партия, РП, РМС, НРПС, марксиско-ленинските кръжоци, БОНСС, БКМС, МОПР, комунистическите организации в чужбина във връзка с комунистическите организации в страната, анархистичните организации. Отделението е разделено на три секции. Първата е с началник П.Попов, има в състава си две групи от седем агенти, с началници Никола Гешев и Ал. Гаджев. На втората група началник е Ал. Поптодоров, начело на девет агенти с групов началник Тодор Милушев. Третата секция се оглавява от Борис Спасов и включва в състава си една агентска група от 11 агенти с началник П. Студенов.

Отделение "Б" действа сред емигрантските и националреволюционните организации - макадонска, добруджанска, тракийска, с техните легални и нелегални прояви, срещу чуждата пропаганда, чуждата емиграция, малцинствените етничски групи, незаконно миналите границата, интерниранията. Най-важна задача на отделлението е борбата с чуждия шпионаж. Появата на самото отделение като самостоятелно в структурата на "ДС" се предизвиква от приемането на Наредбата-закон за защита на безопасността на държавата. Тя забранява създаването и съществуването на организации, групи, които за постигане на политически цели, вън от случаите предвидни в чл.1 на ЗЗД, проповядват или пробуждат към престъпления против личността или живота на длъжностни или частни лица, или проповядват вражда, или които за същите цели си служат с престъпления ,насилие, въоражени или терористични действия.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Функции и дейности на отдел "Държавна сугурност" (1925-1944) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.