Функции и дейности на отдел "Държавна сугурност" (1925-1944)


Категория на документа: Други


Отделение "В" има хора сред разтурените политически партии, сред "родолюбивите" организации, професионалните организации и съюзи, пресата и печата. Отделението събира сведения от ежедневната преса и периодичните издания, контролира полицейските разпоредби по печата, изнасянето на сказки , реферати. След като деветнайсетомаиците въвеждат цензурата на печата през 12 юни 1934г. отделение "В" за почва да се със конфискуването на всички печатни издания излезли без разрешение на съответните власти.

През 1935г. цар Борис 3 сваля от власт деветнайсетомайците. Неговият режим може да се определи като личен режим. Отдел "Държавна сигурност" служи на управляващите за контрол над разрастващите се социални, политически и партийни движения в страната и то по скоро Вътрешнополитическата служба към отдела. Шпионажът и контрашпионажът се издигат на съвсем ново равнище. Основно разузнавателната централа е отделението Вътрешнополитическа служба. Третата служба в отдел "ДС" е бюрото "Преса и печат" , която противоконституционна, защото чл.79 от Търновската конституция излишно забранява цензурата под каквато и да е форма. Новото структуриране на отдел "ДС" дава възможност да се засили внедряването на секретни сътрудници в контролираните среди извън страната и в нея, представляващи интерес за полицията.

На 23 юли 1937г. цар Борис 3 въвежда Наредба-закон за държавната полиция и възлага изпълнението му на Министъра на ВРНЗ. Вследствие на НЗДП се променя структурата на полицията през 1941г. България се присъединява към Тройния съюз и получава Мкедония, Тракия, Западните покрайнини. Условията след германо-съветската война, нелегалната съпротива срещу режима и появата на нелегално въоражени групи променат начина на действие на полицията. Вследствие на тази "разгорещила" се обстановка полицията преминава към защита на реда, разгръщат се агентурни мрежи. Широко разклонена мрежа от информатори и сътрудници. След присединяването на новите земи към България и променената ситуация след 1 март 1941г. се усилва контрола и проследяването на важни лица за вътрешната сигурност на държавата. Тази създала се обстановка предизвиква затягане на паспортния режим.

След 22 юни 1941г. отделение "А" на отдел "ДС" се натоварва с много сложни задачи. Цялата полицейска дейност се средотучава върху комунистите. Органите на отдела се внедряват сериозно и напълно в нелегалното движение. На отдел "ДС" и специалните политически органи се връчва цялостното ръководене на борбата срещу нелегалното движение, неутраялизацията на комунистическата пропаганда и печат, предотвратяването на терористични атаки и действия, събиране за сведения за военнослужещи и кандидати за държавна служба. Към отдела има 10 разузнавателни групи от 250 агенти.

До края на 1941г. благодарение на действията на отделенията "А", "Б" и "В" на отдел "ДС" полицията извършва арести на комунистически дейци, интернират се отделни лица. Успех на полицията е пълният разгром на изпратените от СССР прашутни и подводнически групи за нелегални въоръжени действия в страната.

Щата на отдел "ДС" при ДП отбелязва растеж. Срещу 40 щатни бройки през 1941г. през 1942 се откриват нови 185 бр. Нови са и 223 щ.бр. за поделенията из страната. Нараства бюджета на "ДС" при ДП и в страната от 3 059 289лв. на 9 208 920лв. за 1942г. Активизира се дейността на отделение "Б" чиито обекти са емигрантските и националреволюционните организации. Под ръководството на неговия ръководител А. Праматаров се осъществява разкриването на шпионажа и контрашпионажа в страната. Той смята че разузнаването и контраразузнаването са необходими функции на държавата и осъществяването им е преди всичко охранителна дейност, целяща запазването на държавния порядък, формата на управление и вътрешната и външната сигурност. Отдел "Б" разкрива конспирация, в която участват съмишленици на БЗНС "Пладне" групирани около Г.Димитров.

Г. Димитров, британския разузнавач от СОЕ- Д. Еймърн и английския пълномощен министър в София Д. Рендел оформят идеята за военен преврат, чрез който страната да се дистанцира от прогерманската ориентация, но органите от отделение "Б" разкриват заговора.

Обекти на отделение "В" са бившите политически партии: Демократическа, Социалдемократическа, Националлиберална, Радикална, БЗНС и неговите две крила "Врабча 1" и "Пладне", организациите "Отец Паисий", Българска орда, Съюзът на бойците на фронта, Федерацията на запасното войнство, политически кръг "Звено" и офицери-деветнайсетомайци. Засилва се дейността на отделението върху по стриктното контролиране на "Народното социално движение" на Ал. Цанков.

Със засилване на борбата с чуждия шпионаж се въвежда нова цензура на съобщения, връзки, преса и печат. Това довежда до отделянето през април 1941г. от отделение "В" на службите "Печат" и "Контрол над дружествата" в самостоятелно отделение "Г".От май 1942 в структурите на "ДС" започва да функционира ново отделение "Д" , което се занимава с подготвяне на досиета и картотеки на всички станали проишествия, на движения, състава и дейността на партизанските чети, на нелегални комунистически функционери. Отдел "Д" е свързан с Централно бюро за издирване, което ежемесечно публикува бюлетини с имената, отличителните белези на издирваните криминално проявени.

От средата на 1942г. инспектори от "ДС" при ДП излизат в служебни командировки в полицейски поделения из страната. Те насочват вниманието си към разкриване на ръководните функционери на комунистическото и нелегално движение. Разкриват редица окръжни комитети в провинцията. В Пловдив се осъждат 37 души, от които 9 на смърт. Отделение "А" и "Б" група на ген. Владимир Заимов. Отделение "В" наблюдава БЗНС "Пладне".

В края на 1942 всички полицейски управления в страната полагат усилия чрез разузнавателни и ударни групи да индетифицират, характеризират и ликвидират действащите в техните райони нелегални въоражени групи. Отделение "А" и "В" успяват да организират наблюдение на своите обекти чрез вербуване и внедряване на лица от различни политически партий. До края на 1944 политическата полиция разполага със около 100 внедрени активно действащи секретни сътрудници в комунистическите среди. Политическата полиция заедно с разузнавателните органи при щаба на войската и специализираните немски разузнавателни централи в България разкриват разузнавателни групи на Елефтер Арнаудов, Адам Виницки, Ал.Пеев, Ст. Богданов и др.

След 1937г. службата по държавна сигурност преодолява основнния недостатък в организацията и дейността си- липсата на вътрешно нормативни документи и инструкции. Основните направления на дейност три: разузнаване и външно наблюдение, играждането на апарата на секретните сътрудници за вътрешно наблюдение. Формира се обща полицейска методика за борба с нелегалните движения в страната и срещу чуждия шпионаж, за проучването на лица и организации, оперативноиздирвателна дейност, избора на секретни сътрудници и информатори.

Системният план на отдел "ДС" включва: всестранно познаване на нелегалните движения и организацията на чуждото разузнаване, вътрешно наблюдени чрез цекретни сътрудници, външно наблюдение чрез информатори и проследяване и откриване на ръководните органи и членовете на нелегалните шпионски или противодържавните организации, избиране на момент за арестуването им, правилно и умело водене на дознанията. Вътрешното наблюдение се възлага на секретни сътрудници - активни, пасивни и спомагателни, и , а външното - на специални длъжностни лица(агенти) наречени "филери" - съгледвачи. Личният състав на отдел "ДС" се ръководи от по-професионално подготвения по-късно документ - "Ръководство за борба с противодържавните прояви".

Противодействието на нелегалните въоражени групи от началото на 1943г. става най-важният момент в дейността на българската полиция както за нейното функциониране, така и за организирането и като орган на изпълнителната власт. Отдел "ДС" разпространява "Ръководство за борба с противодържавните прояви" през февруари 1943. Налага се нова система от тактически действия: разузнаване със секретни сътрудници, поставяне на засади, организиране на контра чети и "ловни" ядра, разкриване на партийни и емсови организаций, ограничаване дейността на помагачите и укривателите на нелегалните, денонощна охрана на населените места, прилагане на ограничителни мерки в обявените за "застрашени" райони, координиране действията на полицейските сили при акции в съседни околия или области. Новото в приложената тактика е постоянното разузнаване на време, обекти, интензитет и начало на организираното търсене на противника. Законът постановява партизанските отряди да се търсят и да се преследват в планините и в районите им на действие.

С издаденото Окръжнo номер 1098 от 8 април 1943г. трябва да се предприемат строги мерки за унищожаване на нелегалните групи. Oтдел "ДС" се занимава с разузнаването на дейността, връзките и местонахождението на нелегалните групи. Отново се използва вербуване на секретни сътрудници без да се жалят средства. Раздвижва се сътрудни-инфоемативния апарат. Въоражените нелегални сили предизвикват полицията да действа като въоражена репресивна сила за унищожението им. Борабат срещу четите се подчинява на гл. Инсп. от "ДС" - Ал. Санков. Всички командиривани слуцители стават пълноправни властници в поверените им райони. Остановяват лични контакти с местните административни власти, влизат във връзка със секретни сътрудници, определят съставите на контрачетите, определят районите за разузнаване и подчиняват всички полицейски власти на заповедите си. По тяхна преценка въоражават завербуваните информатори.

Ръководенето на разузнаването и работата със секретните сътрудници се определя от "Ръководство за борба с противодържавните прояви" и по-специално от самия раздел за работа със секретните сътрудници и от поверителната наредба номер 3928, т. "Ж", отнасяща се за работата с тях. Отдел "ДС" изпраща да всички полицейски началници инструктивни писма за уточняване и сугласуване на разузнавателните мерки. В определени селища да се действа с един разузнавач,който информативно работи за създаването на информационен апарат и за вербуването на секретни сътрудници от срдата на партийни и ремсови функционери, близки и роднини на нелегалните. Този начин започва да се прилага поради провала на "гастролиращите" разузнавачи, понеже не познават местните условия и бързо биват разпознавани от неселението.

Отделение "В" на "ДС" сменя състава и обсега си на дайствие. Към него се прибавят служители на криминална и административна полиция. С тяхна помощ се пристъпва ограничаване дейноста на политическите мисии, консулства, търговски агенти и представителствата.

В началото на 1944г. полицията взема крути мерки за успокояване на политическото положение в страната. На отдел "ДС" отново се предоставя разузнаването на партизанските въоражени групи. По нареждане на директора на полицията "ДС" и отдел "Униформена полиция" започват съвместно да ръководят разузнавателните и полицейски акции. Три от най-важните за постигане на разултати са: военни действия срещу нелегалните чети, пълно наблюдение на ятаците и бързо разкриване и проваляне на партийните и ремсови организации. На 28 април 1944г. се внася в Министерски съвет проект, който е одобрен от протокол номер 96 като министерско постановление номер 30 чрез който войската, полицията и жандармерията ще водят борба с чуждите и българските нелегални групи и техните укриватели до пълното им унищожение. По това време се смята, че полицията, жандармерията и администрацията се считат за органи на войската и са под тяхно командване. На 4 май 1944 Дочо Христов издава заповед номер 3011 на основата на постановление номер 30, която разпорежда при данни за действие на нелегални групи да се предприемат незабавни акции , по инициатива, без разпореждане от горе, за залавянето и умищожаването на нелегалните.

Отделение "А" следи от близо проявите на БКП. Групите за външно наблюдение проследяват комунистическите функционери, разкриват техни квартири, печатници, връзки, куриери. Полицията бележи успех като разкрива техническите лица, свързващи политически фунционери.

Отделение "Б" осигурява достатъчно сведения за дейността на английското, американското и френското разузнаване в България. Полицията следи и знае информаторите, куриерите и движението на разузнавателната информация между София, Истанбул, Скопие, Белград, Лондон,Кайро. Отделението също наблюдава турската легация, гръцкото и еврейското малцинство в страната. Най-голямо внимание се отделя на съветската легация. Наблядават се лица свързани с англо-американското разузнаване и пропаганда.

Отделение "В" проследява и контролира организацийте: "Ратник за напредъка на българщината", Национално социално движение на Цанков, Български младежки съюз "Отец Паисий". Полицията иззема разпространяваните от тях документи, литература, инструкций до техните местни организаций.

През първата половина на 1944г. към отдел "ДС" при ДП се открива ново отделение "Д". Към него минават служби и служители, свързани с досиетата и картотекирането на политически функционери.

На 21 август 1944 на мястото на Дирекция на полицията се създава Главна дирекция на полицията с поделения - Дирекция на сигурността и Дирекция на реда. Към Дирекция на сигурността преминава личния състав на бившия отдел "ДС", заедно със слъжбата за "Административна полиция", "Регистрация и контрол на чужденците", бюро "Визи", Гранично-надзорната служба, паспортните бюра, регистрация на евреите и служба " Нансенови паспорти". От тях се формират два отдела с пет отделения. Първия отдел на Дирекция на сигурността се състои от три отделения, а втория - от две.

Отделенията на първи и втори отдел на Дирекция на сигурността имат личен състав: А-1 - началник отделение, началник на служба, инспектор, секретар, деловодител, две машинописки, 1 прислужник, 10 групови началника, 83 разузнавачи. Обекти на работа на А-1 са БРП и нейните поделения, анархокомунистите, анархистите, партизанските чети и отряди.

Състава на отделение Б-1 е: началник отделение, началник служба, инспектор, статистик, деловодител, чертожник, регистратор, машинописец. Централната служаба по досиета и картотека - начлник, двама уредници, 6 деловодители, 6 картотекари, двама машинописци, 1 куриер, 4 групови началници , 34 разузнавачи. Обект на Б-1 са съветската легация, консулствата, съветската пропаганда, съветското разузнаване, военнопленниците в България, бежанците от Съветската армия, статистиката, проучването, обработката на материали и за двата отдела, общо проучване на лица от български произход, български граждани. Отделение Б-1 подпомага отделение А-1 при масови арести и обиски.

Отделение В-1 има следния щат: началник отделени, началник служба, инспектор, секретар, деловодител, машинописци. Придаденото към него бюро "Печат"- началник, преводачи, деловодители, докладчици по българския печат, един машинописец; бюро "Дружества"- началник, картотекар, машинописец, 7 групови началници и 40 разузнавачи. Обекти на разследване на отдела са бившите партийно-политически организаций, националреволюционните организаций, българската и чуждата преса и печат, регистрацията и контролът на дружествата.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Функции и дейности на отдел "Държавна сугурност" (1925-1944) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.