Функционално значение на комуникацията в обществото


Категория на документа: Други


Съществуват десетки определения според много различни теории за това какво представлява комуникацията.Една от най-разпространените дефиниций на комуникация е следната:процес на взаимодействие между хората, при който всеки реализира някакви свои цели, като се води от определени мотиви.Емоционалните, психологическите и интелектуалните качества на индивида биват ангажирани в процеса на комуникацията.Предаване на значения между живи организми също представлява комуникация.Откриваме я и при животните.Но за комуникация можем да говорим най-вече като основа на човешкото съществуване.Комуникацията в обществото може да бъде биологична, дейностна и духовна.Като първичната комуникация е начин на съществуване, а дейностната е свързана с човешките дейности, които индивидите извършват постоянно в своето ежедневие.Духовната комуникация или духовното общуване е споделяне на духовна, мисловна енергия.Съществува също и вербална и невербална комуникация.Вербалната комуникация е ясна и открита за всички, осъществява се чрез езика, разговор между двама или повече индивида.Но невербалната не винаги остава разбрана.Заетата поза при разговор, ръкостискането при поздрав са примери за невербална комуникация.Науката за невербалната комуникация подпомага развитието на бизнес комуникацията и на културата на хората в ежедневието им.

Съществува взаимовръзка между комуникацията и социалното поведение, при което действието се разглежда от гледа точка на преднамерено поведение към определена цел.Макс Вебер дава класическо определение за действие, а именно че действието е поведение, в което се влага субективен смисъл без значение дали това действие е външно или вътрешно.Човек влага смисъл в действието, който има смисъл спрямо други лица, т.е. човек като действа се ориентира към поведението.

И тъй като говорим за това какво е комуникацията не можем да не споменем основните елементи на комуникацията:източник, предмет на комуникацията, който може да бъде съобщение-символ и получател на комуникацията.Разбира се, тя не може да бъде осъществена без канал за обратна връзка и без да бъде предварително изяснен търсеният ефект или целта на комуникацията.Интересно е значението на съобщението-символ или знакът.Комуникацията е невъзможно да се осъществява без знаци или символи.Знакът е материален обект, който в комуникационния процес е аналог на друг обект, свойство и го замества.Обектът, чийто заместител е знакът се нарича денотат.Името на този обект е знакът, а информацията, която знакът съобщава е значението е значението или смисъла на денотата.Например:знакът по пътищата "Внимание:деца!" ни кара да го свързваме с училище или детска площадка-деца-топка и съответно автомобил, който ако се движи с превишена скорост трябва да намали скоростта и да бъде с повишено внимание.Но всички тези съобщения-символи, знаци и примери от действителността са неизменно свързани с културния свят, който ни заобикаля и изясняване на понятието култура.

Култура

В обществото съществуват различни видове групи, които осъществяват комуникацията помежду си по различен начин и имат различни видове решения на техните проблеми.Тези проблеми са неизбежна част от съществуването на индивида в групата.Затова и социално-културните форми в групите са различни.

Съществуват потребности и закономерности, които са еднакви за всички групи по света.Например във всяка група има наличие на индивиди от различен пол, възраст, дори националност, религия, сексуална ориентация и др.Но за всички съществуват определени законови ограничения, породени от културата на всеки човек и отделен народ.Всяка група съществува на базата на дадени правила.Има възможност едни правила да се спазват и да важат за една група, а друга да ги отрича, но няма група още от древността, която да съществува в безпорядък.Обикновено навсякъде има закономерност, че ако правилата не се спазват, то това поведение на даден член бива санкционирано и неодобрено от групата.Такъв пример е забранта за брак между баща и дъщеря, майка и син.Въпреки че има известни изключения-до средата на 19в. в Англия е бил разрешен бракът между братовчеди.Друг пример е, че в повечето семейни групи мъжът е глава на семейство.

Други характерни особености в групата, произтичащи от културата са:защитата, от която се нуждае малкото дете докато порасне, осигуряването на прехрана, колективното знание, което се предава и др.Тези белези спомагат за създаването на най-важните институции в обществото-семейството, религията, образованието, икономиката.Те се съдържат във всички човешки групи.Именно тук откриваме и значението на понятието култура, а то се крие в общите пътища за решаване на универсалните проблеми в групата.

Общите белези при разрешаване на проблемите в групата, свързани с културата са, че те не са вродени, а се научават, те се предават чрез символи от поколение на поколениe, като например езикът, те възникват като резултат от общуване вътре в групата.Проблемите в групата, както и тяхното решаване са плод на опит и грешки, комуникации, поощрение на добрите действия, санкциониране на лошите, опитът и последователността на взимане на решения-всичко това сформира културата на съответната група и на обществото.Поведението и комуникацията между индивидите е нещо реално, а културата се възприема като нещо абстрактно.

Културните ценности се развиват още в детството като се учим да различаваме добро и лошо.Към собствен културен модел се привързва всеки индивид.Това е универсален подход във всички групи.

Съществуват различни определения за понятието култура.Някои по-известни от тях са:

" комплекс, който включва вяра, знание, изкуство, морал, закони, обичаи и други възможности и навици, придобити от човек като член на обществото-Тейлър;

" организация на явления, действия, предмети, идеи, чувства, която зависи от употребата на символи от Лесли Уайт;

" културата не е натура според проф.Добрин Спасов;

" акцент върху интелетуалното, разционално начало, според Бидни;

" културата е резултат на социално взаимодействие и ръководство за следващи взаимодействия според Томас Парсънз;

" според Томас Куун от 60-те години на миналия век:културата е всичко научено.

Елементи на комуникацията:
Цел и ефект на комуникацията

Чрез изясняване на целите и ефектът на комуникацията, можем да изясним какво е функционалното предназначение на комуникацията в обществото.А комуникацията може да се разбира като процес между двама или повече души, които си споделят информация и смисълът, който се съдържа в нея.Опитваме се да въздействаме на получателя при избора на неговото решение чрез комуникацията.А комуникация има навсякъде около нас-масмедиите.Нейното предназначение може да има както информационно въздействие, така и развлекателно и убеждаващо.За да се получи необходимия въздействащ ефект е необходимо преди провеждане на комуникацията, било тя с политическа насоченост или развлекателна или рекламна, да бъде ясно и точно определена целта на комуникацията.

Функционалното значение на комуникацията в обществото намира конкретно приложение чрез използването на съобщения-символи, както и в предоставянето на обща информация.Тя е свързана със съобщаването на политически новини, за злоупотреби и престъпления и има социално-образователно значение.Също така комуникацията предлага насочващ смисъл на предметите на комуникацията, чрез който смисъл участниците в нея могат да добият представа за обкръжаващия ги свят и еталони на поведение.В зависимост от приетите в обществото норми за поведение, предметите на комуникацията могат да добият аналитично-оценъчно интерпретиране.Функционалното значение на комуникацията намира и проявление в икономическите сведения, които са представени под формата на графики, изображения, анализи.Също така и в културните новини, които предават културно наследство от поколение на поколение.Функционалното значение го свързваме и с развлекателната информация, която ни предоставят програмите по разнообразните медии, като възможност за бягство от ежедневието и предлагане на различни емоции.

И тъй като главната цел на комуникацията е убеждаващата функция, то това до голяма степен се определя и зависи от личността на източника в комуникационния процес.През XXв.голяма роля във функционалността на комуникацията заемат масовите комуникационни средства.Тук вече нараства влиянието и ролята на комуникатора, възниква въпросът за достоверност на получената информация.Чрез резултатите, постигнати от функциите на масовите комуникации, особено през 80-те години на миналия век, се доближаваме до разкриване на резултатите, постигнати в структурния функционализъм, който се явява като система от индивидуален, групов или културологичен тип.Можем да обособим като основни функции на масовата комуникация наблюдението, корелацията, предаването на културно наследство и развлечението.

Законодателната, съдебната и изпълнителната власт и тяхното действие могат да бъдат допълнени от политическото значение на комуникацията, тя е един допълнителен ресурс.А икономическото и значение свързваме с комерсиалните комуникационни средства, представени чрез рекламата в печатните издания, радиото и телевизията.

От гледна точка на влиянието върху нормативното поведение от страна на социалното обкръжение, някои изследователи като Д.Макуейл и Д.Гуревич, свеждат функционалното значение на комуникацията до следните особености:
~ разсеяване от рутината на деня във всекидневието на хората;
~ възможност за бягство от семейните проблеми, проблемите с безработицата и др.
~ създаване на емоционални преживявания за самотните хора;
~ предлагане на възможност за нови социални контакти.

Комуникацията, по специално масовата комуникация, дава възможност да се осъществи социално поведение и да бъдат следвани от индивидите стреотипите, вярванията и нагласите, които тя налага и чрез които въздейства.Доказано е, че гледането на определени телевизионни програми зависи от настроението и състоянието на рецепиентите.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Функционално значение на комуникацията в обществото 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.