Функционално значение на комуникацията в обществото


Категория на документа: Други


Други съобщения-символи също ни заобикалят ежедневно, които имат полифункционално съдържание.Те са характерни за частния и публичния сектор.Разпространението в административния и организационния процес на автоматизирани цифрови системи, води до подобряване на качеството на действията и подобряване на конкурентната способност.По електронен път могат да се извличат сведения за доставчици, клиенти и по този начин се осъществява навременна намеса на осъществяваните производствени процеси.Въвеждането на цифровите системи в публичния сектор улеснява ежедневието на обикновения потребител чрез досъпа му до интернет и до сферите на обществено обслужване, като например теглене на пари от банкомат, попълване на данъчна декларация електронно и т.н.

Задоволяването на потребностите и интересите на обособени целеви, сегментни групи се осъществява посредством целите и ефекта на новите комуникационни технологии.Насочеността е ориентирана не към отделния потребител, а към оформени групи по цел и съдъражние.

Получател

Участникът в комуникацията, който приема, разбира и интерпретира съдържанието на приетите съобщения-символи в поведението си, се нарича получател.

Много важна роля при изясняване на целта на комуникацията има получателят в комуникационния процес.Без неговото значение се губи смисъла на изпратеното от източника съобщение.Крайната цел в комуникацията зависи от индивидуалността на всеки отделен получател, неговите чувства, настроения, бъдещи очаквания и емоции.

Понякога е възможно съобщението-символ да не достигне до желания получател и някой друг да го получи.Получателят може да бъде както едно лице, така и група от хора-най-често публика или аудитория.Редно е да изясним Какво е публика? и Какво е аудитория? Публиката е такава група от хора, събрани на едно място с цел получаването на определена информация, която се формира само, когато има определена причина и активна намеса в нейното съществуване.Членовете на публиката обикновено са със сходни интереси, мнения и цели.Аудиторията е една достатъчно голяма социална група, която надвишава по размери както тълпата, така и публиката, като членовете на тази социална група не се познават помежду си. Аудиторията не е подходяща за организиране, когато се цели извършване на определени действия като политическа революция, протестни действия и т.н. В нея се включват всички възможни социални страни, слоеве и членове на различни демографски групи.Te реагират с очакване, с интерес и с активнст на получаваните съобщения.Както при междуличностната комуникация, така и при масовата комуникация, когато получателят е аудиторията, отново значение имат индивидуалните характеристики на всеки от членовете на аудиторията.

Специфични характеристки на аудиторията са анонимност и хетерогенност.Когато получателите не се познават помежду си и не са известни на изчочника, тогава говорим за анонимност.Демографските фактори като пол, религия, образование, професия, определят различни социално-личностни характеристики, които съставляват хетерогенността на аудиторията.Аудиторията при масовата комуникация има определен максимален обем в определени часови пояси-"прайм тайм", като те се различават за телевизията и радиото-съответно между 19:00-21:00ч. и между 06:00 и 08:00ч.

Членовете на аудиторията възприемат по различен начин предаденото от източника съобщение-символ.Това е така поради индивидуалните характеристики и възприятие на всеки от тях.Изследователи като Райли показват голямото значение на първичните групи.Първичните и референтни групи оказват влияние върху процеса на възприемане на съобщенията-символи от източника, като освен това фактор е и общата социална структура.Тя включва вторични групи като политическите партии или профсъюзите.

Според Йелая Катц, интересите и желанията на аудиторията определят целта и въздействието на комуникацията, а не източника.

В процеса си на развитие, комуникацията се развива и от анонимност и хетерогенност минава към сегементиране, което е представлява последица от различния достъп по отношение на комуникационната информация.Едни рецепиенти са по-информационно-богати, а други са информационно-бедни.Според изследователя Г.Гарбо съвременното човешко общество се намира в информационна зависимост от развитото западно общество.При развиващите се страни надделява господството и зависимостта, резултат от експанзията на индустриалния свят, а също така и елитът в тези страни е неравностоен, свикнал на информационен поток "отвън".

Днес достъпът до информация от получателите е доста напреднал-разпространението на световна телевизия е на много високо ниво, а възприятията слухово и визуално-значително улеснени.Икономически и политиески фактори влиаят върху неравнопоставеността на информираност на обществото у нас.Демократичността в масовите комунукации е много добре подчератана.Правото на комуникационен достъп се свързва с правото на словото, което е от изключително значение като част от човешкото право.Без значение от богатство или натрупани индивидуални знания, правото на комуникационен достъп трябва да е равно за всички индивиди.Правото на комуникационен достъп според Ник Мор се свързва със съдържанието на концепцията за свободата на индивида.Въпреки че според Конституцията трябва да се осигури комуникационен досъп на всички граждани, то у нас има липса на такъв достъп, което води до невъзможност да се преодолеят гладко конфликтите в групите, невъзможност да се осъществи обединяване на групите-социално и духовно и невъзможност да бъде създадена атмосфера между групите на зачитане, разбирателство и уважение.

Обратна връзка

За да изясним какво е обратна връзка в комуникационния процес, то първо трябва да проследим елементите на този процес.А те са:комуникатор, който е източника на съобщението, самото съобщение, медия или канал, по който се пренася съобщението, рецепиент или получател и комуникационна среда.Всички тези елементи са взаимно свързани и взаимно се определят.Комуникаторът е всеки комуникационо действащ индивид, който е източник на изпратените съобщения и ги адресира.Този, който иска да разбере нещо, да сподели значения, се посочва в комуникационния процес като рецепиент или получател.Комуникационният процес е съчетание на всички трайни и конкретни черти и обстоятелства, в които се разгръща комуникацията.Тя се нуждае от контрол за постигнатия резултат, т.е. трябва да е ясно постигнато ли е разбирателството.Контролният механизъм се нарича обратна връзка(Feedback) и за да я разберем трябва да си представим взаимодействието на комуникационната система с околната среда.Всяка система функционира в своята околна среда, тя изпраща въздействие към средата и в същото време се влияе от нея.Една част от това, което системата излъчва в средата се връща в системата и именно това представлява обратната връзка.За успеха на комуникативното действие съдим по обратната връзка, за успеха или неуспеха на комуникационния процес.

Обратната връзка е насочена към по-голяма ефективност на комуникацията и се определя като разпознаваема реакция на получателя след получаване на съобщението.Обратната връзка може да бъде положителна или отрицателна.Когато обратната връзка стимулира комуникационното действие на източника говорим за положителна обратна връзка, а когато съобщението не се приема или се отхвърля от получателя, тогава говорим за отрицателна обратна връзка.

Изследователите Е.Роджърс и Р.Е.Роджърс разделят комуникацията на хомофилна и хетерофилна спрямо отрицателната обратна връзка.Когато между източника и получателя има сходство на опрделени признаци като образование, социален статус, то тогава е налична хомофилна комуникация, а когато липсва такова сходство-хетерофилна комуникация.Хетерофилната комуникация се оказва по-сложна за осъществяване, тъй като е възможно забавяне при нейното осъществяване, обикновено количеството на използваните канали е ограничено.Възможно е също така изопачаване на смисъла на предаваното съобщение.При този вид комуникация е възможно да бъде оказано влияние поради възникване на когнитивен дисонанс, което ще рече, че получателят разполага със съобщение, което не отговаря на неговите възгледи.При хетерофилната комуникация, източникът е в затруднено положение, защото тя има за получателя по-голямо информационно значение.

Обратната връзка има и други разновидности, според Мерил и Фрилендър тя се дели на скрита и изводна, вербална и неврбална, подобно на делението на самата комуникация.При вербалната обратна връзка имаме изразяване чрез текст, думи, а при енвербалната-чрез мимики , жетсове, знаци.

И така можем да обобщим едно съвкупно определение за обратна връзка, а именно, че обратната връзка е съобщението-символ, изпратено от получателя обратно към източника, като чрез неговото предметно съдържание можем да преценим правилно или неправилно е разбрано първоначалното съобщение-символ.Чрез обратната връзка ролите на източника и получателя се разменят.

Първоначалните канали, които е използвал оригиналният източник могат да се различават от каналите, за които се използва обратната връзка.Това се среща при комуникацията в радиото и телевизията, където радиослушателите могат да се обаждат по телефона, да изпращат писма.Обратната връзка може да бъде директна или индиректна-като под директната се разбира читателски писма, участие на зрителите или слушателите в различни предавания, индиректната представлява данни от различни професионални издания.

При масовата комуникация различаваме забавена, затруднена и частична обратна връзка.Това е така, защото съществува структурно-определена дистанция между медията и публиката.В зависимост от това чрез какви комуникационни средства се осъществява и времето, за което се осъществява, забавената обратна връзка е различна.Тя е една при печатните издания, книгите и друга при звукозаписите, кинофилмите.

Вече е възможно намаляване на времето, необходимо за получаване на съобщението на обратната връзка от страна на източника поради глобализацията на света.Обратната връзка може да бъде вече и под формата на дигитални или виртуални варианти.

Взаимодействие на елементите на комуникацията в обществото

Всеки елемент от комуникационния процес има своето място, значение и роля в процеса.Източникът е началото на комуникационния цикъл, той е автора на съобщението-символ.Може да бъде индивидуален източник и колективен източник.Освен това група от хора, заети в процесите на създаване и на предаване на съобщенията в масовата комуникация се обозначават като групов колективен източник.Съществува и още един източник-институционален колективен източник, който при създаването и предаването на комуникационните съобщения използва институционален или организационен принцип на работа.Друг вид колективен източник е виртуалният колективен източник, който се състои от представителите на масовите комуникации-корпоративните издатели, радио- и телевизионните компании, доставчици и разпространители на мултимедийни потребители.

Друг съществен елемент от комуникационния процес е съобщението-символ, чиято цел е да достигне и да се възприеме от получателя.Ето защо е необходимо да бъде осигурен надежден канал за предаване, декодиране, възприемане, разбиране и адекватно интерпретиране.На доброто и адекватно възприемане на информацията от получателя може да попречи външен, семантичен, психологически шум, намеса или това е вмешателство в комуникацията.

Да информира, да развлича, да убеждава получателя е главната и основна цел на източника на съобщението.Но за изпълнението на тези цели могат да попречат много фактори като личностни фактори, политически убеждения, езикови различия.

Подобно на източника, и получателят може да бъде индивидуален, колективен, институционален и виртуален.Възможно е противоречиво интерпретиране на информацията от източника, възприемана от получателя, тъй като източникът предлага на получателя насочващи сведения с политическа или социална насоченост, каквито са рекламата и връзките с обществеността.

Маккуейл дава следната класификация на комуникацията като цяло:междуличностна, вътршноличностна, междугрупова, вътрешногрупова, институционална и масова комуникация.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Функционално значение на комуникацията в обществото 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.