Генезис на данъчното облагане


Категория на документа: Други


* Възникват по силата на закона, а не по силата на ИАА (такива актове имат само декларативен характер);

* Определят се едностранно от държавата и е изключено договорното начало;

* Изпълнението на данъчните задължения е скрепено с държавна принуда. За изпълнението на държавните вземания съществува отделен изпълнителен процес (по реда на ДОПК) ;

* Данъчните задължения са непрехвърляеми по отношение на държавата.
ВИДОВЕ ДАНЪЦИ

В научната литература, данъците се групират по различни признаци: по категория данъкоплатци, по обекти на облагане, по реда за изчисляване и плащане на данъка, по целевата насоченост на данъка и други признаци.

В зависимост от категорията на данъкоплатците, данъците се делят на такива плащани от ФЛ, данъци плащани от ЮЛ и смесени данъци плащани и от ФЛ, и от ЮЛ (най-многочислена; ЗДДФЛ, ЗКПО).

Според обекта на облагане, данъците се делят на лични и имуществени. Според КРБ от 1991г. , данъците се плащат в зависимост от доходите и имуществото на лицата, което означава, че не могат да се въведат лични данъци. При имуществените данъци, данъкът се определя в зависимост от притежаваното от него имущество или доходите му. От своя страна, имуществените данъци се делят на: данъци върху движимо и недвижимо имущество и подоходни (ДОД и корпоративният данък).

Основното деление на данъците е на преки и косвени. Преките данъци се начисляват и приспадат директно от доходите на данъкоплатците. А косвените данъци се събират от крайните потребители като част от цената на стоките и услугите. Косвените данъци от своя страна, биват еднофазни (начислява се еднократно, например акциз, който се начислява при производството на конкретната стока) и многофазни (всяка сделка или доставка от производството до крайното потребление се облага. Многофазните данъци могат да бъдат некумулативни (в крайна сметка размерът на данъка е колкото при еднократно облагане, поради прилагане на системата на данъчен кредит) и кумулативни (има натрупване на данък върху данък).

Според начина на определяне на данъчната ставка, данъците биват прости (данъкът се определя като точно фиксирана сума-патентен данък) и пропорционални (данъчната ставка се определя като част от данъчната основа).

В зависимост от това в кой бюджет постъпват, данъците биват републикански (корпоративен данък, ДДФЛ, данък върху дивидентите, върху застрахователните и премии, мита, акцизи, ДДС и други) и местни (върху недвижимите имоти, наследствата, върху МПС, имущество, което е подарено, патентен данък, туристически данък).

ПРИНЦИПИ НА ДАНЪЧНОТО ОБЛАГАНЕ

Принципите на ДП се делят се на юридически (съставляват основата на процесуалната част на ДП), социално-икономически (определят характера на материално-правните норми) и технически (установяват основите на техническото осъществяване на данъчните операции).

Основен принцип на данъчното облагане е задължителна законодателна уредба на всички видове данъци. Данъкът не можа да бъде установен, изменен или отменен по друг начин освен със закон. Обличайки решенията по въпросите на ДО във формата на закон, държавната власт пресича опитите за обсъждане на целесъобразността на данъчното облагане, доколкото режимът на законоустановеност предполага безусловно изпълнение. Общопризнат принцип е принципът за равенство на гражданите пред данъчните закони (чл.6 КРБ). Някои по-стари конституции предвиждат еднообразие на данъците на цялата територия на страната или направо закрепват отказ от предоставяне на привилегии по данъчни въпроси. Тази позиция е израз на становището, че предоставянето на привилегии е форма на дискриминация и води до заобикаляне на закона.

Друг принцип е принципът за справедливо данъчно облагане. Основанието за данъчното облагане е един от важните въпроси за обезпечаването на справедливост в данъчното законодателство. В чл.13 Декларацията за правата на човека и гражданина от 1879г. е провъзгласен принципът, в съответствие с който възможността за плащане, а не изгодата получена от държавата се признава за основание за данъчно облагане. Според тази декларация, данъците трябва да бъдат равномерно разпределени между всички граждани съобразно възможностите им. В приети следвоенни конституции, се развива принципът за справедливост и се поставя акцент върху прогресивното облагане. Например, Италианската конституция казва, че всички са длъжни да участват в държавните разходи в съответствие със своите доходи, а данъчната система се основава на прогресивното облагане (то е по-справедливо, т.к. с нарастване на облагаемата основа, нараства и дължимия данък).

Техническите принципи на данъчното облагане са производни от съответстващите им норми в бюджетното право. Най-важният от тях е принципът за забрана на специализацията на данъците. Съобразно този принцип, данъчните приходи не са предназначени за конкретни държавни разходи, а постъпват в единен данъчен фонд (разновидност на принципа за единство на касата при изпълнението на бюджета).

В КРБ са установени следните принципи на данъчното облагане:
o Законоустановеност;

o Данъчна справедливост - изисква съобразяване на данъка с дохода и имуществото на лицата и се изразява в прогресивно облагане на ДФЛ;

o Еднакво прилагане на данъчните закони, но равнопоставеността не е абсолютна и не изключва възможността за създаване на специален данъчен режим за определена група лица, които имат еднакви характеристики;

o Служебно начало-данъчните органи са длъжни да установяват добросъвестно всички факти и обстоятелства свързани с данъчното облагане, включително и тези, които водят до данъчни облекчения и отежнения.

Въз основа на данъчния си суверенитет всяка държава провежда данъчната си политика, която трябва да осигури условия за развитие на стопанския обмен, както и данъчната система да осигури необходимите приходи в бюджета.

Данъчната политика на държавата трябва да отговори на следните въпроси:

* Дали да се установи един данък или система от данъци-повечето на брой и по вид данъци се обхващат по-широк кръг лица и се постига конкретизация и диференциация в рамките на съответните данъци;

* На кои данъци да се даде приоритет-на преките или косвените? Тук няма еднозначен отговор. У нас приоритет имат косвените данъци, защото са свързани с потреблението и се приема, че този който потребява повече ще дължи повече.

* За коя категория лица кой вид данъци са по-удачни? Приема се, че за ЮЛ по-удачни са пропорционалните данъци. Чрез тях се осигурява конкурентоспособност на лицата, т.к. те са неутрални данъци. За ФЛ, се предпочитат прогресивните данъци, т.к. чрез прогресията се проявява данъчна справедливост. В името на тази справедливост е възможно да се предвиди необлагаем минимум за лицата с най-ниски доходи, а за тези с по-големи доходи да се предвидят по-голям размер на данъците. Това е било предвидено със ЗОДФЛ, отменен през 2008г.

* Дали да има или не данъчни облекчения? КРБ допуска въвеждането на данъчни облекчения (чл.60, ал.2). От една страна, данъчните облекчения създават стремеж и възможност за заобикаляне на данъчните закони. От друга страна, данъците се използват и като регулатор за развитие на икономиката, така че те могат да бъдат и полезни. Например, реинвестирането на печалбата да се освобождава от данък. Правилото е, че чрез данъчните облекчения не може да се нарушават принципите за свободна конкуренция.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Генезис на данъчното облагане 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.