Геология и проучване на минерални и енергийни ресурси


Категория на документа: Други



Под природни резервоари разбираме регионално разпространени скални образувания,които се характеризират с развитие на филтрационни свойства и имат свойството да вместват и отдават флуиди/пластова вода,нефт,газ/.Тези скали,наречени резервоари се покриват или лежат в/у непроницаеми скални формации,наречени екрани или флуидоупори.Попространствено развитие разграничаваме три основни типа природни резервоари.Пластов тип ПР /представен от теригенни скали/са изградени от пластов тип вместващи тела ограничени от горе и отдолу от ФУ.Масивен тип ПР са масивни дебели вместващи скали ограничени странично и покрити отгоре с ФУ/най-често варовици и доломити/.Литоложко ограничени от всички страни ПР-геоложките тела/континентални и морски пясъчни образувания/ изградени от скали колектори са включени сред ФУ.Пластово-масивни/комбинир./представляват редуване на пропускливи или трудно пропускливи скали,при което възникват връзки м/е пропускливите пластове.Природен капан е участък от природния резервоар в който се е създала бариера пречеща на флуидите да мигрират,т.е създали са се условия за запазване и акумулация на ВВ флуиди.В зависимост от структурната обстановка се разграничават 4 осн.типа природни капани.Антиклинален тип ПК се образува при деформации на пластови и масивни ПР във вид на и куполовидни структурни форми.Тектонски тип ПК се образува ако са налице някои условия,като скалите колектори контактуват със с-ли ФУ,разломът да е по посока на издигане на пластовете ,повърхността на колектора и на разлома да образуват затворен контур.Литоложки тип капани най-често се образуват в труднопроницаеми скални комплекси с вътрешно формационно присъствие на изклинващи пясъчникови пластове или резервоарни лещи.Стратиграфски тип ПК се образуват при погребване на скали колектори с ФУ.Комбиниран тип ПК са често срещани и са резултат от съчетание на различни природни фактори.Класификация на ВВ залежи/Бакиров и Брод./според типа на ПР,генетичен тип и морфология на ПК,взаимоотношение м/у подвижните в-ва. Масивни з-жи се образуват в масивен тип ПР,имат мощен колектор от който само част е наситен с нефт/газ.делят се на 2 подгрупи:-масивни структурни з-жи/образ.в антиклин.тип ПК при който не съществува хиатос в седиметацията между колектора и ГН покривка/-масивни з-жи свързани с ерозионни масиви/образуват се в ПК на масивен тип резервоари които представляват древни ерозионни издигания/. Пластови з-жи са свързани с пластов ПР, н/г/ насища цялата дебелина на скалата колектор,биват сводови и екранирани.Сводови се образ.в антиклинален тип ПК на пластовите резервоари.Екранирани се образуват в пластовият тип на ПР в участъци екранирани по посока на издигането,залежът се образува след образуването на екрана.По начин на образуване биват тектонскоекранирани залежи,стратиграфско-екранирани,литоложкоекранирани.

Литоложкоограничени залежи: са свързани с ПР които имат малки размери и са ограничени от трудно проницаеми скали.Представляват наситени с Н /г/ лещи от проницаеми скали сред седиментни комплекси.Могат да бъдат з-жи огранич.от всички страни с вода/формират се в пясъчни лещи,разпространени сред алевролити, з-жи ограничени частично от ФУ с вода,запълнени са частично с ПИ, залежи ограничени от всички страни с трудно прониц.скали/Н и Г насищат цялата вместимост на скалата.

І.част.вапрос.10

При подходящи климатични условия се развива богата и разнообразна растителност.Ако се създадат условия тази растителност да бъде натрупана и запазена в застояли водни басейни чрез покриване с други утайки се образуват въглища.Колкото по-топъл и влажен е климатът ,толкова по-богата и резнообразна еп флората.През карбона/топъл и влажен климат/растителността е висока с големи,дебели листа и слабо развита коренова система;подобен е и климатът през юрата и началото на палеогена т.е има развитие на буйна растителности образ.на големи въглищни басейни.При повиш.на температ.освен ,че растителността се развива бързо,увеличава се и скоростта на деструкцията и а от там и торфонатрупването.През цялата история на геолож.развитие на земята са се редували два типа климат.Равномерен-обхващащ цялата земна кора,характерен за по-спокойните в тектонско отношение периоди.Поясен тип/характерен за акивна тектонска дейност/.Животът на Земята се заражда във водна среда през докамбрия/първи растения са синьозелените водорасли/Първите растения с клетъчна с-ра /поява в среден ордовик/,но разцевата им е през девона.Първите растения оцелели на сушата са псилофитите/изградени са само от големи листа /.След тях се появяват плавуновите,хвощовите и първите папарати./вече имат стебло,корен и корона с листа/.В края на ранната креда е станало най-голямата промяна в растителността на земята-поява на покритосеменните растения/най-съвършенни до наше време/.За натрупване и запазване на растит.останки са необходими благоприятни условия,такива условия могат да се създадат само от безотточен воден басейн със застояла и неподвижна вода.блата се образуват в участъци в които постъпва достатъчно вода за да компенсира изпарението и натрупването на растителен материал и минерално вещество.Отделят се три типа блата:-низинни/разполож.в понижени части на релефа,периодично са заливани с вода/към тях се причисляват:-тресавища/торфеният пласт лежи в/у сапропела на дъното/,-потопени блата/торф.пласт лежи на дъното или върху натрупан сапропел/,-застояли блата/торфът е много и надвишва водното ниво-голяма част от растит.материал се разлага напълно/.;-междинни блата/имат периодично грунтово подхранване/;-водоразделни/пониж.участъци на зем.кора под нивото на грунтовите води,подхранват се от валежите/.Блата се образуват в пониж.участъци в близост до водни басейни:-лимнични/до езеро/;-паралични/до морски басейни/.В развитието на зем.кора съществвува два типа геотектонска обстановка:-еволюционна/относително спокойствие и равномерност на протичащите процеси/и -революционна/краткотрайни и бързи смени на условията/.Торфогенезата е процес протичащ след отлагане на на растителните останки в блатата и включва следните процеси:-отлагане на растит.материал;-подхранване с /Ca,P,K,Na-активизира жизнената дейност на бактериите/;-подхранване с кислород;-киселинност;-температура.Два основни стадия на въглеобразуване:1.Биохимична в-я/торфогенеза/-протичат окислителни или редукц.процеси под въздествие на кислород,микроорганизми и нисши гъби,променя се структурата на раст.останки или се разграждат на ълно до гели,процесът замирав дълбочина/.2.Геохимична в-я/протича под въздействие на налягането на горните наслаги и повиш.температ. в дълбочина,уплътнява се торфа,увелич.се здравината на въглищата, цвета потъмнява./.В процеса на въглеобразуване се наблюдават три стадия на въглефикация.Кафявовъглищен стадий/характ.за въглищата обр.тогава е високо съдърж.на кислород,влага/.образуват се:торфоподобни в-ща;-землести;-лигнитни;-матови;-блестящи.Черновъглищен стадий/в-та обр.тогава се характ.с черен цвят,силен блясък,здравина,вис.съд.на С,добра коксуваща способност/.Антрацитен с-дий/черни,здрави,най-гол.к-во С,висока топлина на изгаряне/.Метаморфизъм на в-щата:Факторите коита влияят са :-налягане/колкото по-дълго време оказват влияние ФХ фактори толкова по-галяма е степента на въглефикация.;-температура;-геоложко време;-изходен прастителен материал.Контактен метаморфизъм:ф-р е вис.температура,осъщ.се на контакта на въглищ.пласт с магмено тяло.Регионален м-ъм с повиш.на дълбочината расте налягането и темпрературата/правило на Хилт/.Динамометаморфизъм-основ.фактори са налягането при тектонски движения, има влияние и на температ.в дълбочина.

І.Част.11.Въпрос

Литотипи на хумосните в-ва:съставните части на в-та,коитосе различават макроскопски по цвят,блясък,лом,напуканост и др.Биват:Еднородни/Ксилен,Витрен,Фюзен,Семифюзен/Разнородни/Кларен,Дюрен,Липтен/.

Ксилен-цв.светло до тъмно каф.,растит.останки с добрезапазена дървесна с-ра и ясни годишни кръгове.Витрен-цв.каф.-дъмно каф.,растит.фрагменти със залчина структура.Семифюзен-каф.-тъмно каф.,добре запазена дървесна с-ра,годиш.кръгове.Фюзен-черен,наподобява дървени въглища,образуван е в резултат на овъгляване на дървесина при горски пожар.Кларен-сивокаф-черен,нееднороден ЛТ с ивичеста/масивна текстура.Дюрен-нееднороден ЛТ,среща се под формата на слоеве и изгражда цели въглищни пластове.Липтен-жълтоохрен,растит.късове с 10-ки см.Литотипи на сапропелните въглища:Кенел-сивочерен,масивна текстура.Богхед-черен,слаб мазен блясък и масивна т-ра.Мацерален състав:мацерали-останки от висша растителност и са продукт на оторфяването,диагенезата,катагенезата и метаморфогенезата.1.Гелифицирани мац-ли:образуват се главно от хумусни в-ва в състава на които влизат C,O,H,N,обособени са в гр.Хуминит/при лигнитни и кафяви в-ща и гр.Витринит/черни и антрацитни в-ща/.Подгрупа Хумотелинит:-текстинит/ивици,лещовидни тела,клетъчна с-ра/;-улминит.Подгрупа Хумодетринит:-атринит;-денсинит.Подгрупа Хумоколинит:-гелинит;-корпохуминит.2.Липоидни мацерали:най-устойчивите части на висшите растения обогатени на Н,които се порменят слабо при торфогенезата,както и останки от нисши растения.

Споринит/останки от спори и полен/,-Кутинит/останки от кутикула,т.е обвивки на листа,Резинит/запазена смола или подобни в-ва/,Суберинит/отанки от коркова тъкан на висши растения/,Алгинит/образув.от зелени водорасли/,Липтодетринит/мац.-ли с малки размери и неопределена форма/,Хлорфилинит/фосилизиран хлорофил от зелени водорасли/,Битумнит/среща се като финни лещи,резултат е от разлагане на водорасли и бактерии/Флуоринит/останки от етерични масла/.3.Фюзенизирани мацерали:/гр.Инертинит/-възникват при процеса фюзенизация,т.е овъгляване,окисление,разрушително действие на гъби и организми.Фузинит:-пирофузинит/фосилиз.дървесни въглища/,-деградофузинит/образ.при изсъхване и окислен.на дървесина в торфено блато/.Семифузинит/полуфюзенизирана дървесна тъкан/.Макринит/овъглени ,окислени хумосни гели/.Микринит/беден наС/.Склероцинит/сборен мацерал,останки от гъби/.Микролитотипи на въглищата:повечето мацерали асоциират с други мацерали или минерали и се наричат микролитотипи,названието завършва с наставка"ит".Органични микролитотипи:определят се от съдържанието на мацералните групи.Биват 3 вида:мономацерални/съдърж.<95%на органична маса/,бимацерални /2 групи мац-ли заедно <95%,като всяка е<5%/.,тримацерални/3гр.м-ли и 5%/.Минерални микролитотипи:те са въглищно минерални асоциации с високо обемно тегло,съдържащи високо съд.на минерални примеси.Наименованието на минерала +"карб"/Карбопирит/.Геология на в-щата в Б-я.Установени са редица въглищни н-ща и басейни.Общи запаси -9,7 млрд.т.Запасите на антрацити са в Свогенския басейн и са незначителни.Най-много са лигнитните в-ща/77,3%/.Унас се разработват предимно лигнитни и кафяви въглищни б-ни.Черни в-ща се добиват в Балканския басейн.Възраст на в-щата/Карбон,юра,перм,креда,палеоген,неоген/.Добруджански б-н:горнокарбонски наслаги с над86 въглищ.пласта-16 с промишл.значение/в-щата са от черни до антрац./.Свогенски в.б.-запаси 80 млн.т.,7-17 въглищни пласта/полуантрацитни-суперантрац/.Балканбас-3 задруги ,2 въгленосни/анрацитни/.Бургаски в.б.-матови кафяви в-ща.Пернишки в.б.-блестящи кафяви,въгленосна задруга с деб.над 100 метра.Бобовдолски в.б.-7/8 въглищ.пласта-блестящи кафяви/.Пирински б.2 въглищ.свити,кафяви блестящи до черни.Източномаришкия б.лигнитни/въгленосни неогенски наслаги/.МЗарбас-въгленосна Маришка свита от матови кафяви -лигнитни.Софийски-лигнитни.Чукуровски б.-лигнитни 12-18 въгл.пласта.Кюстендилски-лигнитни- кафяви матови.Ораново-Симитлийски б-н.матови кафяви.Разложки б.-1 въглищна свита ,2/4 въглищни пласта,меки кафяви.Гоцеделчевски б.-14 въгреносни пласта/матови кафяви/.Въглищни б-ни в света.Европа:Великобритания/черни в-ща,басейните са разделени на

три групи-южна,централна,северна/.Германия/черни в-ща 4 басейна с карбонска възраст/.Полша/черни в-ща/.Русия/болшинството от запаси е на ЮЗ и СЗ в азиатската част на Русия.Украйна-донецкия в.б./Донбас/-карбонкафяви до антрацитни/.Северна Америка:-Канада/най-големи з-си са в провинциите Албърта и Британсак Колумбия/-САЩ/най-гол. З-си Уайоминг,Дакота,Монтана,Колорадо,Аляска,Отделени са 6 въглищни провинции/.Южна Америка:промишл.въгленосност е незначителна и ев малки басейни в Бразилия,Колумбия,Аржентина,Чили/.Азия:60% от общия геоложки и 25% от проучените з-си в света/Казахстан,Индия,Китай,Виетнам/.Африка/беден на з-си от в-ща/.Австралия и Океания:най-богат е щат Нов южен Уелс и Куинсланд/кафяви в-ща/.Антрактида:10 н.ща/н.ще Уивър-черни коксови до постноспичащи се.

І.Част.13Въпрос.

Залеж наричаме самостоятелно натрупване на течни или газообразни ВВ в даден участък на НГ територия.За да се образува залеж е необходимо наличието на скали способни да вместват в себе си ВВ флуиди ,а при експлоатация да ги отдават/наречени скали колектори/.Друг необходим признак е наличието на трудно пропускливи скали,които залягат над скалите колектори и пречат на разсейването на ВВ /скали флуидоупори/.Важно е да има и усложнения на природния резервоар,които служат като бариера за запазване на залежа т.е природен капан.Понятието ГН контакт и водонефтен контакт отразява преходна зона с различна дебелина в която се осъществява преход м/у 100%наситеност на една фаза и 100% настиеност с фазата лежаща отгоре.Тази дебелина зависи от филтрационните с-ва на колектора и характера на флуида.При газов залеж и много добри филтрац.с-ва,преходната зонаможе да бъде няколко 10-ки см.При слаби филтрац.с-ва водонефконтакт може да представлявапреходна зона с деб.няколко метра.Когато тази зона е повече от 100 метра се говори за междинен колектор или промеждутъчен комплекс.Той съдържа,но не отдава нефт/подобен случай е Долнодъбнишкото н.ще -неговата преходна зона е 30-40 м/.Нефтът и природните ВВ газове могат да се срещнат в различни форми. В разтворено състояние в пластовите води,в свободно придвижно състояние в празнините на скалите, в свободно състояние в напуканите зони,в разсеяно неподвижно състояние в празнините на скалите.Скалите колектори често са със седиментен произход/ пясъчници,варовици и доломити/.основните физични параметри на скалите изграждащи природните резерв.са вместимост и пропускливост.Определящ показател за ПР е филтрационната

характеристика.Порестостта може да е много голяма/глини/,но ако каналите са малки тази скална среда не филтрира и не притежава резервоарни свойства.Вместимостта може да бъде представена от:пори/става въпрос за порестост/;-пукнатини/формира се пукнатинна вместимост/;-Каверни/форм.се кавернова вместимост/.Различава се обща

/абсолютна/- отразява обема на всички празнини в скалата;и открита вместимост отразява обема на взаимносвързаните.Скалите колектори от седим.произход се поделят на две групи:теригенни/п-ци,п-чници,алевролити с междузърнесттата вместимост,,-карбонатни/в-ци,доломити/при тях вместимостта е порна пукнатинна,кавернова и смесена.ФУ могат да бъдат скали с различен състав/глинести, ,карбонатни,евапоритни/.Поделят се на нефто-газо и водоупори.Налягане на пробива/Лаплас/-стойността на налягането,която преодолява капилярното противоналягане в изолиращи с-ли и изгонва насищащата ги течност.В зависимост от съотношението на Рпревиш.и Рпроб.се определя дали са налице условия за съхраняване на ВВ акумулации.За да баде съхранена акумулацията е необходимо Рпроб>Рпревиш.Глините,които не са склонни към напукване са типичен пример за екран,който може да се характеризира с уравнението на Лаплас,от което следва ,че дебелината на екрана не влияе в/у надеждността на екраниране.Когато изолиращите скали показват склонност към микронапукване,може да се приеме ,че дебелината влияе в/у надеждността за екраниране.Колкото е по-дебел екрана.толкова е по-малка вероятността една микропукнатина да пресече пълната дебелина и да предизвика разхермитизация.

І.Част 15.Въпрос.

За прогнозиране на НГН перспективностсе използват множество критерии:Литоложки к-ии се използват за

оценка на нееднородността на разреза/във вертикална и хоризонтална посока/по филтрлационните свойства на скалите които го изграждат.Два от литолож.критерии са основни:-съст.;особ.в строежа и степен на уплътнение на ФУ с-ли.,,-съст.особ.и степен на уплътнение на скалите колектори.Геохимични к-ии-използват се зап оценка на прогнозните ресурси от нефт и газ по обемногенетичния метод.Палеогеоморфоложки к-ии:чрез тях могат да се възтановяват палеогеограф.условия на седиментацияс цел да се набележат зони с благоприятна развитие на ФУ и колектори с различ.състав.Хидрогеоложките к-ии -чрез тях се отчита солевия състав на пластовите води,съставът на водоразтворените ВВ газове.Геолого-иконом.к-ии -за оценка на НГН перспективност на дадената територия от гледна точка на отчитането на ГИ условия за търсене и проучване на обекти.Палеогеоморфоложки к-ии за прогнозиране на различни типове природни капани.Геотермични к-ии.В границите на Алпийската нагъната система е разположена северна Б-я/района свързан с нефтогазоносност у нас/.Северна Б-я е отнесена къв два НГБ:Западночерноморски/в него са отделени 2 НГОбл./ и Предкарпато-Балкански/5 НГОбл.В черноморския шелф се отделят три тектонски обособени района:Долнокамчийско понижение,северен и южен шелф.В сев.част на Долнокамчийското понижение са се формирали литоложки тела с колекторски и екраниращи качества,т.е този район е с голям НГН потенциал.В северния шелф са доказани нефтогенериращи скали по целия разрез/.Интересни са газогенериращите глинести седименти/силур/ и въгленосни н-ги/карбон/.Множество нефтени прояви в Каврненеско-Тюленовската депресия.В южния шелфсе предполага ,че скали с добри колекторски качества има в теригенните скали от Равненската свита.НГО на Варненската падина е с едно нефтено н-ще /долна креда/ и четири малки газови/олигоцен/.Тюленовско /ГН н/-между носШабла и н.Калиакра.Установени са два залежа:-газонефтен з-ж /от масивен тип,продуктивн.хоризонт е изграден от напукани доломити и в-ци с добра междузърнеста вместимост;нефтът е тежък,вискозен,високо смолист;/.-газов з-ж/олигоцен/-привързан към пясъчников пласт с деб.10м,газовата акумулация е в отделни малки газови з-жи в изолирани тектонски блокове.Във Варненската падина са установени няколко газови акумулации/Дуранкулак,Кръпец,Българево/.Залежи в Мизийската платформа:1.Долнодъбнишко ГН н.ще/установени са два самостоятелни з-жа:-нефтен/ в доломити,нефтът е от метанов тип,ниско смолист,високо парафинов./; и газокондензатен във в-ци/залежът е пластов,сводов и се екранира от глинести варовициИ алгилити,не се разработва поради малкото количество на запасите./.Горнодъбнишки нефтен з-ж е от масивен тип,и има подобни характеристики с Долнодъбнишкия.В източния брод на Ломската депресия са установени промиш.акумулации от нефт и газ свързани с долноюрски и горнотриаски пясъчници.Долнолуковитски газонефтен з-ж е привързан към пясъчници от Косинската свита,установени са две газови шапки,режима на з-жа е смесен ,еластичен;режим на разтворения газ;газонапорен.В западния предбалкан се намира Чиренският газокондензатен з-ж,той е от масивен тип,в състава на газа преобладава метанът,в момента се използва като подземно газово хранилище.

І ЧАСТ .1.Въпр

Н-щата на ПИ са много разнообразни.Поделят се на метални ПИ и неметални ПИ.

Към НПИ се причисляват както минерали/ Fsh,слюди,барит,гипс/така и скали/гранит,пясък,габро,варовици/.За да се определи начина на експлоатация на н-щето НПИ се подлагат предварително на технолож.изследв./има вероятност да съдържат вредни примеси/.При ВПИ се различават два вида руди -комплексни извличат се два или повече метала Ag ,Zn,и прости/извлича се един метал-Fe,Mn.При определяне практич.стойност на 1 н-ще на метални ПИ от значение са:Съдърж. На метал,наличието на вредни примеси и запасите от руда.За НПИ важни са физ.и хим. с-ва /цвят,огнеупорност/. Когато съд.нва полезен компонент е ниско продукта се подлага на обогатяване за да се отстранят вредните примеси.Прилага сде за рудите,неметалите и въглищата.Най-прост начин на обогатяване е промиването.Структура наричаме строежът на мин.агрегат, който се определя от съчетанието на минералните зърна. Структури биват 5 основни вида. 1.Кристализационни с-ри:-идиоморфна зърнеста/мин.зърна са с идеални кристални форми/.хипидиоморфно зърн-/зърната са с частично развити кристални форми/-алотриоморфно зърн./мин. Нямат кристални стени/,-порфирна/едри к-ли от 1 минерал с автоморфни очертания сред финно изкрист. Маса от друг м-л/-пойкилитова/дребни зърна от 1 м-л са включени в едри зарна от дрег м-л/,-влакнеста/ред-м-л е с форма на влакна/,-листовидна/мин.Са с финно листовидна форма/.2.С-ри получени при разпадене на твърди разтвори:-решетъчна;бримковидна-1 м-л се обособ.по приферията на друг във вид на жилки.,-пластинковидна;Емулсионна/в основ. Маса от 1 м-л -ситни капковидни зърна от друг/,-графическа/срастване м/у два минерала и наличие на резки граници/,-микропойкилитова/1 по-едър м-л включва по-ситни индивиди от друг/,-пламъковидна.3.Бластични с-ри/на прекристализация на колоиди/-сферолитова/рудите се състоят от дребни кръгли образувания/под микроскоп-радиално-лъче4во у-во/.,-гранобластична /агрегат с приблизит.еднакви по размер мин.зърна с кръгли/ъгловати очертания/.-порфиробластична/сред осн. Маса от 1 м-л има по-едри зърна от друг/същия/,-идиобластична/м-ли са с ясно изразени кристалограф. Очертания/,-лепидобластична-/м-ли с люсповидна форма/,-фибробластична/м-ли с форма на влакна/,-пойкилитобластична/в едри индивиди от 1 м-л се съдържат по-дребни от друг/.4.С-ри на дзаместване:-на разяждане/проникване на един минерал в друг/,-на пресичане/жилки от по-късно образ.м-л процепващ друг/,-скелетна/заместването на 1 м-л става от центъра към перифеирята,като стените на к-ла се запазват/,-графическа/взаимн прорастване на два минерала ,единият се образ.за сметка на другия.,-цимента,-зонална,-с-ра на граничните ивици,-нишковидна.5.С-ри на натиск:-кластична/в резултат от натрошаването се обр.м-лни късчета с различна големина/,-с-ра на смачкване/при меки и пластични минерали-в мин. Се наблюдават извити ивици/з-ни на смачкване/.,с-ра на прекристализация/образ. се в резултат на епиген. И метаморфни процеси.Форми на н-щата на ПИ:според взаимоотнош.с вместв.с-ли н-щата биват:-Сингенетични/образ. едновр.С вместв.с-ли при еднакви геолож.п-си/-част от магматич.и утаечни н-ща.,-Епигенетични/образ. по-късноот вместв.с-ли при различни процеси-останалите н-ща/.Телат амогат да имат 3 основни типа прости форми:-изометрични/еднакво развити в 3 измерения/- гнезда,буцени,Щокове

;Стълбовидни/удълж.в 1 направление/.,-Плоски/удълж. В две направления-жили/.Текстура на ПИ наричаме строежа,който се обуславя от разположението на изграждащите ги минерални агрегати. Текст. на рудите зависи от начина на отлагане на мин.в-во:чрез заместване в контактно-метасом.и ХТ н-ща,запълване на пукнатини и празнини в ХТН,чрез уплътняване във водни басейни при изветря и метаморф.,чрез сегрегация или инжектиране в магматич.н-ща. Т-ри на метаморфни н-ща:-ивичеста,линейно ивичеста,към ивичеста се отнасят гънкова/финни паралени ивици усложнени с микрогънки/,-шистозна/резултат от уплътняването/,-брекчозна,брекчовидна,петниста,впръсната т-ри. Т-ри на изветрителни н-ща:-пореста/при излужване на минерали впръснати в по-устойчива маса/,-гъбовидна/празнини със сложна форма разделени от тънки стени от рудно в-во/,-праховидни,-землести,секреционни /запълване празнини с изометрична ф-ма/,при частично запълване-геодова т-ра. Т-ри при ХТ н-ща:-ивичеста/м-те се отлагат във вид на ивици в празнини и пукнат./-симетрично ивич./лентовидна/-праволинейни ивици с резки г-ци.,Т-ра на пресичане-/масивни руди от жилки/,гребеновидна/ивиците са изградени от сълбовидни минерали/,-брекчозна/рудните късове са от мм-до см.и са ъглести/,-брекчовидна/късовете са заболени/,-коломорфна/при отлагане на мин.в-ва от колоидни разтвори,-бъбрековидна/стъклена глава/. Тестури в магм.н-ща:-масивна-еднор. сроеж тясно допиращи се мин.зърна.-шлирова/руд.м-ли са във вид на неправилни петна/,-впръсната/рудните зарна са разпръснати сред скалната маса/,-нодуларна/бобова/-руд.м-ли се обособяват в овални групи.Т-ри в пегматитови н-ща:масивна и пегматитова,понякога ивичеста.Т-ри в контактно метасоматичнин-ща:-реликтова/заместване на отделна прослойка с руд.м-ли/,-петниста/петна от руд.м-ли във вместв.с-ла,-такситова/опред.участъци от рудата имат една т-ра ,други -друга.

Т-ри в седиментни н-ща:-слоеста/редуване на прослойки с различ.мин.състав и струк.особености/,-лещовидна,-оолитова/образ при концентрично отлагане на рудно в-вооколо кварцови зърна/,-конкреционна-/рудите се състоят от кръгли образувания,разновидности са макова,грахова,бобова,орехова/.-конгломератова-късовете руда са с кръгла форма/,-брекчовидна/късовете са ръбести/,-срещат се масивна,впръсната,ивичеста и др.

І част.2.въпрос.

Генетична класификация:Екзогенни н-ща:Изветрителни:-отломъчни/разсипи/,-остатъчни/резидуални/,-инфилтрационни.Седиментни н-ща:-механично утаени,химично утаени,органогенно и биохимично утаени.Метаморфогенни н-ща.Метаморфозирани.Метаморфогенни. Екзогенни н-ща.Изветрителни-образ.с3е под действие на хипергенни процеси характерни за повърхностната зона на зем. Кора.Под действието на атмосф.условия,водата и дейността на организмите скалите и минералите се изменят,при което се получ. Нови минерали устойчиви в условията на земната повърхност,това изменение се нарича изветряне.При благоприятни условия то може да доведе до концентрация на ПИ което води до образуване на изветрит.н-ща.-Отломъчни/към тях се отнасят елувиални разсипи/остават на мястото на своето образуване/,делувиални р-пи/,колувий.Разсипите са рохкави или споени натрупвания на отломъчен материал.-Остатъчни н-ща/привързани към изветрителната кора,която в зависимост от климата,хим.състав на с-те и релефа има различен профил.Тези н-ща се образ. над скалите и н-щата подложени дълго време на изветряне.-Инфилтрационни н-ща-при хим.изветряне на скалите попадайки в зоната на грунтовите води,където ФХ условия се променят,те действат на скалите в резултат на което се отлагат на нови м-ли.В други случаи циркулиращите р-ри отлагат част от в-то в кухините и пукнатините на скалите.Така се образ. инфилтрационните н-ща,те са характерни за Fe,Mn,Cu и др.Метаморфогенни н-ща.Основните Фх свойства и промишлени на ПИ могат да се променят и да се получи ново ПИ което да има различно практическо приложение.Тези н-ща са образувани в самия процес на метаморфизма.Ендогенни н-ща.Магматични:-сегрегационни,ликвационни,хистеромагматични.

Карбонатитов.Пегматитопневматолитни:пегматитови,пневматолитни,контактнометасоматични/скарнови/.Хидротермални-н-ща:-образ.на голяма и умерена дълб./високо,средно и ниско температурни/-образ. на малка дълб./високо,средно и ниско температурни/.Вулканогенно-седиментни н-ща:Sedex-желязосулфидни-пиритни н-ща. Ендогенни н-ща:образув.им е свързано с внедряване на магмата в различни хоризонти на земната кора.От магмата изкристал. Масивни с-ли-гранит,диорит,сиенит.При кристал.на магмата ,част от съдържащите се в нея метали осават в разпръснато състояние,други могат да бъдат изнесена чрез летливи компоненти,а трети могат да останат в магмата образувайки големи концентрации от рудни минерали.Магматични:1.Сегрегационни:образ. при кристал.на УО с-ли/дунити,перидотити,пироксенити/.Рудните м-ли се отделят и натрупват в най-ранния период от маг.кристал.Обособяването им сатва в твърдо състояние при изстиване на магмата/рудните м-ли са идиоморфни/.Н-ща на платина,диаманти.2.Ликвационни: образ. се от О магми/габро-норитова,оливин-диабазова/.Ликвация-п-с при който първоначално еднородна течност се разделя на две ,несмесващи се при еднаква температура фази.В нач.фаза на ликвация сулфидната фракция се отделя във вид на капки ,впръснати в силикатната ф-я.Постепенно капиките се сливат в ивици и обр.гнездовидни натрупвания.Сулфидите са с по-голяма плътност и потъват в дълбочина/често рудните тела се намират в основата на плутоните.Н-ща на Ni/съдбъри -канада/норилското в сибир,монче тундра в колския п-в,Cu,Co руди платина и паладии.3.Хистеромагматични/късномагм./-образ.се в последния стадий на кристализац.в У/н-ща на титаномагнетит/,УО/н-ща на хромити,платина,и алкални с-ли./н-ща на апатит,нефелин и графит/.-хистеромагматич.впръснати руди/рудните мин. Изкрист.Последни и са ксеноморфни/,-хистеромагматични компактни/лещи,жили/-рудните тела са образувани след затвърдяване на вместващите с-ли/границата м/у лещи и вместв. с-ли е рязка/.Карбонатитови н-ща:те са ендогенни натрупвания от калцит,доломит и др. Пегматито-пневматолитни:1.Пегматитови:при магм.прекрист. се образ.остатъчна силикатна магма -пегматитова,лесно прониква в пукнатините и мантията на майчините скали.Има 2 групи пегматити:прости/не се е извършило ХТ заместване/-сложни/пневматолитно-ХТ заместване и са се отложили редки минерали/.2.Пневматолитни н-ща:пневматолиза-отделяне на газове и пари от магменото огнище още в началото на магм. Кристализация.Летливите в-ва изнасят част от труднолетливите елементи като Fe,Cu и др.При проникването им в пукнатините на околните скали тези газове и пари взаимодействат по м/у си и с околните скали и образуват н-ща на ПИ.3.Скарнови н-ща

Скарните са скали,състоящи се от гранати и пироксени+-епидот,амфибол и др. Магнезиеви скарни-характерин за скали като доломитии вровици.Калциеви скарни-възникв.при контакт на варовици и мармори. ХТНобразуват се от гопрещи мин.вдни р-ри с различен произход.Могат да бъдат с метаморфогенен произход или ювенилен когато сасвързани с магмената дейност на вулканогенни.ХТР.ри могат да се образ. и при дълбочинна циркулация на подземни водиНезависимо отпроизхода си ХТ р-ри изнасят от дълбочината на повърхността различни елементи под формата на разтворими съединения,които отлагат при благоприятни у-я в пукнатините и порите на скалите.От ХТ произход са повечето н-ща на цветни,редки и благородни метали.Вулканогенно-седиментни н-ща:SEDEX-образуват се,както при геосинклинали така и при платформени условия.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Геология и проучване на минерални и енергийни ресурси 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.