Геология и проучване на минерални и енергийни ресурси


Категория на документа: Други


І част.3.Въпрос.

Магматичните н-ща се образ. предимно при кристализация на магмата при дълбочинни условияСегрегационни-при кристализация на предимно на УО скали-дунити,пироксенити.Рудните минерали,които са с по-голямо относително тегло от силикатните потъват и се натрупват в най-долната част на магм. Топилка.По тази причина долните у-ци са по-богати на рудни минерали.Когато количеството на рудния минерал е по-малко от силикатните минерали се образуват впръснати руди.Р тела представляват щокове,гнезда и лещи чиито размери в повечето случаи не са големи.

тръбовидни тела на диамантови н-ща Между вместв. скали и рудното тяло няма рязка граница.Ликвационни-обр.Се от кисели и осн. Магми.Ликвация/2фази/.В началната фаза на ликвацията сулфидната фракция се отделя въвв вид на сулфидни капки впръснати в силикатната ф-я,по-късно капките се сливат и образуват гнездовидни натрупвания.Прична за ликвацията на магамата е нарушаването на хим.Равновесие.При бавно изстиване сулфидната топилка,се концентрира в на-долните части на магмената скала.Образуват се залежи от масивни и впръснати руди/дънни з-жи/.При кристализацията на малка дълбочина се образуват висящи з-жи от сулфидни руди най-често впръснати.Хистеромагматични н-ща-образуват се в последния стадий на кристализация на магмата.обособ.се остатъчна рудна топилка.ХМ компактни руди се срещат като лещи и жили.Границита е рязка,т.е РТ са образ.след затвърдяване на вместв.скали.Изкристализ. на остатъчната рудна топилка става в пукнатините на вече втвърдената скала.При ХМ впръснати руди-рудните м-ли /спояват по-рано отделилите се силикатни минерали./изкристализират последни. Контактно-метасоматични н-ща-внедряването на магмата в земната кора-контактен метаморфизъмИзвършва се под действието на топлината и отделящите се от магмата летливи в-ва.Два вида метаморфизъм:-нормален/предизвикан от висока температура/,-контактна метасоматоза/образуват се нови минерали/.Ca скарни възникват на контакста с варовици и мрамори,Mg са характерни за магнезий съдържащите карбонатови скали/доломити,доломит. В-ци/.Отлагането в скарните може да стане чрез заместване на скарновите минерали ,-чрез заместв.наконтактиращия със скарните варовик,чрез запълване на открити пукнатини.Пегматито-пневматолитни.Пегматитови- в процеса на магм. кристализация се образува остатъчна силикатна магма-пегматитова,съдържаща голямо количество летливи в-вакоето и позволява лесно да прониква в пукнатините.Два етапа:магмен-образуват се Fsh,Q и пневматолитно-хидротермален-през който чрез заместване става отлагането на останалите м-ли.Прости пегматити/няма ХТ заместване/,компактни/станало е заместване и отлагане на редки минерали/.

І.ЧАСТ.4.Въпрос.

ХТ н-ща се образ.от горещи минерализирани водни разтвори с различен произход.Когато са свързани с магматич.дейност са плутонични или вулканогенни,когато са резултат от процесите на уплътняване,метаморфизма на седиментите имат метаморфогенен произход.Могат да се образуват и при дълбочинна циркулация на подземни води-вадозни по произход.ХТ н-ща -най-често са епигенетични,но могат да са и сингенетични с хидротермално-седим. Произход когато ХТР се изливат по пукнатините на повърхността и отлагат на дъното на водни басейни изнесените от тях в-ва.Произход на ХТН-Хипотеза за майчиния подкоров произход на рудоносните р-ри.Свързват източника на ХТР и рудни в-ва с процесите протичащи в дълбоките подкорови частина земята.Хипотеза за дегазацията на земята:вследствие на вътрешнат атоплина на земята се получава радиоактивен разпад,разтопяване и прекристализация на първичното в-во,като се образуват дунити,пироксенити,базалти и гранити.При разтопяването са се отделили големи количества пари и газове които са изнесли редица метали в земната кора.Хипотеза за свръхдълбочинните разломи -изучени закономерности показват ,че тези разломи са играли рудоконцентрираща роля за различни метали и че най-големите рудни н-ща са разположени сред тях или в участъците им на пресичане с други системи.Идея за тектониката на плочите-много изследвания показват,че източник на металите е горната мантия,като голяма част от тях е извлечена от океанската кора при нейното частично разтопяване по време на поглъщането и в зонатана субдукция под континентите/зона на Беньоф/.За природата на ХТР съществуват две основни схващания:-че те са истински водни разтвори с алкална или кисела реакция,-че това са колоидни разтвори.Най-разпространено е мнението че РР са разредени алкални течни разтвори.Причини за движение на ХТР-движението на ХТР от магменото огнище,до мястото на рудоотлагане става най-често по тектонски нарушения,образувани от действието на външни сили.Тези тектонски движения се образуват непосредствено преди отлагането на разтворите от магмата.Огромно значение за създаването на пътища на ХТР имат междурудните тектонски движения.Движението може да стане и по система пукнатини възникнали под влияние на вътрешни процеси в скалите.Движението може да става и под налягането на газовете отделящи се непрекъснато от магменото огнище,които изтласкват нагоре кондензираните водни разтвори.Може да става под влияние на натиска,обусловен от стълба на отгорележащите скали.Зоналност-представлява закономерно изменние на състав ана изграждащите ги минерални агрегати по посока или наклон на рудните тела или пределите на една група еднотипни находища образувани в едно рудно поле.Бива:геометрична/характеризира се с наличието на различни температ. Зони/,пулсационна/отдава главно значение на пулсациите на отделяне на разтворите/,-зоналност на отлагането/дължи се на геохим.особености на рудоотлагането/.Класификация на ХТР:Морфоложка/основава се на формата на рудните тела/.Генетична/построена въз основа на условията на образуване на ПИ,използват се два фактора:температура и налягане/-хипотермални/характерни високи температура и налягане/,-образувани при средна температура и средно налягане,-епитермални /образ.при ниски температура и налягане/,-ксенотерчмални/обр. При малка дълбочина и високо налягане/.Основи типове ендогенни н.ща се обуславят въз основа на източника на мин.вещества-ювенилни/генетич.свързани с подкоровите източници на рудообразуващи в-ва/,сиалични/с корови източници на рудообраз.в-ва/,-полигенни/вулканогенно-хидротермални.ХТН-образувани на значит. Дълбочина от 1,5-10 км.-високо темп.,средно и ниско температурни.ХТН образ.на малка дълбочина в близост до повърхността до 1,5 км./високо,средно и ниско температурни/.

І.част.5.Въпрос.

Екзогенните н-ща се образуват под действието на хипергенни процеси характерни за литосферата .изветряне е процес при който под действието на хим.и физ.Процеси минералите в скалите се променят в резултат на което се образуват нови минерали устойчиви във ФХ условия.Ф-ри влияещи на изветрянето: Вода най-важният фактор като при физ.така и при хим.изветр.Последното се дължи на разтворените в нея вещества от което се колебаят ,pH,Eh. Налягане-дълбочината на разпространение на процесите рядко достига до 500 метра. Температура-хипергенните процеси се извършват в интервал 85-75 градуса целзии като колебанията имат голямо значение.В зоните на вечна замръзналост цари вечен покой. Организмите-участват в разрушаването на скалите. Химично изветряне-то протича почти винаги с механичното.Тук активно си взаимодействат подземните води с разтворените в тях твърди и газообразни вещества.Хим. изветр. Е най-интензивно в области с висока влажност и голямо количество разтителност.Хим.процеси се осъществяват благодарение на веществата във водата:разтворен кислород,и както и промянатана pH,от значение е хумоснсите киселини получени при разпадане на органична материя. Вследствие на хим.изветряне се получават два продукта: Разтворимия продукт се изнася от подземните води и се отлага по пукнатини или замества други минерали и образува инфилтрационни н-ща,

на мястото на изветряне остават неразтворимите,и при благоприятни условия се образуват остатъчни находища. Инфилтрационни н-ща-изветрит.н-ща при които полезният компонет е извлечен от едни скали,пренесен от грунтови води и отложен в други.Определящо влияние имат бактериите.Физичното изветряне се дължи на нарушаване на връзките на скалата между отделните изграждащи я минерали,Главни ф-ри са колебанията на температурата,топлопроводимостта на скалите.При физич.изветряне се образ. на пукнатини,след което следва разширяване и удалж.на тези пукнатини,процеса завършва с разпадане на скалата на късове.Физичното изветряне действа до определена дълбочина след което се прекратява.Образува се тънка покривка над коренните скали от ронлив материал наречен елувий..Отломъчни н-ща/алувиалните и делувиални разсипи.По форма са лещообразни,пластовидни и гнездовидни и др.В различни н-ща се концентрират минерали с физическа устойчивост, химична устойчивост в окислителна среда и високо относително тегло.Елувиални р-пи -Н-щата биват образувани при изветряне на коренни скали/н-ща на пясъци/,-при изветряне на първични н-ща,-от акцесорни минерали при изветряне на коренни скали.При нерудни ПИ е възможно образуването на алувиални разсипи на барит,графит и др.Делувиални разсипи-при преместв. на елувия вече се нарича делувии.ПРичината е силата на тежестта.Делувия също се подлага на хим.и физ.изветряне което води до сортиране на метериала.Остатъчни находища /съвременни и древни,открити и преотложени/-по условия на образуване и място на натрупване са свързани с изветрителните кори.Състава на изветрит.кора зависи от състава на коренната скала.

І.част.Въпр.6

Седиментните /утаечни/н-ща се образуватн а дъното на различни водни басейни,за сметка на полезни компоненти получени при изветрянето или подводната вулканска дейност.Образ. на седим. Скали и н-ща е дълготраен и сложен процес който според Страхов се дели на следните стадий:-Седиментогенеза/обхваща всички явления които протичат на земната повърхност и в резултат на които се образуват утайки/.Началният стадий е размиването и пренасянето на изветрит. Материал,а крайният отлагането и фиксирането на този материал под формата на утайка.Диаганеза-стадий през който утайката се уплътнява и изменя своя строеж и минерален състав-седимента скала.Уплътняването става по три начина:-чрез сближаване на частиците,чрез циментация,чрез частична прекристализация.Епигенеза-седим.скала се изменя като попада на по-голяма дълбочина под новобразуваните утайки,вследствие на потъването на зем.кора.Ранен метаморфизъм-настъпва ако скалите попаднат на още по-голяма дълбочина или бъдат подложени на тектонски напрежения.Механично утаени н-ща-образ.при механич.диференциация на утаяване на отломъчен изветрителен материал.В зависимост от този материал биват отломъчно разсипни и глинести н-ща.Отломъчно разсипните -според мястото на отлагане на материала са:алувиални/разположени в речни долини/,езерни и морски/образуват се за сметка на материала пренесен от реките или получен при обрушването на бреговете от вълните.Реките внасят най-леките продукти от механичната диференциация-/пясъчни и глинести частици,които под действието на вълните и теченията се сортират по големина на зърната/в Бургаско титаномагнетитови пясъци/;-глинести н.ща/в басейни с пресни води се извършва добра сортировка на глинести частици,в резултат на което се образуват висококачествени глинести находища,от тях се получава суровина за огнеупорната промишленост.Химично утаени/към тях се отнасят н-ща на соли,които са представени от съединения на Na,K,Mg,Ca/.Предпоставки за образуване на солни н-ща са:-образуване на насип в крайбрежните зони,който да отделя даден участък от залив,-образуваният залив да се намира в зона с ариден климат при който изпаренията да са по-високи от годишния приток на морска вода.Биохимични утаени н-ща:н-ща на фосфорити/платформи привързани към тесни понижения на шелфа/,н-ща на карбонатни скали/варовици,доломити,мергели/,-н-ща на кремъчни скали/диатомити-образ.в области на финнозърнести глинести утайки-с.Ковачевци/.Вулканогено-седиментни находища.-Sedex-образ. се при геосинклин.платформени условия.Те са привързани към базалтов и среднокисел вулканизъм.Представителни н-ща в България от този тип:може да се отнесат хематитовите проявления в ДФК.

І.част.Въпр.7.

Н-щата на ПИ образувани по ендогенен или екзогенен начин в много случай са подлагани на по-нататъчни промени които водят до измения на мин.състав,структ.и текстура на ПИ.Най-резки промени стават при регионалния метаморфизъм когато вследствие на колебателни движения някои части на земната кора попадат на значинтелна дълбочина.Основни ф-ри са:температура 450-950,налягането 2000-7000 атмосфери,вода-водните пари развиват голямо налягане и стова спомагата на интензивно извършване на метаморфизма.Установ.е че водата ускорява преобразуването на скалите и минералите;-въглероден двуокис,Сероводород и др.При метаморфните п-си се изменя минералния и химичния състав на скалите и минералите,физичните им свойства,текстурата и структурата.Колоидните хидрати както и съединенията съдържащи вода са стабилни при екзогенни условия/при съществуващите на повърхността температура и налягане/.При метаморфизма те губят водата си и се превръщат в безводни минерали/прим.-лимонит-хематит/магнетит;Опал-кварц,въглищното в-во -графит.Вследствие на метаморфизма се намалява обема на минералите и съответно се увеличава плътността им.Поради голямото налягане ПИ придобиват шистозна тексура.Някои н-ща могат да променят формата си -лещовидните пиритови н-ща могат да преминат в типично жилни.При дълбочинния метаморфизъм може да стане внасяне на нови в-ва,което е свързано с магматичната дейност и най-вече с ХТ разтвори.При метаморфизма ПИ могат да се изменят в различна степен.Такива н-ща в които основните ФХ и промишлени с-ва на ПИ не са изменени се наричат Метаморфозирани.Образуват се при метаморфизма на утаечни н-ща на метални ПИ Fe,Mn,Au и др.При метаморфизма на утаечните н-ща лимонита се превръща в магнетит или хематит.При метаморфизма на пясъчници съдържащи лимонит се образ.т.нар.Fe съдържащи кварцити/Кривой Рог/.Вследствие на метаморфизма рудите стават по-компактни с по-високо процентно съдържание на метал,освен това количеството на вредните примеси /фосфор и сяра/намалява.ПРи метаморфизма на манган утаечни н-ща ,мангановите хидроокиси преминават в безводни окиси/браунит и хаусманит/.В случаите когато метаморфизма е придружен и от ХТ дейност се образуват манганови силикати като родонит,манганови епидот и гранат.Опалът който винаги се среща в утаечни манганови н-ща преминава в кварц.Метаморфозирани манганови н-ща са известни в Индия,Казахстан,Бразилия и др.От неметалните н-ща са известни-апатитови н-ща/Казахстан/,фосфоритът е превърнат в апатитова скала.Метаморфогенни н-ща-образ.в самияпроцес на метаморфизма.Преди метаморфизма скалите от този тип са представлявали интерес само като строителен материал.При метаморфизма на глинести шисти от динамометаморфните п-си се получават шисти,които имат практическо значение за направат на покривни плочи.При контактния метаморфизъм въглищата се преобразуват в графит който не е горливо ПИ.На динамометаморфизъм и термален метаморфизъм в някои случаи се подлагат бокситови н-ща в които имат участие хидротермални разтвори,образуват се н-ща на корунд.Той има близък състав на този на боксита ,но притежава различни с-ва/остров Никос -Гърция/.Формата на метаморфогенните н.ща е пластова или лещовидна,т.е такава каквато е на седиментните н-ща от които са произлезли.

ІІ Част.1Въпрос.

Геотектонски предпост.за търсене:имат водеща роля в образуването и пространственото разпределение на н-щата на мин. суровини.Определят мястото на зараждане и пътищата на движение на магмените стопилки и рудоносните разтвори,характера на седиментационните,метаморфните,изветрителните и ерозинните процеси.Различните геотектонски условия обославят образуването на различни минерални находища.Тектонските обстановки влияят по няколко начина върху формирането и съхраняването на н-щата:-различните типове магматизъм,с които асоциират орудяванията,се проявяват при определен тектонски режим,,-тектонската обстановка в определена степен контролира характера на седиментните задруги,,-тектонския режим обуславя определени деформации,метаморфизъм,издигане и ерозия на образуваните скали.Те преработват възникналите по-рано орудявания,или довеждат до възникване на нови находища,,-от тектонската обстановка зависи геометричният градиент,,-характера на тектонската обстановка зависи от наличието на крупни разломи.Океани:океаните или океанският тип морски басуйни се характеризират със земна кора изградена от базалтов слой.Океански рифтови зони:имат линеен,стъпаловиден характер,като са разкъсани на отделни блокове от надлъжни субвертикални разломи.Дълбоководни океански падини-обширни океански равнини с дълбочина до 5-6 км.Океански вулкански вериги-асеизмични линейни подводни планини.Зони на субдукция:те са крупни полегати зони на разломяване,по които се осъществява подпъхване на океанската кора под континентален блок или островна дъга/зони на Беньоф/.Дълбоководни жлебове-външните части на субдукционните зони.Магматични/вулкански/дъги имат дъговидна ,по-рядко линейна форма.Външни междудъгови понижения.Тилнодъгови магматични пояси.Окрайни платформни басейни.Зони на колизия и орогенеза-преместването на отделни блокове вследствие на субдукция и поглъщане на океанската кора,обуславя сближаване м/у континенталните или м/у континенталната кора и островните дъги.Остатъчни басейни-формират се по време на хколизията.-Сутурни зони маркират границата м/у покриващата и подпъхващата плоча.Постколизионни орогени се формират в обстановкана разширяване след активна колизия.Континентални платформи:-Пасивни континентални ръбове/характ.се с бързо,но постепенно преминаване от континентален към океански тип кора,,-Вътрешноконтинентални басейни-обширни структури,,-Вътрешноконтинентални горещи точки,,-Вътрешноконтинентални рифтове/образ.се в участъци на разтягане на земната кора/.Магматични предпоставки:различават се магмени формации,които са съвкупност от магмени скали формирани при ясно определени геоложки условия,като резултат от обща родоначална магма.1.Тюлеитова серия/широко разпространена/,тюлеитовата магма се образува в области с различен тип земна кора,скалите имат най-широко разпространение в СО рифтове.2.Калциево-алкална серия-скалите са развити в остров.дъги,попротежение на континенталните ръбове и в зоните на колизия.3.Субалкал.серия-скалите са формирани в различни геодинамични обстановки,характерни са за континенталните и м/уконтиненталните рофтови ст-ри.Алкална серия-характерна е за континентален тип земна кора,различават се ,NaKa-Na, и Ca субсерии.Структурни предпоставки:биват:регионални/определят участъци с високо проницаемост в земната кора,имат ролята на канали,по които се придвижват рудоносните разтвори и магми/,,-локални геолож.с-ри/определят пътищата за движение на рудоносн.разтвори както и благоприятните за рудоотлагане участъци.Геоложките с-ри,които имат значение,както за отлагането така и за търсенето на мин.н-ща се разделят на 5 групи:-разломи и пукнатини,-слоести с-ри,-гънкови,-вулкански с-ри,плутонични с-ри.Литолого-формационни предпоставки за търсене:образувани са при определен геотектонски режим,климат,релеф и др.Разглеждат се като естествени,закономерни съобщества от различни по състав скали.1.Седимент.н-ща -образ.в сложна геоложка обстановка.2.Инфилтрациоонни мин.н-ща -образ.в условия на хумиден климат.3.Разсипни н-ща та злато,диаманти,платина.4.Ендогенни мин.н-ща.Стратиграфски предпоставки:използв.се за оценка на изследв.територии.В развитието на земята и на литосферата се отделят 4 етапа-протопланетен/форм.се планетите/,-2-ят етап обхваща архая,-третият времето на протерозоя,-4-иятфанерозой/условията за протичане на геоложките процеси се доближават до съвременните.Геохим.предпоставки за търсене:като критерии за търсене се използват закономерностите в разпределението на хим.елементи в различните видове скални комплекси и в отделните видове скали./геохимични провинции,геохимична специализация/.Метаморфни предпоставки за търсене:първоначално възникнали н-ща се метаморфозират в една или друга степен,като е възможно и пълното им унищожаване,или образ.на нови н-ща.Това опред.метаморфизма като водеща предпоставка за търсенето на метаморфни н-ща.Метаморфните н-ща възникв.в резултат на прекристализация.Метаморфозираните н-ща възникв. при метаморфно преобразуване на образувани преди метаморфизма мин.-н-ща.

ІІ част.2.Въпрос.

Признаци за търсене са тези черти в геоложкия строеж и геоморфолог.на даден район както и неговата ГХ,ГФ,ХГ характеристика,които показват за наличие на определени мин.н-ща.Естествени разкрития:те са най-достоверния признак за наличие на н-ща или проявления на ПИ.При тяхното изследване се получават сведения за състава на геоложките тела,за тяхното геоложко и пространствено положение,за тяхната морфология за структорните,литоложките и др. фактори.Въз основа на тези данни се прави предварителна оценка за перспективите на находището и се изчисляват прогнозните ресурси.Разпознаватнето на терена става по специф.оцветявания на скалите.Механични промени на телата от мин.суровини при естествени разкрития/изветрит.процеси водят до механ-ни промени/изменения в дебелината и посоката/.Промени в минералния и химичния състав на телата на мин.суровини в естествените разкрития /т.е промени вследствие изветрянето,те са от същественно значение/.Разграничават се три зони:1.Зона на просмукване/основен фактор е циркулацията на водата/.2.Зона на изтичане.3.Зона на застояли води.Практически неизменени рудни тела.Оценка на първичния състав на мин.н-ща по гтехните естествени разкрития.Приповърхностните изменения маскират първоначалния състав на суровините.За тяхната оценка е необход.да се проведат изследвания за установяване на първонач.им състав.Това става чрез изучаване на остатъчните първични минерали,на типоморфните вторични м-ли и др.Следи от стари мини се срещат често в известни руднирайони,разподзнават се лесно по изкопните работи,по насипищата от добития метал.Следи от стара металургич.и обогатителна дейност-те са ясни указания за минен добив в дадения район.Най-често се срещат отвали от металургична шлака останала след претопяването на рудата.ХТ и контактнометасоматичните процеси обуславят промяната на първичния мин.състав на с-те.Неустойчивите в тази обстановка скалообразуващи минерали се заместват с нови вторични мин.,а някои напълно се излужват/околорудни изменения на скалите/.Тези участъци са сравнително лесно забележими на терена в следствие различието на оцветяването и характера на изветрянето.В пзависимост от времето на образуване на руд.тела спрямо образуването на околорудните метасоматити се различават:-съпътстващо и спрегнато,,-синхронно,,-наложено орудяване.Група на контактно-реакционните околорудни изменения:осъществяват се в зоните на високотемперат.контактови ореоли.Биват:-контактно-метасоматични изменения на инфилтриращи се разтвори,,-контакт-метасоматич.изменения в резултат на просмукване на разтвори в зоната на контакта.Магнезиално скарниране-осъщ.се през магмения етап.Калциево скарнообразуване-осъществ.се на контактите на различни по състав интрузиви с карбонатни скали.Група на алкалните околруд.изменен.-обуславят се от въздействието на алкални постмагмени разтвори,характеризира се с образ.на K и Na фелдшпат.Група на киселите околоруд.изм.-осъществ.се през стадия на киселинното излужване,когато ранните алкални разтвори преминават в кисели.Различават се калиево силикатно изменение,хлоритизация,грайзенизация,серитизация.

Геохим.ореоли:при образ.на н-щата се осъществ.процеси ,които довеждат до концентрация на елементи в съответния участък.Тези части от участъците с високо съдържание на метали,които представляват промишлен интерес се наричат редни тела.В зоните около РТ в които съществува повишена концентрация на същите метали се нарича ГХ ореоли.Образуването на първичните ГХ ореоли са осъщ.по време на формирането на РТ и мин.н-ща като цяло.В зависимост от характера на рудообразуват.процес се установяват различни типове първич.ореоли/ореоли около магматичните н-ща,о-ли около постмагматичните н-ща и о-ли около екзогенни н-ща/.При хипергенното разрушаване на н-щата на мин.суровини и съпровождащата го миграция на елементите в различните части на ландшафта се образ.вторчин иореоли.Хим.елем.мигрират и присъстват във вторич.ореоли под формата на собствени минерали,като органич.съединения,като разтвори и газове.Вторич.ореоли биват:литохимични вт.о-ли/участъци от млади рохкави отложения,почвите и коренните скали/,,-биогеохимични,,-атмохимични/,газови и прахообразни продукти,,-хидрогеохимични и др.Геоботанични признаци развитието на едни и ли други растителни видове в голяма степен зависи от състава на почвите,които от своя страна отразяват състава на коренните скали.Растения индикатори/тези които се явяват като неппосредствено отражение на геоложката специфика,на подпочвените скали.Патологични измен.на растенията-повиш.съдържание на рудни елементи води до развитието на индикатори растения,но обуславя и появата на патологич.морфоложки и мутационни изменения на растенията.Те протичат в резултат на токсичното въздейстиве на химичните елементи в почвата.Геоморфоложки признаци:Релефът пряко влияе върху характера на геолож.процеси,като /изветряне,денудация и др/,тези обстоятелства определят значението на геоморфоложките особености на месността за търсенето на минерални находища.От значение за търсенето е характера и пространственото развитие на речната мрежа.По протежение на речните долини се формират,шлиховите ореоли и потоците на разсейване.

ІІ част.5 Въпрос.

ХХ м-д за търсене изучава ХХ ореоли на разсейване около мин.н-ща,чрез опробване на подземни/повърхностни/ води в проуч.територия.Ефективен в силно закрити в геолож.отношение райони,метода се отличава с голяма дълбочинност/водите могат да изнасят рудни елементи от големи дълбочини/.За установяване на рудна минерализац.по този м-д е достатъчно да се опробва водоносен хоризонт,контактуващ с рудните тела или техните ореоли.Ефекивен при търсене на лесно окисляващи се руди/сулфидни/.При перспективното търсене задача на ХХ снимка е общата металогенна оценка на новите територии и отделянето на перспектив.площи,опробване по профили на повърхностните водоизточници.При средномащаб.снимка се откриват и проследяват погребани рудоконтролиращи нарушения,опробват се източниците на дълбоки пукнатинни води.При детайлно т-не /картиране в М 1:50 хил./цел на ХХ снимка е установяв.на водни ореоли на разсейване и отделяне на участъците на вероятните рудни полета,опробват се всички водоизточници в областта.Търсещо-оценяващи ХХ изследв./М1:10 хил/ /цел е опред.на вероятн.рудни н-ща или намиране на нови рудни тела в известни н-ща.ПРеди започването на полевите работи е необходимо да се изучат наличните геоложки,Хг, и др.материали както и климат,релеф,хидрография на района.На базата на тези материали се създава проект и проектна карта/в/у тях се отбелязват възможните продуктивни хоризонти и др.осолбености на района/.Опробват се изворите които дават най-достоверна информация за ХХ ореол.,/може и от реки,езера,блата/,ако има и/сондажи,щурфи,канави/.Пробите се взимат в пластмасова или стъклена бутилка/дезинфектирани с разтвор на солна киселина и дестилирана вода,трябва да са добре запушени.Съставя се каталог на пробите/№ на проб.,възраст и съст.на водонсн.скали,дата на взем и дата на анализ на проб.,тип и местополож.на водоизточника,хим.състав на нводата/.На ХХ карта се отразяват ХХ аномалии и перспективните у-ци на промиш.орудявания,тя се придружава от специализирани помощни карти.Биохим.м-д:изучава и намира БХ ореоли от елементи индикатори на наход-щата на ПИ в растителността и нейните останки.Преимущество/голяма дълбочинност,висока чувствителност/недостатък по -малко информативен.Опитно методични работи се провеждат в добре изучени открити и полузакрити н-ща.,като се включват ботанически и биохим.изследвания.Метода се прилага в цялата проектна територия,като при непрекъснато развитие на покрова се опробва цялата територия,а при мозаечно развитние на покрова се провежда комплексно лито-биохим.опробване.Има 4 варианта на БХ опробване:-точково/проба от 1 растение или сборна проба от един вид/,,-пунктирно/опробване по порфили/сборни проби през определено разтояние/,,-непрекъснато опробване по порфили/няма неопробвани интервали/,,-непрекъснато площно опробване/цел е да се оконтурят и открият всички рудни тела и зони/.БХ проби са сложни/проби от едни и същи части на различни видове растения/ и прости/проба от 1 растение или част от него/.ПРоби:-тревисти,храсти и дървета,мъхове и лишеи/.Пробите се документират в полеви журнал,те се изсушават и надробяват още в полеви условия.При замърсяване се измиват.Интерпретация на резултатите се извършва чрез математическа обработка и графично изобразяване на аналитичните данни.

ІІ.част.3 Въпрос.

Метод на геоложкото картиране:същнността на м-да се сътои в обхождане,изучаване на голям брой естествени и изкуствени разкрития на скалите на терена,отразяване на резултатите на топографска карта и описанието им в геоложки бележник.Вземат се образци от скалите и от палеонтоложки находки.Съставя се окончателна геоложка карта,към нея се прилага стратиграфска колонка,която отразява последователността във формирането на скалите.ПРилагат се и геоложки разрези отразяващи тектонските с-ри и строежа на изследвана територия в дълбочина.Задачите на геолож.картиране при търсенето включват преди всичко изучаването на тези особености от геоложкия строеж на изследваната територия,които представляват геолож.предпоставки за образуване на едни или други минерални н-ща.На геолож.карти трябва да бъдат отразени:различните по състав и възраст магмени тела,гънкови и разломни с-ри,продуктивните скални задруги и благоприятните за рудоотлагане пластове.Мащаби:дребно мащабни/1:1мил.1: 2 мил/,средно мащабни /1:200 000 1:100 хил/,едро мащ.1:50 хил,1:25 хил./.Геоложко картиране при перспективно търсене /в М 1:100 хил и 1:200 хил/.Прдпоставки за търсене:при търсенето на ендоггенни мин.н-ща важно е пространственото и времево разграничаване на отделните магмени комплекси.,,-ГК при търсене на екзогенни н-ща основно изучаването на седиментните комплекси,,-ГК при инфилтрационните/изучаване на органич.вещество/.ГК при детайлно търсене:извършва се на базата на ГК М 1:50 хил, или 1:25 хил.ГК при магматични мин.н-ща основна задача щателно разграничаване и картиране на съставляващите ги скали.ГК при карбонатитови н-ща задача е оконтурването на интрузива,разгранич.на различните разновидности.ГК при пегматитови -изуч.на първичните структури хна рудоконтролиращите интрузиви и тяхната напуканост.ГК при скарнов тип н-ща-да се разграничат различните по състав скали и да се опред.взаимоотнош.и пространственото им развитие.ГК при метам.н-ща -обуславят се от степентта на метаморфизъм.ГК при метаморфогенни н-ща-осн. Задача е детайлното изучаване на метаморфните комплекси.Речно късов метод:основ.се на изучаването на късовите вторични ореоли в алувиални,делувиални,колувиални и др.наслаги.Същността му се сътои в откриването и проследяването на коренните н-ща на рудните отломки.По състава ,размера и формата им се съди за състава и състоянието на коренното н-ще.Търсенето по речно-късовия м-д се осъществява паралелно с провеждането на геоложкото картиране.Валунно-ледников метод:рудните валуни и по-малки рудни късове намиращи се в ледниковие и др.асоциацииращи се с тях отложения изграждат ледниковите механични ореоли на мин.н-ща.Те са добри признаци за търсене.Търсенето чрез този м-д се предшества от геоложкото картиране на ледник.н-ги,търсенето започва след намирането на първия руден валун.Парва задача е да се определи посоката на движение на ледника.Втора зад.проследяването му на терена.След приключване на полевите наблюдения се съставя карта на ледниковия механичен ореол,като основа се използва геоложка карта на която са отразени особеностите на разпространение на ледниковите н-ги,така и коренните скали в площите където се разкриват.Шлихов м-д:състои се в изуч.на шлиховите ореоли в алувиалните,делув. И пролув.отложения образувани около коренните н-ща.Шлих се нарича концентратът от тежки минерали получен припромиването с вода на рохкавите наслаги.Ефективен е при търсенето на тежки,устойчивви в повърхностни условия минерали.Шлиховият метод се прилага при перспективно или детайлно търсене.Шлихово опробване:задачи-определя се гъстотата на опробване,опред.мястото на шлиховите проби,типа на опробваните материали и големината на отделните проби.Промиване на шлихови проби-шлиховата проба е рохкав материал от алувиални наслаги.Той се подлага на промиване за добиванена концентрат от тежки материали/обогатяване/.Лабораторно опред.на шлиховитепроби-след вземането,промиването и документацията на шлиховата проба,тя се праща за анализ,които сес сътои в качествено или количествено определяне на съставящите я минерали.Съставяне на шлихови карти и интерпретация на резултатите:след получаване на резултатите от лабораторията се съставя шлихова карта,която е главен документ за извършената работа.Нейният мащаб,трябва да отговаря на М на геолож.карта и на гъстотата на шлиховото опробване.Трябва да бъдат отразени и редица геоложки,металогенни и геоморфолож.данни,които се използват за правилната интерпретация на резултатите.

ІІ.Част.4.Въпрос.

Литохимичен метод-този м-д се основава на изучаването на закономерностите в разпределението на хим.елементи в литосферата и на техните първични или вторични ореоли.ЛХ снимка се състои в систематично опробване на коренните скали и определянето на съдържанието на рудни елементи в тях.Въз основа на това се оконтурват ЛХ ореоли.В зависимост от храктера на изучавания ореол се различават 4 вида ЛХ снимки-1.ЛХ сн.на първичен ореол.-2.ЛХ сн.на вторичен ореол.-3.ЛХ сн.по погребан вторичен ореол.-4.ЛХ сн.по потоци на разсейване.ЛХ снимка се провежда самостоятелно или едновременно с други търсещи геоложки работи.Детайлно търсене по ЛХ метод се осъществ.в М 1:50 хил,1:25 хил.Вземането на пробите се извършва по предварително зададена мрежа гъстотата на която съответства на мащаба.Обработката на пробите се извършва в специални лаборатории обзаведени с челюстни трошачки,валцови,вибрационни и др.В лабораториите в които се обработват рудни проби не се допуска обработка на литохимични проби,поради опасността от замърсяване на пробата.Независимо от това след обработката ня всяка проба използването на съоръжения следва щателно да се почистят.Пробите при ЛГХ снимка се анализират преди всичко по метода на приближено-качествения спектрален анализ.Наборът от химични елементи за които се анализират пробите зависи от стадия на търсенето.На повторен анализ освен редовните проби се подлагат още:-единични проби показващи съдържание на даден елемен 5 пъти повече над фоновото,-проби от максимумите на аномалиите,,-проби от рудни тела и др.Резултатите от анализите се представят в табличен вид,а съдържанията на елементите в проценти или ppm.Местния ГХ фон за всеки елемент се определя приблизително чрез разглеждане на моноелементните карти или профили.Ако ГХ снимка обхваща голяма територия,съдържанията на съответните хим.елементи са ниски и сравнително точни.Като се оценят средните съдържания на елементите в този район се отделят на картите и профилите участъци с най-отчетливи ГХ аномалий.За опред.на местния ГХ фон на елементите индикатори за даден вид скали от изследваната област е необходимо да се вземат две три съвкупности от по 20-50 проби които да са от различни участъци.След това се определя законът за разпределение за стойностите на съвкупността.ПРи нормално разпределение се приема за фоново средноаритметич.съдържание на елемента.След опред.на местния ГХ фон се изчислява минималното аномално съдържание C minан.За тази цел първо се определя стандартното отклонение S на дадената съвкупност.Краен продукт от обработката на данните са ЛХ профили и карти.ЛХ профили се изготвят когато обработването е извършено по отделнипроучвателни линии.На тези профили в избран М се отразяваграфично съдържанието на отделните елементи или други показатели по протежение на проведените маршрути.Би трябвало да се съчетаватс геоложки разрез по дължина на профила.ЛХ карти се съставят когато е извършена площна Гх снимка.Картитет отразяващи потоците на разсейване съществено се отличават от картите на първич.или вторичореол в съвременните отложения.

ІІ.Част.6.Въпрос.

Основите на проучването са с свързани с достоверното изясняване на иконом.целесъобразност от извличането/добива на минерални суровини в земните недра/.База за започване на проучв.работи е финалния отчет на търсещо-оценъчните работи.В този отчет се дават собствени оценки за изучени и възтановени з-си.Цлта на проучването е изучаването и доказването на н-ща от мин. суровини.Съставя се ГИ оценка за даденото н.ще като основно се държи сметка за икономич.рентабилност,сроковмете за проучване и за евентуална експлоатация.Основни задачи на проучването засягат колич.и качествотон а полезните и вредните компоненти и геолого струк.условия на локализация.Особено внимание се отделя на изуч.на променливостта на геолож.показатели и изменението на неините параметри.В обсега на проучването принципите на системния подход са видоизменени като:-проучва се от центъра към периферията,-от повърхността към дълбочината,-детайлност в изучаването на отделни рудни тела.Начина на организ.на проучв.се подчинява на изискването максим.информация при миним.средства.Главен стадий в проучв.се дели на 3 стадия:1.предварително проучване-има за цел да определи морфологията/формата/ размера и пространств.положение без детайли ,но с достатъчно достоверност.Изискват се достоверни данни за компонентите/промишлени,вредни,инертни/.2.Детайлно-започва само ако има изготвен,приет отчет от предв.проучв.Задачите при детайлно проучв:-детайлно изуч.формата и морфолог.чрез проучваните изработки.-компонентния състав трябва да е напълно изяснен,-финален отчет,-най-важен прави се икономич.обосновка за евентуална експлоатац.на обекта.-Запасите трябва да бъдатпресметнати и класифицирани.3.Експлоатац.проучване:при него обекта вече се експлоатира.За нуждите на текущото планиране се прави допълнително проучване,чиято основна цел е прекатегоризация на запасите от по-ниска към по-висока.Геоложката документация на проучват.изработки е източник на непосредствени сведения за изуч.геолож.обект.Тя е основа за друга геолож.информ.която се получава при лабораторн.изсл.,обработка на първичния материал и интерпретация на данните,от качеството на геолож.докум.зависят ефективността и резултатите от проведеното проучване.Геолож.докум.е първична и обобщена:в обощената се отразяват данните от отделните изработки или естествените разкрития които се разполагат на повърхността.При първич.документация в бележник се отразява наименованието на организацията на н-щето и на участъка,времето на дакументирането,номерът на изработката и топографската и привързаност.Изработките се нанасят на съответните планове и разрези.Технич.средства за проучване:н-щата на ПИ са практически недостъпни за визуално наблюдение,за целта се прокарват минни и сондажни проучвателни изработки и се провеждат ГФ изследвания,по определени системи.Чрез тях се събират данни за построяването на вертикални и хоризонт. Разрези през н-щето,за изучаване на качеството на суровината,както и за решаването на останалите задачи на проучването.1.-Минни ГП изработки-чрез тях се осигуряват най-пълни и сигурни сведения за състава и строежа на мин.суровини и вместващите ги скали.Биват повърхностни и подземни.Повърхностни:разчистки/най-прости и ефтини изработки/,-канави/най-широко използвани/,-щурфове/вертикални минни израб./.Подземни:-щолни/хоризонт.минни израб.с изход на повърността/,шахти/вертик.минни израб.с изход на повърхността/,-травербани/хоризонт.израб.без изход на повърх./-галерии/хоризонтални израб.прокарани по посока на залежите,-ортове/хоризонт.изработки зададени от галериите/.2.Проучвателни сондажи:с-жите са най-широко използваните ГП работи,-ядково сондиране/широко използвано,извършва се с твърдосплавни,диамантови корони.Основно предимство е изваждане на ядка от скалите.Това дава възможност да се изследват в неразрушен вид./-ударно-въртеливо сондиране/осъщ.чрез удари с длето в/у забоя,при което скалите се раздробяват.Предимство е високата скорост,а недостатък раздробения материал и че се сондира само вертикално/,-ръчно сондиране/то е въртеливо или удърно-въртеливо,използва се рядко/.3.ГФ изследв.използв.се широко по време нап роучването чрез тях се набират голямо количество данни-електричните м-ди се използват широко при проучв.,за проучв.за структур. На н-щето се прилагат м-дите за електропрофилиране,широко се прилага електрокаротажът на с-жите.-магнитометрия се използва при проучв.на рудни тела с високи магнитни с-ва.-гравиметрията позволява от повърхността да се оконтурят рудните полета или големи залежи.-Радиометрията се използва при документацията и опробването на сон-жите и минните изработки.-Сеизмичните м-ди почти не се използват.-Подземното термопроучване се използва за уточняване на формата и размерите на рудните тела,ако в тях са променени екзо- и ендотермичните процеси.

ІІ.Част.7.Въпрос.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Геология и проучване на минерални и енергийни ресурси 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.