Геология и проучване на минерални и енергийни ресурси


Категория на документа: Други



Опробването на н-щата на ПИ представлява вземане на проба /малка част от ПИ/в даден участък,която трябва да характерезера качеството на многократно по-голяма по обем и количество маса от него.ПРобата трябва да бъде представителна,това се постига чрез специални м-ди за вземане на пробите и чрез тяхното равномерно разпред.една от друга.ПРобата може да се вземе както от руд.тяло в неговото естеств.залгане така и в нарушено състояние.Особено значение при проучв.на ПИ има опробването на сондажната ядка или на сондажната кал и утайка получени от сондирането.Различните видове опробване се правят според целите на изследв.:-за целите на минераложкото опробв./мин.състав/,за петролооко оп./скален състав/,-за опред.на компонентен състав на ПИ/веществен състав/,-опробване за определени ФХ и механични свойства на скалите/то е задължитебно/,-проби за технологич.с-ва/могат да са с огромен размер/.Достоверност-каква част от материала който е взет отразява обема на пробите в ПИ.Абсолютна достоверна проба-проба лишена от технич.грешка.ПРедставителност-следва от това колко проби с различ.обем/тегло/представляват определен обем от ПИ.Методите за взимане на пробите са:-късов/състои се вземане на представителен къс от рудите или скалите/,-точков м-д/вземане на множество отделни късове,отчупват се от стените на минните изработки/,-браздов м-д/широко изпробван за вземане на пробите мин.изработки,прилага се при проуч.на всички видове Пи,особено но опробв.на ивичести и слоести руди/,-м-д на взривни дупки/за проба се вземат прахът или утайката,които се получават при пробиването на взривни дупки.предимство е механизираното вземане на пробата,получаването на м-ла в смляно състояние и др/.,-забоен м-д/от разкриващото се на забоя рудно тяло-метода е трудоемък/.,-валов м-д/за проба се взема отбитият руд.материал про прокарването на мин.изработки,скъп и бавен/,-м-д на изчерпването/използв.се за опробване на отбитата руда ,на редните отвали,на отпадъка от обогатителните фабрики на рудните концентрати и др./,-опробв.при ядково сондиране/пробите се взимат от сондажната ядка,при ударно сондиране от утайката,при ръчно сондиране пробите се изваждат чрез шапа./Зона на влияние на пробата: разтоянието м/у пробата се нарича интервал,което означава ,че с някаква грешка съдърж.в интервала м/у пробите са относително близки със съдържанието на пробите.М-да за проверка на тази хипотеза се нарича"м-д на аналогията".Идеята ,че съдърж.в пробата се разпростронява с нарастващ агрешка извън пробата до определено разтояние.Максим.разтояние на което може да се разпространява това съдържание или максим.разтояние на аналогията се нарича зона на влияние на пробата.Обикновенно не надхвърля половината от интервала на опробване.В проучвателната геостатистика зоната на влияние на пробата се покрива с понятието обхват на получената по експериментален път вариограма. Грешка на аналогията-тя строго зависи от разтоянието м/у пробат аи пространството.Грешката в самата проба е 0 и тя експериментално нараства при отдалечаването на пробата.ПРи липса на аналогия на пробата се изисква пробата да бъде с много големи размери.При разсипните н-ща на злато,платина и скъпоценни камъни пробите са по 1 кубик.С увеличаване на физическия размер на пробата се увеличава и зоната н авлияние напробата.Грешката намалява с увеличаване на размера на пробата.Влияние на зърнометричния състав-минералният състав е показател който съществено допълва,качествената характеристика на минералните суровини.Той определя мин.форма на присъствие на елементите в рудите,следователно и технологичната схема за преработването им.Минералите в рудите се делят на рудни и нерудни освен това на главни второстепенни и редки.Текстурите и с-рите влияят значително в/у възможностите за обогатяването им.Особено голямо значение имат размерите на мин.зърна и агрегати,колкото са по-едри толкова по-лесно се обогатяват.Митнераложкото опробване се прилага за изучаване на минералния състав и текстурострукторни особ.на ПИ във вместв.ги скали.Чрез минералож.опробване се разграничават природните типове руди,изяснява се строежът на рудните тела и се изучават генетич.особ.на н-щата.Понякога мин.състав е главен качествен показател за някои мин. суровини.

ІІ.Част.8 въпрос.

Променливост в н-щата на мин.суровини-в геологопроучв.процес задачата се свежда до изучав.на нееднородността на РТ тяхната анизотропия и с-ра.,които са основните характеристики на природната променливост на н-щата.Нееднородн.в строежа на н-щата възниква в процеса на формирането им и може саществено да се измени от епигенетичните процеси.Нееднород.на геолож.характеристики се изразява в тяхната пространствена променливост.В ГП практика е прието променливостта в н-щата да се разделя на :-закономерна/дължи се на латерална зоналност,изклинване,зонален състав на рудните тела по дебелина,фациална зоналност и др./,-случайна пром-ст-отчита непредсказуеми вариации в изследв.признак,които не зависи от пространственото положение на изетите проби.Анизотропия-описва различния градиент на променливосттта в различ.посоки на пространството.Неслучайната променливост на изучаваното свойство се оказва различна спрямо произволни посоки.Общо се отделят ортогон.оси на анизотропия,които съвпадат с деб.,наклона и посоката на разпростр.на залежа.Геостатистическия модел отразява същността на проучването-дискретност на поробването и сходство на геологопроучвателните параметри с пространствените промениливи.Ограничената област от пространството в която простр. Пром.приема стойносит различ.от нула се нарича геометрично поле на пространств.променлива.Резки скокобразни измениня на стойносттите се наричат явления н апрехода.Вариограмен анализ-естествен начин за сравняване на две стойности.Вариограмата показва срната стойност на разликата м/у съдържанията взависимост от разтоянията м/у тях в зададена посока.Променливост-описанията в изменията на дебелината,съдържание на компоненти и др.характеристики които се различават в отделните проучв.разработки.В ГП практика е възприето изучаването на променливостта да се свързва с главните геолого-промиш.параметри на н-щата ,като дебелина,качество на ПИ,условия на залягане,устойчивост на разреза н авместващите скали и др.В съответствие с това се прилагат различни методи за изуч.на променливостта/геоложки,математико-статистически/.Основните характеристики на променливостта с а:-пълна/обща/депресия.Тя зависи от бр.напробите и начина на залягането им в находището.Разполагането на изработките трябва да е равномерно.-еднородност на пробите и проучв.изработки/с помоща на депресионният анализ и в съчетание с клъстерния анализ е възможно извадката от композитни проби да се декомпозира при процентно влияние на отделните компоненти върху пробата.Методи за изчисляване на променливост-геоложки,математико-статистически,параметрични,непараметрични.Начина за изобразяване на променливостта става чрез скулптурни модели -рудното тяло се дава без вътрешни подробности.Използват се компютърни програми/rok works/ и др.

ІІ.Част.9 въпрос.

Системи за проучване .Проучването на ПИ е скъпа и продължителна дейност в геоложките изследвания.Елементи на проучвателните системи:-технически средства за проучване,-пространствено разполагане на технич.средства,-гъстота на проучв.мрежа.Главните фактори са пряко свързани с локализацията на ПИ каквито са рудоконтролиращите и рудовместващите с-ри.Главна задача е осигуряването на предварителни данни за правилната промишлена оценка на н-щата .В зависимост от вида на изработките системите за проучване могат да бъдат със сондажи,минни израб. И комбинирани.Най-информативни са минните изработки.При сондажните изр.информативн.е по-лоша.Трудно е да се установят точно данните недостатъците идват от малкия обем на изследвана ядка.Достойнства на сондажите са маневреност,голяма дълбочина,скорост на прокарване на изработката.В зависимост от вида на израб.се различ.следните системи на проучвателни работи:1.система за проучв.сондажи.2.система на минните израб.3.комбинирана система на проучв.сондажи.По мрежа проучвателните израб.се разполагат в случаите на хоризонтално и наклонено залягане на телата на ПИ.Върху формата на мрежата влияят следните ф-ри:-форма на пространствено положение на залежите.-анизотропността/изотропността/.Видове форми на проучв.прежа:-квадратна,правоъгълна,ромбична, и по проучвателни линии.Освен качествени характеристики на проучв.мрежа съществуват и количесвени -параметри на вмрежата .Под параметри се разбират средните разтояния между изработките по осите на мрежата.Намирането на ефективна гъстота на мрежата е търсенето на оптимум м/у две противоречиви изисквания.Прието е гъстотата на мрежата да зависи от характеристиките на главния фактор чрез който се определя геометрията на мрежата.Известни са спомагателни методи за опред.на проучвателната мрежа:-м-д на аналогията,-м-д на икономич.целесъобразност,-м-д на многовариантното разреждане.

ІІ.Част.10.Въпрос.

Под запаси на ПИ се разбира установеното количество ПИ в земните недра чиито качествени показатели позволяват да дбъдат използвани в промишлеността,те допълнително се обогатяват в металургични фабрики.Получените колич-ва концентрат,метал или суровина се наричат запаси"извън недрата".В някои страни са промишлени,а в националната практика з-си от метал.Официалн.международ.Класификаия на запасите въведена и в Б-я разделя термина "запаси" на "запси" и ресурси.Новото понятие обхваща достоверна част на пресметнатите обеми от ПИ в недрата.Запасите са основен показател въз основа на които се прави ГИ оценка на н-щата.Количеството запаси се изчислява след всеки стадии на ГП работи-в края на всяка година.Според промишлената им ценност са балансови и извънбалансови които се изчисляват,утвърждават и отчитат отделно.В старата к-я се разделят на категории-А,В,С1,С2 в зависимост от степентта на проученост на геолож.строеж,от миннотехнолог.условия и др.Основното в тази к-я е следното :Категория А -запасите са проучени с детайлност,определени са промишлените видове мин.суровина;Категория В-запасите са проучени в детайлност,уточнени са и закономерностите на разпределението на промиш.тела;Категория С1-детайлността,с която са проучени запасите осигурява изясняването в линии условията на залягане,формата и разпространението на залежите и др.свойства на ПИ.Категория С2-запасите се изчисляват приблизително като условията на залягане,морфолог.и разпространението на залежите са определени въз основа на геоложки и ГФ данни потвърдени в единични точки от проучв.израб.Методите за изчисляване назапасите са :средноаритметичен;-м-д на геоложките блокове;м-д на геоложките профили;-м-д на неуспоредните разрези;-метод на експлоатационните блокове.Крайгинг:той е процедура за оценяване на стойностите на пространствената променлива по заобикалящите я проби,като взаимната зависимост м/у пробите се изразява чрез вариограма.Най-общата от съществуващите процедури е универсалния крайгинг,в която стойностите за блоковете,площите и точките могат да се оценят при неравномерна мрежа на опробване и в присъствието на тренд.Видове крайгинг:случаен крайгинг:/дефинира се в условията на неравномерно разположение на проучв.изработки/;-точков крайгинг /при обраб.на данните от проучването които са разположени в равномерна мрежа,квадратна,правъгълна и др/;-непрекъснат к-г/разработен е за случаите когато н-щата на ПИ са проучени с минни изработки;-универсален к-г/прилагането на този к-г е основно свързано с построяването на карти в изолинии на изучаваното свойство на ПИ.

І част.8 Въпрос.

Fe е на 4-то място сред елементите които участват в съст.на зем.кора/Fe+2 Fe+3/За да има пром.добив необх.е съд.му да е мин.50%.М-ли съдържащи желязо/магнетит,хематит,сидерит,илменит/.Вредни примеси S,As,Pb,Zn.

Железни н-ща в България.Главните железоруд.н-ща и рудопроявления се срещат в границите на Старопланинската и Средногорската металогенни области.Представени са от магматични ,скарнови,хидротермални и утаечни орудявания образувани в различни геоложки епохи.Н-ще Мартиново/Монтанско/представен е от скалите на ДФК,долно палеозойска.Орудяването е свързано с Са скарни.Н-ще Крумово/Ямболско/- орудяв.е свързано с магнезиевите скарни,привързано е към манастирския плутон/изчерпано/.От същия тип са н-ща Дряново,Драматиково-рудните тела са с малки размери и са установ.на дълб.до 300 м. Състои се от габро,габро диорити и др.Н-ще Кремиковци/седекс/-разположено е на границата на Средногорската СМЗ и Балканската СМ зона.Орудяването се намира в доломитни варовици, рудното тяло е с форма на компактен залеж привързано към кремиковския навлак.Химичен състав/сидерит,хематит,лимонит/.В Б-я 90-92% от железните запаси са в Кремиковци.Утаечно-морски железоруд.н-ща се намират в Троянския балкан,Странджа.Манганови н-ща:Н-щата у нас са от вулканогенно седиментен тип.

Н-ще Пожарево/Софийско/РТ са с пластовидна форма/ съд.на манган е 30%/-изчерпано. Във Варненско са разположени в ивица н-ща Оброчище,Игнатово,Бяла,Белослав и др.Хромови н-ща:установени са в с.Аврен,с.Голямо Каменяне/Сволян/,

Добромирци/Смолянско/-рудните тела са лещовидни,жилни,гнездовидни и звездовидни,вместени са в дунити. Молибден се добива като попътен компонент в следните н-ща:н-ще Медет-/медно/ /изчерпано/,Н-ще Мартиново-/желязно/, Мина Росен/медна/.Н-ща на олово,цинк и сребро в Б-я:Съсредоточени са в Родопската металогенна зона.Отделят сеследните рудни формации:Q-Ga-Sp/Източ.Родопи/-най-богатото оловно-цинково орудяване в Б-я-Маданско рудно поле.Q-Au-Ga-Sp/Изт.Родопи/-характерно е Маджаровско р.п.-изградено е от метам.,седим.и ефузивни,интрузив.скали.Рудите са със сложен мин. състав.Q-Bar-Fl-Sp-Ga:Устремско р.п.-известни са н-ща от жилен тип,най-големи са Устрем и Лесово.Sid-Ga-AsPy:н-ще Чипровци,представено е от метасоматични лещообразни тела на ДФК.Dol-Ga-Sp:Врачански руден район-орудяванията се контролират от два големи тектонски разлома-Плакалнишки и Поп-Соколецки.Н-ще Седмочисленици-орудяв. Е съсредоточ.във варовици и доломити.Медни н-ща:Бърдцето/М.Търново/скарнов тип/РТ са с лещовидна ф-ма и променлива дебелина,орудяването преминава в два етапа/скарнов и хидротермален/.Н-ще Върли бряг/Бургас/РТ са с жилна форма/осн.м-ли са Py,ChPy,борнит,галенит/.Медно порфирните н-ща се разработват чрез кариери.Основни минерали са халкопирит,пирит,малахит,азурит и др.Н-ще Медет медно-порфирно /Панагюрище/,скалите в н-щето са процепени от дайки,рудните минерали са във вид на тънки жилки.В н-ще Елаците/медно-порфирно/ освен мед се отделя и молибденов концентрат,има известно количество злато,установени са и платиниеви минерали.

Н-ще Асарел/медно -порфирно/интересно при него е ,че рудното тяло е с форма на обърнат конус,-основен минерал е халкопирит,медното орудяване е от жилково-впръснат тип,като вторични м-ли се срещат самородно злато и срлебро.

Н-ще Карлиево-медно порфирно/не се експлоатира/.2.Медно пиритни н-ща:Елшица,Радка,Челопеч,Граматиково-характерно за тях е ,че вместващите скали са вулкански рудни тела с лещообразна форма.Размерите им са относително големи.Н-ще Челопеч/юж.от Етрополе/-главен минерал халкопирит,+-халкозин,борнит и др.Освен мед в н-щето се извлича и злато,сребро и попътно германий.Подобно е и н-ще Красен.Н-ще Радка-орудяването е локализирано в разлом,който разделя н-щето на две части.В Елшица се отделя пиритно-златен концентрат.Софийски руден район:От минераложка гледна точка е перспективен,но досега няма установени в него н-ща.Това се дължи на изключително малкия ерозионен срез.

І.част.вапрос.10.

При подходящи климатични условия се развива богата и разнообразна растителност.Ако се създадат условия тази растителност да бъде натрупана и запазена в застояли водни басейни чрез покриване с други утайки се образуват въглища.Колкото по-топъл и влажен е климатът ,толкова по-богата и резнообразна еп флората.През карбона/топъл и влажен климат/растителността е висока с големи,дебели листа и слабо развита коренова система;подобен е и климатът през юрата и началото на палеогена т.е има развитие на буйна растителности образ.на големи въглищни басейни.При повиш.на температ.освен ,че растителността се развива бързо,увеличава се и скоростта на деструкцията и а от там и торфонатрупването.През цялата история на геолож.развитие на земята са се редували два типа климат.Равномерен-обхващащ цялата земна кора,характерен за по-спокойните в тектонско отношение периоди.Поясен тип/характерен за акивна тектонска дейност/.Животът на Земята се заражда във водна среда през докамбрия/първи растения са синьозелените водорасли/Първите растения с клетъчна с-ра /поява в среден ордовик/,но разцевата им е през девона.Първите растения оцелели на сушата са псилофитите/изградени са само от големи листа /.След тях се появяват плавуновите,хвощовите и първите папарати./вече имат стебло,корен и корона с листа/.В края на ранната креда е станало най-голямата промяна в растителността на земята-поява на покритосеменните растения/най-съвършенни до наше време/.За натрупване и запазване на растит.останки са необходими благоприятни условия,такива условия могат да се създадат само от безотточен воден басейн със застояла и неподвижна вода.блата се образуват в участъци в които постъпва достатъчно вода за да компенсира изпарението и натрупването на растителен материал и минерално вещество.Отделят се три типа блата:-низинни/разполож.в понижени части на релефа,периодично са заливани с вода/към тях се причисляват:-тресавища/торфеният пласт лежи в/у сапропела на дъното/,-потопени блата/торф.пласт лежи на дъното или върху натрупан сапропел/,-застояли блата/торфът е много и надвишва водното ниво-голяма част от растит.материал се разлага напълно/.;-междинни блата/имат периодично грунтово подхранване/;-водоразделни/пониж.участъци на зем.кора под нивото на грунтовите води,подхранват се от валежите/.Блата се образуват в пониж.участъци в близост до водни басейни:-лимнични/до езеро/;-паралични/до морски басейни/.В развитието на зем.кора съществвува два типа геотектонска обстановка:-еволюционна/относително спокойствие и равномерност на протичащите процеси/и -революционна/краткотрайни и бързи смени на условията/.Торфогенезата е процес протичащ след отлагане на на растителните останки в блатата и включва следните процеси:-отлагане на растит.материал;-подхранване с /Ca,P,K,Na-активизира жизнената дейност на бактериите/;-подхранване с кислород;-киселинност;-температура.Два основни стадия на въглеобразуване:1.Биохимична в-я/торфогенеза/-протичат окислителни или редукц.процеси под въздествие на кислород,микроорганизми и нисши гъби,променя се структурата на раст.останки или се разграждат на ълно до гели,процесът замирав дълбочина/.2.Геохимична в-я/протича под въздействие на налягането на горните наслаги и повиш.температ. в дълбочина,уплътнява се торфа,увелич.се здравината на въглищата, цвета потъмнява./.В процеса на въглеобразуване се наблюдават три стадия на въглефикация.Кафявовъглищен стадий/характ.за въглищата обр.тогава е високо съдърж.на кислород,влага/.образуват се:торфоподобни в-ща;-землести;-лигнитни;-матови;-блестящи.Черновъглищен стадий/в-та обр.тогава се характ.с черен цвят,силен блясък,здравина,вис.съд.на С,добра коксуваща способност/.Антрацитен с-дий/черни,здрави,най-гол.к-во С,висока топлина на изгаряне/.Метаморфизъм на в-щата:Факторите коита влияят са :-налягане/колкото по-дълго време оказват влияние ФХ фактори толкова по-галяма е степента на въглефикация.;-температура;-геоложко време;-изходен прастителен материал.Контактен метаморфизъм:ф-р е вис.температура,осъщ.се на контакта на въглищ.пласт с магмено тяло.Регионален м-ъм с повиш.на дълбочината расте налягането и темпрературата/правило на Хилт/.Динамометаморфизъм-основ.фактори са налягането при тектонски движения, има влияние и на температ.в дълбочина.

І.Част.11.Въпрос

Литотипи на хумосните в-ва:съставните части на в-та,коитосе различават макроскопски по цвят,блясък,лом,напуканост и др.Биват:Еднородни/Ксилен,Витрен,Фюзен,Семифюзен/Разнородни/Кларен,Дюрен,Липтен/.

Ксилен-цв.светло до тъмно каф.,растит.останки с добрезапазена дървесна с-ра и ясни годишни кръгове.Витрен-цв.каф.-дъмно каф.,растит.фрагменти със залчина структура.Семифюзен-каф.-тъмно каф.,добре запазена дървесна с-ра,годиш.кръгове.Фюзен-черен,наподобява дървени въглища,образуван е в резултат на овъгляване на дървесина при горски пожар.Кларен-сивокаф-черен,нееднороден ЛТ с ивичеста/масивна текстура.Дюрен-нееднороден ЛТ,среща се под формата на слоеве и изгражда цели въглищни пластове.Липтен-жълтоохрен,растит.късове с 10-ки см.Литотипи на сапропелните въглища:Кенел-сивочерен,масивна текстура.Богхед-черен,слаб мазен блясък и масивна т-ра.Мацерален състав:мацерали-останки от висша растителност и са продукт на оторфяването,диагенезата,катагенезата и метаморфогенезата.1.Гелифицирани мац-ли:образуват се главно от хумусни в-ва в състава на които влизат C,O,H,N,обособени са в гр.Хуминит/при лигнитни и кафяви в-ща и гр.Витринит/черни и антрацитни в-ща/.Подгрупа Хумотелинит:-текстинит/ивици,лещовидни тела,клетъчна с-ра/;-улминит.Подгрупа Хумодетринит:-атринит;-денсинит.Подгрупа Хумоколинит:-гелинит;-корпохуминит.2.Липоидни мацерали:най-устойчивите части на висшите растения обогатени на Н,които се порменят слабо при торфогенезата,както и останки от нисши растения.

Споринит/останки от спори и полен/,-Кутинит/останки от кутикула,т.е обвивки на листа,Резинит/запазена смола или подобни в-ва/,Суберинит/отанки от коркова тъкан на висши растения/,Алгинит/образув.от зелени водорасли/,Липтодетринит/мац.-ли с малки размери и неопределена форма/,Хлорфилинит/фосилизиран хлорофил от зелени водорасли/,Битумнит/среща се като финни лещи,резултат е от разлагане на водорасли и бактерии/Флуоринит/останки от етерични масла/.3.Фюзенизирани мацерали:/гр.Инертинит/-възникват при процеса фюзенизация,т.е овъгляване,окисление,разрушително действие на гъби и организми.Фузинит:-пирофузинит/фосилиз.дървесни въглища/,-деградофузинит/образ.при изсъхване и окислен.на дървесина в торфено блато/.Семифузинит/полуфюзенизирана дървесна тъкан/.Макринит/овъглени ,окислени хумосни гели/.Микринит/беден наС/.Склероцинит/сборен мацерал,останки от гъби/.Микролитотипи на въглищата:повечето мацерали асоциират с други мацерали или минерали и се наричат микролитотипи,названието завършва с наставка"ит".Органични микролитотипи:определят се от съдържанието на мацералните групи.Биват 3 вида:мономацерални/съдърж.<95%на органична маса/,бимацерални /2 групи мац-ли заедно <95%,като всяка е<5%/.,тримацерални/3гр.м-ли и 5%/.Минерални микролитотипи:те са въглищно минерални асоциации с високо обемно тегло,съдържащи високо съд.на минерални примеси.Наименованието на минерала +"карб"/Карбопирит/.Геология на в-щата в Б-я.Установени са редица въглищни н-ща и басейни.Общи запаси -9,7 млрд.т.Запасите на антрацити са в Свогенския басейн и са незначителни.Най-много са лигнитните в-ща/77,3%/.Унас се разработват предимно лигнитни и кафяви въглищни б-ни.Черни в-ща се добиват в Балканския басейн.Възраст на в-щата/Карбон,юра,перм,креда,палеоген,неоген/.Добруджански б-н:горнокарбонски наслаги с над86 въглищ.пласта-16 с промишл.значение/в-щата са от черни до антрац./.Свогенски в.б.-запаси 80 млн.т.,7-17 въглищни пласта/полуантрацитни-суперантрац/.Балканбас-3 задруги ,2 въгленосни/анрацитни/.Бургаски в.б.-матови кафяви в-ща.Пернишки в.б.-блестящи кафяви,въгленосна задруга с деб.над 100 метра.Бобовдолски в.б.-7/8 въглищ.пласта-блестящи кафяви/.Пирински б.2 въглищ.свити,кафяви блестящи до черни.Източномаришкия б.лигнитни/въгленосни неогенски наслаги/.МЗарбас-въгленосна Маришка свита от матови кафяви -лигнитни.Софийски-лигнитни.Чукуровски б.-лигнитни 12-18 въгл.пласта.Кюстендилски-лигнитни- кафяви матови.Ораново-Симитлийски б-н.матови кафяви.Разложки б.-1 въглищна свита ,2/4 въглищни пласта,меки кафяви.Гоцеделчевски б.-14 въгреносни пласта/матови кафяви/.Въглищни б-ни в света.Европа:Великобритания/черни в-ща,басейните са разделени на

три групи-южна,централна,северна/.Германия/черни в-ща 4 басейна с карбонска възраст/.Полша/черни в-ща/.Русия/болшинството от запаси е на ЮЗ и СЗ в азиатската част на Русия.Украйна-донецкия в.б./Донбас/-карбонкафяви до антрацитни/.Северна Америка:-Канада/най-големи з-си са в провинциите Албърта и Британсак Колумбия/-САЩ/най-гол. З-си Уайоминг,Дакота,Монтана,Колорадо,Аляска,Отделени са 6 въглищни провинции/.Южна Америка:промишл.въгленосност е незначителна и ев малки басейни в Бразилия,Колумбия,Аржентина,Чили/.Азия:60% от общия геоложки и 25% от проучените з-си в света/Казахстан,Индия,Китай,Виетнам/.Африка/беден на з-си от в-ща/.Австралия и Океания:най-богат е щат Нов южен Уелс и Куинсланд/кафяви в-ща/.Антрактида:10 н.ща/н.ще Уивър-черни коксови до постноспичащи се.

І Част.12.Въпрос.

Мястото на образуване на ВВ не съвпада с мястото на намиране на промишлените им акумулации,което свидетелства за придвижването/миграцията/ на тефта и газа.Различават се следните видове миграция:Първична/емиграция/придвижване на ВВ-те от НГОбр.с-ли в съседните колекторни пластове.,-Вторична:пренасяне на ВВ-те в природните резервоари,довежда до образуване на ВВ залежи,но може да бъде причина за изнасянето на ВВ на земната повърхност и унищожаването им.НГО с-ли са с глинест,глинесто-алевролитов и карбонатен състав.Емиграционните процеси протичат в ходана потъване на НГОбр.с-ли и променящи се параметри на средата/налягане,температура,разтворителната способност на водата и др/.ПРи потъването на НГОбр.с-ли настъпва уплътняване под влияние на нарастващото геостатично налягане.Потокът,който се изнася в хода на уплътняване се нарича елизионен поток,а процесът елизия.Елизионният поток е основен носител при първичната миграция.Същинският транспорт се осъществява по два начина:-като самостоятелна фаза,-в разтворено състояние.Принципно ВВ продукти са слаборазтворими в пластова вода.Частта която е разтворена се състои от два дяла,първият дял е разтворен в пластова вода,а вторият е разтворен в самата ВВ фаза.Смята се,че от общото количество генерирали от НГН с-ли продукти са само окло 90%,останалите 90%остават в нефтогенериращите скали.Вторична миграция:когато придвижването се осъществява в границите на един ПрР-р-вътрешнорезервоарна миграция,а когато ВВ се придвижват в границите на повече от един резервоар-междурезервоарна миг-я.Поради по-голямата разтворимост на ВВ газове се предполага,че огромни маси газ се изнасят към по-издигнатите участъци на резервоарите до момента,в който пластовото налягане се изравни с налягането на насищане.ПРи по-високи температ.,протичат процеси на разтваряне на течните в газообразните ВВ.Те могат да мигрират в разтворено състояние в пластовите води или като свободна газова фаза в по-горните участъци наприрод.резервоари.Вътрешнорезерв м-я в платформени условия се ограничава от участъците на генерация на ВВ и издигнатите структорни елементи.Със завършването на вторичната миграция при благопирятни условия става натрупване на ВВ в най-високо издигнатите участъци на природните капани,при което се образуват нефтени и газови залежи.По отношение на строежа на природ.капани се смята,че най-благоприятни условия за запълването им са налице при антиклинален тип капани,тъй като мигриращите ВВпостъпват по целия параметър на структурата.ПРи по-неблагоприятни условия се намират тези капани,при които ВВ постъпват само едностранно

/литоложки,стратиграфски,тектонски/.Структурните и тектонските капани се поделят на 2 типа:конседиментационни/

характерни са за платформените НГ територии,образ.се в процеса на потъване на територията успоредно със седиментацията/най-благоприт.у-вия за акумулир.и запазвае на ВВ-те/.-Конинверсионнни кахпани-обр. С в процеса на издигането на седим.басейни,характ. Са за нагънатите и преходни области,/условията се по-неблагоприятни/.В резултат на вторичната миграция се образуват групи от залежи наречени зони на нефтогазонатрупване.ПРоцесите на образуване и разрушаване на ВВ-те залежи в редица случаи протичат едновременно,дори в границите на един и същи залеж или в отделни негови части.Някои фактори,които първоначално благоприятстват образуването на залежите в последствие могат да доведат до разрушаването им/т.е разрушаването е съвкупност от непрекъснато действащи природни процеси на пълно или частично унищожаване ня ВВ-те акумулации.М.Калинко разделя процесите на разрушаване на Н и Г з.жи на 2 групи:1.Физични/наред с тези които водят до образ.на залежите,той различава:изчезване на прир.капани под влияние на тектонски движения,изчезване вследствие на разкриването им на земнатаповърхност,влошаване на изолиращите с-ва на флуидоупорите и др.,/2.Биохимични-те при съответни условия могат да доведат до пълно или частично разрушаване на залежите.Хим.разруш.е свързано с окислит. Действие на пластовите води,при попадане на ВВ з-жи на по-голяма дълб. Може да настъпи термична деструкция,чиито краен продукт е метанът,а при много висока графитът.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Геология и проучване на минерални и енергийни ресурси 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.