Геоложка дейност на повърхностно течащите води и водните басейни. Геоложка дейност на подземните води.


Категория на документа: Други



Отложените речни наноси образуват руслов и терасен алувий. Русловият алувий се отлага по дъното на реката, а терасният образува относително равни площадки по бреговете - заливната и незаливните тераси, разположени на различна височина по склоновете на долината. Заливните тераси се образуват от алувия, който се отлага при сезонното пълноводие на реката. Тяхната широчина е от няколко метра до километри. Всяка заливна тераса е била дъно на долината в определен етап от ерозионния цикъл на речната долина. Повърхността на последователно разположените тераси по надлъжния профил на долината от извора до устието формира надлъжния профил на долината по време на този цикъл (чрез тях може да бъде възстановен надлъжният профил на долината за същия цикъл). Алувиалните отложения имат разнообразен зърнометричен състав. Поради непрекъснато изменящата се във времето скорост на водата и развитието на речната долина в една и съща част на долината се отлагат наноси с различен състав (валуни, чакъли, пясъци, песъчливи глини, глинести пясъци, глини, тини, органични материали). Най-често алувиалните отложения образуват пластове, лещи, прослойки и др. с различна дебелина и състав.

Фиг. 27.1. Типове речни тераси
А - акумулатнвна; В - цокълна; В - ерозионна; Г - структурна; 1 - коренови скали;
2 - прослойки от твърди скали; 3 - алувий

По произход речните тераси биват: ерозионни (скулптурни или цокълни), акумулативни (наложени, вложени) и ерозионно-акумулативни (фиг. 27.1). Скулптурните тераси са стъпала в кореновите скали на долината, на повърхността на които има тънък слой (или такъв липсва въобще) от алувий. Ерозионно- акумулативните са образуват, след като реката ерозира кореновите скали и отложи върху ерозионната тераса алувий с различна дебелина. По бреговете и склоновете на долината на различно ниво се запазват части от старите заливни тераси.

2.4. Типове речни долини

Общото направление на реката зависи от множество фактори, които са в сложна зависимост помежду си. Такива фактори са: първичният наклон на повърхността на сушата в дадения участък; тектониката (вертикалните движения, наличието на тектонски гънки, разломи, вулканската дейност и др.); свойствата на скалите на повърхността; климатът и др.

Речните долини биват ерозионни (образувани при ерозионното врязване на реката) и акумулативни (запълнени с алувиални отложения).

Ерозионните речни долини обикновено се образуват върху тектонски блокове, които са се издигали в минали геоложки епохи или продължават да се издигат. В зависимост от начина им на образуване те биват:

* антецедентни - това са речните долини, съществували преди тектонското издигане или нагъване; едновременно с издигането реките продължават да се врязват в кореновите скали; такава е например долината на Искър (между Плана и Лозенската планина и в Западна Стара планина), долината на Елидере под Чепино и на Чая под Хвойна; когато антецедентна долина пресича система от гънки, при пресичането на антиклиналите се
образуват къси проломи, а при пресичането на синклиналите - разширения на долината; по такъв начин Вит, Осъм, Росица, Янтра пресичат гънките на Предбалкана;

* субсеквентни са речните долини, които се разполагат по дължината (по оста) на синклиналите и на антиклиналите; такива са много от долините на притоците на антецедентните долини в Предбалкана; например на Калник - десен приток на Вит;

* консеквентни са долините на реките, които следват наклона на кореновите скали и текат направо върху тях: например късите долини на реките, които започват от Предбалкана;

* епигенетични долини и проломи се образуват в участъците, където старите тектонски структури са покрити с неустойчиви на ерозията скали; при ерозионното си врязване реката постепенно достига до по-старите (и по-устойчивите) коренови скали, които изграждат тектонската структура, и образува в тях епигенетични (наложени) проломи; по р. Струма такива са проломите "Кракра" при Перник и при Кочериново, по Джерман - при Дупница, по Места и много от нейните притоци, по Струмешница при Самуиловата крепост, по долното течение на Марица, по средното течение на Тунджа и т. н.

Разломните и разседните долини обикновено следват тектонските разломи. Отделните праволинейни в план участъци на долината се определят от положението на разломите. Най-често такива долини се срещат:

* в грабеновите басейни - например долината на Струма между Ръждавица и границата с Гърция, долината на Места от Елеш ница до Хаджидимово;

* в местата, където по разломи потъват отделни тектонски блокове, а речните долини заемат образуваните негативни форми и ги запълват с алувиални отложения; например долината на Доспат;

* в районите с разломни зони - например долината на Искър между Самоков и София, както и в част от старопланинския й участък, където антецедентната долина на реката преминава през отделни смачкани участъци и разседни зони.

Много често разломните и разседните долини са активни в сеизмотектонско отношение (например долината на Струма, на Марица).

Каньони и ждрела се образуват при врязването на реките в устойчиви на ерозията скали. Например по долината на Вит от с. Ъглен до Садовец, по Янтра под Горна Оряховица, по Русенски Лом в пределите на Мизийската плоча, по Ерма при Трън, по Лева река между Згориград и Враца ("Вратцата").

Независими от тектониката речни долини са:

* младите долини в участъци с еднороден литоложки строеж, които изцяло се врязват в кореновите скали; например долините на притоците на Тополница и Стряма откъм Средна гора;

* старите широки долини, образувани в денудационните заравнености, покрити с делувий; например долините в Плана, Странджа, Сърнена гора, Северозападна Стара планина, както и горните течения на почти всички реки.

Ледникови са долините, които през горния плейстоцен са били заети от ледници. След стопяването на ледниците долините са запазили коритообразния си профил с многобройни прагове, обратни наклони, езера, моренни материали. По склоновете им са се образували огромни сипеи, а част от езерата са запълнени. В Рила и Пирин такива са долините на Рилска река, Бели Искър, Бъндерица, Дамяница и редица по-малки долини с надморска височина между 1100 и 1700 m.

Карстови долини се образуват в районите, изградени от карбонатни скали. При високо ниво на карстовите води в масива (при масовото топене на снега и след обилни валежи) реките в тези долини са пълноводни. По време на сухия сезон долината остава суха (такава е Сухобракьовската долина при с. Понор). Слепи карстови долини се образуват по билните части на окарстените масиви. Те са затворени негативни форми на релефа, където повърхностните води се губят в пукнатини, въртопи, понори и др. По дъното на слепите карстови долини често се образуват блата.

Акумулативните долини са запълнени с алувиални отложения.

3. Геоложка дейност на морето



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Геоложка дейност на повърхностно течащите води и водните басейни. Геоложка дейност на подземните води. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.