Геоложка дейност на повърхностно течащите води и водните басейни. Геоложка дейност на подземните води.


Категория на документа: Други



Моретата и океаните заемат 71 % от повърхността на Земята. Те са мощен геоложки фактор за преобразуване на земната кора. Бреговата линия е ивица от сушата, която се намира под въздействието на морската вода. Тя бива разрушавана от вълните или върху нея се натрупва материал, пренесен от други участъци на сушата или от други участъци на басейна. В моретата и океаните чрез валежите, вятъра, континенталните ледове, реките и др. се внася голямо количество минерални вещества от сушата. Морето непрекъснато разрушава бреговете си. Внесеният от сушата твърд отток се пренася, сортира и отлага от морските течения и морските вълни.

Във вертикален разрез океанското дъно може да се раздели на три основни зони. Шелфовата (литоралната) зона е с дълбочина от 0 до 200 m. Тя е продължение на континентите и площта й е 7,6 % от цялата водна площ на моретата и океаните. Зоната на континенталния склон (батиалната зона) е с дълбочина от 200 до 2000 m, а зоната на океанското дъно (абисалната зона) - с дълбочина от 2000 до 5000 m. Океанските падини с дълбочина, по-голяма от 5000, не образуват непрекъсната зона.

Разрушителната дейност на моретата се нарича абразия. Морската абразия действа само в литоралната зона. В резултат на абразионното действие на вълните брегът постепенно се разрушава и се образуват прибойни тераси, които биват абразионни - изградени от коренови скали, и акумулационни - изградени от морски отложения. Съвременните тераси са разположени в ивицата, в която действат приливите и отливите - в плажната ивица.

Освен чрез механично разрушаване морската вода действа върху скалите, които изграждат брега, и по химичен начин (главно разтваряне). Разрушително действат и морските организми, например планктонът, който разрушава както скалите, така и бетонните съоръжения.

Известно разрушително действие оказват и морските течения - крайбрежни и дънни, както и приливите и отливите. Разрушаването на брега вследствие на абразията зависи от следните фактори:

* скоростта на движение на вълните и крайбрежните течения;

* скоростта на вятъра;

* регионалното положение на крайбрежния участък, неговата форма и височина;

* състава, физико-механичните свойства и залягането на скалите;

* вида на растителността;

* действието на атмосферния агент.

Главната причина за абразията е механичната вълнова енергия, действаща при незначителна скорост на вятъра или при неголеми крайбрежни течения. Вълната се образува вследствие на вихровото движение на водните молекули от повърхността под действие на вятъра. В зоната на прибоя вихровото движение се нарушава от триенето в морското дъно. Геоложката дейност на водните басейни най-силно се изразява в разрушаване на бреговете и дъното им. Главно значение при този процес има механичната сила - постоянното ударно действие на вълните и повдиганият и носен от тях скален материал. Ударната сила на морските вълни за бреговете на Черно море достига 0,72.105 Ра, а за океанските - 1-3.105 Ра. Вълните въздействат на брега постоянно, затова те постепенно видоизменят неговите очертания. Например в района на Одеса морският бряг се разрушава със скорост 1,5-2 m/а, в Сочи - 4 m/а, а ниските глинести брегове на Азовско море се разрушават със скорост до 12 m/а. У нас в района между с. Сарафово и Бургас тази скорост е 0,5-1 m/а.

Фиг. 27.2. Стадии в оформянето на абразионен бряг
1 - бряг; 2 - вълноприбойна ниша; 3 - плаж; 4 - подводна абразионна тераса; 5 - подводна акумулативна тераса

Абразионните процеси зависят от следните геоложки фактори:

* от състава на скалите, изграждащи брега - бързо се разрушават глинестите, песъчливо-глинестите и пясъчни те брегове, а най-устойчиви на абразионно действие са участъците, изградени от здрави скали;

* от строежа на брега - най-бързо се разрушават бреговете, изградени от слоестите масиви с наклон към брега, а по-бавно тези с наклон къмморето (при стръмен скален бряг разрушителната работа е много по-голяма, отколкото при полегати брегове, където енергията на вълните се "угасява" от плавното очертание на морското дъно, по което вълната се "плъзга".

* от наличието на плажна ивица - пясъчната плажна ивица намалява енергията на вълните и силно намалява азрушителната им дейност.

В резултат от подкопаването на морския бряг от абразионните процеси се активизират или възникват свлачища и срутища. Такива има на много места по Черноморското крайбрежие у нас (на север от Варна, край Бургас - Сарафово и др.).

Транспортиращата дейност на вълните е по-голяма, когато вълните са коси към брега. Теченията обикновено пренасят по-дребни частици поради малката си скорост. Една незначителна част от този материал се пренася от дънните течения чрез претъркаляне на частиците. Подобна е и транспортиращата дейност на приливите и отливите.

Защитата на морския бряг от размиване и разрушаване може да бъде профилактична и капитална. Профилактичните мерки включват наблюдения върху процесите и охрана на брега. Тяхната цел е навреме да се регистрират опасните явления и дефор мации, които може да нарушат естественото равновесие в геоложките процеси. Особено значение има опазването на плажовете и брегоукрепителните съоръжения. Плажната ивица е главната природна защита на морския бряг. Ето защо съхраняването на несвързаните почви от крайбрежната зона е необходимо условие за защита на брега от размиване и разрушаване. Към профилактичните мерки се отнася и изкуственото попълване на плажа с насипен материал.

Капиталните мерки са всъщност строителство на различни брегозащитни съоръжения, чието предназначение е да намалят енергията на вълните. Те биват пасивни и активни. Към пасивните се отнасят вълноотбойните стени и уширената плажна ивица. Вълноотбойните стени поемат ударите на морските вълни. Изграждат се от стоманобетон по протежение на брега. За увеличаване на широчината на плажната ивица се използват т. нар. активни брегоукрепителни съоръжения (буни и подводни вълноломи) или специални конструктивни елементи, каквито са тетраподите.

Буните са напречни на брега (перпендикулярни или наклонени) и успоредни една на друга насипни стени (скален насип). Те намаляват скоростта на вълните и задържат носения от тях материал. Постепенно пространството между буните се запълва и широчината на плажната ивица се увеличава. Буни са изградени на много места по нашето крайбрежие: Поморие, Бургас, Несебър, Балчик и др. В екологичен аспект обаче те се възприемат като грубо изменение на естествения ландшафт.

Подводните вълноломи се строят успоредно на брега на разстояние 30 - 40 m в морето, където дълбочината на водата е около 3 - 4 m. Короната на вълнолома е на 0,3 - 0,5 m под морското ниво. Полегатата страна на стената обикновено е бетонна и е обърната към морето. Предназначението на вълноломите е да "угасяват" енергията на морските вълни.

Тетраподите намират все по-широко приложение за защита на морските брегове от абразия. Те са стоманобетонни тела с четири симетрично разположени в пространството разклонения (лъчове), всеки от които има форма на пресечен конус. Тетраподите се разхвърлят равномерно в основата на морския бряг и вследствие на специфичната си форма те се заклинват в бреговите отложения. По този начин се създава силно пресечена повърхност, която "разсейва" енергията на вълните. Реките внасят в моретата и океаните огромно количество теригенен материал (разрушен скален материал от континентите) - около 13 млрд. т годишно. Други източници на материал са вятърът, подводните вулкани и абразионната дейност на вълните. Този материал се сортира по тегло и размери. В крайбрежната ивица и шелфовата зона се натрупват механични утайки с различна едрина - от псефитни до пелитни частици. В литоралната зона е плажната ивица. Много често тук се отлагат тини и биогенни отложения - коралови рифове. От хемогенните отложения за шелфовата зона са характерни оолитните варовици. Отложенията по континенталния склон са преходни между шелфовите и дълбокоморските. Те са често прахово-глинести, с ясно изразена слоестост. Тези отложения заемат големи площи и са със значителна дебелина. Отложенията по океанското дъно и дълбоководните падини са обикновено биогенни и вулканогенни. Биогенните са органични тини, а вулканогенните - вулканска пепел. Свойствата на морските седименти зависят преди всичко от произхода им, от петрографския и химичния им състав.

4. Геоложка дейност на езерата и блатата



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Геоложка дейност на повърхностно течащите води и водните басейни. Геоложка дейност на подземните води. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.