Геоложка дейност на повърхностно течащите води и водните басейни. Геоложка дейност на подземните води.


Категория на документа: Други



Езерата са затворени понижения на земната повърхност, запълнени с вода (без връзка с моретата и океаните). По произход те биват:

* тектонски - образувани в понижения с тектонски произход;

* ерозионни - в понижения с ерозионен произход (ледникова ерозия);

* карстови - в понижения с карстов произход;

* крайморски - в понижения край морския бряг и др.

Езерата подобно на моретата и океаните извършват разрушителна и акумулационна дейност, но в значително по-малък мащаб. Езерните отложения са механични, химични и биогенни. Механичните утайки са предимно едрозърнести чакъли и пясъци в крайбрежната ивица и глини и тини в дълбоките части на басейните. В солените езера самостоятелно или заедно с механичните утайки се образуват и химични отложения - каменна сол, гипс, мергелни варовици. Характерни отложения, свойствени само за езерата, са биохимичните утайки - сапропел (органични тини), торф, креда, трепел и др. Важна особеност на някои плитководни езера е, че при определени геоложки и физико-географски условия те преминават в стадий на заблатяване. За такива езера са характерни отложения от типа на тините и торфа.

Блатата са преовлажнени части от земната повърхност, които в зависимост от условията на подхранването им с вода биват долинни и склонови. Заблатяването става в такива участъци от земната повърхност, където водопропускливостта на почвите е малка и е затруднено изпарението на вода. В такива участъци нивото на подземните води се задържа постоянно, като водното огледало почти съвпада със земната повърхност. Блатните отложения са предимно сапропел (органична тиня) и торф.

Условията за строителство на заблатени терени зависят от причините за заблатяването, дълбочината, релефа и свойствата на дъното, особеностите на торфените отложения, наличието на тини и др.

Преработка на бреговете на водохранилищата

След построяването на язовирната стена и оформянето на водната чаша природните условия рязко се изменят. Долната част на речния склон попада под вода, повдига се нивото на подземните води и процесът ерозия се замества с нов процес, характерен за моретата и езерата. Понеже запълването на язовирната чаша става много бързо, на склона интензивно започва да се оформя нов профил, който съответства на изменените условия (фиг. 27.3).

Фиг.27.3. Първи стадий от преработката на брега на язовирно езеро
1 - естествен склон; 2 - нов профил на склона; 3 - естествено ниво на подземните води;
4 - ниво на подземните води след завиряване

Новите фактори, които се появяват при създаването на язовирното езеро, са рязкото повдигане на нивото на реката, промяната в напорите на подземните води, водните вълни и др. Изкуствено създадените нови условия активизират старите свлачища по склоновете, появяват се нови, водата размива скалите и пренася разрушения материал и т. н. Постепенно бреговата линия се измества навътре към междуречията. Вследствие на това се унищожават значителни площи, повреждат се различни съоръжения. За да се контролира този процес, е необходимо предварително (по време на проучването) да се направи прогноза за неговото развитие, а именно: да се определи широчината на зоната, която подлежи на преработка, и продължителността на процеса, т. е. времето, необходимо за оформянето на новия равновесен профил на склона.

Широчината на зоната зависи от следните фактори:

* от профила на речния склон;

* от водоустойчивостта на скалите, които изграждат склона;

* от височината на водното ниво в язовирната чаша и от амплитудата на колебанията му;

* от вълновия режим на язовирната чаша;

* от състоянието на речния склон (свлачищен, нарушен от тектонски процеси, устойчив и т. н.).

Ако преди строителството реката е оформила склона, както е показано на фиг. 27.3, а нивото на водата е на кота ЕВН (естествено водно ниво), непосредствено след напълване на язовира нивото се изменя и достига своето ново положение - ВВН (високо водно ниво). При експлоатацията на язовира нивото на водата може да спада до положение МО (мъртъв обем). Изменението на водното ниво в язовира води до промяна на нивото на подземните води. Едновременно с това започва да се променя и състоянието на скалите, които изграждат склона. Глинестите почви поемат вода, набъбват или се размекват, а това е благоприятна предпоставка за образуването на свлачища. Ако склонът е бил деформиран от стари свлачища, под влияние на допълнителното навлажняване те могат да се активизират. Ако склонът е изграден от напукани скали с глинест пълнител на пукнатините, при взаимодействие с водата той се размеква или се изнася суфозионно, създават се благоприятни условия за свличане или срутване. Колебанието на водното ниво във водохранилището може да предизвика суфозия както в долинните склонове, така и в стената на язовира, ако тя е насипен тип. Обикновено последиците от тези процеси са свличания, понякога катастрофални.

Положението на новия склон след напълването на язовира се определя по изчислителен път или чрез моделни изследвания в лабораторни условия и на място. Да се определи новият равновесен профил на склона, оформен главно от механичното действие на водата, е сложна и трудна задача, тъй като решението й зависи от много фактори. Методът на Е. Г. Качугин е един от често използваните в практиката за прогнозиране на преработената зона на водохранилището. Той приема, че тази зона се състои от две части: долна, широчината на която зависи от амплитудата на колебанията на водното ниво, и горна надводна част, която се определя от условията за устойчивост на склон.

Широчината L на долната част (плажната ивица) - фиг. 27.4, се определя по формулата на Б. В. Поляков:

L = (hp + a + hb) ctg α, (27.1)

където hp е дълбочината на размиваната от вълните зона: hp = (1,5 - 2)H;

Н - височината на вълните;




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Геоложка дейност на повърхностно течащите води и водните басейни. Геоложка дейност на подземните води. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.