Геоложка дейност на повърхностно течащите води и водните басейни. Геоложка дейност на подземните води.


Категория на документа: Други


D - дължината на разгона на вълните; D = 100;

а - амплитудата на нивото на водата;

hb - височината на заливания от вълните участък; hb = 3,2 k H ctgα;

k - коефициент на грапавост; k = 1 за гладка повърхност;

k = 0,78 за нахвърлян камък;

α - ъгълът на наклона на плажната ивица, който зависи от свойствата на отложенията и височината на вълните; при височина на вълните до 0,5 - 1 m : α < 6° при глинест бряг; α = 11 - 13° при чакълест бряг; α = 7 - 10° при пясъчен бряг.

Като се сумират широчината на плажната ивица и широчината на надводния и подводния склон, може да се определи широчината на преработената от водохранилището брегова ивица (фиг. 27.4).

Фиг. 27.4. Преработка на брега на водохранилище

Динамиката на бреговете на водохранилището (преработката на бреговете) е неуправляем и нежелателен процес както от гледна точка на експлоатацията на язовира, така и от гледна точка на най-ефективното използване на природните ресурси (водни, горски, минерални, почвени, биологични и др.). Водохранилищата активизират движенията на земната кора, като понякога предизвикват местни земетресения.

5. Геоложка дейност на ледниците

На територията на Европа са установени няколко заледявания в течение на последните 500-600 хиляди години. Днес ледът покрива около 10 % от повърхността на Земята и обхваща полярните области (Гренландия, Шпицберген, Антарктида), високите планини (Хималаи, Памир, Кавказ, Алпи) и плоскогорията на Скандинавия.

Ледът се получава при прекристализацията на снега и образува потоци (ледници), чието движение се ограничава от височината на терена. Основното свойство на леда е пластичното течене.

Геоложката дейност на ледниците е резултат главно на тяхното движение, въпреки че скоростта им е 10 хиляди пъти по-малка от тази на речните води. Спускащият се по склоновете лед изтрива или разрушава повърхността на скалите. В зависимост от особеностите на релефа, от структурата и свойствата на скалите се образуват различни ледникови форми: долини, цирку-си, бразди и др. Тъй като скоростта на движението на ледника е малка, основният разрушителен фактор е неговата маса. Леден слой с"дебелина до 100 m въздейства върху скалното легло с 92 t/m2. Разрушителната сила на ледника се улеснява и от включените в него скални късове. Ледниците захващат и пренасят разрушения скален материал. При разтопяването им се отлагат и натрупват специфични ледникови (глациални) отложения, наречени морени. Разпределението им в ледниковия "език" (челната част на ледника) е следното: повърхностни (странични и срединни), вътрешни и дънни морени (фиг. 27.5).

5.1. Състав и строеж на ледниковите отложения.

Морените са нееднородни, несортирани, неслоести отложения. Състоят се предимно от валуни, пясъци и глини. След стопяване на ледника тези материали образуват покрития (покрови) с дебелина, достигаща десетки метри. Понякога ледниковите отложения образуват хълмове с елипсовидна форма, съставени предимно от дънни морени. Крайните морени образуват преградни валове с височина До 30-40 m.

При топенето на ледниците се образуват постоянно течащи води, които размиват дънните и крайните морени и преотлагат ледниковия материал (флувиоглациален) в следната последователност в план: валуни, пясъци, глини. Флувиоглациалните отложения се различават от типичните ледникови по своята слоестост и сортираност.

5.2. Строителни свойства на ледниковите отложения.

Валуните, пясъците и глините, отложени в условията на голямо натоварване от ледената маса, са уплътнени, а понякога и преуплътнени. Общата им порестост не превишава 25-30 %, а сляганията на построените върху тях сгради и съоръжения са минимални. Когато глините са смесени с валуни, може да се очакват неравномерни слягания. Водопропускливостта на глинесто-песъчливите ледникови отложения е малка като тази на практическите водоупори. Когато моренните наслаги са съставени предимно от валуни с пясък и чакъл, трябва да се очаква голяма водопропускливост и това е твърде важно за хидротехническите съоръжения. Ледниковите отложения са естествени находища на строителен материал както за зидария, така и за бетон. По време на инженерно-геоложките проучвания трябва да се прилагат и геофизични методи, понеже наличието на огромни валуни може да се окаже фалшив признак за скална основа.

Фиг. 27.5. Схема на ледникови отложения (морени)
а - ледников език в план; б - ледннков език в разрез; 1 - странични морени; 2 - средни морени;
3 - челна морена; 4 - вътрешни морени; 5 - дънни морени; 6 - начало на река

5.3. Ерозионно-ледникови долини в България.

Територията на България е била засегната от ледниковия период на кватернера -вюрм. Доказателство за заледяване са ледниковите долини в най-високите ни планини Рила (Рилска река, Бели Искър) и Пирин (Дамяница, Бъндерица, Власинска река и др.). Ледниковите езици са преработили профила на предледниковите долини в U-виден. В надлъжния профил на долините също се наблюдават елементи на ледникова разрушителна дейност: обратни падове и кръгли или елипсовидни уширения (циркуси) с диаметър до 1km. Част от ледниковите отложения (ръбести скални късове) са натрупани по стръмните склонове на долините и в повечето случаи те са източници на сипеи. Това създава извънредно големи трудности при строителството на открити деривации, което налага те да бъдат заменяни с хидротехнически тунели. Челните морени оформят големи моренни валове, които преграждат долините. Съставени са главно от гранитни блокове и валуни с глинестопесъчлив пълнител. Заедно с дънните морени те са сериозен проблем за хидротехническото строителство заради голямата им водопропускливост. Много от реките на Рила и Пирин текат изцяло или частично под тези наноси. Една част от ледниковите циркуси са езера (Попово езеро, Бъбрека и др.), а други са запълнени с ледников материал. По-голяма част от езерата са върху здрави скали (гранити, гнайс). Ледниковите езера на Рила и Пирин са малки водохранилища -естествени изравнители на високопланинските реки. Запълнените езера са обект на инженерногеоложките проучвания като баластриери за пясък и чакъл.

Въпрос 28. ГЕОЛОЖКА ДЕЙНОСТ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ: СУФОЗИЯ, КОЛМАТАЦИЯ, КАРСТ

1. Суфозия

Движението на подземните води предизвиква филтрационни деформации, които се проявяват в склоновете на речните долини (особено в участъците, преградени с язовирни стени), в откосите на дълбоките изкопи, в дигите, в земнонасипните язовирни стени, в подземните минни изработки, в карстовите празнини и др. Най-податливи на филтрационни деформации са несвързаните дисперсни почви (пясъци, чакъли), льосът, слабо споените седиментни скали, изветрителният слой и запълнителите на пукнатините и карстовите празнини.

Суфозията е процес, свързан с филтрацията на подземните води, при който филтрационният поток изнася най-малките минерални частици през порите на едрозърнестия скелет. При голяма продължителност и интензивност той може да предизвика пълно разрушаване на структурата и необратими деформации - слягане, пропадане, свличане, обрушване и др.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Геоложка дейност на повърхностно течащите води и водните басейни. Геоложка дейност на подземните води. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.