Геоложка дейност на повърхностно течащите води и водните басейни. Геоложка дейност на подземните води.


Категория на документа: Други


Карбонатните скали (седиментни и метаморфни) са съставна част в почти всички геотектонски структури. Типични форми за българския карст са въртопите, понорите, каверните, пещерите (Леденика, Магура, Деветашка, Съева дупка, Снежанка и др.).

В Мизийската плоча са окарстени главно кредни и юрски варовици. В склоновете на речните долини, по суходолията, по периферията на платата и на морския бряг северно от нос Калиакра карстовите форми са открити, а в платата - покрити с льос. Силно променени от карстови процеси са карбонатните скали, които формират една ивица с широчина 20-25 km от долината на р. Русенски Лом, северно от Исперих, Дулово и южно от Силистра.

В западната и средната част на Мизийската плоча карстът оформя отделни петна поради дебелата льосова покривка (Видинско, Михайловградско, Врачанско и Плевенско).

Окарстените варовици в Североизточна България (Добруджа и Лудогорието) заемат приблизително 3400 km2 площ. Дебелината на карбонатните пластове се изменя в широки граници (от няколко метра до 300-350 m за Лудогорието). Повърхностните карстови форми са запълнени с глина и пясък. В дълбочина карстовите празнини образуват равномерно (често етажно) разпределена хидравлична мрежа, в която се акумулират пресни подземни води. Една част от карстовите води се дренира на север към р. Дунав (напр. изворите, които се изливат в езерото Сребърна); друга част от карстовата вода се дренира на повърхността чрез преливни възходящи извори (например Девненските извори, които са 15-18 на брой и имат променлив дебит от 8 до 920 l/s за всеки извор).

В гънковите структури на Предбалкана и Балкана са включени различни по възраст карбонатни скали (варовици и доломити). Разкриват се в отделни райони и се оформят карстови масиви с безнапорни води, а на по-голяма дълбочина - напорни води. По-големи карстови извори в тази геотектонска област са Врелото, Глава Панега и др. Рабишкото езеро е зона на дрениране също на безнапорни карстови води.

Варовиците от гънковите структури на Балкана са напукани, дислоцирани и окарстени. Карстът е високопланински тип, при който главен фактор за развитието му са тектонското издигане, интензивната филтрация и обилният средногодишен валеж. Карстът обхваща цялата дебелина на карбонатните комплекси, но на повърхността се разкрива в отделни "петна", които представляват самостоятелни карстови басейни (Годечки, Врачански, Етрополски, Калоферски и др.). По-големи карстови извори в Балканския регион са Искрецкият (с най-голям максимален дебит в България - до 21 000 l /s), Лъкатнишкият - до 1200 l /s, Черни Осъм - до 3000 l /s и др.

В Рило-Родопската геотектонска област карстът е развит в метаморфозирани карбонатни скали (мрамори). Окарстяването е долинен тип, което означава, че процесът протича интензивно в долините на реките и постепенно затихва към вътрешността на масивите. Окарстените мрамори, които са високо издигнати над ерозионния базис, са напълно дренирани (сух карст), липсва постоянна водоносна зона. В заравнените райони и планинските понижения са формирани самостоятелни карстови басейни. Те са съсредоточени предимно в три района: Пирински (Разложки, Гоцеделчевски и Влахински басейн); Западнородопски (Велинградски, Настан-Триградски, Смолянски) и Източнородопски (Лъки-Хвойненски, Ермореченски).





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Геоложка дейност на повърхностно течащите води и водните басейни. Геоложка дейност на подземните води. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.