Гинина могила


Категория на документа: Други




Гинина могила

.

Изкуството е един от белезите, по които се съди за степента на развитие на дадено общество през определен период от време. Днес се поставят редица въпроси свързани не само с развитието на изкуството и паметниците, но и със символиката, която се крие зад привидно понятни образи. Поради липса на достатъчно писмени извори, свързани с тракийската култура, които не бива да се разбират буквално поради факта, че те са пречупени през призмата на автора, който не е от тракийски произход, основен извор за културата на тракийското население се явяват именно паметниците на културата. Сред най-значимите се нареждат различните съкровища и гробници. Тези паметници не са само носител на информация, но и на естетическа наслада, поради изкусната изработка на съдовете и накити, както и на украсата в гробниците. Сред най-интересните обекти е Гинина могила, в която се разкриват както релефи, така и живописна сцена.

Гинина могила се намира на 2, 5 км югозападно от с. Свещари и на 42 км североизточно от Разград. Тя е открита през 1983 г. Могилата е добре запазен паметник от края на IV - III пр. Хр., като за нея се приема, че е гробница на владетел. Гробницата е изградена от големи добре обработени блокове местен варовик. Тя се състои от асиметричен дромос, преддверие, странична камера и централна камера. Трите помещения са с квадратни планове и полуцилиндрично сводово покритие.

Два корниза разделят централното помещение на три хоризонтални пояса. Четири дорийски полуколони, разположени върху двете срещуположни стени на помещението "носят" архитрава и фриза с триглифи и метопи, които са разположени върху четирите стени. Тези полуколни не са конструктивно свързани с полуцилиндричния свод, който започва по-навътре от тях, т.е. те нямат носеща функция. Върху трите стени, в полето между двата корниза са разположени една коринтска полуколона и десет женски фигури във висок релеф, които също един вид "носят" архитрава и фриза. Тези женски фигури също нямат конструктивно значение. Изсечени в тънки облицовъчни плочи, поставени пред носещия зид, те имат изцяло декоративна функция. Именно тези женски фигури са една от причините Гинина могила да предизвиква интерес, защото търсенето на тяхната семантика е предмет на редица изследвания.

Така Ив. Маразов смята, че целта на тези женски фигури е да подчертаят вертикалната линия, а така и идеята за живот след смъртта. Десетте женски фигури са изправени, като шест от тях са с вдигнати ръце, които символично "носят" покритието. Четири ъглови са с по една вдигната ръка, а другата- спусната надолу държи дрехата.

Височината им с вдигнатите ръце е 1, 20 м. Дрехите, с които са изобразени женските фигури са дълги и оформени с растителни елементи - волути и акантови листа. Ив. Маразов смята, че по време на посвещаването "кариатидите" изпълняват танц с вдигнати нагоре ръце, които наподобяват клони. Представените кариатиди са "обути" с обувки с дебела подметка, които са характерни за танците, а ръцете им са вдигнати в танцов ритуален жест. Според него по този начин се пресъздава идеята за прераждането и новия задгробен живот, който очаква владетеля. Също така той смята, че тези кариатиди нямат толкова конструктивно, колкото символично значение, тяхната задача е да подчертаят вертикалната линия, казано с други думи идеята за прераждането. Доказателства за тази идея е "отражението" на ключовия камък чрез седем сегмента на камъка, който е разположен в центъра на Голямата Арсеналка. Те могат да бъдат свързани, ако се представи вертикална линия. Друг пример за това е колоната в Шушманец.

Кариатидите са облечени в "растителни костюми" и са с калатоси на главите, които Ив. Маразов обяснява посредством връзката на Богинята с вегетацията, чрез някои смесени антропоморфно-фитоморфни изобразителни текстове, подобно на фиалите от Луковит и Рогозен, както и други паметници. Сходно тълкуване на кариатидите дава и М. Русева. Според нея вертикалното разположение на богините е определено от триделния космологичен модел на Вселената. Тя смята, че цокълът символизира подземния свят - там са подиумът и погребалните легла. Фризът символизира земята - там е коринтската колона или Дървото на живота, чиито корени са в подземния свят, а клоните му мислено продължават в света на боговете, а разположените в ляво и в дясно от него женски фигури са жрици, които осъществяват контакта между световете. Женските фигури с една вдигната и една пусната надолу ръка изразяват единството между смъртта, живота и безсмъртието

Фигурите са разположени в най-вътрешната чат на гробницата, което предполага и тяхното по-специално значение. Освен това зад броя на кариатидите Ал. Фол смята, че може да се крие христоматийна илюстрация на десетстепенния модел на Космоса.

Според М. Русева необичайното изражение върху лицата на кариатидите няма нищо общо с традиционния женски образ, характерен за изкуството на гръцката класика и елинизъм. Десет силно индивидуализирани лица, в чието изобразяване няма стремеж към естетизиране на чертите им. Те са представени с различна степен на спокойствие, сила и непроницаемост. Десетте жени на различна възраст, подчертана чрез бръчките по лицето и гънките на врата, формата на брадичката, различната ширина на талията, си приличат по прическата, големите широко отворени, втренчени очи, спуснатите леко надолу краищата на малките устни, пълнотата на ръцете, закръглеността на формите, модела и оцветяването на дрехите им. Обобщавайки М. Русева, стига до извода, че разликите във възрастта на женските фигури само още веднъж подчертават приликите помежду им.

Освен кариатидите, интерес предизвиква и представената живописна сцена в Гинина могила изобразява срещата между две шествия. Отдясно е представена група мъже: двама оръженосци, начело с конник, а отляво е изобразена група жени, които носят дарове, като най-отпред е доминиращата сред тях женска фигура на богиня. По-високият й ръст говори за по-високия й статут. Това изобразяване на мъжете от ляво, а жените от дясно не е произволно - по този начин се отразява "мъжката" и "женската" страна. В центъра на изображението е представен венец, с който богинята увенчава конника. Тази сцена се тълкува като хероизация на починалия владетел. Другото възможно тълкуване е връчването на владетеля на инсигниите му от богинята. Това изображение според Ив. Маразов е показателно за това как за промяната в статута на владетеля има роля женската фигура. Това е причината за възможното тълкуване на "срещата" като символична хиерогамия на богинята с владетеля.

Сходно е мнението на М. Русева, която смята, че конникът и Богинята осъществяват сливане на двете посоки, на двете начала, като така се постига равновесие, затваря се старият и се полага началото на новия цикъл на развитие. Също така тя отбелязва, че посоката на идващата Богиня от дясно наляво е традиционна за обредното движение. Според А. Фол това изображение представя как Богинята въвежда в посвещение царя-жрец, сина на Сина й от свещения брак, като го превръща в безсмъртен антроподемон. Л. Огненова-Маринова също е на мнение, че женската фигура, която увенчава хероя, би могла да се разглежда като богиня.

В гробната камера са открити две каменни легла, като до едното от тях е изправена скулптурна фасада на умален храм, освен това в Гинина могила са открити и кости на коне.

След подробен анализ на отделните елементи от украсата на Гинина могила М. Чичикова смята, че всички елементи на архитектоничната, скулптурната и живописната украса са обединени от една обща идея за хероизация на покойника. Нейното мнение се подкрепя от редица изследователи, които също базирайки се на един или друг елемент на украсата и редица аналогии в разсъжденията си стигат до същия извод.

Независимо от семантиката на отделните елементи на украсата на могила, трябва да се отчете факта, че паметникът е сред най-значимите и емблематичните свидетелства за тракийската култура в българските земи. Добре запазената архитектура, която сама по себе си е внушителна, се допълва от релефните женски изображения и живописна сцена, която макар и само скицирана, предизвиква интереса на редица изследователи и посетители на могилата.

Използвана литература

Маразов 1994: Ив. Маразов. Митология на траките. София, 1994.
Маразов 2005: Ив. Маразов. Древная Фракия. Пловдив, 2005.
Огненова- Маринова 1991: Л. Огненова-Маринова. Казанлъшката гробница - шедьовър на тракийското изкуство. - В: Тракийската култура през елинистическата епоха в Казанлъшкия край. Казанлък, 1991, 12- 23.
Русева 2013: М. Русева. Методика за научно изследване на тракийската архитектура. Анализ, тълкуване, символика. София, 2013.
Фол 2001: Ал. Фол. Тракийската култура. Казано и премълчано. София, 2001.
Чичикова 2003: М. Чичикова. Гробен наискос от Свещари. - В: Годишник на департамент "Средиземноморски и източни изследвания", т. 1 (2002). София, 2003.

http://www.arheologia.vlez.bg/?showpage=67498
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Гинина могила 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.